През последните години в публичното пространство набира популярност темата за една керамична плоча от Виница, Северна Македония с надпис „Болгар” и връзката на този сам по себе си интересен артефакт с ранната история на българите. Главни двигатели на този процес са двама историци – македонския археолог и първоизследовател на винишкото кале проф. Коста Балабанов и българския историк Александър Мошев, автор на научното изследване „Керамичната плочка (икона) с надпис + BOLGAR + от крепостта край град Виница, Македония”, подпомогнат енергично от усилията на неколцина негови приятели и журналисти от екипа на популярното в България списание „Осем”. Става дума за керамични артефакти, изписани „с латински букви и на латински език”, голяма част от които могат да бъдат наречени икони, защото най-общо казано са визуализация на библейски сцени, на псалми и на второстепенни християнски светци-воини (св. Георги, св. Теодор, Св. Христофор) или християнски символи. Видимата, но неизказана констатация, че сред персонажите на винишките теракотни икони отсъстват знакови фигури на християнството като самия Исус Христос, Дева Мария, светите първоапостоли - ученици на Исус, отците-теолози на църквата или характерни ранно-християнски символи не е коментирано в нито едно изследване на македонските, сръбските и български историци, работили по проблема. Красноречиво мълчание витае и около състава на второстепенните светци – воини (св. Георги, св. Теодор, Св. Христофор) – сред тях липсва най-известния от местните балкански великомъченици – Св. Димитър от Солун (или дори св. Никита Ремесиански /ок.335 – ок. 415/ - илириец или дарданец, взел активно участие в християнизиране на местното население около Родопите и живял в близка до датираните теракоти епоха ), а вместо него са представени „колегите” му от далечни азиатски земи, които обаче поради една или друга причина са доста популярни в Западна Европа. В хода на разкопките досега македонските археолози общо са намерили повече от 100 фрагмента и петдесетина изцяло запазени керамичните икони, които въз основа на размерите си могат да бъдат типизирани в две групи: правоъгълни с приблизителни размери 32 х 20 х 4,5 см и почти квадратни 32 х 28 х 4 см. Повечето плочи и фрагменти са намерени в неголяма яма на дълбочина около 150 см, заедно с други строителни отпадъци. Открито е наличието на хоросан въху обратната страна само на две или три плочи, което индикира тяхното ограничено практическо използване. Останалите 98% не са имали късмета да изпълнят религиозни, пропагандни или естетически функции, т.е. целта за която са били създадени и те просто са били „депонирани” в ямата за строителни отпадъци. Сред винишките артефакти е и въпросната керамична плоча, открита през 1999 г., която представлява торс на кон с неясно очертана фигура на ездач от кръста надолу (главата и горната част на фигурата липсват), човешка глава на друга фигура под торса на коня, плюс фамозния надпис „+BOLGAR+”. Горната част на ездача – лице, дълга коса, ръка, която държи „къс меч, приличащ на римски гладиус” са дорисувани ръчно върху графична компилация от няколко фрагмента, според фантазиите на рисувача проф. Балабанов. Всъщност това не е цяла керамична плоча, а малък фрагмент от такава с приблизителни размери 12 х 11 см, т.е. интересуващата ни сцена представлява около 20% от площта на по-малкия тип керамика. Реалните размери на фрагмента контрастират ярко на внушенията от публикацията на проф. Балабанов, че фрагментите са няколко, което се визуалира чрез механичен сбор на множество части от различни плочи, подредени върху една плоскост с реалните размери на плочата; усилията да се представи артефакта по този начин добиват карикатурни измерения особено в голямата и качествена цветна фотография на списание „Осем”, където ясно се забелязва, че към торса на коня е прибавен фрагмент с тичащо теле. Като се позовава на смелата и дори революционна, но доста повърхностна и неособено солидно аргументирана датировка на керамичните артефакти от няколко македонски историци, очертали един времеви диапазон от V до VI век, ранните предаспарухови летописни сведения за „българи” по тези земи и надписите на латински език , но и същевремнно като се разграничава от идеята на проф. Балабанов за връзка между теракотената икона с т.н. куберови българи, Александър Мошев заключава, че иконите от винишката крепост са неразривно свързани с ранното българско присъствие, с култа на старите българи от Балканите и Северното Черноморие (?!) към омировия герой Ахил (?!), както и с богослужебната практика на Юстиниана прима като архиепископия на „трако-българското население”(?!). Пред тезата на Балабанов, Кръстевски, Мошев и сие непреодолимо застават два солидно доказани научни аргумента. Първият е генерален и не е свързан конкретно с въпросната „икона” и се основава на безспорния факт, че в историческите хроники и географски карти от IV до IX век (а в някои по изключение или по-скоро по стара традиция до Х, XI и дори XII век) българите са наричани и изписвани само с латинското наименование (всъщност прозвище или прякор) в две вариации „uulgares” или „vulgares”, респективно ромейските балкански провинции, която обитават – Uulgaria / Vulgaria. Наличното ръкописно или печатно изписване „bulgares” или „Bulgaria” е резултат на късни преписи след средата на IX век или късна редакторска корекция от XVII – XIX век ). Както е известно, латинските извори за вулгарите предхождат тези на гръцки език, които обаче едно към едно възпроизвеждат двете латински думи като „Βούλγαροι” и „ Βουλγαρία”. Това обстоятелство е манифестирано дори в прочутото сведение на Теофан Изповедник за „Стара велика Вулгария”, преведена коректно от латинския преводач Анастасий Библиотекар в неговата „Chronographia tripertita”, като „antiquitus Vulgaria es magna”. Наименованията „vulgares”и „Vulgaria” са променени в „BULGARES” от базилевс Муртаг приблизително в периода 822-825 г., което означава, че надпис „BOLGAR” не може да същестува преди тази дата (виж авторското ми изследване „Базилевсът Муртаг преименува „вулгарите” на „българи” - https://iliyanv.blog.bg/history/2021/01/18/bazilevsyt-murtag-preimenuva-vulgarite-na-bylgari.1745050 ). Подобна, но не съвсем, теза е изказал и македонския историк Деян Горгиевски, които отбелязва най-общо, но фактически невярно, че в латинските извори българите са наричани BULGARES/VULGARES , респективно BOULGARON в гръцките и никога BOLGAR. Т.е. и на Д. Георгиевски също не му е известно, че в латинските извори българите до 9 век са наричани изключително “VULGARES”, а не „BULGARES”, което е плод на късни преписи или предпечатна редакция на летописи, както и че промяната е направена от базилевс Муртаг през 822-825 година. За разлика от първия аргумент, който изисква сериозни познания връху ранната българска история, за вторият са необходими тривиални качества: нормално зрение, здрав разум и 10 минути концентрирано внимание, тъй като се основава изключително на палеографските особености на шестбуквения надпис „ + BOLGAR +”. Всъщност, надписа съдържа 5 букви с приблизително еднакъв размер, каквито се съдържат и в останалите керамични „икони” и един кръст, поставен в началото над първата буква. Кръстът няма връзка с надписа и неговото начало – с едно-единствено изключение, върху всички запазени „икони” има изображения на два кръста – един в левия горен ъгъл и един в десния долен ъгъл. Първата буква „В” графично е сигурно изписана; втората - „О” – също приемам за сигурна, въпреки че липсва долната й половина; третата е несигурна и може да бъде както „L”, така и „ I”; четвъртата отново е несигурна и може да бъде „C” или „G”. Такива са вариантите за разчитане на буквите, ако приемем на доверие тезата на почти всички, които са изследвали научно теракотените плочи (Коста Балабанов, Цоне Кръстевски, Елизабета