Из лекцията “Значението на мумията за духовния живот на Древния Египет и продължаващото значение на традиционните древни церемонии за съвременния духовен живот”, изнесена на 24.9.1922 в Дорнах (СС 216 “Основни импулси за световно-историческото развитие на човечеството”)

От някои традиционни представи, които днес са почти напълно изчезнали, за които историята вече нищо не знае, но които са живели през Средновековието от IV, V до XII, XIII век и след това, макар и доста скрито, са продължили да живеят в рамките на човешката цивилизация, сега се е формирала и един вид мумия, аналогична на египетските мумии, но понеже тя е нещо различно от египетските мумии, не се възприема като такава. Съвременното човечество не би спечелило нищо от съхраняването на човешката форма като мумия, както са правили египтяните. То е трябвало да запази нещо друго и е запазило древни култове, предимно предхристиянски. Когато се появява напълно интелектуалната култура, особено от XIV и XV в. нататък, старите култове се запазват в най-различни окултни ордени. И наистина има прекрасни стари култови практики, запазени във всички видове ордени. Виждаме как обичаите, окултните церемонии продължават да съществуват в различните окултни ложи. Те наистина са мумии, както и човешките мумии в Египет. Мумии са, ако не са озарени и сгрети от Мистерията на Голгота. Подобни култове и церемонии съдържат изключително много, но те са запазили само мъртвата форма на това, което някога се е намирало в тях в древните времена, точно както мумията е запазила само мъртвата форма на човека. И това в много случаи е така и до днес. Има безброй ордени, които провеждат церемонии, имат ритуали и всякакви други неща, но животът е изчезнал от тях, те са мумифицирани. Както обикновеният египтянин е изпитвал само някакъв ужас, когато е гледал мумията, така и съвременният човек, макар и може би не точно ужас, изпитва нещо, което също не е съвсем душевно чувство, когато се доближи до тези мумифицирани духовни практики. Той ги възприема като нещо загадъчно, както и мумията е възприемана като нещо загадъчно.

Но както сред египетските посветени е имало такива, които от съобщенията на онези духове, обитавали мумиите, са правили нещо неправилно за възпитанието и ръководството на човечеството - а сред тях наистина е имало такива - така и в мумифицираните церемонии на много окултни ордени има точно такъв фалшив импулс за постигане на определени цели в насочването и ръководенето на човечеството. Онова, което някога е навлизало в човека чрез вдишването, е идвало от това, което той е имал от мумията. Вчера Ви казах, че духовните същности, от които са се нуждаели египтяните, не са имали подслон, а този подслон е трябвало да бъде създаден в мумиите. 

Духовните същности, които трябваше да пренесат вътрешната човешка форма в етерния свят чрез издишването, както Ви казах, не намират пътища навън в света, но могат да използват пътя през церемониите, дори и да се извършват неразбираеми, мумифицирани церемонии. По времето на египетската цивилизация лунните духове са били бездомни през деня. Духовете на издишването, тези земни елементарни духове, които трябва да бъдат помощници на човечеството днес, са бездомни през нощта, но се вмъкват в това, което се извършва по време на тези церемонии. Там те намират своите пътища, там могат да живеят. През деня за тях, така да се каже, все още е възможно да живеят по честен начин с дъха, защото денем човек мисли и все пак изпраща навън интелектуалните си мисъл-форми с дъха, който бива изтласкван през мозъчната течност, през гръбначно-мозъчния канал и след това отделен. Но през нощта, когато човек не мисли, не излизат никакви мисъл-форми, така че липсват един вид етерни “кораби”, с които тези земни духове да могат да излязат от човека в света, за да отпечатат неговата форма в етерния космос.

Така човекът създава пътищата, които тези земни демони трябва да намерят, чрез подобни мумифицирани церемонии. Те имат своя разумен смисъл. Това, което се среща във всички видове окултни ордени в по-ново време, особено след появата на интелектуализма, е заради сходна причина като появата на мумиите в Египет. Защото човек не може да познае съдържащото се във външната природа, без себе си, без собствената си форма и когато египтяните е трябвало да създадат познание за природата, те са могли да поставят пред себе си човешката форма чрез мумиите. Когато по-новите хора трябваше да получат нещо, което не е просто пасивна, безсилна мисъл, изработвана интелектуално, а нещо, което може да излезе навън в света, за да разгърне въздействието си, тогава беше необходимо човекът да има около себе си нещо символично, една интерпретация на това, което всъщност трябва да се формира духовно в него.

