Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. август 1923 в Пенмайнмаур (СС 227 „Познанието за инициацията”)  

Виждате ли, човекът най-напред не взема в светa, през който преминава след смъртта, онова, което живее в неговото физическо и етерно тяло. То се изхвърля, става подвластно на космоса. Човекът взема само това, което е преживял като Аз и астрално тяло във физическото и етерното тяло. От това обаче може да се види нещо изключително важно и значимо.   

Когато човекът ходи по Земята, нарича свое тяло физическото и етерното си тяло - за последното той не знае много, но доколкото живее в силите на растежа и т.н., поне го чувства. Но човек няма право да нарича “свое” физическото и етерното си тяло. Защото негово е само това, което е налично в Аза и астралното му тяло. Това, което съществува във физическото и етерното тяло, макар човекът да живее на Земята, е собственост на божествено-духовните същества. Докато човекът е на Земята, в него живеят и творят божествено-духовните същества. В него те продължават да действат, даже когато човекът в съня си не е в тялото. Той дори би се чувствал твърде зле, ако трябваше сам да се грижи за своето етерно и физическо тяло в непрекъснато будно състояние между раждането и смъртта. Човекът е принуден да предава непрекъснато на боговете своето физическо и етерно тяло; и то най-много в детството, защото детският сън е изключително важен, след това сънят действа само коригиращо, но истински оплодяващ е детският сън в най-първите години.   

Древните епохи на човешката еволюция са разбирали това и са наричали човешкото тяло ”храм на боговете”. Те са усещали, че тази прекрасна постройка на човешкото тяло е храм на боговете и в своите архитектурни творения са пресъздали законите на физическото и етерното тяло - това най-добре може да се види в източната, но също и в египетската и древногръцката архитектура. В начина, по който са представени херувимите в храмовете на Изтока, в начина, по който стоят сфинксовете и колоните, е живо изобразено онова, което хората възприемали като божествено-духовно въздействие в човешкото физическо и етерно тяло. В хода на развитието си човекът е загубил съзнанието си за него. А днес, без да подозира нищо, той нарича съвсем погрешно физическото си тяло свое, докато то в действителност в миросъздаването представлява собственост на боговете. Тъй че когато човек днес казва “нашето, моето тяло”, когато нарича своя собственост онова, което се случва в тялото му, когато е здрав, това е проява на невероятно високомерие от хората на съвременната цивилизация. Наистина, това високомерие е лишено от разбиране и е несъзнателно, но е ужасно, когато казвайки “моето тяло”, хората всъщност предявяват претенции върху собствеността на боговете и са въплътили това високомерие дори и в езика си.