Димитрова, Деян Горгиевски, Александър Мошев, Гергана Кабакчиева, Аксиния Джурова и др.), че плочите са изписани само с латински букви. Но както ще установим по-нататък в изследването, това не отговаря на обективната действитеност, което означава още повече варианти за прочит на петте букви от надписа. Освен това анализа на запазените цели плочи показва, че вероятността надписа да продължава от другата страна на конника е съвсем реалистична, а това прави действителния прочит на думата абсолютно невъзможен. Проблемната шеста и последна буква „R” по размер, начин на изписване, ширина и височина на буквения релеф се различава драстично от използваните букви в наличните цели и фрагментирани керамичини плочи. Тя е два пъти по-малка в сравнение с първите 5, които са подредени в една хоризонтална линия; въпреки че има достатъчно пространство да бъде изписана с нормалния размер; псевдо буквата „R” е изписана извън правилната хоризонтална линия на останалите. Шестата „буква” по-скоро би могла да бъде някакъв атрибут към конската амуниция или случайно въздействие на влажната глина в процеса на съхнене. Изложените досега аргументи са предостатъчни за да се отхвърлят по категоричен начин твърденията на К. Балабанов и Ал. Мошев за наличие на надпис „ + BOLGAR +” и връзката му с ранната история на българите. Ранната българска история в земите около Охрид (V век) е публично известен факт за всички (картата на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария”, Ватиканския препис от българския вариант на Манасиевата хроника, хрониката на Йоан Антиохийски ), с изключение на официозните български и македонски историци, чиито научни часовници са спрели приблизително в средата на миналия век, но тя няма конкретна връзка точно с тези артефакти от Виница. Ако обаче един ден се открие друга теракота с категоричен надпис „BOLGAR/ BULGAR”, тя би била само още едно категорично доказателство за нейното датиране след втората половина на IX век, а самата плочка би била свързана с мисията на Римската църква, ръководена от кардинал Формоза и епископ Павел Популонски, за да извърши фактическо повторно покръстване на християните-българи от Тесалия, двата Епира и Дардания по латински църковен обичай („…utramque Epirum, novam videlicet veteremque totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demonstratur, cujis nunc ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur…”), по покана на българския архонт Михаил (Dominus Michael princeps Bulgarius). Изследването обаче ще продължи, тъй като в хода на проучването се натъкнах на смущаващи грешки, манипуации и откровени фалшификации по най-важните дискусиони моменти около винишките артефакти – художествената оценка, технологията на производството, предназначението на „иконите” и разбира се най-съществения въпрос – датирането им в трите измерения – възникване, продължитеност и край на инициативата. Тези грешки са в логическа връзка със силното пропагандно въздействие, на което вероятно са били подложени македонските учени, работили по изследването. По всичко личи, че винишките икони и тяхното ранно датиране са възприети от правителството на Македония като отлична възможност за рекламиране на страната и нейната антична история. За това говори представянето им чрез изложби в Европа - Ватикана, Рим, Загреб, Москва, Любляна, Париж, Утрехт, Мюнхен, Анкара, Белград, Варшава, София. Изложения на на винишките теракоти са излагани в много български градове. През октомври 2019 г. и моя роден град Русе беше домакин на гостуващата изложба от музея във Виница, която представи рекламни пана и 12 копия на „иконите” – факт, който отново има само пропагандно значение за широката публика, тъй като изучаването на археологически копия за специалистите е лишено от всякакъв научно-познавателен смисъл. Такива се продават като сувенири и в град Виница. Тук е мястото да отбележа значението на публикацията в научно-популярното списание „Осем” за това изследване. Всъщност първата рекламно-пропагандна презентация на теракотите от Виница в България се състояла в далечната 2000 г., когато на международна научна конференция във Варна било представено краткото научно съобщение на белградския професор Радмило Петрович, озаглавено „Military arms and equipment on ceramic icons from Vinitsa”. По-късно ще се спра по-подробно на „шедьовъра” на сръбския историк. На сайта на Община Виница и Музея на теракотата могат да се видят голяма част от плочите, но те са представени в съвсем скъперническа фотографска резолюция, за разлика от българското списание, представило ги с висока резолюция на изображенията, която може да замени в голяма степен наблюдението на оригиналите „in visu”. През 2016 г. с финансовата подкрепа на правителството на Република Македония е издадена на английски език работата на проф. д-р Елизабета Димитрова „ The ceramic relief plaques from Vinica - the most significant values of the cultural and natural heritag, Skopie 2016”. Работата на проф. Е. Дмитрова съдържа впечатляващо красив текст, който обаче не е в състояние да прикрие съдържащите се в него спорни или откровено неверни научни твърдения. Досегашният ми житейски опит налага убеждението, че когато в едно изследване е налице преекспонирана пропаганда, това обикновено е за сметка на неговата научна обективност. А когато пропагандата се извършва с модерацията на македонски политици, резултатите обикновено имат трагикомични измерения. Тъй като в изследването ще става дума за голям брой изображения, които, поради спецификата на сайта https://blog.bg/ е трудно да вмъкна, предоставям на читателите адресите на няколко сайта, където могат да видят голяма част от изображенията на артефактите: Музей на теракотата във Виница: https://www.muzejterakota.mk (от 18.3.2021 г. уеб-сайта на музея спря да функционира и избирането му в брааузера насочва автоматично към сайта на Община Виница без обяснения дали става дума за реконструкция или нещо друго) ; статията в списание „Осем”: http://media.mtel.bg/private/images/media-masters/2014/kat/GeorgiKaramanev/Bolgar.pdf Функционално предназначение Д-р Елизабета Димитрова твърди, че керамичните плочи са имали погребална функция, тъй като „са играли ролята на декоративна облицовка на погребалните камери по най-подходящия начин”. Проф. Цоне Кръстевски изказва предположението, че въпросните артефакти са били използвани в „зидани гробници”(?!), а проф. Балабанов в „сакрална сграда”. Такава в християнската епоха е църковният храм. При археологическите разкопки „in situ” теракотите не са открити както в християнски некропол, така и в християнски храм. Може би е излишно е да споменавам, че във Виница не са открити нито зидани гробниц , нито раннохристиянски катакомби. Поради което предположенията на Балабанов, Кръстевски и Димитрова увисват в нестабилна въздушна среда. Дори артикулирането на идеята от страна на проф. Е. Димитрова влиза в остро противоречие с научните данни за раннохристиянските гробници на Балканите: те наистина са налични, макар и да могат да се преброят чрез броят на пръстите на едната ръка; установени са като погребална практика на по-заможни християни в големи и богати градове като Солун и Филипопол при прехода от елинизъм към християнство и се отнасят най-късно към края на IV век, което противоречи с датировката на теракотите от самата Е. Димитрова: V – VI век. Освен това трябва да се отчете прозаиичния факт, че винишките теракоти не са годни за облицовка на съоръжение от вида на зиданите гробници. Поради една друга фундаментална причина – те нямат еднакъв размер, формите им са както правоъгълни, така и квадратни, с различна дебелина, а наличието на прави ъгли и страни по тях е рядко и щастливо обстоятелство. Облицовката на каквото и да е строително съоръжение с тях е мисия невъзможна. За сравнение ще посоча една керамична плоча