На 24. юни празнуваме раждането на Свети Йоан. Датата е непосредствено след лятното слънцестоене и така думите на Йоан Кръстител за Христос ”Той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30) по удивителен начин се отнасят не само до това, че с Кръстителя приключва един период от човешката история, а се отнасят и към периода на празника му, когато след най-дългия ден в годината дните започват да намаляват. Неслучайно в българските народни вярвания за този ден се казва, че “свети Еньо си кърпи кожуха и се готви за зимата”. Дори и думата кожух е абсолютно вярна, защото Йоан Кръстител наистина се е обличал в кожи.

Ето една картина, приписвана на фламандския художник Бернард ван Орлей, ученик на Рафаело (самият Йоан Кръстител в следваща своя инкарнация), на която с удивителна точност по отношение на възрастта са изобразени три момчета - двете деца Исус и малко-по-големия Йоан Кръстител. На нея младата майка от евангелието на Лука държи момченце, което замечтано гледа надясно (Натановата душа) и докосва по-големия Йоан Кръстител, облечен в кожи (дете, живеещо сред природата) и държащо малко животно в ръце. В краката на възрастна майка седи втотото момче Идус от евангелието на Матей, сякаш току-що написало нещо на един свитък (мъдростта на преродения Заратустра) и вдигнало поглед към другия Исус.

                

Какво се случва в природата в седмиците преди Йоановден? Тя се развива буйно и достига кулминацията на своето великолепие. В лятната жега всичко обилно зеленее и цъфти, ръжта сутрин ухае, летят пеперуди, пчелите търсят цъфналата лавандула и детелина, а вечер светулките проблясват в градината. Розите разнасят прекрасния си аромат, лилиите се разтварят, а последни сред дърветата цъфтят и липите. Слънцето е почти отвесно на небето и достига до най-високото си място, давайки най-силна светлина. Земята издиша напълно във времето на лятото и навсякъде в природата можем да наблюдаваме и да се възхитим от дейността на елементарните духове (и да им благодарим за изобилието от плодове и билки, с които ни даряват).  

Денят на лятното слънцестоене в предхристиянските времена е бил важен празник и остатъци от него са запазени най-вече в Северна Европа (напр. в Швеция midsommar, във Финландия Juhannus). Хората някога преживявали много интензивно и непосредствено действието на космическите и елементарните същества. Те се отдавали на екстатични танци около огъня, чрез които съзнанието им било изместено, така че се приближавало до космическото. Според християнския теолог и антропософ Емил Бок денят на лятното слънцестоене бил време за приемане на даровете на боговете. Танците следвали космическите закони и хората сякаш били задвижвани от тях като звездите на небето.   Днес за нас не е адекватно на времето да приемаме небесните сили по такъв начин. Ние нямаме вече онова сънно съзнание, а имаме свобода и будно съзнание, за да можем чрез вглъбяване в себе си и съзерцание да влезем в контакт с духовния свят. Изразител на прехода към новото азово съзнание е Йоан Кръстител, който с празника си символизира както периода след лятното слънцестоене, когато дните започват да стават все по-къси, слънчевата светлина намалява и основното време на вегетация свършва, така и повратния момент в човешката история на преход към Аза, донесен от Христос.  

По този начин физическият братовчед на Исус Христос Йоан Кръстител е получил най-мощния атрибут при раждането си: да бъде вестител на светлината, растежа и здравето (чрез лечебната сила на билките, брани на Еньовден), а също и предвестник на християнството, призоваващ хората да променят мисленето си. Живял като отшелник в пустинята, той се явява като последен еврейски пророк, който разпознал обещания месия в Исус Христос и кръщавал народа за опрощение на греховете.  

Ето какво разказва за детството на Йоан Кръстител Юдит фон Хале в своята лекция “Ангелът в Йоан” (от книгата "За мистерията на Лазар и тримата Йоановци - Йоан Кръстител, Йоан Богослов, Йоан Зеведеев", 2009):

“Йоан наистина още от съвсем малък живял сам в юдейската пустиня и това не е метафора. Родителите му Захари и Елисавета чувствали, че той не е само техен син, че йерархиите работят върху него и от един момент нататък помощта им вече не е необходима. Можем да си зададем въпроса как едно седемгодишно дете е оцелявало само в пустинята. Юдейската пустиня обаче не е Гоби или Сахара; освен пясък там има и високи скали, долини, планини, пещери, съществува кратък пролетен период на крехка вегетация. От гледна точка на космическия човек тази пустиня е предлагала особени възможности за развитието на Йоан, който бил специално дете. Духът обикновено е в състояние да направи повече, отколкото можем да си представим. Затова благодарение на намесата на духовните йерархии Йоан могъл да се развива много добре и без редовно поемане на храна и течности. Той направо е разцъфтял, защото по детски чувствал вътрешния повик на йерархиите. Чрез отделянето от всички луциферични и ариманични влияния на цивилизования елинско-римски начин на живот той се развил до същество, способно да влезе в специална връзка с Логоса Христос. Единственото място, на което ангелите са можели да подготвят тялото му, е била пустинята. В Йоан е действала третата йерархия, придобила Аза си по време на лунното развитие. 

