Събитията оказват голямо влияние върху западногерманския студент, който ги преживява пряко. Той става свидетел на тълпите източногерманци, които панически напускат източния сектор, разговаря с хора, разбира отчаяното им положение. Още преди да бъде построена стената, се запознава с човек, разполагащ с плановете на обширната канализационна мрежа на Берлин. Карл-Аугуст става свидетел на заграждането на Източен Берлин на 13 август 1961. Това събитие толкова го впечатлява, че той решава да се включи в групата студенти от Техническия университет в западната част на града, помагащи на желаещите да избягат. Предлага да бъде куриер, тъй като има западногермански паспорт. С него той свободно минава много пъти границата с Източен Берлин, като пренася западногермански паспорти, които да се ползват от хора, приличащи на тези от снимката. На други кандидати обяснява откъде да минат през канализацията, която е обща за града. Тунелите са високи само един метър и пълни с плъхове, но това не спира желаещите. Минаването през канализацията си остава най-сигурният начин, тъй като още от 1960г. войниците на ГДР имат заповед да разстрелват всеки, направил опит да се прехвърли на Запад.

През септември в Западен Берлин 1961г. Карл-Аугуст се запознава с един актьор от Потсдам, който му се представя като избягал от режима. Името му е Хорст Гизе. Хорст го моли да съдейства на жена му, която се намира в Източен Берлин, да се прехвърли при него. Карл-Аугуст се съгласява да помогне и няколко пъти се среща с нея, за да й предаде писма от съпруга й и инструкции. Той обаче не знае, че “Държавна сигурност” на ГДР - Щази (от Staatssicherheit) - е по следите му и му устройва капан именно с помощта на Хорст Гизе, когото е вербувала за неофициален сътрудник. Известно време преди затварянето на Източен Берлин Гизе си купил западногермански телевизор, което за тогавашните власти в ГДР е равносилно на престъпление. Притежаването на западни стоки е опасно, защото хората виждат качеството на продуктите, лъсва разликата в стандарта на живот в двете Германии и бягството от ГДР става атрактивно за все повече хора, които и без това имат роднини на Запад. За да избегне неприятностите и евентуалния затвор, Гизе се съгласява да стане неофициален сътрудник на Щази. Именно него изпращат в Западен Берлин с цел да съдейства за арестуването на Карл-Аугуст, който е влязъл в полезрението на Щази като помощник на “бегълци от републиката”. На 6. октомври 1961 студентът пристига в Източен Берлин, за да организира бягството на съпругата на Хорст Гизе. На гара Фридрихщрасе той е арестуван и отведен в затвора на Щази в Потсдам. От зададените по време на разпитите въпроси на Карл-Аугуст му просветва, че е попаднал в капана именно заради Хорст Гизе. Осъден е от военен съд на ГДР за “оказване на помощ при бвгство от републиката” на 26 месеца затвор. Трябва да ги излежи в затвора за политически затворници в Магдебург. Обикновено политическите затворници или не напускат изобщо затворите на ГДР, или си тръгват оттам с разбито здраве и психика. Но младият западногерманец е твърде атрактивен за Щази, за да позволи тя на сатрапите си да го подлагат на прекалени мъчения. Решава се, че той може да бъде използван за агент в Западна Германия. Предлагат му да го освободят и да му съдействат да се върне в Западна Германия, ако започне да сътрудничи на Щази. Карл-Аугуст съзира възможността да избегне затвора и затова привидно се съгласява. Уговорено е да замине за Хановер и да продължи там следването си, а през пролетта на 1963г. с него ще се свърже човек от Щази. След като е излежал 14 месеца от присъдата, Карл-Аугуст е освободен. Той обаче няма намерение да сътрудничи на Щази и връщайки се в Западна Германия, съобщава за “офертата” на западногерманските служби за защита на конституцията. Щази разбира, че проектоагентът й е разкрит, сътрудничеството няма да се получи и повече никога не го търси.

Хорст Гизе прави кариера на актьор в ГДР - не е от най-големите звезди, но се снима в много филми. Проявява талант да имитира речта и маниера на Гьобелс и затова е ангажиран в множество антивоенни съветски и източногермански филми именно в ролята на нацисткия министър на пропагандата. В ролята на Гьобелс Гизе се снима и в българо-съветския филм за Лайпцигския процес “Наковалня или чук”, който беше много популярен по комунистическо време.

Гизе се изявява и като автор на пиеси. Написва радиопиеса, в която сам изпълнява всички роли, имитирайки различни гласове. Пиесата е излъчена през 1991г. по РИАС (радиостанцията в американския сектор на Берлин) и прави впечатление на критиците. Гизе е предложен за престижна награда. Но за беда някогашният студент Карл-Аугуст, който вече е дипломиран архитект и преподавател в Техническия университет на Западен Берлин, узнава, че предателят му Гизе още е жив, при това е написал наскоро и пиеса за агентите на Щази. Карл-Аугуст публично го разобличава. Отначало Гизе отрича, че е бил сътрудник на Щази, но междувременно в Германия започва процесът по оповестяване на имената на бившите сътрудници и през 1993г. той е принуден да си признае, че 17 години е бил неофициален сътрудник на “Държавна сигурност”. Умира през 2009г., без да намери сили да се извини на човека, който заради желанието си да му помогне, е попаднал в затвора.

През 1991г. на една от лекциите на Карл-Аугуст фон Хале, както е цялото му име, се появява студентката Юдит Беренд. Тя се е прехвърлила от същата специалност в друг университет, защото е твърде недоволна от абстрактните лекции, които трябвало да слуша там. От малка Юдит има свръхсетивни способности, но поради забраната на майка си да говори за такива опитности повече от 20 години не споделя с никого за тях. Положението се влошава, когато Юдит започва да следва и под влиянието на сухия, скучно поднесен материал загубва способностите си. Юдит прекарва дните, втренчена с часове в телевизора. Когато сменя университета и попада на лекция на Карл-Аугуст фон Хале, тя е толкова впечатлена от живия му, нестандартен начин на представяне на материала, че подтиснатите й способности се връщат спонтанно и тя съзира аурата му, светеща с прекрасен жълт цвят. По случайност у нея попада една книжка, изпаднала от джоба на преподавателя. Студентката я взема и поглежда корицата - “Календар на душата” от Рудолф Щайнер. Зачита се в книжката и “се усеща у дома си”. На другия ден моли преподавателя да й заеме още “такива книги” и той й дава “Теософия” на Рудолф Щайнер. Така Юдит Беренд намира пътя към антропософията в този живот. 

През 1992г. тя и Карл-Аугуст сключват брак. След дипломирането си Юдит фон Хале започва съвместна работа с Карл-Аугуст в неговата архитектурна фирма. През 2003г. на Разпети петък тя получава стигмите на Христос и започва да преживява събитията по време на Голгота. За тях разказва в поредица от книги, които взривяват задрямалата антропософска общност. До ден днешен Карл-Аугуст е неин верен жизнен спътник, колега-архитект и помощник. Това е човешката история на Карл-Аугуст и Юдит фон Хале.

На 3. октомври 2021г. Карл-Аугуст фон Хале представи книгата си “Министерство за държавна сигурност, Вие сте арестуван!" от 2020г. в сградата на бившия затвор на Щази на Линденщрасе в Потсдам, който днес е музей. Над него е снимката му като студент, правена в годината, когато го арестуват.

Културният дом “Моргенщерн” във Фулда, носещ името на известния поет и антропософ Кристиан Моргенщерн, е проектиран от Карл Аугуст и Юдит фон Хале.