Един от най-ревностните съвременни македонски автори на историческа тема и присвоители на части от българската история е Александар Донски (между другото, бил е и стипендиант на Соросовото "Отворено общество"). Той е твърде продуктивен "литературен преведувач, раскажувач и историчар" с главна тема величието на македонците. За него разбрах от документалния филм на Весела Смилец "Подмененият език", излъчен наскоро по БНТ ( https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html  ). Във филма между другото диалектологът проф. Иван Кочев показа пред камерата корицата на една от книгите на Донски -  "Етногенетичните разлики между македонците и българите".   

Ето въпросната красноречива корица:

    

От нея дори още преди читателят да се е запознал със съдържанието, става ясно посланието на книгата - между красивите хора вляво, потомци на античните македонци и уродливите азиатци вдясно не може да има никакво генетично родство.

Тук искам да се спра на друго четиво от Александар Донски - "Американски ясновидец в контакт с духа на Александър Македонски" (http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Amerikanski-Jasnovidets-vo-Kontakt-so-Duhot-na-Aleksandar-Makedonski.pdf).   

Общото впечатление е за напълно повърхностно и посредствено писание, по-слабо даже и от плахите опити на българските автори, начеващи в езотериката, които излизаха в първите години на демокрацията. Централен момент в повествованието е посещението на автора при американски медиум, към когото той се обръща, за да го свърже с духа на Александър Македонски. Причиних си прочитането на книгата само заради желанието да съпоставя предаденото в ченълинга с един факт, който Донски очевидно не знае - че индивидуалността, която някога е била инкарнирана като Александър Македонски, през ХХ век е живяла като д-р Ита Вегман (1876-1943) - близка сътрудничка на Рудолф Щайнер, положила заедно с него основите на антропософската медицина. Тя има много инкарнации заедно с Рудолф Щайнер (учителят на Александър Велики Аристотел в тогавашния живот), с когото са кармично свързани от векове. Затова би било странно такава извисена индивидуалност да се яви в ченълинг, за да задоволи любопитството на някакъв македонски грандоман.   

В книгата Донски обяснява твърде подробно и досадно как писал на различни американски медиуми, как си вадил американска виза, прилага кореспонденцията си с контактьора Стив Хърман. За последния разбираме, че чувал гласове, виждал образи, усещал миризми, а понякога и само неподредени импулси в мислите си. Контактът, описан в книгата, е комбинация между образи и хаотични мисли. Медиумът бил и "емотивно врзан со Балканот поради својата голема љубов од соседна Бугарија со која требало да се ожени".

Сеансът се е осъществил на 19.07.2008г. Въпросният дух, появил се като Ал. Македонски, ласкае госта, хвали писателската му дейност, нарича го "посветен" ("Многу е ретко некој да биде посветен толку колку што си ти"). Показателно е как появилият се дух дава съвети на Донски да въздейства върху подрастващите чрез лесни за четене книги, които ще възприемат идеите му :

"И чувствувам дека едукацијата ќе одигра голема улога среде младите генерации овие идеи да бидат ширени од нивна страна. Тие ќе ги шират во својот живот и начин на размислување... И овде сакам да кажам дека ако ти објавиш книга, нешто со лесен стил за да можат 13 и 14 и 12 годишни деца да го читаат, тоа ќе остави влијание врз нив. Тоа ќе ја оформи нивната животна филозофија... Кога тие 12-13 годишни деца ќе ја прочитаат, ќе ја апсорбираат за оформување на својата филозофија, која ќе ја задржат и кога ќе пораснат. ("И чувствам, че образованието ще играе голяма роля сред младите поколения при разпространението на тези идеи. Те ще ги разпространят в живота и начина си на мислене ... И тук искам да кажа, че ако публикуваш книга, нещо в лек стил, така че 13, 14 и 12-годишните да могат да я прочетат, това ще им окаже влияние. Това ще оформи тяхната житейска философия ... Когато тези 12-13 годишни деца я прочетат, те ще я усвоят, за да формират своята философия, която ще запазят и като пораснат.")  

Обаче в целия сеанс, за който между другото нито контактьорът, нито Донски могат с абсолютна сигурност да кажат, че е бил с духа на Ал. Македонски, има и моменти, на които гостът или не може, или не иска да обърне внимание.

На въпроса дали народът на Ал. Македонски и съвременните македонци са един и същ народ, медиумът отговаря: "Чувствувам дека луѓето на кои тој  
припаѓал всушност го населувале истиот простор каде вие живеете... Значи, да, вие сте ист народ... Но, исто сакам да кажам дека имало луѓе таму и... тие станале едно... И навистина има продолжение на нивното потекло. Чувствувам како да има пат и... Тоа е како во Америка. Ние имаме источен брег и западен брег. Иако тие се целосно одвоени физички, меѓу нив има големо растојание, тие навистина се ист народ и имаат иста култура... 
ЈАС: Тоа ми е доволно. ( "Чувствам, че хората, към  които е принадлежал, действително населяват същата област, където Вие живеете. Значи, вие сте един и същ народ. Но искам и да кажа, че там е имало хора и те са станали едно. .. И наистина има продължение на произхода им. Имам чувството, че има един път и ... Това е като в Америка. Ние имаме Източно и Западно крайбрежие. Макар физически да са разделени, между тях да има голямо разстояние, те са наистина един и същ народ и имат същата култура. Аз: Това ми е достатъчно.)

Тук Донски не желае медиумът да се задълбочи по темата, защото думите, че хората от Източното и Западното крайбрежие на САЩ са един и същ народ, будят неприятни за македонистите асоциации с България и Македония. 

На молбата да каже някоя заръка духът отговаря: "Она што е неправедно поделено, никогаш... никогаш нема да опстои." ("Което е несправедливо разделено, никога няма да устои."). Това е толкова красноречиво, но Донски се затруднява с тълкуването или то не му е изгодно. Въобще всичко, казано в ченълинга, авторът тълкува в смисъла на идеите си за пряка връзка на македонците от времето на Александър Велики с днешните жители на ... кое поредно официално име беше? - Северна Македония. Тази връзка била отразена в уникалния македонски фолклор, в техните приказки и обичаи. 

Ето как чрез контакта със "самия Ал. Македонски" новаторски се обогатява аргументацията на македонистката доктрина. На нас в България може и да ни се вижда смешно, но човекът си вярва, а вероятно ще му повярват и младежите, за които духът му поръчва да пише. Обаче не би било зле и Александар Донски, и неговите сънародници да се замислят над заключителното поръчение на "Александър Македонски": "што ни порачува да правиме како нација, како Македонци? - "Кога вие самите на себе си наштетувате, никој не моЃе да ви помогне... " ("Когато вие сами на себе си вредите, никой не може да ви помогне.")