Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 23. март 1919 в Дорнах:

Хората ще зависят все повече от това да имат свободен духовен живот. Защо? Защото в петата следатлантска културна епоха се приближаваме към едно сетивно-свръхсетивно устройство на света, в което духовете от висшите йерархии, които наричаме ангели, се спускат по-ниско и влизат в много по-близко общуване с човешките същества, отколкото преди. Връзките между сетивния и свръхсетивния свят ще стават все по-тесни от настоящата епоха нататък. Хората трябва не само да приемат дъжда от облаците, но и да се научат да възприемат от по-висшите области внушения от ангелите, които все повече ще се смесват с човешките души.

По този начин освободеният духовен живот наистина ще се превърне в живот, приемащ чрез свободата на мисълта онова, което слиза като влияние от свръхсетивния свят. Основаването на духовен живот, изграден върху самия себе си, отделен от държавния и икономическия живот, не е външна програма, а нещо, което трябва да се усвои във връзка с вътрешните сили на човешкия живот, които водят човечеството напред. Ето защо можем да кажем: ако ние настояваме за такава социална ориентация, към каквато се стреми нашето движение за Троично социално устройство, то не настояваме за нещо в смисъл на програма, а за нещо, което се изисква от откровенията на духовния свят, които говорят все по-ясно и отчетливо на хората и които същевременно казват как човечеството ще навлезе в разруха, в болезнени състояния, ако не иска да чуе това, което се разкрива от свръхсетивните светове за спасението, за изцелението на човечеството. 

И освен че по този начин ангелите влизат в по-близко общение с хората - в Средна Германия наричат това общение на благородниците с обикновените хора "слизане сред народа", така и ангелите в бъдеще ще слизат сред хората - архангелите също ще го правят. Ще има и други импулси; макар че те ще говорят много по-тихо, макар че ще говорят като тихи инспирации, все пак тези инспирации ще дойдат. И те ще създадат вътрешната субстанция на бъдещите държави, които от една страна ще са отделили от себе си духовния живот, а от друга - икономическия живот, които следователно ще бъдат истински самостоятелни правови държави. Държавите, основани примерно през третата следатлантска, египетско-халдейска епоха, могат да се нарекат "теократични’, както древната еврейска държава може да се нарече ‘теокрация’. Но тези теокрации постепенно изчезнаха. Те обаче отново трябва да дойдат на Земята. В земния правен живот трябва да се усеща управлението на архангелите. Казахме, че точно противоположното на свръхсетивния живот на човека се проявява именно в правния живот. Но с този правен живот, който във вида, в който съществува на Земята, е възможно най-недуховното нещо, трябва да се смесят напътствията и водачеството на архангелите, които отново стават по-близки с човека.

А духовете на времето ще станат носители, управители на икономическия кръговрат на хората, те ще ръководят все повече и повече икономическия живот, когато този икономически живот бъде наистина организиран. Той ще се превърне в живот на асоциациите. От средата на XV в. насам хората развиват склонност да се съсредоточават единствено върху производството на стоки, върху натрупването на стоки, върху печалбата. Необходим е обрат. В бъдеще, когато икономическият кръговрат ще бъде самодостатъчен, разпределението на стоките между хората и потреблението на стоките ще имат много по-голямо значение. Ще се формират асоциации, които ще регулират производството според потреблението…

И така, от това, което, тъй да се каже, струи към нас от бъдещето, се открояват: първо, необходимостта от независим духовен живот, чрез който ангелите се сближават с човека; второ, от независим държавен живот, чрез който архангелите се сближават с човека; трето, от независим икономически живот, чрез който архаите се сближават с човека. Така към нас се приближават силите за развитието на човечеството. Най-бърз напредък трябва да се постигне в самостоятелния духовен живот, тъй като той трябва да бъде завършен, т.е. независим, до края на петата следатлантска културна епоха, за да не се изправи човечеството пред голяма катастрофа. В края на шестата следатлантска епоха трябва да е станала готова, самостоятелна една нова духовна теокрация, а в края на седмата следатлантска епоха трябва да е напълно развита истинската социална общност, в която индивидът би се чувствал нещастен, ако всички не са еднакво щастливи като него, ако трябва той да купува своето щастие с лишенията на другите.