с раннохристиянски изображения от Испания, намерена в древна зидана гробница и въпреки, че съдържа един истински ранен християнски символ като хризмата или Христовия монограм, предпазливо е датирана от световните специалисти в голям времеви диапазон от IV до VIII век (плочата е притежание на Метрополитън музей в Ню Йорк, където е изложена). Испанската плоча е със съвсем прави ъгли, подобно на съвременните фаянсови и теракотни изделия за облицовка на санитарни и други помещения; направена е професионално от добре пречистена глина, по повърхността и липсва дори една миниатюрна пукнатина; за разлика от винишките плочи, които са с отлично почистена от налепи и химически съединения повърхност и които след „обработката” на македонските специалисти изглеждат като току що извадени от пещта за изпичане (с визия на груби фалшификати), върху испанската плоча са запазени остатъци от фин хоросан, което показва недвусмислено функционалното и предназначение. Наличието на хоросан по две или три от винишките теракоти може да се обясни по няколко начина, включително и с най-реалистичния – били са поставени в производственото ателие или дома на лице, свързано с производството или разпространението им. Научното нахалство и наглост на македонските историци вече е печално известно и извън границите на Република Северна Македония и традиционно може да се обясни с пропаганден натиск и политическа поръчка на управляващите правителства. Трудно обаче мога да обясня безочието на българския историк Александър Мошев, който в пристъп на емоционална свръхвъзбуда нарича ямата със строителни отпадъци „раннохристиянски култов център”(?!) Това далеч не е първата и последна неетична научна постъпка на Мошев. Когато в споменатото по-горе научно изследване разглежда въпроса за датирането на теракотите, той хладнокръвно е филтрирал важната информация, че в опозиция на останалите учени още през 1989 г. македонската историчка проф. Блага Алексова е датирала винишките теракоти към втората половина на 9 век и ги свързва с официалните мисии на Римската църква в „македонската земя”. Всъщност вместо „македонската земя” проф. Алексова е искала да напише „България”, но трудната за произнасяне и написване дума някакси се е изплъзнала. Тук е мястото да подчертая, че алтернативни мнения за датирането и не само на винишките теракоти (като това на проф. Алексова) са съществували докъм 1991 година. След 1992 г., когато е обявена независимостта на Македония от СФР Югославия, такива „мнения” изчезват от публичното пространство и остават само „правилните”. Технология на производството Македонските специалисти (К.Балабанов, Ц.Кръстевски, Е. Димитрова и др.) твърдят, че „иконите” са произведени по следната технология: първо, върху дърво в негатив е произведена щампата или прототипа, след което с натиск върху подготвената глинена заготовка в позитив е отпечатана самата икона; следва сушене и изпичане в керамична пещ. Тази технология би била оправдана при една голяма серийност на продукцията, каквато обаче не е установена на територията на Винишко кале. Археологиеските артефакти говорят за съвсем друга технология: първо, външните размери на теракота са твърде разнообразни, на практика почти не може да се намерят две цели плочи с еднакви размери; второ – при запазените плочи с идентичен сюжет изображенията са сходни, но липсва пълна еднаквост дори само при два екземпляра. Което недвусмислено доказва, че начина на производство е съвсем друг: върху плоска глинена заготовка с описаните преди това размери ръчно са добавяни и оформяни иконографските изображения и текст; възможно е за улеснение някои отделни елементи да са били правени с малка щампа, след което те са се залепяли върху основата. Такъв „сериен” елемент например би могъл да бъде щита, който е използван в „иконите” с Исус Навин & Калеб и св. Христофор & св. Георги, въпреки че и при него няма абсолютна еднаквост в детайлите. Възможно е за улеснение производителят да е правил серия от няколко икони с еднакъв сюжет, както и да е ползвал груби калъпи за някои основни персонажи в продукцията, на които след „залепянето” върху основата да е оформял допълнително детайлите. Производствено-технологична оценка Външният оглед на теракотите без изключение показва всеобщ характерен дефект – наличие на голям брой напуквания дори по запазените цели екземпляри. Сред фрагментираните липсват такива с правилни и гладки страни, които да индикират съзнателно счупване от човек; фрагментите и напукванията имат естествени неправилни форми, което е белег за технологично въздействие (начупване) при изпичането. Върху някои плочи археолозите са установили отпечатъци на животни и дори на малко дете, оставени в процеса на сушенето. Тези особености говорят за технологични грешки, свързани с недобро предварително изсушаване на продукцията, до която са имали свободен достъп животни и членове на семейството на производителя, което е предпоставка за дефекти и последващите начупвания при изпичането. Свободният нерегламентиран достъп на хора и животни по оставените за изсъхване теракоти е факт от съществено значение при последващата дискусия за някои артистични или канонични характеристики на продукцията. Един от тях би могъл да бъде на пръв поглед формален, но всъщност е от голямо оценъчно значение за датирането – с брада или без брада е изобразен св. Георги? Същото може да се отнесе и към несъществуващата буква „R” в спорния надпис „BOLGAR” – дали и тя не е резултат от случайно въздействие върху съхнещата плоча. Благодарение на фотографиите на списание „Осем” се забелязва и друга основна технологична предпоставка за производството на некачествената продукция – използване на глина, непречистената от пясък, варовик и други инертни материали. По повърхността на почти всички цели и фрагментирани теракоти се забелязват ясно варовикови късчета, размерите на някои достигат до 3-4 мм. Непречистената глина се е ползвала през античността и ранното средновековие от непрофесионални керамици за производство на т.н. домашна, некомерсиална керамика, която е задоволявала нуждите на самия производител или бедното селско население. Тази констатация осветлява и производствената компетентност на изпълнителя (производителя). Той категорично не е професионален керамик. Артистична и естетическа оценка „Най-вълнуващият представител на безкрайните хоризонти на творческото въображение от хронологично отдалечените векове на палеохристиянската епоха е ансамбълът от керамични релефи, открити на късноантичния обект на крепостта Виница, който разкрива иконографски ефектна и естетически неподражаема художествена форма на библейско вдъхновение, материализирано във възвишена богословска и литургична концепция за визуален израз. Увлекателен със своите тематични и художествени качества, както и изключителен със своите богословски и стилистични характеристики, подредбата на теракотните плочи „Виница” е представител на забележителните творчески постижения на художествената продукция, възникнала на територията на Македония в зенита на християнската античност.” Когато за пръв път прочетох този впечатляващ текст на д-р Е. Димитрова изпитах желание да се плесна по лицето, за да изляза от състоянието си на унес и вцепенение. Текстът бе диаметрално противоположен на винишката теракотена действителност. Голяма част от атропоморфните изображения изглеждат нелепо и гротескно: фигурите са схематични, груби, с непропорционлани анатомични части, лицата са едва загатнати, често със стандартна кръгла топчеста форма, лишена от индивидуалност, а при св. Христофор Песоглавец образа е достигнал до крайна степен на карикатурност; същото се отнася за дрехите и въоръжението на светците-воини. Не правят изключение и зооморфните изображения – зрителят трябва да гадае какво животно точно е изобразено и в крайна сметка е принуден да се