…човекът затова е станал материалист, защото се е научил не да вижда аурата, а да вижда директно себе си. Това го предизвикаха луциферичните процеси, които дадоха възможност на човека да започне да вижда себе си с дневното си съзнание. И тук се докосваме до разбирането на един важен пасаж в началото на Стария завет. Старият завет ни казва, че до времето на изкушението от Луцифер хората са ходели голи. Това не трябва да го разбираме в смисъл, че те са ходили голи за съзнанието си, както Вие бихте се разхождали голи сега, а че преди изкушението на Луцифер хората са възприемали аурата около себе си. И благодарение на това те изобщо не са виждали това, което сега бихме видели в човека, ако той се разхождаше гол, а са виждали човека в духовно облекло. Аурата е била неговото облекло. И когато хората са били лишени от състоянието на невинност, когато са били обречени на материалистичния начин на живот, с други думи, когато вече не са можели да виждат аурата, те са забелязали това, което не са виждали преди; и тогава са започнали да заместват аурата с дрехи. Това е произходът на дрехите: замяната на аурата с дреха. И наистина е добре да се знае в нашата материалистична епоха, че за пръв път хората са се облекли не по други причини, а за да имитират аурата с облеклото. В случая с култовите обичаи това е ярко подчертано, тъй като там всяко облекло означава имитация на част от аурата на човека. И както можете да видите дори на картините на Рафаело - Мария, Йосиф и Магдалена са с различни дрехи: едната фигура е с червена дреха под наметалото и синьо наметало, а другата - със синя дреха и червено наметало. Много често ще видите при онези, които добре са познавали традицията или все още са имали някакво ясновидство Магдалена, нарисувана в жълта роба и т.н. Те винаги са се опитвали да постигнат съответствие с аурата на съответната индивидуалност; защото са имали съзнанието, че в облеклото трябва да имитират аурата, за да изразят аурата чрез дрехата. 

                                                     

                           Герард ван Хонтхорст, “Каещата се
                               Мария Магдалена” (около 1625г.)

А на нашата материалистична епоха съответства едно объркване - в определени среди свалянето на дрехите се издига в идеал, защото материализмът навсякъде стига до своите крайни последствия. И това, което често се нарича ‘нудизъм’, се представя като нещо изключително здравословно. Дори има списание, което пропагандира това нещо, казва се “Шьонхайт” (‘красота’). То се основава на погрешно разбиране, вярва, че се приближава до нещо, което е различно от най-грубия, най-вулгарен материализъм. Но единствено до такъв материализъм може да се стигне, ако човек иска да види реалността само в това, което показват външните сетива. Обаче облеклото се основава на запазването, така да се каже, за нормалния живот, на състоянието на съзнанието, което вижда човека в неговата аура. Затова трябва да се запитаме: какъв е произходът на тази тенденция, която в наше време се стреми към премахване на облеклото? Пълната липса на всвъображение да се облечеш! Под това не се разбира някаква идеална цел, а липса на въображение за какъвто и да е принцип на красотата. Защото дрехите всъщност целят да направят човека красив. А виждането само на красота в един разголен човек в нашето време означава инстинкт към материализъм.