В деня на Михаил да се запознаем с неговия знак, както е представен в краткия материал на Томас Майер, публикуван в сп.”Europдer“ през септември 2009г.

Духовните същества се разкриват във форми. Точно както пентаграмът се отнася към човека 1, други форми се отнасят към същества, живеещи единствено в свръхсетивното. Навлизането в езика на тези форми може да доведе до едно начално, а дори и до по-задълбочено разбиране на съответните същества. Такива форми могат да се разглеждат и използват като ключ към познанието за тях. Това ще бъде обяснено по-долу с два примера.

Рудолф Щайнер е начертал две форми или два подписа и те могат да бъдат разчетени като отпечатъците на две духовни същности, които са  особено важни за сегашния период на развитие: това са подписът на Слънчевия демон (Сорат) и подписът на духа на епохата Михаил. Докато първият вече е представен и публикуван в историята на съвременния окултизъм (например от Агрипа фон Нетесхайм или в Нюрнбергския цикъл лекции на Рудолф Щайнер за Апокалипсиса от 1908г. 2, Щайнер вероятно е първият, който е проучил и разкрил подписа на Михаил 3.

Нека се опитаме да разберем нещо от езика, който се съдържа в знака на Сорат. 

                  Знакът на Сорат, нарисуван от Щайнер през 1908 г. и 1924 г.

Цялостната форма, която се движи от горе надолу, казва нещо за връзката на духовния с физическия свят. Ако разгледаме двойната отправна точка, тя разкрива една изначална двойственост, можем да кажем и раздвоеност. От тази раздвоеност надолу по диагонал води едно движение, което я прикрива и на едно място се представя като леко извито. Това движение претърпява рязка промяна на посоката. След кратък ход в променена посока цялото движение, което води началото си от двоичността, внезапно прекъсва. Последният, къс и напълно прав участък можем да оприличим на кука. "Работата има кука" (идиом със значение “работата има някакъв недостатък”) казва немският езиков дух, може би не без връзка с такава една духовна форма-подпис. 

Рудолф Щайнер прави ясни и съществени изказвания за намесата на Слънчевия демон в историята. Във времевия поток този демон е свързан с числото 666, което се споменава в Апокалипсиса, както и с неговото удвояване и по-нататъшно умножаване: През VII в. Сорат се проявява в действието на школата в Гондишапур, а през XIV в. - в ликвидирането на Орденa на тамплиерите и изтезанията на много от членовете му 4 ; в началото на третото хилядолетие са катастрофалните септемврийски събития в САЩ от 12.9.2001г. и тяхното въздействие върху земната цивилизация. В Гондишапур цялата бъдеща еволюция на човека - развитието на висшите духовни членове - духа-себе, духа-живот и човека-дух - трябваше да бъде доведена до внезапен край, човекът щеше да развие преждевременно съзнателната душа и да заседне в нея. 5  С унищожаването на Ордена на тамплиерите истинското християнско духовно развитие, което живееше в този Орден - за разлика от Римската църква - трябваше да бъде прекъснато с един замах. По време на събитията от началото на хилядолетието стремежът на цялото човечество към истината трябваше да бъде объркан, притъпен и ако е възможно, напълно унищожен от най-ефективните структури на лъжата, в който бяха обвити тези безпрецедентни по мащаба си събития и разпространени по цялата планета. 6

Общото между всички тези атаки на Сорат е, че те са насочени срещу разгръщането на духовните импулси, заложени  от по-висши сили от Слънчевия демон; импулси, които според него трябва да бъдат изкривени и прекъснати. Очевиден абсолютен дуализъм, изкривяване и рязко спиране на духовния импулс: Когато в обществения или личния живот се случват събития с подобни характеристики, може да се говори за повече или по-малко пряко влияние на Слънчевия демон. Задълбоченото наблюдение на неговия почерк може да ни доведе до бдителност за разрушителните за духа тенденции.

Знакът на Михаил е съвсем различен! И тук първоначалното движение започва от духовните висоти и води първо към земните дълбини, но в съвършено права линия, за разлика от леко извитата в горната си част линия в знака на Сорат.

                                        
 

Знакът на Михаил, показан тук, стъпва на рисунката на Рудолф Щайнер от 6.9.1924 г. (вж. СС 270 I-IV). За целите на отпечатването леките неравности в линията на тебешира са премахнати; положението и пропорциите са запазени.

