някои от вас ми писаха, за да споделят своите страхове, чувството на подтискаща безпомощност на фона на изникващите нови вирусни мутации и произтичащите от тях постоянно менящи се разпоредби, заповеди и пр. Световният "елит" изглежда поизпусна контрола и освен че - както се видя - и той не е застрахован от разболяване, става все по-жалък в опитите си да удържа положението с все нови наредби, коя от коя по-идиотски. Можем само уморено да се усмихваме на жалките опити да се решават изникващите проблеми с чисто материални средства и законов натиск от арсенала на Ариман там, където от всички, включително и от политиците, се изисква духовно пробуждане и израстване. Но страхът, който мнозина чувстват, макар и оправдан, трябва да бъде преодолян, защото затъмнява съзнанието ни. Чувство на безсилие и апатия също не бива да ни обхваща, макар на пръв поглед да изглежда, че отделният човек не е в състояние да промени нищо. Външно може и да не е по силите ни да променим нещата, но вътрешно всеки може да направи нещо и то няма как да бъде осуетено от никаква светска власт, от никакви забрани. Юдит фон Хале описва в коледното си послание къде е силата на отделния човек:

“Всяка жива мисъл за духовната действителност, всяка дума на духовна истина, всяко честно и изпълнено с копнеж и отдаденост усилие за общуване с Христовото същество са единственото и решително средство, с което световните дела могат да се насочат в смисъла на изработения Божествен миров план! За целта изобщо не се нуждаем от външно светско лоби и това ни показва ясно имагинацията за раждането на мировия Спасител в бедните витлеемски ясли. Нужно е само да проявяваме упорито усърдие при моралното си самовъзпитание, безкористно съчувствие към всички същества около нас и мисъл, воля и дела, посветени на истинното, красивото и доброто. Това са основните сили, способни да променят света, които всеки човешки Аз може да отдели по всяко време. Ако положим живота си на тези три стълба, ще имаме право въпреки всичките си лични поражения и несполуки да чувстваме, че сме ученици на Христос. Тогава и помощта на духовния свят ще ни бъде сигурна, а чрез нея импулсът за изцеление на света ще придобие непознат досега тласък по смисъла на обещаното от Христос: “Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен” (Матей 18:19).”

Дивеевският манастир, основан от руския пустинник Серафим Саровски (1759-1833), е заобиколен от голям ров, наречен “Свещената канавка”. Серафим често казвал, че игуменка на манастира е самата Света Богородица, а ровът, изкопан по негово нареждане, бил очертан по следите на Пречистата Дева, която някога обиколила манастира. Според Серафим когато Антихристът се възцари на земята и започне да превзема и руши църквите, той няма да може да прескочи “Свещената канавка”. 

Такъв непревземаем ров може да направи и всеки от нас около себе си - не във физически смисъл, а в духовен. Нека с този ров оградим мислено частицата от Христовия Аз, която всички носим и така ще имаме едно малко пространство в най-съкровената си същност. Нека в него да нямат място нито изкушенията, нито страховете, колкото и да ни тласкат светските събития в една или друга посока. Нека това пространство не е достъпно нито за левия изкусител Луцифер, нито за десния изкусител Ариман. Ако оградим най-святата си същност и я пазим като с ров, който да не могат да прескочат никакви тъмни сили, то ще имаме място, където винаги можем да поканим Христос да ни посещава и осветява пътя ни. Да го направим!