ориентира по текста, ако знае латински език. Например на плочката с визуализацияя на Псалм № 65 изглежда е изобразен овен, тъй като текста го споменава изрично: „HOLOCAUSTA MEDULATA OFERAM TIBI CUM INCENSO ET ARIETIBUS” (Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян), но в анализа на Музея на теракотата във Виница животното е идентифицирано на бик, каквато всъщност е реалната му визия; по същия начин животното в плочката по Псалм № 41 „SICUT CERVUS DESIDERAT AD FONTES AQUARIUM” (Както еленът жадува за водните потоци) би трябвало да е елен, но зрителят може да го разпознае само по подобията на рога върху главата. Художествената оценка показва, че керамичните „икони” от Виница са образци на примитивно провинциално занаятчийство, което не кореспондира с епохата на античността, та дори тя да е късна. Образци от изящното ранно-християнско изкуство (мозайки и стенописи) от епохата V-VI век, най-вече във вид на подови мозайки, могат да се видят из цяла Македония, България, Гърция, Албания и Сърбия. По ирония на научната съдба проф. д-р Елизабета Димитрова, учен с национална и международна известност, е автор на редица научни изследвания и публикации за раннохристиянското изкуство в Македония, включително за най-известните македонски паметници – епископските базилики в Стоби и Хераклея Линкестис (Битоля) от V-VI век и за мен е напълно необяснимо, как е възможно да генерира идея, че винишкия теракотен примитивизъм е създаден в една и съща епоха с раннохристиянското великолепие на Юстиниановата епоха. Оценката разкрива друго персонално качество на производителя: освен че не е професионален керамик, той определено не е човек, който притежава ярки артистични умения. Този човек е попаднал абсолютно случайно в проекта и най-вероятно преди това е имал опит единствено в производството на домашна керамика. Археологически контекст Системните археологически разкопки от 1985 г. насам показват един ясен исторически профил на древното селище – крепост край Виница. Намерени са доказателства, които указват наличие на селищен живот от неолит, късна бронзова епоха, желязна епоха, римски период, християнство, средновековие; период, продължил вероятно без хиатус до османското нашествие през втората половина на XIV век. Определеният от македонските специалисти хиатус през VIII век е хипотетичен и вероятно се основава на липсата на монетни находки от това време. Липсата или малкото количество на византийски монети от VIII век обаче е характерна за почти цялата европейска част на Византия, факт, който все още не е намерил задоволително обяснение от историците медиависти. Наличието на 11 крепостни кули и съоръжения за съхраняване на зърнение храни (питоси и складови помещения) в неголемия по площ кастел, разположен върху доминиращ околния терен хълм, очертава приоритетната му военната и логистична функция за дълъг период от време – от античността до османските завоевания, т.е. малкият и останал през вековете напълно анонимен кастел е бил градище, обитавано от професионални войници. Археологическите разкопки разкриват, че околния терен североизточно от крепостта, в границите на съвременния град Виница също е бил обитаван от цивилно население още в антични времена. Крепостта има съдбата на стотици подобни на Балканския полуостров – османската инвазия слага край на феодалната разпокъсаност, границите на Османската империята за сравнително кратко време се местят на стотици километри на запад и север, поради което военно-стратегическото й значение изчезва. Населението се премества на по-удобно и широко място в рамките на съвременния град Виница, като при това преместване е използвало готовия строителен материал за новото селище. При ясно очертаната историческа рамка на крепостта, показваща непрекъснато обитаване повече от 2000 години, буди сериозно недоумение невярната квалификация на д-р Елизабета Димитрова, че Виница е късноантичен град, което е опит за манипулация на читателите и фалшив аргумент при датирането на теракотите. Това е демонстрирано дори само в заглавието на един от трудовете и ” „Виничката мистерия, Керамичната съкровищница от късноантичната крепост”, 2012. Старият град категорично не може да бъде наречена „късноантичен град”, той е продължил нормалното си съществуване още 8 века след късноантичния си период. Манипулациите продължават и в пропагандното издание от 2016 г.: „Откриването на керамичните релефи в археологическия обект на късноантичната крепост, разположена в югозападната покрайнина на Виница, е един от най-значимите компоненти за определяне на историческото значение на това селище, разположено на леко издигнато плато, заобиколено чрез мощно отбранително укрепление.” За съжаление проф. Елизабета Димитрова далеч не е единствения манипулатор в тази сапунена археологическа драма. Българският историк Ал. Мошев използва аналогична манипулация в описанието на винишката крепост, като я „състарява” с няколко века в името на личния си „научен” интерес; според неговата версия най-късния културен пласт е ранновизантийски: „Разкопките дават значими резултати, като се разкриват различни пластове: късна бронзова епоха, желязна епоха, класически елински период, ранновизантиски период и средновековен некропол от XI-XII век." Преди да продължа към най-важната част на изследването – датирането на артефактите – и в опит за обобщение, бих искал да подчертая следното: когато аргументирано успявам да оспоря функционално предназначение, технология на производството, производствено-технологичната оценка, артистичната и естетическа оценка, археологически контекст и стратиграфията на теракотените „икони” – мога ли да имам основание да се доверя на „единодушно” приетата късноантична датировка V-VI век? Сагата с датирането на теракотените плочи. Всички изследователи без изключение признават, че прякото датиране на „иконите” е било затруднено най-вече поради липсата на съпътстващ нумизматичен материал. Тази липса дори е обяснена с дейността на нелегалните иманяри („диви копачи”), които са действали на територията на кастела. Дейността на иманярите, търсещи монети с метал-детектори се установява и разпознава лесно по характерните малки копки върху терена; иманярската дейност е елементарна констатация за всеки квалифициран човек. Това обаче е косвено признание, че е налице първия смущаващ факт за античното датиране на теракотите: метал-детекторите, които се ползват за търсене на монети имат ограничен обхват на търсене – обикновено около 15-20 см под най-горната повърхност. Т.е. иманярите биха имали предполагаем успех в най-късния културен пласт – средновековния. Освен това си представям колко на брой „диви копачи” са разполагали с металдетектори през периода преди първите легални разкопки от 1985. Признанието за липса на монети, като причина за пряко датиране означава, че артефактите извън ямата са се намирали именно в по-горния, по-късен археологически слой. Основното находище в ямата (150 см под нивото на най-горния археологически пласт) за строителни отпадъци също е компрометирано, тъй като тя е нарочно направена за депонирането им и поради тази причина не може да се ползва другия основен метод за датиране чрез стратиграфия на археологическите културни пластове. Липсват обаче ясни и недвусмислени данни за намерените цели плочи и фрагменти извън находището. В подкрепа на логически издържаната ми теза е и добре прикрития от македноските историци факт, че всъщност първите фрагменти от теракотените плочи са открити случайно през 1975 г. от местни ученици, които са извършвали организирано залесяване на терена на крепостта (Мошев споменава бегло годините на откриването, но без да навлиза в детайли и спестява важния археологически контекст на събитието). В множество електронните медии, в т.