Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 29.6.1919 в Щутгарт (СС 192 “Духовнонаучно разглеждане на социалните и педагогическите въпроси”)  

Хората се нуждаят от открития и изобретения, това е природен закон. Но ако тези открития и особено изобретения, включително техническите, се правят от хора, които още не са навършили 40годишна възраст, тогава тези изобретения действат забавящо в общия контекст на човечеството и всъщност възпират нещо в него, преди всичко моралния му напредък. Дори и най-прекрасните открития да бъдат направени от млади хора, те няма да служат за напредъка на човечеството. Ако човек достигне до 40годишна възраст и е запазил дотогава изобретателския си дух за онова, което трябва да се случи за физическия свят, то заедно с изобретението той ще внесе и морално съдържание, тогава това изобретение ще действа морално в развитието на човечеството.  

Когато се изказва подобно твърдение, то звучи налудно за хората, тъй като те въобще не признават духовните закони. Обаче е духовен закон, че човек узрява да работи чрез изобретателската си дарба за напредъка на човечеството в духовната и особено в техническата област, чак когато достигне 40годишна възраст. Дотогава трябва да чакаме според законите на развитието на човечеството. Едва когато хората решат не само да създават разни стопански организации, а и да помислят какво трябва да култивират в духовно-душевно отношение, към какво да насочат погледа си, тогава може да се очаква спасение за човечеството.