Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2020 15:10 - По повод на днешния голям съвпад на Сатурн и Юпитер - 1. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 21.12.2020 15:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Из лекция на Рудолф Щайнер за планетите, изнесена на 27.7.1923 в Дорнах (СС 228 “Науката за посвещението и звездното познание”)

Индивидуалността на Сатурн е такaва, че той самият всъщност получава най-разнообразни подбуди от Вселената, но не връща нищо от тези подбуди към Земята, не излъчва нищо. Сатурн, разбира се, също се осветява от Слънцето, но това, което той отразява от слънчевите лъчи, няма никакво значение за земния живот. Сатурн е изцяло онова мирово тяло от нашата планетна система, което напълно се отдава на своето собствено същество. Той излъчва своето собствено същество в света. И когато наблюдаваме Сатурн, той винаги ни казва какъв е. Докато Луната, наблюдавана външно, ни казва какъв е целият останал свят, Сатурн не ни казва нищо за това какви подбуди е възприел от останалия свят, а винаги говори само за себе си. Той казва какво представлява той самият. И това, което е той самият, постепенно се разкрива като един вид памет на нашата планетна система.

Сатурн ни изглежда като онова мирово тяло, участвало във всичко, случило се в нашата планетна система и съхранило вярно всичко в космическата си памет. Той мълчи за нещата, които се случват понастоящем във Вселената. Сатурн възприема случващото се в наше време във Вселената и го обработва в своята душевно-духовна същност. Цялата съвкупност от съществата, обитаващи Сатурн, се отдава на външния свят, но възприема безмълвно световните събития в душевния елемент и разказва само за миналите събития в космоса. Затова разглеждан космически, Сатурн е един вид подвижна памет на нашата планетна система. Като верен вестител той съхранява това, което се е случило в планетната система, под формата на тайни на планетната система.

Тъй че докато напразно бихме търсили Луната, ако искаме да разберем тайните на света, докато е нужно да се превърнем в един вид доверени лица на самите лунни същества, ако искаме да научим от тях нещо за мировите тайни, то при Сатурн това не е необходимо. При него е достатъчно да бъдем отворени за духовното - тогава пред духовния взор, пред погледа на душата Сатурн се превръща в жив историограф на планетната система. Той също не задържа тези истории, които има да разкаже за всичко, случило се в планетната система. В това отношение той е пълната противоположност на лунното образувание; той непрекъснато говори. Сатурн разказва за миналото на планетната система с вътрешна топлина и плам, тъй че всъщност е опасно да се запознаем по-отблизо с това, което говори във Вселената, защото той описва миналите събития на Вселената с такава преданост, че човек започва да обича изключително силно миналото. За тези, които подслушват тайните му, Сатурн е, така да се каже, постоянният съблазнител към това да се пренебрегва земното и да се потопи човек напълно в онова, което някога е била Земята. По-специално той говори ясно за всичко, което е представлявала Земята, преди да стане Земя. Така Сатурн е онази планета в нашата планетна система, която прави за нас миналото безкрайно скъпо. И хората, които имат земна склонност към Сатурн, са тези, които винаги обичат да гледат назад към миналото, които не обичат напредъка, а искат отново и отново да връщат миналото. По този начин човек може да се доближи до индивидуалността на Сатурн. 

От друг вид е планета като например Юпитер. Той е мислителят на нашата планетна система и мисленето е преди всичко онзи елемент, който култивират всички същества, обединени на неговата мирова територия. От Юпитер към нас се излъчват творческите и възприети мисли на Вселената. Юпитер съдържа в мисловна форма всички формиращи сили за различните същества на Вселената. Докато Сатурн разказва миналото, Юпитер показва в живо представяне, в жива концепция, това, което му съответства в настоящето на Вселената. Но е необходимо да се намесим по разумен начин в онова, което Юпитер предлага на духовния поглед. Ако човек не развие собственото си мислене, тогава той не може примерно като ясновидец - нека използваме тази дума - да се доближи до тайните на Юпитер, защото Юпитеровите тайни са такива, че се разкриват само в мисловна форма и то ако човек сам мисли и достига до тези тайни, защото Юпитер е мислителят на Вселената. Ако човек се опита да схване някоя важна загадка на битието с ясно мислене и не успява заради човешко-физическите и етерни препятствия и особено заради астралните пречки, тогава се намесват съществата на Юпитер и ни помагат. Именно съществата на Юпитер са помощниците на човека в развитието на неговата мъдрост. И този, който толкова много се е напрегнал да разгадае с ясно мислене някоя загадка на битието, но не може да достигне до същността й, установява - ако има търпение и продължи да обработва тази загадка в съзнанието си - че силите на Юпитер му помагат дори и през нощта. А някой, който е разгадал една дневна гатанка след нощния сън по-добре, отколкото предния ден, всъщност трябва да признае пред себе си, ако е прозрял истината, че именно силите на Юпитер поддържат човешкото мислене живо и подвижно.

Така че докато Сатурн е пазителят на паметта на Вселената, то Юпитер е мислителят на Вселената. Човекът дължи на Юпитер всичко, което има от духовното съвремие на Вселената. На Сатурн дължи всичко, което има от духовно-душевното минало на Вселената. По определена интуиция именно Юпитер е бил особено почитан в Древна Гърция, където хората са живели в настоящето с Духа. Също така в това, което Юпитер дава на годишния ход, се крие стимулът за човека в цялото му развитие. Както знаете, ако разгледаме внимателно видимото му движение, Сатурн се движи бавно, обиколката му отнема почти тридесет години. Юпитер обикаля по-бързо, за около дванадесет години. Именно чрез това, което има в по-бързото си движение, Юпитер удовлетворява човешката нужда от мъдрост. И ако според този часовник, който до известна степен изразява съдбата на човека във Вселената, има специална връзка между Юпитер и Сатурн, тогава в тази съдба навлизат онези прекрасни блестящи моменти, в които чрез мисленето на настоящето се разкриват много неща за миналото. А ако потърсим в световната история на човечеството моментите, в които са настъпвали епохи на Възраждане, когато повторно са се появявали стари импулси, като например през последния период на Ренесанса, то това обновяване на старите импулси е изцяло свързано с определена констелация между Юпитер и Сатурн. Но, както казах, в определен смисъл Юпитер е затворен и неговите откровения остават в несъзнаваното, ако насреща им няма човек с активно, силно, ясно, светещо мислене. Затова в древните времена, когато активното мислене е било слабо развито, начинът, по който човечеството е напредвало, винаги е зависел от това в какво положение е бил Юпитер спрямо Сатурн. В периодите, когато между Юпитер и Сатурн е имало определена констелация, на древните хора се е разкривало много.




Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824801
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031