ч. и в познатата ни вече пропагандно-рекламна статия в списание „Осем”, прекрасно се виждат боровите дървета по Винишкото кале, подредени в прави редици, които са останали от въпросното изкуствено залесяване. Борът има плитка коренова система и за масово залесяване се ползват млади растения с малки габарити – височината обикновено е около 20-30 см от върха на корена до върха на надземната част. Това е нова сериозна подкрепа на тезата, че плочите са ситуирани в горния средновековен, т.е. късен културен слой, което не кореспондира с ранната датировка на македонските учени и българския им подгласник. Липсата на монети прави методологически правилно използването на косвени методи за оценка (сравнение с културни аналози от света, сведения от исторически или религиозен характер и др. подобни), стига тези методи да не са предпоставени и селектирани в полза за предварително определената пропагандна цел – да се обяви колкото е възможно по-ранен произход на „иконите”. Всъщност косвените методи са били единствена алтернатива за изследователите само в началото на проучванията около годините 1985 – 1990. След средата на 70 -години на миналия век в САЩ и Европа започва да се използва един нов и много точен научен метод за датиране на керамика – т.н. археомагнетизъм. Археомагнетизмът е интердисциплинарен геофизичен метод, чиято основна задача е възстановяването на вариациите на елементите на геомагнитното поле в миналото, т.е. намирането на стойностите на инклинацията, деклинацията и големината на земното магнитно поле за даден момент от време. Aрхеомагнитните изследвания се базират на свойството на изпечената глина да съхранява информация за елементите на геомагнитното поле, съществувало във времето и мястото на нейното последно изпичане, благодарение на т.нар. термоостатъчна намагнитеност (TRM). В най-общи линии, методът се използва в археологията за: датиране, синхронизация на различни археологически обекти, отнесени към една и съща епоха; установяване на това дали дадена археологическа структура е разкрита в положението, в което е изстинала в древността, или е била разместена след изстиването й под влияние на различни процеси; определяне на максималните температури на изпичане (обгаряния) на които са били изложени разкритите глинени структури или артефакти в миналото. Методът се използва успешно и вече е рутинен в Гърция, Сърбия и особено в България. Палеомагнитната лаборатория към Научния институт по геофизика, геодезия и география при БАН има много голям научен опит и разполага с най-дългия локален ред археомагнитни данни в света, обхващащ последните 8000 години. При което естествения въпрос – защо досега македонските археолози не са използвали този надежден научен метод - не може да намери логически издържан отговор. Вероятно имат много сериозни мотиви, които едва ли могат да бъдат определени като научни и за чиято същност внимателния читател вече се досеща. Латинският език като аргумент за ранно датиране Използван е от Деян Горгиевски, който твърди, че след 733 г. в империята престава да се ползва латинският език, но също така и от Александър Мошев, който защитава същата позиция, че „самото наличие на латински надписи говори за една възможна по-ранна датировка от VI – VII век”, тъй като още при управлението на император Ираклий процесът на елинизация на Източната Римска империя бил напреднал. Латинските надписи (посветителски, триумфални, надгробни) се появяват на Балканите веднага след римската инвазия. И въпреки това, в сравнение с тези на преобладаващия гръцки език, те остават сравнително редки, дори и в класическата имперска епоха до III век. През тази епоха и при провинциалното монетосечене в балканските римски провинции преобладаващо е използван гръцки език (с изключение на няколко римски колонии - Виминациум, Сърбия; Стоби, Северна Македония, Деултум, България). През III-IV век се появява интересен културен феномен – билингва надписите – т.е. един и същ текст е изписван едновременно на гръцки и латински език в два варианта, според това кой език е водещия (заема по-горно място върху паметника). След IV век латинските надписи са изключителна археологическа рядкост. Една такава рядкост е открития през 1951 г. в София императорски възпоменателен надпис на Тиберий II (574 - 582), който за щастие съвпада хронологически напълно с официалното датиране на теракотите, и чиито характерни особености ще използвам за сравнение по-късно при палеограския анализ (Иван Венедиктов, 1958 „Един нов старохристиянски надпис от Сердика”). Това, което умишлено убягва от фокуса на македонските историци и Ал. Мошев е ясното разбиране, че винишщите теракоти не могат да бъдат проект на правителствто или църквата в Константинопол, поради наличието на множество иконографски и църковно-служебни особености, характерни за Римската църква. Македонските историци удобно забравят добре известните факти, че в раннохристиянските базилики в Стоби и Хераклея Линкестис (Северна Македония), родното място на самия Юстиниан – Царичинград (Сърбия), както и тези в Пловдив и Сандански - надписите са изключително на гръцки език. По данни на българския археолог проф. Л. Вагалински към 2016 г. в района на Средна Струма (географски район в непосредствена близост до Виница) от откритите при археологически разкопки 200 надписа върху камък, само 4 са на латински език. У нас фрагмент от предположително късен посветителски латинска надпис (IX век) е открит в олтарното пространство на т.н. базилика от „Гебе клисе” край Велики Преслав, но той няма също връзка с функционирането на Източната римска империя, а се свързва с мисии на Римската църква, пристигнала по покана на архонта на българите Михаил в периода 865-866 година. Впрочем Мошев неоснователно смесва понятията „латински надпис” и „латински текст” върху серийно произведени артефакти с неясна функционалност. В кастела Виница не е открит нито един латински надпис върху камък, факт който неглижира аргумента на българския историк. Нумизматиката е науката, която категорично опровергава Мошев & Горгиевски. В монетосеченето на Византия латинската азбука и латинския език се запават изцяло до император Анастасий II (713-715) и само сред служебните букви (официни) се установяват графеми от гръцката азбука; след този император латинските графеми преобладават, заедно с латинското четене на надписите, но се появяват и отделни гръцки букви, освен служебните гръцки такива. Тази тенденция се запазва за продължителен период, включително при император Василий II Българоубиец (976-1025). Палеографско изследване Никой от основните изследователи (македонските - Балабанов, Кръстевски, Димитрова, Горгиевски; българските – Мошев, Кабакчиева, Джурова) не е благоволил да извърши собствен палеографски анализ на текста, което изглежда странно за непредубедения наблюдател. Такъв обаче е извършен през 1991 г. от македонския специалист проф. Христо Меловски, а резултатите от проучването сочат фантастичната датировка III – IV век. Следва още по-странно поведение: никой в Македония (както в Сърбия и България) не оспорва оценката на проф. Меловски и тя е приета от историците с мълчалив консенсус. Необикновено ранната датировка ме принуждава да се запитам настойчиво - къде все пак е роден Исус – във Витлеем или Виница? Незначителния анонимен римски кастел при Виница, чието антично име все още остава неизвестно за историците и за който няма свидетелство да е бил поне християнски епархийски център в късноантична Византия или поне да е родно място на местен светец като св. Ахил Лариски или св. Еразъм Охридски, изведнъж внезапно получава служебен статут на първохристиянски център от световна величина?! Един от най-впечатляващите резултати на собствения ми палеографския анализ е свързан с „иконата”, изобразяваща св. Христофор и св. Георги като воини. Нека се фокусираме върху името на св. Христофор, изписано вертикално в лявата част. То изглежда така: „XPOFORUS”. За да има композиционна симетрия с другото име, изписано в дясната част - „GEORGIUS”, изпълнителят е съкратил името на св. Христофор с трите букви - „IST”. Интригата обаче далеч не е в прилагането на този композиционен похват, а в използването на гръцки и латински букви едновременно в името – първите две графеми „ХР” са гръцки, третата „О” се среща в двете азбуки, а последните 5 „FORUS”– латински.