Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 19:28 - Голямата еволюционна криза от 333г. сл.Хр.
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 30.06 19:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 31. август 1923 в Пенмайнмаур (СС 227 “Познанието за инициацията”)  

Ако обгърнем с поглед еволюцията на света и човечеството, ще видим, че в определен момент от времето сякаш е налице един възел, през който човечеството е трябвало да премине, извършвайки прехода от предишната си предопределеност, от ръководството от страна на божествено-духовните същества до съзнателно издигане към познанието за тези духовни същества и по този начин към извоюване на свободата си.  

Този момент, който означава една голяма криза за цялата човешка еволюция на Земята, е бил около 333. година след Мистерията на Голгота. Нещата са приблизителни, тъй като пресмятането на времето също не е съвсем вярно. Ако приложим днешното летоброене, то въпросният момент се намира около 333 година след Мистерията на Голгота. Това е големият критичен момент. Когато погледнем назад към него, можем да го охарактеризираме приблизително по следния начин: ако развитието на човечеството на Земята беше продължило така, както е било дотогава, то хората биха останали под влияние само на онези божествено-духовни сили, които са ги ръководили дотогава и биха се отдалечили от свободата. Но какво би означавало това? Отдалечаването на човечеството от свободата означава, че равновесието между двете части на астралното тяло на човека точно в този момент е било нарушено. Представете си връзката между физическото и етерното тяло, тях сега няма да ги рисувам, а ще нарисувам само астралното тяло. Това астрално тяло преди 333 година сл. Хр. е било по принцип такова, каквото го изобразявам схематично по следния начин: 
                                image
По-голямата, по-активната част е била в “горния човек”, а по-малко действената част - в “долния” човек; между тях се намира средната част (“средният човек”). Поради това, че горната част на астралното тяло в древните времена е била по-силна, чрез нея висшите божествено-духовно същества са упражнявали своето голямо влияние върху човека. Но в плана за цялата еволюция на човечеството е било заложено тя да продължи по следния начин:
           image
  Ако например това е било състоянието на човешкото астрално тяло, да кажем към 3000г. пр.Хр., то в 1000г. пр.Хр. състоянието е било такова, че долната част на астралното тяло ставала все по-голяма, а горната съответно все по-малка. И в  333 г. горната и долната част се изравнили. Това е кризата на 333г. сл.Хр. Оттогава горната част на астралното тяло на човека намалява все повече и в това се състои неговото развитие. Значи ние не можем да проследим истинската еволюция на човечеството, ако не засегнем това, което се случва с астралното тяло на човека в хода на земното развитие.  

Ако човекът не беше преживял това смаляване на своето астрално тяло в горната му част, то Азът нямаше да може да получи достатъчно силно влияние и човекът никога не би станал свободен. Следователно става следното: астралното тяло се смалява, за да се породи свободата. Аз вече казах, че ние не можем да попитаме защо боговете не са извършили всичко по начин, който да се хареса на хората. Било необходимо боговете да направят Вселената такава, че тя да стане възможна в себе си. И тогава много от това, което най-вече допада на хората, почива на нещо друго, което ако човек не се просвети, то няма да му хареса.  

Смаляването на астралното тяло е свързано и с нещо друго, защото от големината на астралното тяло в горния човек (не от големината на цялото астрално тяло, а само на това в горната част) зависи силата, с която човек може от Аза и астралното тяло да овладее физическото и етерното си тяло. Така че наистина възникнала опасността с намаляване на астралното тяло да се отслаби постепенно здравето на цялото човечество.  

Ние можем правилно да си представим еволюцията на човечеството, само ако знаем, че свободата е трябвало да бъде откупена с една всеобщо настъпваща болест, естествено не под формата на холера или тиф примерно, но под формата на общо заболяване на хората по цялата Земя. Свободата не може да бъде откупена по друг начин, освен в известен смисъл с цената на разболяването на цялото човечество.

Ако и след 333г. всички сили бяха продължили да действат както по-рано, то хората на Земята щяха да стават все по-слаби. Те щяха да са все по-безсилни и краят на Земята би дошъл с това, че човечеството би стигнало до пълен упадък. Ето защо настъпило онова, което искам да охарактеризирам по следния начин: Събранието на божествено-духовните същества, които Ви описах и които се намират на Слънцето, решило да изпрати Христос като свой пратеник на Земята, за да преживее Той нещо, което онези божествено-духовни същества, свързани с човечеството, преживели за пръв път. Виждате ли, човекът минава в земния си живот през раждане и смърт. Разбира се, те не са такива, каквито си ги представя материалистът, но все пак настъпват в земния човешки живот. Всички божествено-духовни същества над нас, ангели, архангели и т.н., включително най-висшите, не познавали смъртта, те преминавали само през метаморфоза. Не се раждали, а изменяли формата си, не умирали, а преминавали в друга форма. Ние също го правим, но като сваляме от себе си физическото и етерното тяло, затова и раждането и смъртта за нас са нещо по-радикално, отколкото за всички други същества от висшите йерархии. И ръководителите на слънчевите хармонии и слънчевите импулси решили да изпратят Христос на Земята, за да може Той като едно от съществата, които не преживяват раждане и смърт, да премине през тази чисто човешка съдба. Затова Мистерията на Голгота не е само човешко дело, а и дело на боговете, което може да се облече в думи по следния начин: слънчевите богове се събрали, за да обсъдят какво да правят, за да предотвратят опасността човечеството да отслабва все повече и повече заради смаляващото се астрално тяло. И така Христос бил изпратен на Земята, преминал през раждане и смърт, естествено не като човешко, а като божествено същество. Резултатът бил, че благодарение на Голготското събитие, на Христовата смърт в земното развитие навлезли оздравяващите сили за онова, което представляват силите, носещи болест в описания преди малко смисъл. Така Христос става в истинското значение на думата велик космическо-земен лечител на човечеството. Значи Неговите сили са навлезли във всичко онова, което трябвало да бъде изцелено в човека, така че да може той да поеме пътя си към свободата с това, което от една страна има тенденция да се разпада, но от друга бива изцелено от Христос. Ето защо в мировото развитие било предвидено 333 години преди Голямата криза да се извърши Мистерията на Голгота.  

Следователно земната еволюция на човечеството вървяла и можела да се извърши само така, че през 333 година човечеството да бъде заплашено от началото на един разпад, на всеобщо заболяване на цялата Земя. Благодарение на Мистерията на Голгота настъпило великото, всеобхватно изцеляване. Така че всичко, което човекът прави не от своето самосъзнание, но което в по-дълбоките сили на човечеството върви към разрушение в бъдеще, може да бъде изцелено от Христос, от свързването с Христос. Такова място заема Мистерията на Голгота в еволюцията на Земята и човечеството. 



Гласувай:
6
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 230323
Постинги: 271
Коментари: 15
Гласове: 1283
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031