Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2021 23:40 - Бъдещите еони според “Откровението на Йоан Богослов”
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 3232 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 20. май 1909 в Кристиания (Осло) и включена в СС 104а (“Из символичния език на Апокалипсиса на Йоан”)

Разглеждайки развитието на нашата Земя, видяхме, че тя отново се одухотворява, че човешките същества могат да участват в това развитие и отново да се върнат на Слънцето. Следователно развитието води до все по-силно одухотворяване, до по-висше, деваканично състояние. Всички онези същества, които са прекалено заседнали в своята материализация, не могат да участват в тази духовна Земя. Първоначално всичко трябва да премине в астрално състояние. Но грубите материални елементи на човечеството и лошите субстанции в нисшите царства навлизат заедно с хората в един вид нисш астрален свят, който може да се нарече подфизически астрален свят. Така че имаме девакан, астрален свят, физически свят и нисш астрален свят. Точно този нисш астрален свят се противопоставя на нашето развитие днес. Той е управляван от духа Мамон, т.е. от духа на пречките. Това е сила от нисшия астрален свят.

Всички същества, които не могат да се издигнат във висшия свят, трябва да слязат в този нисш свят, докато всички висши същества ще влязат в състоянието на Земята, обединена със Слънцето, след периода на Седемте тръби.

При всяко земно състояние определена група същества преминава през човешката си степен: на Луната - ангелите, на Слънцето - архангелите, на Сатурн - добрите асури, наричани още архаи или начала. Има и същества, които не са завършили своето развитие. Такива същества е имало например на Луната; сега те са пренесени на Земята. Те стоят по-високо от човека, но по онова време все още не са били достигнали човешката степен. Това са луциферичните духове, които вплетоха човека по-дълбоко в материята; те са свързани с човечеството още от Лемурийската епоха. Човекът щеше да премине през еволюцията си в по-висша сфера, ако не се беше свързал с тях. Обаче той им дължи и едно хубаво нещо - свободата. Луциферичните духове, така да се каже, са направили жертва за спасението на човечеството, като са свързали развитието си със Земята и са изостанали. 

Но еоните Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна се намират преди средата на земното развитие; съществата, които са изостанали преди средата, са направили жертва. Тези обаче, които отсега нататък ще изостанат след средата на земната еволюция, ще представляват пречка, а не жертва. Луциферичните духове донесоха и нещо положително на човечеството - те наситиха астралното му тяло със своите сили и го направиха самостоятелно. 

Ако сега вземем предвид, че физическото тяло на човека е било подготвено за него по времето на Стария Сатурн, етерното тяло - на Старото Слънце, астралното тяло - на Старата Луна, ще видим как това физическо тяло е най-съвършеният от човешките членове, то е най-развито. Ако вникнем в удивителната структура на физическото сърце, на мозъка - все още не разгадан от физическата наука - толкова мъдро е подреден и организиран. Астралното тяло наистина е по-висш член, но много по-малко съвършен; етерното тяло вече е по-усъвършенствано; Азът е най-малко съвършен. Колко малко знае Азът например за структурата на физическото тяло!

Това развитие е точно описано в Библията, където се казва: "И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.” (Битие 2:7). Това се случва през Лемурийската епоха. По онова време луциферичните същества са работили в астралното тяло на човека; но именно защото са се промъкнали в астралното тяло, те са наваксали това, което сами са пропуснали да направят; те са преживели в човека по заместване това, което е трябвало да преживеят на Луната.

Когато Слънцето се съедини отново със Земята, тогава човекът поради това, че ще е пречистил своите инстинкти, желания и страсти, ще освободи луциферичните същества. Луциферичните същества, които няма да отидат на Слънцето, ще останат в състоянието, в което са били; след това те ще се появят като изхвърлени в злия нисш астрален свят. Това ще бъде Старата змия и ще се появи първият змей. Така че когато Земята влезе в Слънцето, ще се появи един змей. Но ще има и други изостанали - хора, които няма да имат вина за изоставането си на животинската степен, които ще останат роби на животинските си инстинкти. Докато другите ще отидат на Слънцето, тези ще формират една зла сила в сравнение с останалите. Те образуват втория звяр и авторът на Апокалипсиса се изразява по своя точен начин: луциферичният змей се появява на небето, защото идва от висшите светове; вторият звяр се надига от морето - това са изостаналите животински хора. (Вж. Откр. 12:3-13, 10)

Обаче имаме и трето проявление: това са черните магьосници. Те не остават на животинската степен, а развиват духовни способности в себе си. Те са се отклонили напълно съзнателно и ще представляват телесното въплъщение на Сорат; това ще бъде въплъщението на Слънчевия демон.