Тази констатация вероятно ще се стори като гръм от ясно небе за някои от учените, тъй като в продължение на 35 години нито един от тях не е установил този видим отвсякъде факт. А може и да не се стори; може да са го установили, но хладнокръвно да са филтрирали неудобната информация. Или поне някои от тях. Например проф. Елизабета Димитрова в рекламно-пропагандното издание от 2016, финансирано от правителството на Република Македония изписва името „XPOFORUS” като „НROFORUS”. Абсолютно същия случай наблюдаваме и при керакота с текст „+ EMANUEL (QUOD EST INTERPRETATUM) NOBISCUM DEUS SALVU(M ME FAC ET SALVUS ER)O ХР(ISTOF)O”. Отново имаме фактическо използване на гръцките букви „ХР” и отново проф. Димитрова „настъпва мината” по същия начин, използвайки латиница – „HR”. Има известна разлика, нали? На всички световни езици постъпката на Димитрова се нарича с подходящата дума - „фалшификация”. Елементарната констатация обаче разкрива още една личностна характеристика на керамика-изпълнител на проекта. С голяма степен на вероятност може да се твърди, че той е местен човек, жител на крепостта и е свикнал до такава степен с гръцката писменост, че по силата на навика е я използвал в латинските текстове на поръчителя. Но това не е уникална и единствена грешка. От сюжетната линия „Св.Христофор и Св. Георги” са намерени 5 цели плочи и 18 фрагмента (една от големите серии в проекта) и гръцките букви са изпозвани и в останалите „икони” от серията. Това е ново потвърждение на авторската ми теза, че артефактите са произвеждани за улеснение ръчно без шаблон в тематични серии и силен контрааргумент срещу твърдението на македонските и българските историци, че теракотите са създадени преди VII век, когато в империята официален език е бил латинския. Сега все по-убедително изглежда, че те са създадени след VII – VIII век, когато както официалният централен, така и официалния провинциален език е бил гръцки, а латинския език е нов за изпълнителя-керамик, който по навик е включил букви от писмеността, която е ползвал в своето ежедневие – гръцката. Поради съшата причина и вариантите на изписване името на св. Христофор върху винишкити теракоти са два - „XPOFORUS” и „XPOFORОS”, като вторият вариант е изписан по гръцки маниер с последна гласна „О”. Но има и още една „гръцка” връзка в историята на винишките плочи: името на архангел Михаил е изписано с латински букви, но по също гръцки маниер - „MIHAEL” вместо по латинския „MICHAEL”. В този контекст може да се потърсят известни историко-археологически аналози. Да разгледаме един популярен в България артефакт от IX век – златния медальон на архонта и по-късно базилевс на българите Муртаг (814 - 831/832 ), отсечен вероятно след разгрома на императора-узурпатор Тома Склава през 822-823 година. Надписът върху лицевата страна на медальона е изписан „CANESΥBHΓI” и е видно, че първите 5 букви са латински, а следващите – гръцки. Впрочем, тук е мястото да отбележа и историческия контекст, който македонските историци старателно отбягват да споменават: от управлението на архонта Крум (804 - 813) до цар Самуил (997-1014) Виница е извън пряката юрисдикция на Константинопол и е част от българското архонтство, респективно - българската държава след 927 година. Друг случай, който може да илюстрира културния феномен „латиногръцка писменост” е подобен пример, свързан с монетосеченето на Византия. Става дума за две емисии сребърни милиаренси на император Константин VII Багренородни (913-959), отсечени в монетния двор на Константинопол (David R. Sear, Byzantine coins and their values, p. 261), с надпис върху реверса „ХРISTOFOR”, съдържащ смесени гръцки и латински графеми; в едната емисия – три, в другата – две гръцки букви. Удивителното в надписа на монетата е , че „сгрешените” гръцки букви „ХР” съвпадат напълно с тези от винишката теракота. Палеографското изследване показва голямо разнообразие и еклектика при дизайна на графемите; това обстоятелство е използвано от историците заблуждаващо да твърдят, че проекта „теракотени икони” е продължил дълго във времето, и вероятно в него са били въвлечени поколения майстори. Моите изводи са напълно противоположни – времетраенето на проекта е било съвсем ограничено във времето – в рамките на една година максимум; те се основават на факта, че в една и съща „икона” се срещат два или три различни дизайна на една и съща буква, това не толкова е признак за голям опит на изпълнителя и висока графична и писмена култура, колкото, че е изпълнявал проект на друго лице - възложител; за кратък проектен период говори и технологичния брак (100%), причинен от използване на непречистена глина, неправилно сушене, а вероятно и неправилен режим на изпичане на изделията - тъй като изпълнителят не е успял да преодолее собствената си некомпетентност и все пак да произведе дори едно качествено изделие. Ще разгледам накратко само няколко от използваните в проекта букви, които се отличават с характерна специфика: - Буква „А” – използвани са три различни разновидности: първа - малката хоризонтална чертица, която съединява двете дълги странични черти – под ъгъл наляво; втора - същата – но под ъгъл надясно; трета - подобна на т.н. малък юс от старобългарската азбука – „Ѧ”; двете разновидности се срещат в една и съща плоча (79 псалм и св. Теодор). Абсолютен аналог на едновременното използване на двете рановидности на буквата „А” е известния Търновски надпис на Муртаг (822-823). Като малък юс „Ѧ” е използвана в латинския надпис от Сердика на император Тиберий II (581), а също и в този на базиликата край Велики Преслав (865-866); във византийското монетосечене „Ѧ”се ползва поне до края на XII век. - Буква „М” - абсолютен рекордьор по разновидности – цели три: първа - „М” с прави успоредни крайни вертикални черти; втора - „М” със заоблени части, наподобяващи фирменото лого на „Макдоналдс” - „m”; и „М” – крайните две вертикални прави не са успоредни, а със силен наклон, при което горната част на буквата е по-тясна от долната, която е силно разширена; в иконата на св. Даниил и лъвовете са използвани две различни разновидности на „М”; закръглената форма „m” се изпозва във византийското монетосечене поне до края на XII век. - Буква „D” - по два начина, които графично изглеждат като главна и малка ръкописна буква; малката буква се състои от „о” с добавена полудъга наляво; конфигурацията „главна – малка” буква също е индикация за късно използване – след VII – VIII век. - Буква „Е” – изписва се по два начина: първи - с прави вертикални и хоризонтални черти; втори – със закръглена като дъга вертикала, вместо дълга права вертикална черта, прилича на обратната руската буква Э („обратно „е“). Закръгленият начин на изписване е установен в Търновския надпис на Муртаг и върху златния му медальон (IX век); той се появява в латинското унциално писмо едва в VIII век, използва се във византийското монетосечене поне до края на XII век. - Буква/звук „U” и „V” - двате звука се предават с една графема, което е характерно за латиницата до края на IX век – най-добра илюстрация е иконата със светия кръст и текста „CRUX CRISTI VINCE E VINCERE”. Графемата е изписвана също три начина: първи и най-често срещан - типичен за латинската азбука от късната античност и ранното средновековие и прилича по-скоро на кирилската буква „Ч” – лявата хоризонтална част е закръглена, дясната – права, с малко краче отдолу; втори – противоположен на първия – лявата част на буквата е права хоронтала, а дясната е окръглена; трети – като първия – но без краче; без краче е и втората разновидност; иконата на Исус Навин и Калееб е абсолютен рекордьор – в нея се срещат и трите разновидности. Разновидността с краче „Ч” се среща във византийското монетосечене поне до края на XII век. Тук ще се спра по-подробно на споменатия преди това латинския надпис на император Тиберий II, открит в София през 1951 година (дигитално надписа може да се види в работата на проф. Асен Чилингиров, „Българската църква – изследвания, факти, документи II, електронно издание, стр. 135), който гласи: „Император Тиберий Константин Август между останалите постройки в града Сердика възстанови и този водопровод, като бяха дадени пари чрез великолепния мъж кандидат Юлиан с настояване от господина блажения мъж архиепископ Леонтий, като бяха определени на М. юлий 11 либри”. В този възпоменателен надпис, съставен в 580 - 581 г. – т.