Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2019 12:27 - Распутин, Парвус и социалистическите експерименти в Русия - 1. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1268 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.11.2019 12:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 В деня на годишнината от Октомврийската революция ето една статия от немския историк Андреас Брахер. Брахер е автор на редица интересни книги и статии, повдигащи завесата на световните събития през ХХ век. Някои от тях могат да се прочетат в списанието “Der Europдer“, откъдето е и следващият материал.  

По времето на Първата световна война и след нея Рудолф Щайнер често говори за това, че в плановете на определени западни кръгове влиза провеждането на “социалистически експерименти” в Русия (по темата вж. и следния пост: http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/05/29/socialisticheskata-revoliuciia-v-rusiia-e-planirana-ot-anglo.1659303). Според него възоснова на дадени предпоставки на народностния характер Русия се е сторила на тези хора по-подходяща за подобни опити от Запада. Освен това чрез последващия крах на социализма експериментите трябвало да служат за възможно по-трайно дискредитиране на мисълта за социализма, от който тези западни кръгове се чувствали заплашени. Удивителното е, че Щайнер изнася тези сведения още преди Руската Октомврийска революция през 1917г. и няма как да не разпознаем, че тези планове са осъществени в Съветския съюз между 1917-1991 г.1   За традиционната историческа наука такива сведения на Щайнер си остават абсолютно фантастични и непонятни. Тя не намира (а и не търси) никакви улики за това как е възможно дори да си представи човек, че подобни планове могат да се правят и да се реализират. Историческата наука няма съответния поглед върху световните събития, с който да ги разпознае като поле за реализация на подобни планове. Когато историците срещнат такъв поглед някъде, те размахват кръста - или може би по-скоро друг някакъв знак - и с треперещ глас изговарят заклинанието: „теория на конспирацията“.  

Тук ще посочим две личности и два комплекса от събития във връзка с Руската революция, които би трябвало отново да бъдат изследвани и разбрани в светлината на посочените сведения на Щайнер. От една страна това е Распутин, онзи странстващ проповедник с порочен живот и удивителни способности, който между 1905-1916 г. е имал изключително влияние върхи царския двор.  

Распутин е предсказал период на големи страдания за Русия2. Това предсказание е било основата, от която същевременно произлизала неговата роля на предупредител на царския двор да пази мира в условията на наближаващата световна война. Войната се е струвала на Распутин като онзи допълнителен удар, който би могъл да преобърне руските условия и да стане първата предпоставка на революцията. Распутин е бил най-важното влияние, което трябвало да бъде премахнато, за да бъде въвлечена Русия през 1914 г. в Първата световна война. Съответно на 29. юни (12. юли 1914) се извършва опит за неговото покушение3. Първоначално то било планирано дори за 28юни, деня на атентата в Сараево4, като дори било координирано с него. Распутин оцелява, но през решаващите дни преди избухването на войната е неспособен да действа и не е замесен в хода на събитията. Още от болничното легло той телеграфира (неуспешно) на царя: „Не се оставяй да бъдеш въвлечен във война. Това е краят на Русия и на царя и ще струва на Русия и последния човек!” 5  

Окончателното убийство на Распутин бива извършено на 16 (29.) декември 1916, около две седмици след т. нар. “Мирна резолюция на немския Райхстаг” от 12. декември 1916. Войнствено настроените кръгове в Русия сигурно са чувствали, че Распутин е бил най-голямата опасност за това мирното решение да доведе евентуално до отделен германо-руски сепаративен мир. Неговите врагове се опитват още през военните години да изкарат Распутин немски агент. През декември 1916 изглежда окончателно им се е видяло необходимо той да бъде убит, за да се осуети опасността от сепаративен мир и по този начин да се предотврати спасяването на царска Русия в най-късния възможен час. Распутин оставя писмо с пророчество в случай, че бъде убит: според него убийството му би било безсмислено, ако е извършено от селяни, т.е. от народа; но ако е извършено от боляри, т.е. от благородничеството, то най-късно две години след смъртта му и царското семейство няма да е живо.6  

Това пророчество наистина се сбъдва. Распутин бива убит от заговорнически кръг, произхождащ от най-висшите благородници, приближени на царското семейство. Неговият непосредствен убиец, принц Юсупоф7, е бил един от най-богатите наследници в Русия. Сякаш с това убийство руската управляваща класа отрязва и последната си връзка с народа. След убийството на Распутин се задейства бързо онзи сценарий, който води от Февруарската революция през 1917 до завземането на властта от болшевиките през ноември 1917 и убийството на царското семейство през 1918.  

Показателно за мъглата, в която днес все още се държат събитията около Първата световна война, е непрекъснатото издаване на нови и нови книги, които рисуват влиянието на Распутин в Русия само в най-черни краски, като краен признак на упадък8. В тях се прикрива или пък не се разпознава, че влиянието на Распутин не толкова е причинило или ускорило този упадък, а по-скоро той е бил последният му задържащ фактор, последното нещо, което е поддържало династията в определена връзка с пулса на руския живот.  