Тези форми, които се практикуват като церемониал в ложите, също са лишени от душа. Точно както душата на човека не живее в мумията, така и душата, която някога е присъствала в тези церемонии, когато те са били практикувани от старите посветени, всъщност не живее в тях. По онова време в тези церемонии все още е пулсирал пряк духовен живот, който е преминавал от човека в церемонията. Човекът и церемонията са били едно цяло. Сравнете това с днешните церемонии и практики сред съвременните хора в съвременните ордени и ще видите колко показни са те.

 Старинен гоблен, показващ някогашен рицар-тамплиер с характерното наметало над бронята и съвременни български  "тамплиери”, чаршафосани по същия тертип

Сега искам да оставя изцяло настрана тези окултни ордени, каквито ги има много - които са абсолютни мумии, т.е. които наистина са продиктувани по-скоро от едно културно кокетство и нямат по-дълбоки основи. Но също така има и е имало, особено до първата половина на XIX в., много сериозни ордени, които са предавали повече от това, което например днешният средностатистически масон получава от своя орден. И те наистина са можели да дадат повече поради това, че в духовния свят днес в йерархията на ангелите съществуват определени нужди, които обаче не са толкова интересни за нас на Земята, но са ни много важни в нашето предземно съществуване. Някои същества от ангелската йерархия имат определени нужди от знания, които могат да задоволят само като позволят на човешките души да отидат, така да се каже, за изпитание, там, където съществуват такива сериозни окултни ордени, преди да слязат от предземното съществуване в земното.

Със сигурност в някои ложи, работещи със стари церемонии, които наистина са можели да следят нещата, са си казвали: Тук вече присъства душата на човек, който в бъдеще ще слезе на Земята. Преди да слезе на Земята, тази душа влиза в такава окултна ложа и от нея може да се извлече емоционално извънредно голяма полза. Точно както човешката душа е кръжала около мумията, т.е. все още като че ли е била прикована към нея, така и духовете на все още неродените хора кръжат в окултните ложи, сякаш в предварително действащо съществуване. И отново, това не се проявява чрез интелектуални мисли, защото съвременните хора така или иначе имат такива и не се нуждаят от тях, но когато са в окултните си ложи с правилното настроение на душата, те получават послания от хора, които още не са родени, от хора, които все още са в предземното съществуване и могат да присъстват чрез тази церемония. И те усещат духовния свят, тези хора, и могат да говорят от него …

Така към съвременния човек се приближава нещо, което за днешния свят е подобно на онова, което се е излъчвало от мумиите за египетския посветен. Това са изключително важни исторически събития, които се случват зад кулисите на външната история и които човек трябва да знае, ако иска да разбере въобще нещо за развитието на човечеството. И така, виждаме как по този начин се е подготвяло духовното - което сега само за известно време се оценява погрешно, защото вече никой не се вслушва в подобни неща по правилния начин - как се е подготвяло духовното, което на свой ред също трябва да влезе в интелекта и трябва да живее в интелекта в бъдеще, ако човечеството от по-новата цивилизация не иска да тръгне изцяло по Шпенглеровия път към упадъка на Запада. Така че можем да кажем: древните египтяни са мумифицирали човешката форма; по-новото човечество от IV, V век след Христа мумифицира старите култове във всички области. Но по този начин все пак се появява възможността в церемониите на старите култове да живее и нещо отвъдземно. В тези култове не живее много от човека, но живее нещо от извънчовешките същества.

Същото е и с църковните култове и който се вглежда в нещата, наистина се вглежда реално в тях, понякога може да мине и без личностите, които стоят в плът и кръв пред олтара, защото там са духовните същества, съвсем отделно от действащите свещеници, защото могат да се видят духовните същества, които живеят в церемониите.