Но сега виждаме как в бъдеще земното отново ще излезе от Слънцето. Ако духовните хора останат завинаги свързани с него, то хората, изостанали на животинското ниво без вина, няма повече да бъдат спасени. Ето защо тези духовни хора ще излязат отново и ще се обединяват с това, което е отпаднало, за да се опитат да спасят изоостаналите.

Когато Земята започна да бъде Земя, трябваше да премине през още едно кратко повторение на състоянията Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. По този начин тя премина през повторения, преди да се превърне в сегашната Земя и сега, докато все още е в действителното земно състояние, трябва пророчески да отрази предварително бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Така в рамките на действителния земен еон тя преминава през седем състояния, които обикновено се наричат рундове. По време на предварително отразеното състояние на Юпитер, Земята ще се съедини със Слънцето. На тази Юпитерова земя отново ще се появят всички големи култури и седемте междинни периода, само че много по-слабо изразени. На бъдещия Юпитер ще има все още възможност много същества да бъдат спасени, дори и черните магьосници.

Същото ще се случи и на бъдещата Венера; там имаме шесто планетарно междинно състояние. Но дори и тогава тези изостанали същества ще продължават упорито да се съпротивляват и това състояние ще е решаващо.

На Вулкан нищо вече няма да може да бъде спасено. На бъдещата Венера последният момент за спасение ще настъпи в последната подепоха. Ето затова древните кабалисти са образували думата "Сорат", защото в нея се съдържа числото 666. Това е и числото на хората, които по своята свободна, изтънчена воля са се превърнали в черни магьосници, като са поставили духовните сили в услуга на своя егоизъм.

Следователно първият змей не е човек; той дойде от духовния свят; вторият змей се причислява към животинската природа, но в най-висш смисъл Библията причислява това число на третата група към хората. Така 666 не е знак на животно, а число на човек. Апокалипсисът е схема на цялата еволюция.

За ясновидския поглед бъдещата Венера се представя по такъв начин, че не остава много надежда за изостаналите, защото тогава човешките сили няма да успеят да постигнат много. Затова там изглежда пусто и най-ужасните пороци ще властват по най-лошия начин; те трябва да бъдат изхвърлени по време на бъдещата Венера. На бъдещия Юпитер все още много, много хора ще могат да бъдат спасени и ще се обединят със Слънцето.

Но на Венера злото трябва да бъде победено и свалено в бездната; това е "падането на Вавилон". (Откр., гл. 17 и 18) Ака хората, които ще се спасят, ще могат да се развият по-нататък до ново състояние на Слънцето. До състоянието Вулкан ще се издигне това, което се е пречистило и избелило. 

Човекът още днес вече действа творчески на Земята. Той може да постави в своя услуга неживите природни сили и да ги накара да му служат, може да строи катедрали, да извайва мрамора; днес човекът владее безжизнената природа. Онова, което той създава като изкуство по време на Земния еон, един ден ще се възроди в друга форма, докато външната форма ще отмине, картините на Мадоната от Рафаело ще се разпаднат на прах. Кристалите, които виждаме днес, някога са били изработени от лунните хора във форми, точно както днес ние създаваме изкуство в художествени форми. Това, което някога духовете са изработили в безкрайни периоди от време, днес израства, покълва от Земята. По същия начин покълва и материята на мадоните на Рафаело; в онова далечно бъдеще всичко, което хората сега са създали, ще възкръсне в кристален блясък. Мястото, което човекът си е подготвил и което ще намери, авторът на Апокалипсиса нарича "новия Йерусалим" (Откр. гл. 21). Ще възникне нов свят, който ще може да бъде населен с хора, достигнали зрялост и които в едно ново състояние, бъдещия Юпитер, ще намерят мястото, където от любовта и от човешкия труд ще се възцари мир.




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824549
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6145
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031