Като симптом за разпад може най-много да се приеме, че само човек като Распутин (с неговите слабости на характера, които го правят да изглежда като чудовище) е бил в състояние да осигури тази връзка на династията. Керенски, който за кратко време става ръководител на западно ориентираното революционно правителство след март 1917, се опитва след смъртта на Распутин да му припише вината за завземането на властта от болшевиките: „Без Распутин нямаше да има Ленин” 9. Това остава и преобладаващият тон на днешните публикации. Но истината е, че без смъртта на Распутин нямаше да има Ленин. Клеветите и изкривяването на образа на Распутин и днес все още служат за това да се пречи на Русия да разбере историята си и да бъде заблудена в опитите си за самопознание и самооткриване.10  

Решаваща роля за завземането на властта от болшевиките в “Октомврийската революция“ изиграва Кайзерова Германия, която вкарва в Русия Ленин и редица други революционери през април 1917 в запечатан железопътен вагон от Швейцария.
 От 1915 до 1918 са изразходвани значителни немски средства, за да се направи с пропаганда и саботаж имперска Русия неспособна да воюва и да бъде отстранена от фронта на немските противници. Това начинание е успешно и Ленин става водач на болшевишкия преврат, като веднага започва мирни преговори с Германия. Накрая през март 1918 болшевиките сключват в Брест-Литовск сепаративно мирно споразумение с немския Райх, което е много неблагоприятно за Русия. От 1918 обаче част от немската помощ отново потича в обратна посока, насочена от болшевишкото ръководство към социалистическите кръжоци в Германия, за да се подклажда и там революцията.  

Кайзерова Германия вярва, че през Първата световна война води борба за оцеляване; в хода на тази борба тя в края на краищата се отказва от почти всички морални задръжки. Човек се разтреперва, прочитайки как необмислено, но съвсем съзнателно тогавашните ръководители на Германия - хора като Ерих Лудендорф, началник на Върховното командване - предават Русия в ръцете на една клика, от която никой не е очаквал нищо добро. Зловещо е също, че човек като Лудендорф само няколко години, след като подкрепя Ленин при завземането на властта, участва заедно с Хитлер в опита за преврат през 1923. С това, че той се свързва както със съветския комунизъм, така и с националсоциализма, Лудендорф си извоюва особено високо място в подземния свят на ХХ век.  

Планът, осъществен от немската страна с подкрепата на руските революционери, не произлиза от немската политика или бюрокрация. За първи път той е бил представен на немското политическо ръководство през януари 1915 от един външен човек - руския социалист Израил Лазаревич Гелфанд, съотв. Александър Хелфанд, който използва името Парвус. Хелфанд (1867-1924) идва през 1887 от Русия в Швейцария, където учи икономика в Базел. След като завършва следването си, той се премества през 1891 в Германия и скоро си извоюва име като публицист в средите на социалистическото движение. През двете десетилетия преди Първата световна война той е една от най-важните и ярки фигури в европейските революционни среди. Ленин и Троцки преминават през неговата школа, Парвус е приятел с Роза Люксембург, а по-късно и с водачите на немската социалдемократическа партия Еберт и Шайдеман. През 1905 Парвус играе главна роля заедно с Троцки в тогавашната руска революция. Арестуван е през 1906, но скоро успява да избяга, най-напред в Германия. През 1910 заминава за Турция, където през януари 1915 се свързва с тамошния немски посланик. Немското ръководство съдейства на Хелфанд-Парвус да отвори собствен институт в Копенхаген, откъдето той започва да изплита нишките, с които да ускори революционизирането на Русия. Именно Парвус се занимава с разпределянето на парите, които немското ръководство му предоставя за тази цел.  

Следва продължение.  

Бележки:  

1 Писменото излагане на плановете за провеждане на социалистически експерименти в Русия откриваме напр. в Първия меморандум на Щайнер за Тричленния социален организъм от юли 1917 (СС 24). Особено интересно е изложението в лекцията от 21.3.1921 в СС 174б “Духовните подоснови на Първата световна война”.  

2 Напр. в писмо от юли 1914, срв. Петер Курт, “Последният цар. Блясък и упадък на света на Николай и Александра”, Мюнхен, 1995.  

3 В началото на века руският календар е изоставал с 13 дни от западноевропейския, съотв. първата дата е според руския, втората според западния календар.  

4 Срв. Елизабет Хереш, “Распутин. Тайната на неговата мощ”, Мюнхен, 1999. (Книга, съдържаща интересни материали, но иначе проявяваща пълно неразбиране към Распутин). В Сараево на 28.6.1914 е убит австрийският престолонаследник Франц Фердинанд. Това убийство става причината, довела в края на краищата до избухването на Първата световна война на 1.8.1914.  

5 Срв. бележка 4  

6 Срв. Петер Курт, бел. 2  

7 Срв. Oрландо Фигес, “Трагедията на един народ. Епохата на Руската революция 1891-1924”, Mюнхен, 2001.  

8 Тази тенденция за демонизиране на Распутин достигна кулминацията си във филма “Анастасия”, произведен през 1997 от фирмата 20th Century Fox. В него Распутин е представен като сатана и черен магьосник, който преследва царското семейство дори и след смъртта си.   

9 Срв. Eлизабет Хереш, “Тайното досие на Парвус. Купената революция”, Мюнхен, 2000. 

10 Главно в немскоезичните страни в десетилетията след революцията се поддържа едно разбиране на Распутин в човешко и политическо отношение. Доказателство за това са книгите на Рене Фюльоп-Мюлер, “Светият дявол. Распутин и жените”, Лайпциг 1927, романът на Йоханес фон Гюнтер, “Распутин”, Олтен 1956 (първо издание 1939) и Хайнц Лийпман, “Распутин - светец или дявол”, Гютерсло 1957.  



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824033
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031