Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01 16:03 - Как Рудолф Щайнер стига до преживяването на висшия Аз
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 23.01 20:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В книгата на Мартина Мария Сам "Рудолф Щайнер - детство и младост. 1861-1884" (Дорнах, 2018) е поместен епизод от ранните студентски години на Рудолф Щайнер, който разкрива как под влияние на срещата с един от двамата му учители Щайнер стига до преживяването на висшия Аз и във връзка с това до разбирането за двойния поток на времето. Според авторката на книгата споменатият тук учител е Учителя Исус.

"Между началото на лекциите при Симон Шпицер през октомври 1880 и януари 1881 трябва да се е случило онова, за което говори тук Рудолф Щайнер - как му се е разкрило ново разбиране за пространството, но все още не за времето.   

Напредъкът на Щайнер в разкриване на загадката на времето е свързан с въздействието на учителя му и с това, че той го е насочил към Фихте. Опрян на Фихте, през лятото на 1879г. младежът започва да търси същността на Аза. При това му прави впечатление, че Азът е онзи "фокус, който е невъзможно да бъде обхванат, защото непрекъснато се изплъзва назад, когато искаме да погледнен към него" (Beitrдge zur GA бр. 39, стр. 30). Този изплъзващ се назад Аз Щайнер нарича "чистия Аз" за разлика от всекидневния ни аз.   

Във връзка с разсъжденията върху природата на "чистия Аз"  той за пръв път стига до идеята за един поток, който тече назад. И обратно - явно във връзка с изживяването на висшия или чистия Аз, все повече му се разкрива същността на времето.  

Това изживяването на висшия Аз е първото нещо - поне с такова впечатление оставаме - към което е искал да го доведе учителят. Когато Щайнер казва на Шуре думите "Показах ти кой си, сега върви и остани самия себе си"1, то това, разбира се, има по-дълбок смисъл. Ученикът трябва да разпознае истинската си индивидуалност, а с това и специфичната си задача, защото само от нея се определя индивидуалността.  

Но едно толкова дълбоко разбиране на Аза не е възможно без да се преживеят вътрешно двата потока - единият (азов) поток, идващ от миналото и другият (азов) поток, идващ от бъдещето, сякаш винаги се сблъскват в актуалното изживяване на Аза: "Във всеки период от времето животът е пресечна точка на две течения, от които едното върви от бъдещето към настоящето, а другото от настоящето към бъдещето" (лекция от 17.5.1905, СС 324а)2.

За да събуди активното изживяване на съдбата сред членовете на Антропософското общество, през последната година от дейността си Рудолф Щайнер изнася лекциите за кармата. През януари 1924г. като въведение той говори за двете порти - портата на Луната и портата на Слънцето:

  "Онова, което действа в тези душевни сили от миналото, е свързано с Луната, а онова, което действа в настоящето, но към което ние всъщност ще се развием по собствена воля едва в бъдеще, зависи от Слънцето.... И гледайки към всичко, вплетено в съдбата ни чрез това, което сме преживели като хора в миналото, ние съзираме в него като минало, вплетено в нашата съдба, вътрешното си лунно битие. А в онова, което винаги пристъпва към нас в настоящето като определящо съдбата, слънчевото, ние виждаме не само онова, което действа в настоящето, но и което ще въздейства върху бъдещето. Ето как миналото и бъдещето се преплитат в човешката съдба (лекция от 27.1.1924, СА 234)3.  

На този фон може да се разбере преживяването на "вечното ядро на съществото ни", което е имал Рудолф Щайнер в нощта на 10. срещу 11. януари 1881. За щастие разказът за това толкова разтърсващо събитие е съхранен в едно писмо (или чернова на писмо), адресирано вероятно до Йозеф Кьок:  

"Беше през нощта на 10. срещу 11. януари, в която не спах и един миг. До 12 и половина се бях занимавал с различни философски проблеми и най-накрая се хвърлих на леглото. От край време съм се стремял да изследвам дали е вярно казаното от Шелинг: "Във всички нас живее една тайна, прекрасна способност да се оттеглим от промените на времето в нашето най-съкровено Себе, съблечено от всичко, прибавено отвън и там под формата на непреходното да съзерцаваме вечното в нас." Аз вярвах и още вярвам, че съм открил съвсем ясно в себе си тази най-съкровена способност, за чието съществуване винаги съм подозирал - цялата философия на идеализма сега застава в променен вид пред мен: какво е една безсънна нощ в сравнение с такава находка!" 4  

1 Из разговор на Рудолф Щайнер с Едуард Шуре относно един от учителите му, за този разговор вж. тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/11/29/mojesh-da-pobedish-drakona-samo-ako-se-oblechesh-v-negovata-.1684744

2 В тази лекция Рудолф Щайнер описва много точно феномена на двата времеви потока, особено с оглед на езотеричното обучение. Вж и лекцията от 4.11.1910 в СС115).  

3 Вж. по въпроса и лекциите от 25. и 28.2. и от 6.2.1924 в СС 240.  

4 Срв. "Философски писма върху догматизма и критицизма", осмо писмо.    



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 252479
Постинги: 283
Коментари: 15
Гласове: 1584
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728