В началото животът на Йоан бил насочен към това да развие той старите ясновидски сили. По този начин Логосът се спуснал отвън в малкия Йоан и обработил сетивната и разсъдъчната му душа. Но висшите духовни същности са работили в него по-дълго от три години [отколкото обикновено при децата] и Йоан не е загубил връзката си с духовния свят. В евангелията намираме намек за старите ясновидски сили – Йоан винаги носел облекло от камилска кожа и колан на кръста си. Рудолф Щайнер нарича Кръстителя “последния представител на назиреите” – онези посветени, които чрез потапяне под вода развивали духовно виждане и били в състояние да видят приближаването на Логоса. Те имали много дълга коса. Щайнер казва, че еврейските думи за “светлина” и “коса” се различават само по един малък знак. В действителност обаче става въпрос за думата ор “светлина”, която с друго произношение има значение “кожа” - Йоан се е обличал в кожи.  

В библията пише, че Йоан се хранел в пустинята със скакалци и див мед. С образа на скакалците се свързва Египет, където евреите били в робство, са принудени да развиват само импулсите на Каин. Скакалците, които Бог пуснал над Египет като наказание, че държат в робство евреите, по времето на Йоан Кръстител се били превърнали в символ на робството. Дивия мед хората свързвали с изхода от Египет и влизането в Обетованата земя, в която щели да текат мед и мляко. Така медът бил символ на безпроблемно струящите отгоре импулси на Авел. В Поврата на времената да ядеш нещо е означавало да знаеш за него, да го приемеш в себе си - да си спомним за “Откровението на Йоан”, където ангелът му дава книга и той я изяжда. Но в моето изживяване на събитията в Поврата на времената действително аз виждам как Йоан веднъж яде скакалци. Според Щайнер тук става въпрос за погрешен превод, но от собствените си преживявания аз мога да кажа, че Йоан не е бил само в пустинята, а и в източната част на долината на Йордан, там където тя преминава в перейската пустиня. От югоизток, от Месопотамия идвали тези ята скакалци и оставали за малко близо до реката, за да продължат на северозапад към плодородната Галилея. Като поел в себе си скакалците, в езотеричен смисъл Йоан опознал грабителската им същност, която искала да унищожи плодородното в Галилея – Исус от Назарет. Като ги погълнал, Йоан запазил богатата духовна реколта. Разбира се, той не е изял цяло ято, а поел в себе си само излишните каинови сили, които произлизали от едностранната каинова работа в египетското робство и довели до нарушаване на равновесието в еврейския народ. Така чрез Йоан се създало равновесие на двата импулса на Каин и Авел и се подготвила почвата за идването на Христос. 

Ритъмът на трите години, в които ангелът действа в детето, се проявява едва след идването на Христос, докато при Йоан този ритъм се проявил по друг начин. Числото 12 отговаря на пространствения елемент, а 7 - на времевия елемент. Преди идването на Христос този ритъм на трите години действа в съчетание с космическия времеви елемент 7, така че за Йоан имаме 3х7 = 21 години, които Йоан Кръстител прекарва в пустинята. Той започнал да говори публично едва на 28годишна възраст. Йоан не е бил потопен под водата, а пребивавал в пустинята, неговото кръщение бил престоят му в нея, където той в продължение на 21 години се намирал под опеката на ангелите. След публичната му поява в него вече не е действал само ангелският аз1, но и ангелският дух-себе, който е бил абсолютната противоположност на обичаите на тогавашното време и особено на ексцесиите на Ирод. 

1 За това, че в Йоан Кръстител е действал ангел, Рудолф Щайнер казва: 

“Нека вземем предтечата на Христос Исус Йоан. Ако той наистина е предтеча, той не може да бъде съществото, което е представено във външната история, тъй като все още не притежава Аз в смисъла, който сега беше представен. Следователно не може да се каже, че Кръстителят Йоан, Го е предшествал. Колкото и да е странно, Евангелието на Марко започва веднага с думите на пророка: “ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." Това означава, че трябва да се обърне внимание на нещо, което в богословските среди разглеждат съвсем абстрактно, но ако се навлезе в конкретното, хората го игнорират... В Йоан, завладявайки душата му, живее ангелско същество, което води хората към Христос. Йоан е обвивка за откровението на ангелското същество. Ангелът можа да влезе в него, защото прероденият Илия беше готов да го приеме. Тогава ангелът заговори от него, той беше изпратен там и само използва Йоан като инструмент. Библията говори с голяма точност.” (лекция от 25.2.1911 , СС 127)