Предлагам част от рецензията за книгата на Михаил Иванов (Омраам Михаел Айванхов) “Плодовете на дървото на живота”, написана от моя добър познат Клаус Й. Бракер - антропософ и лечебен евритмист, член на Антропософското общество от над 30 г. В случая представляват интерес думите на Клаус за Бялото братство и антропософията и затова пропускам частта, посветена на конкретната книга.

Линк към целия текст на рецензията: 

https://www.amazon.de/Fr%C3%BCchte-Lebensbaums-Reihe-Gesamtwerke-Aivanhov/dp/3895150673/ref=sr_1_6?__mk_de_DE=%C3%85M%C3%85%C5%BD%C3%95%C3%91&keywords=Omraam+Kabbala&qid=1578661009&s=books&sr=1-6

Омраам Михаел Айванхов е ученик на българския учител Петър Дънов (1864-1944) с духовното име Беинса Дуно. За неговото преместване във Франция през 1937 г. и за по-късните му отношения с Дънов се спекулира много. Има обаче и голям брой признаци, че макар първоначално между двамата да е имало напрежение, по-възрастният Дънов накрая е дал “благословията си” на по-младия.

Основаният от Петър Дънов през 1900 г. Български клон на Всемирното бяло братство към момента на смъртта на Дънов е имал около 40 000 члена, известни в България като “Белите братя и сестри“. Тези, които останали в страната и издържали времето на комунистическата диктатура, въпреки външната забрана, разгърнали, между другото с помощта на разработената от Дънов паневритмия, толкова оживена дейност, че накрая се оказали по-дълготрайни от комунистическия режим. 

Както отбелязва биографът на Ита Вегман, Емануел Зейлманс ван Емиховен, лекарката и съоснователка на антропософската медицина е разказвала за думите на Рудолф Щайнер, че България има “своя духовен учител” (“Коя беше Ита Вегман”, т.2, стр. 222 на немското издание). Може да се смята за сигурно, че Рудолф Щайнер е имал предвид Петър Дънов, който е бил три години по-млад от него. В продължение на десетилетия в средите на Гьотеанума, центъра на антропософското движение в Дорнах (Швейцария), се разказват устно две случки, които като с прожектор осветляват вида на духовната връзка между Рудолф Щайнер и Петър Дънов.

Ето какво гласят те: 

При Рудолф Щайнер дошли няколко българи и го помолили да изнесе лекции в страната им и евентуално да основе клон [на Антропософското общество] в столицата София. Но той отхвърлил това с мотива: “Не, Виеимате Беинса Дуно.” По подобен начин по-късно българи отново се обърнали към Мария Щайнер фон Сиверс с молба да гостува в България с представления на евритмия и да организира там курсове по евритмия. След като тя предала въпроса на Рудолф Щайнер, той отново отговорил в същия смисъл: “Не, те имат Беинса Дуно и паневритмията!”

Йорген Смит, покойният член на Управителния съвет на Общото антропософско общество, изрично потвърди през 1989 г., че тези истории са му известни, още откакто за пръв път отива от Норвегия в Дорнах в края на 30-те години.

За “Белите братя и сестри” от България Рудолф Щайнер и антропософията безспорно са били ярко понятие. Сред тези от тях, които напускат България, след като комунистите идват на власт и емигрират най-вече във Франция и Швейцария, натоварени със стотици и хиляди екземпляри от лекциите на Петър Дънов, имало и такива, които посетили и Гьотеанума, станали членове на Антропософското общество и оставили там много материали, свързани с “Всемирното бяло братство - Български клон”. По-късно обаче за това вече не може да се научи кой знае какво. Сред тези, които се преместили във Франция, със сигурност е имало мнозина, които там отново се срещнали с Омраам Михаел Айванхов.

Под знака на това, че според Щайнер на предела от ХХ към ХХI век е необходимо едно изискващо смелост обединение на антропософското движение с други, духовно свързани течения1 (срв. Рудолф Щайнер, лекция от 28 юли 1924 г. в Дорнах), запознаването с творчеството на Омраам Михаел Айванхов, както и с това на Петър Дънов или Беинса Дуно, също може да представлява интерес за приятелите на антропософията на Рудолф Щайнер.

1 Въпросният цитат, който Бракер перифразира, се намира в края на седмата лекция от СС 237: “Само благодарение на това, че една такава духовност, каквато иска да тече през антропософското движение, се обедини с други духовни течения, Михаил ще намери онези импулси, които отново ще го обединят с интелигентността, която макар да е станала земна, всъщност му принадлежи. Сега задачата ми ще бъде също да Ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това и каква ожесточена борба се води в ХХ век. Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времето, в което живеем, за смелостта, необходима ни, за да се включим по правилен начин в духовните течения.”