Бих искал да кажа няколко думи за унгарското издание на тези важни лекции на Рудолф Щайнер, тъй като първото издание излезе преди няколко години (2016г.).

Междувременно на всеки мислещ съвременен антропософ стана ясно, че въплъщението на Ариман не е въпрос на бъдеще, а че сега ние се намираме насред неговите въздействия. Т.нар. криза с коринавируса го доказа наскоро. Джеръм Адамс, висш служител в здравната администрация на Тръмп, сравнява сегашната криза с Пърл Харбър и 11. септември 2001г. Всеки познавач на истинската история знае какво означава това - поредната „изненада“ на коварния нападател. Не са нито японците, нито ислямистите; този път това е „вирусът“. За пореден път живеем в атмосфера на пълен фалш, само че сега това е фалш на трета степен, с тройна сила.

Да вдъхваме тази атмосфера в душата си - това всъщност е най-голямата опасност, с която се сблъскваме в сегашния момент. Тя инспирира дребни, материалистични, изпълнение със страх мисли, които имат голям потенциал да заразяват. Два духовнoнаучни факта за Ариман могат да ни предпазят от автоматичното и заразяващо вдишване на тази атмосфера.

1. Работата на Ариман беше сметната за необходима от добрите йерархии, които формираха човека и му поставиха еволюционната цел да развие свободата. Чрез принципите на смъртта и интелекта Аримановият дух, който произлиза от съвсем различна йерархия, трябваше да даде своя принос за постигане на еволюционната цел на добрите йерархии. Но те бяха длъжни да вземат предпазни мерки срещу свързаната с това опасност Ариман да поеме контрола над всичко. То беше направено, като боговете взеха решение да изпратят един от своите на Земята и там той да опознае и преодолее смъртта, която е непозната в духовните светове. Христос беше готов за тази жертва. Това решение на боговете трябваше да остане скрито от Ариман. Когато се случи Възкресението, той беше изненадан, както Щайнер казва буквално. Делото на Голгота постави ограничения на неговата дейност за всички идващи епохи, включително и за нашето време. Тя беше „притъпена“ веднъж завинаги. Думите на Щайнер относно това решение на боговете могат да бъдат прочетени в лекцията от 2.4.1922 г. (СС 211), на която трябва да се обърне внимание.

2. Ариман - духът, който стимулира страха - сам изпитва огромен страх. Той се страхува от човешкото мислене. Той вярва, като това вярване се корени в “една от миналото наследена грешка“, че в човешкото мислене има сила, която постепенно ще го унищожи. Това са думите, които Бенедикт казва за Ариман в последната сцена на четвъртата мистерийна драма на Рудолф Щайнер "Пробуждането на душите". 

Следователно Ариман се опитва да обърка човешкото мислене и по възможност да го заличи. Но тази загадъчна слабост на Ариман е именно силата на човека. Тя е единственото ни защитно оръжие срещу неоправданите намеси на това същество в човешката еволюция. Просто да сме добри, тоест да имаме морална сила, не му прави никакво впечатление, също както и ясновидството, което е непросветлено от мисленето. Това, което единствено поставя Ариман на мястото му днес, е Михаиловото, тоест одухотвореното мислене.

Ако вземем предвид тези две точки и винаги ги държим в ума си, можем да се справим с Ариман без страх. Да, човек може дори да се научи от него да упорства в собствените си духовни цели. Защото точно това прави Ариман по своя път с ариманичните си цели. В осма сцена на третата драма „Пазачът на прага“ Ариман признава за своите начинания, които датират от хилядолетия:

“От туй на мен не се удаде нищо, 

Земята не успях да завладея.

През вечността ще се стремя, 

додето постигна – може би – победа аз. 

Каквото неизгубено е още, 

това би трябвало да се използва.” 

Докато признава това, той покрива ушите на Щрадер, който е с него. Ние, учениците на Духа, трябва да слушаме с отворени уши. Безусловната ариманична надежда естествено е в кулминацията си в момента на неговото въплъщение. Тази надежда характеризира ариманичната атмосфера на споменатото по-горе съвремие; тя го прониква изцяло. Едно отражение, един контра-образ на тази ариманична надежда за победа е безнадеждността на много съвременници и тя не е нищо друго, освен ариманично отражение в душите им. 

Ако човек знае за основното ограничение, поставено върху ефективността на Ариман (вж. т.1), както и за страха му от чистото, духовно мислене (т.2), то тогава страшното отражение също може да бъде разсеяно от човешките души.

С тази надежда нека унгарското издание на тези лекции на Рудолф Щайнер, толкова важни и актуални в момента, да достигне до многобройни унгарски читатели, които са надарени с духовна смелост.

Томас Майер, Арлесхайм, 1. юли 2020 г.