Из лекцията от 29. септември 1922 “Значението на култа за бъдещето на Земята”

… ще дойде време, когато ще се постигне по-дълбоко разбиране на целия култ, на всички култови действия. И тогава правилните учители ще могат да обяснят на подходящите ученици нещо подобно на това, което египетският посветен е могъл да обясни на учениците си въз основа на мумиите. Както египетският посветен е можел да обясни на учениците си, че виждат в мумията нещо, което в древността е било преживявано вътрешно чрез процеса на дишане, превърнал се в сетивен процес, така и посветеният, ако култът бъде разбран по правилния начин, ще може да обясни на учениците си, че култовото действие е нещо, което в сравнение с външните действия, които човек иначе извършва с помощта на инструменти - а инструментите също играят роля в култовите действия - има много по-голямо значение във връзка с космоса, с Вселената.

Един ден посветеният ще може да изясни на учениците си следното по повод на култовите действия, които обаче няма да се извършват в сегашния смисъл, а ще бъдат поставени на правилното си място. Той ще може да им каже: Когато извършвате ритуално действие, то е призив към духовните сили на Вселената, призив към онези сили, които трябва да се свържат със Земята именно чрез това, което прави човекът. Такова действие, извършено според определен ритуал, се различава съществено от чисто техническото действие. Едно действие, което е чисто техническо, извършва определено нещо. С машината Вие правите нещо. Това, което човек прави, се използва в живота. Да речем, че шиете дрехи с шевна машина, носите ги, те се скъсват. Така става с това, което върши машината. При култовото действие не е така. Миналия път Ви показах как човек, ако култът се разбира по правилния начин, получава възможност да общува с други духовни същества, със същества, които са толкова близо до Земята, колкото духовете, които са говорили на египтяните от мумиите, са били близо до Луната. Чрез машината, чрез външната техника, човек общува с физическите природни сили на Земята; чрез култовите действия той общува с духовно-елементарните сили на Земята. Човек общува с онези земни сили, които са насочени към бъдещето.

И така посветеният ще може да каже на учениците си: Вживявайки се в едно култово действие, следвайки това, което се случва там, вие следвате нещо, за което материалистичният фантазьор отсъжда: "Това не е нищо реално", или дори, ако е циник, казва: "Това е игра!” - Може и да е така, но всичко, което се извършва според правилния ритуал, съдържа в себе си духовност. Духовно-елементарните същества, които са призовани в настоящето, когато се извършва култово действие, се нуждаят от това култово действие, тъй като от него те черпят своята храна, своите сили за растеж.

Един ден ще дойде време, когато Земята вече няма да я има. Всичко, което имаме около физическите си сетива, което виждаме в сегашното минерално, растително, животинско царство, всичко във въздуха и облаците, дори блясъкът на звездите, ще премине. Тогава Земята ще се е подготвила да се превърне в това, за което говорих във “Въведение в тайната наука". Земята ще трябва да се подготви да премине към съществуването на Юпитер в определен бъдещ период. Този Юпитер ще бъде точно толкова последващо въплъщение на Земята, колкото нашият бъдещ земен живот ще бъде въплъщение на сегашното ни земно съществуване, само че периодите от време са значително по-големи. Нито една прашинка от материята, която днес е в минерали, растения, животни, във вятъра и облаците, нито една прашинка от тази Земя няма да присъства по някакъв начин в бъдещето. Всички процеси, които протичат по външен технически начин, които се извършват с техническите машини, ще са свършили своята работа. Всичко това ще остане в миналото.

Но в това, което е съществувало, което е било човешка външна техническа култура, ще се подготви нещо друго. Нека да нарисуваме това схематично (вж. чертежа).

Да предположим, че това е нашата Земя днес - в нея протичат най-разнообразни природни процеси (зелено); растителна покривка и т.н., облаци обграждат Земята (светло), има машини, с които се случват всякакви неща на Земята (лилаво); наоколо тичат животни, физически човешки тела (червеникаво). Всичко това ще изчезне. Но в бъдеще на тази Земя ще се извършват такива култови действия, които произтичат от правилното разбиране на духовния свят. Във всичко, което е вътре, ще се извършват култови действия.                            

Тук ще ги нарисувам схематично по различни начини (вж. чертежа). Чрез извършването на тези култови действия в сферата на действията се призовават елементарно-духовни същества. Ще ги нарисувам тук в жълто. 

