от книгата “Свети Михаил, Божият герой”, съставител Мартин Зандкюлер, Щутгарт, 2004

Имало едно време един човек, който се трудил много през живота си и така остарял и помъдрял, защото всичко вършел от любов към работата си и за да помага на хората. Затова той не само могъл да види и преживее много красиви неща с благочестиво сърце, но придобил и дарбата да гледа и да слуша, дори когато другите хора, заспали и несъзнателни, всяка нощ били отвеждани от своите ангели в небесния си дом. 

Веднъж и той тръгнал така покрай своя ангел към светлите висини. Двамата стигнали до една златна порта, която била затворена. Ангелът му се поотдръпнал и казал: "Почакай още малко и портата ще ти се отвори!” И наистина скоро се чул силен звук като от много тръби, с който се смесил тътенът на гръмотевица. Тогава портата се отворила и най-напред някаква ярка светлина, блестяща като злато и сребро, заслепила погледа му. Скоро старецът видял пред себе си един могъщ ангелски княз, чиято дреха блестяла, сякаш била изтъкана от лъчите на слънцето и луната; в ръцете си той носел купа от чисто злато. Човекът попитал един ангел: "Кой е това?” - "Това е Михаил, който победи Змея и който сега стои пред Божия лик като владетел на нашето време”, гласял отговорът. Докато старецът се оглеждал с боязлив трепет, той видял как множество ангели се приближавали с радостни погледи. Те дошли пред Михаил, като всички носели в ръцете си дарове, които му поднесли. Архангелът поемал всеки дар в дясната си ръка и го разглеждал с голяма радост. След това поставял даровете един след друг в златната си купа.

Ангелът, стоящ до стареца, забелязал неговия въпросителен поглед и му казал: "Виждаш ли с каква радост ангелите връчват даровете на своя водач? Това са плодовете на делата и страданията на всички хора, които със светла мисъл, топло чувство и силна воля са се стремили да бъдат верни другари и съратници на Михаил на земята. Онова, което събира в купата си, Михаил превръща в украса, но и в доспехи за земните хора, от които идват даровете. По този начин той връща в душите на верните нему люде, облагородено онова, което е плод на техните усилия и духовният им лик засиява все по-силно от блясъка, силата и смелостта на небесните войнства, служещи на Михаил. По време на неговата преобразяваща работа като духовни семена падат златни зрънца. И ето виж, той с широк замах ги хвърля на земята." 

Когато старецът, проследявайки жеста на своя ангел, отправил поглед към земята, той видял и разбрал какво се случва. Като блестящи звезди духовните семена летели към земята, а сиянието на златото се отразявало във върховете на дърветата и в цялата гора. С всяко ново хвърлено семе блясъкът на есента потъвал все по-дълбоко в горите. 

Тъкмо когато старецът обърнал поглед от земята обратно към небесната шир, той видял втора група ангели да пристъпват пред Михаил - не толкова радостни, колкото първите, а по-скоро малко колебливи. Но всички те носели в ръцете си по някакъв малък дар за Михаил. Преди първият да поднесе дара си, той казал на княза на ангелите: "Не е много това, което трябва да предадем в ръцете ти, но все пак се радваме, че не се налага да идваме без дарове. Често хората, чиито хранители и почти незнайни за тях спътници сме ние, забравяха да вървят по правилните пътища и да вършат дела от любов. Затова ние почти се страхуваме от твоя гняв, Михаиле, но се надяваме на твоята милост."

Михаил обаче приел с голяма сериозност малкото, което те носели и след това заговорил: "Въпреки че вашите питомци са били верни само в малкото, те все пак още не са се отказали от нас. Пазете кълновете на доброто в душите им, за да се научат да бъдат верни и в голямото, защото ние в нашето царство се радваме на всеки, който въпреки всичко успява да намери правилния път!"

Ангелите от втората група с изумление видели, че Михаил им е дал много по-големи дарове от своята купа, отколкото били очаквали и се отправили с нова надежда и смелост отново към своите човеци. 

Тогава трета група ангели се приближила колебливо. Когато се озовали пред лицето на Михаил, те свели очи и застанали пред него с празни ръце. Един от тях пристъпил напред и помолил Победителя на Змея: "Опрости задачата на нас, клетите! Как да се изправим пред теб, след като душите на тези, които трябва да пазим, са закоравели и глухи? Идваме пред теб с празни ръце, изпълнени със срам и страх." 

Лицето на Михаил пламнало и отговорът му отекнал като гръм: “Не мога да ви отзова от постовете ви. Идете при хората, защото Змеят е сред тях с разрушителните си воинства, чийто дом вече не е в небесните висини. Те ще излязат с меч, за да водят братоубийствена война помежду си, а бедствието и отчаянието ще бъдат съдбата на онези, които сега все още се наслаждават на сляпата лудост на похотта и преситената леност на сърцата си. Всички ужаси и мъки на падението са плод на заблуден егоизъм и самолюбие. Но вие бдете над онези, които са предадени на праведния съд! В пламтящия огън на разрушението, когато увреденото в душите им се отдели, подобно на горяща шлака, вие се озъртайте за почти угасналите искри на Божественото в тях, отново ги разпалете до жар и спасете това, което все още си струва да бъде спасено!" 

Тогава всички ангелски хорове около Михаил се зарадвали. А той отново хвърлил от духовните семена надлъж и нашир по земята. И старецът, пред чийто поглед се разиграло всичко това, изведнъж разбрал в сърцето си: “На този от човеците, който къта и с любов отглежда духовното злато, сърцето ще се превърне в златна чаша, в която Учителят на човешката любов с радост ще постави частица от своето безкрайно съкровище."