е. в края на времевия диапазон за датиране на Винишките теракоти ще се фокусираме именно върху звуците „U” и „V”, които се изписват с една и съща графема от класическите римски времена с типичното остроъгълно „V”, където и двете наклонени черти са прави и без каквито и да са заобляния. Т.е. те не са еднакви с тези на Винишките теракоти, което очевидно аргументира по-късна датировка от VI век. Но ние продължаваме екскурзията във времето с латинския надпис от базиликата край Велики Преслав, свързана с мисията на Римската църква от 865-866. Надписът е много важен за окончателната датировка на „иконите” и той може да се види дигитално в научната статия на Елена Иванова и Павел Георгиев „Латинският надпис от Велики Преслав” на този адрес: https://drive.google.com/file/d/11xl6tt8mHwc1oXEq5fJ9eLniLWLhdc2/view Надписът е фрагментиран и от него е запазен следния текст: „PONT ... ВЕАТА ... OFFERENTI ... SUPLICAN ... CUM SUO SOM”. Сред запазения текст фигурират три графеми на звука „U”, изписани по еднакъв начин, което изключва хипотезата за случайна грешка на каменоделеца; буквата е изписана с дясна права наклонена и лява заоблена наклонена черта – т.е. съвпада напълно с описаната по-горе трета разновидност на винишката теракота с Исус Навин и Калееб. - Букви „F” и „L” – изписването е много характерно с обща проява на еднаквост; при „L” късата хоризонтална черта не е перпендикулярна на вертикалната, а сключва тъп ъгъл с нея; образно казано долната част на буквата наподобява рибарска кука; при „F” под ъгъл е само горната по-дълга хоризонтална, а по-късата сключва прав ъгъл с дългата вертикала; съвпадението с латинския надпис от Велики Преслав е абсолютно; буквата „F” се среща 2 пъти, а „L” веднъж, което изключа въможността от случайна грешка на каменоделеца. В обобщение - графичния дизайн на буквите от винишките теракоти и латинския надпис от базиликата при Велики Преслав съвпада напълно при следните букви: „Ѧ” , „U” / „V” , „F” и „L” Изображенията на въоръжение като способ за датиране Оръжия и екипировка са изобразени главно върху два типа цели теракоти (св. Христофор и св. Георги; Исус Навин и Калеб) и един тип фрагментирани – св. Теодор. Списъкът включва само копия, щит и броня – както вече бе споменато, късият меч тип „гладиус” от теракотата с надпис „BOLGAR” отпада, тъй като той существува само във фантазиите на проф. К. Балабанов и Ал. Мошев. Отпада и лъка, тай като единственото му изображение е дотолкова схематично и символично, че не могат да се извлекат никакви годни за оценка детайли. Какво е характерно за изобразените оръжия и екипировка върху винишките теракоти? Същото, което вече констатирах при палеографския анализ: тяхната еклектика. Например плочите със св. Христофор и св. Георги и тези с Исус Навин и Калеб съдържат общо 4 типа различни върхове на копия. Както и при буквите, тази еклектика също е в подкрепа на тезата, че майсторът керамик е изпълнявал проекти на друго лице – поръчител. И още веднъж имаме аналогия с палеографския анализ – никой от основните изследователи не прави собствен такъв за въоръжението и екипировката, тъй като той вече е направен от „правилния” специалист. За такъв е избран известният белградски професор - византолог Радмило Петрович. Vicinus bonus ingens bonum – Добрият съсед е голямо благо. Добрият съсед затова е добър, защото при нужда помага на нуждаещите се. Така метафорично мога да определя краткото научно съобщение на проф. Петрович, озаглавено „Военно оръжие и екипировка върху керамични икони от Виница” ( Military arms and equipment on ceramic icons from Vinitsa), прочетено и публикувано сред материалите на международната научна конференция във Варна през септември 2000 г., посветена на оръжия и снаряжения от късната античност и средновековието. В обем на три страници фотографски изображения не от най-високо качество и две страници английски текст, структуриран на увод, същинска част и заключение, работата на сръбския учен е първата пряка международна подкрепа на винишката историческа драма. Проф. Петрович (автор и на друго научно изследване на винишките икони) прави категоричното заключение, че теракотите са създадени по времето и по нареждане на император Анастасий I (491-518), във връзка с конфликта му с командващия федератските имперски войски комес Виталиан, породен от религиозни православно-монофизитски противоречия от 512 година. Проблемът на белградския учен съвсем не е в скромния текстуален обем на статията му, а че вероятно поради свян, скромност ли друга неизвестна причина от психологическо естество не представя нито едно научно доказателство в подкрепа на тезата си. Следващата стъпка също вече не предизвиква изненада – никой не оспорва изводите на сръбския авторитет. Нещо повече, без изрично да се позовават изцяло на изводите му, македонските специалисти и най-вече проф. Елизабета Дмитрова ще се придържат в датировката си изцяло към тази на Петрович, макар и изразена чрез неподкрепено с аргументи „мнение”: V - VI век. Тук вече се замислих, какво може да накара един уважаван сръбски учен да съчини такава двустранична небивалица, залагайки на карта научния си авторитет. Стигнах до извода, че някой високопоставен фактор от Скопие му се е примолил за тази услуга и по всичко личи, че молбата трябва да е била твърде настоятелна.Vicinus bonus ingens bonum. В стремежа си обаче да изпълни заявката, проф. Петрович е надминал и собствената си изключителност. И тук ще илюстрирам с примери за какво точно иде реч. Първо ще отбележа „иконата” на св. Теодор Драконоубиец, чиито тип сред винишките теракоти е запазен само върху фрагменти, най-големият от който представлява приблизително лявата половина от артефакта. Изобразява светеца, който язди кон надясно и държи неестествено зад себе си прободен дракон с изумително криво копие. Св. Теодор съвсем правилно е интерпретиран от проф. Елизабета Димитрова като убиец на дракон, а не както настоява проф. Петрович - като римски войник „драконофор” - т.