Те са невидими за външното око. Но ще дойде време, когато всичко, което сега изпълва минералите, растенията, животните, облаците, всичко, което работи във вятъра и климата, ще изчезне. Всичко, което е растителна покривка, ще изчезне, ще се разпилее във Вселената, също така и инструментите, с които се извършват култовите действия. Но всичко онова, което като елементарни духовни същества, се призовава в сферата на култовите действия, ще присъства там и когато тази Земя наближи своя завършек, то ще съществува в напълно завършен вид в нея, както зародишът на растението за следващата година е скрит в растението през есента. И както изсъхналите и сухи листа падат от растението, така и всичко, което се намира в минералното, растителното и животинското царство, ще отпадне и ще се разпръсне във Вселената. Тогава като семе за бъдещето елементарните същества, които тогава ще са се усъвършенствали, ще бъдат тук, за да продължат да живеят и на еона Юпитер.

Това, което един такъв посветен има да каже на учениците си, може да се обобщи в една величава сентенция. Той би казал: Както египетският посветен е можел да разясни на учениците си, използвайки мумията, всички тайни на човешката глава, а заедно с нея и всички тайни на Земята и нейното космическо обкръжение, така и аз мога да ви разясня как Земята в своето унищожение ще възкръсне от елементарно преживяващите се същества, които се развиват към бъдещето в правилно разбрания култ. - И в развитието на нашето време има грандиозно начало за този възглед. Това начало може да се представи на душата по следния начин: Хората са заситили глада и жаждата си, като са имали пред себе си на трапезата си това, което задоволява глада и жаждата. Но тогава дойде съществото, което живееше в тялото на Исус от Назарет, събра около себе си най-близките си ученици и им каза: Ето хляба, ето виното. Сега не гледайте какво виждат външните ви очи в хляба и виното, какво вкусва небцето ви, какво може да усвои физическото ви тяло. Всичко, което е на Земята, носи в себе си зародиша на разрухата. Но ако имате правилния импулс в себе си, можете да го запълните с това, което е духът на Земята. Защото тогава това няма да са хляб и вино, а ще бъде онова, което може да живее като най-дълбокото в самия човек, което живее и действа в човешкото тяло, което човек може да одухотвори и което ще бъде пренесено в бъдещето, когато всичко, което живее тук, на Земята, отмине. - Христос влезе в тялото на Исус от Назарет и всичко в този Исус стана духовно. Той можеше да посочи хляба и виното и да каже: "Това не е истинската форма на хляба и виното, истинската форма е тази, която живее в човека. "Това е моето тяло, това е моята кръв." Думите придобиват истинското си значение, когато се тълкуват чрез другото слово на Христос.

Често ми се е налагало днес и в миналото да Ви казвам, че всичко на Земята, което е в растителното царство, в животинското царство, в минералното царство, във вятъра и времето, в облаците и т.н., дори в звездите, ще бъде унищожено. От него няма да остане нищо, нито прашинка. То ще се разтвори във Вселената. Но това, което човек подготвя духовно, него ще го има.

Днешният човек смята, че чрез речевите си органи ние раздвижваме въздуха и във въздуха се появяват вибрации, които удрят върху тъпанчето, което затова е наречено така, иначе нямаше да се нарича тъпанче, ако по него не се удряше - и се случва нещо като трансформация в нервно движение, и с това всичко приключва. 

Имаше време в развитието на човечеството, когато все още се е знаело как елементарните духове се движат върху думите, когато се е знаело, че когато човек например произнася дума в ритуалното действие, това, което той произнася в думата, преминава във външното действие, прониква във външното действие и че духът, който живее в човека, се свързва с това, което е външното действие. По този начин се случва всичко онова, което изразих по следния начин: елементарните духове, които се усъвършенстват за бъдещето, ще присъстват в сферата на ритуалното действие. - Който проследи това, ще може да разбере и какво се е имало предвид, когато се е говорело за "словото". Днес това е вятър и мъгла. Ето защо Гьоте е могъл да говори с известно основание за вятър и мъгла. Но в предишните времена, когато е ставало въпрос за словото, не са имали предвид вятър и мъгла, а това, което живее като дух в словото, не абстрактното, а истински духовното, което живее в словото. А в словото е живеела голяма духовност. Христос обръща внимание на факта, че онова, което човекът пуска да живее в словото, е скрито в онова, което се получава с ритуалното действие като усъвършенстване на елементарни духове. Затова Той можеше да каже: "Небето и Земята ще преминат, но думите ми няма да преминат.”