Както стана известно наскоро от съобщението за една видео конференция от 3.6.2020, основателят на Световния икономически форум (СИФ) в Давос Клаус Шваб е оповестил новата глобалистка инициатива на световния елит след Ковид-19 с названието ”The Great Reset” (‘Големият рестарт’, вж. https://www.weforum.org/great-reset/). На тази страница четем следното: “За да подобрим състоянието на света, СИФ стартира инициативата “Големия рестарт” ... има много причини да се стремим към Големия рестарт, но най-спешната е Ковид-19 ... светът трябва да действа съвместно и бързо, за да обнови всички аспекти на нашите общества и икономики, от образование до социални договори и условия на труд. Всяка държава, от САЩ до Китай, трябва да участва и всяка индустрия, от нефт и газ до технологии, трябва да се трансформира.”

Отдавна беше ясно, че пандемията, от която все още не сме се отървали напълно, ще бъде използвана и за осъществяването на целите на Новия световен ред. Сега стана ясно, че се мъти ни повече, ни по-малко глобална промяна (зануляване) на всичко възможно в обществения живот - политика, национални икономики, бизнес модели, социален живот, опазване на природата, ликвидиране на безработицата. Целта според инициаторите било “да се построи нов социален договор, който уважава достойнството на всяко човешко същество”.  

Кои са инициаторите на тоя рестарт? Нашата огромна гордост Кристалина Георгиева е на първа линия. До нея е принц Чарлс, който едва съвзел се след заразяването си с корона, напъва да променя света отгоре надолу. Сред другите съинициатори също няма случайни имена, там са напр. Антонио Гутереш от ООН, Аджайпал Банга, президент на “Мастъркард”, както и Брадфорд Лий Смит, президент на “Майкрософт” и други по-неизвестни лица, чиято професионална биография е не по-малко красноречива.
На пръв поглед целите на рестарта са благородни. От устата на Антонио Гутереш те звучат така: “Трябва да изградим по-равностойни, приобщаващи и устойчиви икономики и общества, които са по-издръжливи в условията на пандемии, климатични и много други глобални промени, с които се сблъскваме.”  

Програмата за Големия рестарт ще има според Клаус Шваб три основни компонента, напомнящи твърде много за познатите ни от бай Тошово време лозунги за всеобщото благо. Вниманието ни трябва да бъде особено насочено към третия компонент, според който трябвало да се използват иновациите на Четвъртата индустриална революция в подкрепа на общественото благо, особено за справяне със здравните и социални предизвикателства: “По време на кризата с Ковид-19 компаниите, университетите и др. обединиха усилията си за разработване на диагностика, терапия и възможни ваксини, за създаване на центрове за тестване, на механизми за проследяване на инфекциите и да въведат телемедицината. Представете си какво би било възможно, ако се направят подобни съгласувани усилия във всяка област.”   

Според журналиста Фредерик Уилям Енгдал (https://www.globalresearch.ca/davos-great-reset/5715515fbclid=IwAR11CYTb7remCD6mnEYrFSZg4H9emgekBQ1o3XWiKs1HM9TtQxltonyxGuE) целите на Голямото рестартиране съвпадат с тези на приетия през 2015г. от ООН т.нар. дневен ред (“Агенда 2030”) за устойчиво развитие. Към него спадат ликвидирането на бедността и глада, намаляването на неравенството, равенството на половете и др. общо 17 цели за трансформиране на света. Символите на тези по принцип благородни цели се мъдрят от миналата година, изписани от неизвестен финансоусвоител на една пейка след ремонта на Южния парк в София.

                                                                      
Основният проблем е, че целите на “Агенда 2030” (годината, през която Ариман вече ще е в човешко тяло в света!) няма как да се осъществят чрез спускане отгоре и с тоталитарна власт. Всичко това безкрайно много напомня на източноевропейците за преживяното през социализма. Но има и друго и то е, че плануваното от глобалистите представлява пълна противоположност на Троичното социално устройство, предложено от Рудолф Щайнер, при което икономическият, правният и духовният живот са самостоятелни. В този блог вече бяха цитирани много силни думи на Рудолф Щайнер по темата за свръхдържавите и това чии интереси обслужват те. Тук ще спомена пак накратко тези думи, защото с оглед на замисления Голям рестарт те са крайно актуални. 

По повод  на основаването на предшественика на днешното ООН Щайнер казва: “Да се основават свръхдържави, свръхпарламенти, това е знак, че хората не желаят да се измъкнат от старите мисловни шаблони, а искат да останат в тях. Докато отделната държава трябва да се раздели на своите три съставни части, хората се стремят към обратното. Те желаят да свържат целия свят, без онези, които засега още са изключени, в една единствена огромна държава. Те искат обратното на онова, което обуславят силите на развитие на епохата. Затова именно този, който е навътре в антропософията, трябва наистина да проумее и прекара във волята си факта, че е необходимо енергично да се борим срещу онова, което днес върви в противоположната посока. Тази борба е необходима, това трябва непрекъснато да си го повтаряме.” (22.3.1919, СС 190, http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/06/08/predupreditelni-dumi-na-shtainer-po-povod-syzdavaneto-na-on-.1660745).

Другото изказване е по въпроса кого обслужват плановете за свръхцентрализация: (2.11.1919, СС 191, http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/06/24/za-znachenieto-na-svobodniia-duhoven-jivot.1662996): “Инкарнацията на Ариман ще бъде особено много благоприятствана, ако откажем да положим началото на самостоятелния свободен духовен живот и го оставим да продължи да бъде вместван в икономическия кръговрат или в държавния живот. Защото силата, която има най-голям интерес от едно такова продължаващо обвързване на духовния с икономическия и правния живот, е Ариман. Той ще усеща свободния духовен живот като някакво затъмнение. А интереса на хората към този свободен духовен живот ариманичната сила ще го усеща като огън, който я гори, душевен огън, който силно я изгаря. Затова човекът има задачата, за да намери правилното положение, правилното отношение към инкарнацията на Ариман в близкото бъдеще, да положи началото на този свободен духовен живот. Но днес още има силна склонност да се прикриват точно фактите, за които говорихме вчера*. Повечето хора прикриват тези неща, защото просто не искат да погледнат към истината, към истинското в нещата, а искат да бъдат залъгвани с думи, които са далеч от реалностите ... единната държава, независимо каква конституция или структура има - демокрация, република или монархия - щом е единна държава, ако не е разделена на три части, е път към инкарнацията на Ариман.“

Тъй че нека имаме предвид изнесеното от Рудолф Щайнер, когато дойде времето за следващата среща в Давос и да се надяваме, че няма да пратим там само поцелуйковци, а хора, които ще работят по най-добрия начин в интерес на България. Ариман така или иначе ще е сред хората през 2030г., но е важно не да се залисваме с тоталитарните лозунги на неговите полезни идиоти, а да бъдем будни и да разбираме накъде искат да ни отведат те. Истинско рестартиране може да има  само чрез Троичното социално устройство, в което няма тоталитарно подчинение, а свобода в икономиката, правото и духовния живот.