е. войник, който е натоварен да носи на дървен прът военния символ на кохортата – драконова метална глава с тяло, обикновено изработено от цветен плат. Римската армия е заимствала драконофорството от бойните традиции на даки и гети през първата половина на II век и продължава да го използва приблизително до времената на Константин Велики и неговите синове. Освен религиозна символика за даки и гети, драконофора е имал съвсем прагматична военна функция – показвал е ясно на стрелците с лък посоката и интензитета на вятъра (днес приспособления с подобна функционалност могат да се видят на всяко летище по света). Ето какво е написал проф. Петрович: „An Analysis of the Military Equipment on the icon of St. Theodore The dragon as a mythological creature is related to the Pole star and for this reason it was placed at the top of milhary flags to point out the way to victory. The sarcophagus of Emperor Volusians, dated 251 AD depicts him as a draconoforus, an equestrian with a "draco flag" in his right hand. The name draconoforus indicates that he was a member of the imperial Praetorian guard. On the Volusianus sarcophagus, the emperor"s hand is raised in the same way as a draconoforus to show the way to victory. On this icon, St. Theodore appears as a prefiguration of Jesus Christ, someone who emerges victorious over the archenemies, Satan and Hell. St. Theodore is dressed in chain mail, lorica hamata.” – превод “ Анализ на военното оборудване върху иконата на св. Теодор. Драконът като митологично същество е свързан с полюсната звезда и поради тази причина той е бил поставен на върха на военните знамена, за да посочи пътя към победата. Саркофагът на император Волусиан, датиран от 251 г. сл. Хр., го изобразява като драконофор, конник с „драконово знаме“ в дясната ръка. Името „draconoforus” показва, че той е бил член на императорската преторианска гвардия. На саркофага на Волусиан ръката на императора се вдига по същия начин като драконофора, за да покаже пътя към победата. На тази икона св. Теодор се появява като алегория на Исус Христос, някой, който излиза победител над заклетите врагове Сатана и Ада. Свети Теодор е облечен в плетена ризница тип „lorica hamata”. Резонният въпрос – защо практиката на драконофорството, което е преустановено през средата на IV век се използва за датиране на артефакт от V – VI век ще остане завинаги в мъглата на балканската езотерична мисъл. По-късно ще разберем, че тази ученическа грешка на професора е направена съвсем целенасочено и преднамерено. Друг пример. В своята статия той прави описание на въоръжението от „иконата” с изображенията на св. Георги и св. Христофор по следния начин: „На иконата св. Христофор и св. Георги са изобразени като кандидати за центурион, с думите: „optio ad spem”. Те носят дълги копия, топка и щит, като синовете на Константин Велики, Констанс и Констанций II. Щитовете са кръгли, от типа „scutum parme”, с кръст, обозначаващ името на Христос. Двамата светци носят много богати наметала от типа „sagum”, с кръгли фибули. Странично на иконата са изписани псалми 79 и 83, които обикновено се пеят на Бъдни вечер. Те се отнасят до идването на Христос и във военен контекст символизират очакването за повишаване в по-висок ранг.” А сега да погледнем същата „икона”, но със собствените си очи (виж изобраежението в списание „Осем”): двата персонажа държат по едно копие, чиито остриета едва докосват главата на змия, между тях кръгъл щит, над който двамата общо придържат голям латински кръст; цялостната им визия по нищо не подсказва, че става дума за римски центуриони или въобще воиници: те не носят специални или каквито и да са шлемове, нямат други оръжия или характерна екипировка; единствено имената подсказват сюжета на теракотата. Св. Христофор Песоглавец е изобразен с потресаващо карикатурна глава, дотолкова карикатурна, че дори авторът на статията в списание „Осем” я е възприел като „бича глава”(?!). Би било проява на краен оптимизъм очакването, че майсторът-керамик от Виница е бил дипломиран експерт по оръжия и екипировка, за да може въз основа на изображенията да се датира точно производството на артефактите. Тази теза ще я илюстрирам с един от най-ясно изобразените елементи на екипировката – щита. Както вече споменах, той се среща и в двата типа икони: „Исус Навин и Калееб” и „св. Христофор и св. Георги”. Щитовете в двата типа теракоти са като две капки вода – кръгла форма, размер и дори украса. Библейските еврейски герои Исус Навин и Калееб са живели около XII – XIII век пр.н.е., а св. Георги и св. Христофор – в края на III – началото на IV век. Между епохите на двете двойки старозаветни и раннохристиянски герои стои един внушителен период от 1500 – 1600 години и е съвсем ясно, че не може да се търси историческа достоверност в изображенията на щитовете, тъй като авторът не е търсил преднамерено такава, ако беше я потърсил е щял да използва ежедневните си наблюдения сред войниците в кастела. През III век в римската армия престава да се използва правоъгълния изпъкнал щит (scutum). На въоръжение навлиза овалния (с елиптична форма) щит, но се предполага хипотетично, че понякога формата му можела да бъде и кръгла. Поради това, че основните материали за изработката му са дървени пластини от липово дърво и волска кожа, археолозите досега не са успели да намерят запазени екземпляри. С две изключения – благодарение на сухия пустинен климат в Сирия са намерени достатъчно запазени екземпляри, за да могат учените да възстановят напълно технологията на тяхната изработка. И двата екземпляра обаче са от стария тип правоъгълен изпъкнал „scutum”. И така – кръгла или елиптична е формата на късноримския щит V-VI век ? Верният отговор на този въпрос ще получим посредством арбитража на науката нумизматика. Започвам прегледа на монетните доказателства с малка бронзова монета на император Констанций II (337 - 361) - центeнионалис (centenionalis) със следното описание: А.(аверс) императора в бюст надясно с диадема; R.(реверс) римски войник върви наляво, държи елиптичен щит и пронизва паднал конник с коня; монетата е с много популярен сюжет и отсечена навярно в тираж няколко стотици хиляди екземпляра (David Sear, Roman coins and their values, стр. 257 кат.№ 4003). Следващият избор е златен солид на император Теодосий I (379 - 395) – R. (реверс) с надпис CONCORDIA AVGG CONOB - императорът в профил седнал държи скиптър и елиптичен щит с надпис върху щита VOT.X.MVLT.( David Sear, Roman coins and their values, стр. 271 кат. № 4168). Златен солид на източния император Аркадий ( 383 - 408) – реверс – надпис CONCORDIA AVGG CONOB -императорът в профил седнал държи скиптър и елиптичен щит с надпис върху щита VOT.V.MVL.X. ( David Sear, Roman coins and their values, стр. 274 кат. № 4220). Дойде ред на любимия на проф. Петрович император Анастасий I (491 - 518), с чието управление е свързано датирането на винишките „икони”. От неговото монетосечене се спирам на златен солид: А. бюст на Анастасий с шлем и броня, държи късо копие и елиптичен щит и надпис D.N. ANASTAIVS PP AVG. R. Виктория наляво, държи дълъг празен кръст. VICTORIA AVG; най-долу CONOB (David Sear, Byzantine coins and their values, стр. 22, кат. № 3). Продължавам с император Юстиниан I - лек солид = 22 siliquae ; А. Бюст на Юстиниан в анфас с шлем и броня, държи орбита и елиптичен щит и надпис D.N. IVSTINIANVS PP. AVG. R. ангел в анфас, държи дълъг кръст и глобус VICTORIA AVGGG. най-долу CONS (David Sear, Byzantine coins and their values, стр. 40, кат. № 140А). Само и единствено с цел да не отегчавам излишно читателя, тук спирам кратката екскурзия във византийското монетосечене със заключението, че през съчинената от белградския проф. Радмило Петрович датировка на винишките теракоти – IV, V и VI век на въоръжение във византийската армия преобладаващо са били не кръглите, а елиптичните по форма щитове. Това показва недвусмислено, че авторите на проекта „Винишки теракотени икони” не са живели през тази епоха. Поради спецификата на сайта и ограничението за обем текст се налага да разделя изследването на две части. Следва втората част.

добре ще бъде да вземеш предвид, че това, на което основаваш голяма част от него, не е издържано от езикова гледна точка.
Съвсем спокойно римляните и по-късните латиноезични автори заменят Б с В, без изобщо да се притесняват.
Същото нещо се наблюдава и при последващата замяна на звуците В и У в записването им в латински източници.
Сравни "идвам У вас" и "Във вас ли сте", както и "У вас ли сте". Нарочно ти давам пример с българския език. Ако държиш на примери специално от латински език, ще ти потърся, обещавам.
На прима виста (от бистя - бестиа, бърз като звяр) - думите "вулкан" и "балкан".
Това са обикновени езикови закони.
По-късно ще допрегледам статията ти.