Но тук няма раздвояване в началната точка и движението продължава на един дъх, макар и в ясно, променящо посоката си разделение на четири частични движения, които преминават надолу и нагоре, а последното се обръща отново нагоре и сякаш изтича във възходяща посока. В същото време чрез структурираното цялостно движение се създава своеобразно вътрешно пространство (между второто, третото и четвъртото частично движение). В началото на първото частично движение, както и след последното, ние стоим - в полярна връзка с възникващото вътрешно пространство -  в съответното обективно външно пространство. Едното принадлежи на духовния, а другото - на физическия свят.

Знакът на Михаил и “действието от познание”

Нека приложим накратко това, което изложихме, към човека, доколкото той има стремежи в смисъла на Михаил, т.е. поставя се в света като същество, което действа от познанието, както гласи формулата-цел във “Философия на свободата” от Рудолф Щайнер.

Това, което черпим от духовния свят при истински свободното действие, е идеята за постъпката (моралната интуиция). Тази идея трябва да се реализира в земното царство (движение 1, вж. схемата); преди да се реализира обаче, тя се въвежда във вътрешното пространство на душата, където е обгърната от симпатия и "ражда любовта към действието" (края на второто и началото на третото частично движение) и по този начин се индивидуализира. След това тя отново напуска реалното вътрешно пространство и се сгъстява в морална фантазия, без която не е възможно конкретно свободно действие (края на третото, началото на четвъртото частично движение). И накрая, така индивидуализирана и конкретизирана, тя се отпечатва върху някое конкретно действие във физическия свят.

Това може да бъде както външно дело (например построяването на къща), така и художествено или научно дело, което поначало остава невидимо, но по някакъв начин е свързано с развитието на физическия свят. Всички дела, които се появяват по такъв начин като завършек на цялостното четиристепенно движение, допринасят за постепенното одухотворяване на сетивния свят. Затова и последното частично движение е във възходяща посока.

Погледнат по този начин, знакът на Михаил е същевременно знакът на всяко истински свободно дело, т.е. дело, създадено от идея и породено от любов, а не от задължение. Погледнат по този начин, този знак същевременно разкрива пълното съответствие на сърцевината на философията на свободата със същността на Михаил, както тя се проявява в човека, действащ възоснова на познанието, въпреки че името Михаил не се среща никъде в това основно произведение на Щайнер.

Троичността на духа, душата и тялото е изразена в знака и по отношение на човека, който действа възоснова на познанието. На духа съответства духовното външно пространство, от което се черпят идеите (също и такива идеи, които служат само на познанието и не се превръщат в действие); на душата - вътрешното пространство, образувано от прави линии; на тялото - това, което кристализира в действие на последната частична линия чрез физическото тяло.

                

Вътрешното пространство, образувано от хода на четирите прави линии, има съвсем различен характер от този, който се получава например само при обикновения кръг или при вълнообразните линии (вж. скицата). Първият случай стои в пълна яснота между духа и физическия свят и е във връзка и с двата; във втория случай човек може да се капсулира в себе си и да загуби връзката с двете обективни външни пространства. Изразено на езика на духовната наука, първият носи подписа на Михаил, а вторият - на Луцифер. Погледът към настоящето показва колко много капсулирано луциферично вътрешно пространство съществува в сравнение с това, което може да се получи в резултат на истинския Михаилов стремеж към свобода.

Карикатурното подобие на Михаиловия знак

Подписът на Михаил може да стане още по-ясен, ако експериментално намалим четирите частични движения. Ако например пропуснем първата част, действието е лишено от духовна основа; тогава то може да се роди само от бездуховната душа. При всички действия, породени от субективно-психически подбуди (амбиция, суета, чувство за отмъщение и т.н.), липсва, така да се каже, първото частично движение за създаване на идеи, което при едно Михаилово действие трябва да е в основата на всички останали. Ако откъснем и второто и третото частично движение, тогава ще отнемем и душевната основа на действието. Тогава то може да възникне само по автоматично-механичен начин, без душевна част, в най-добрия случай от студенината на принудата и задължението. Това, което остава като последно частично движение, ако се извърши като жест, е добре известно на всички, които са виждали знака на вдигнатата нагоре дясна ръка, издадена надясно, известен ни от времето на Третия райх. Този жест може да се разглежда като откъсната остатъчна част от жеста на Михаил.  

Той може да събуди в подсъзнанието спомена за цялостния жест от четири части, както е бил преживян повече или по-малко интензивно в пренаталния период. Затова е разбираемо защо този знак имаше изкривен ефект върху милиони хора. В поздрава на Хитлер, който е предназначен да инспирира актове на безумие, отричащи Духа и сякаш извършвани от автомати, може да се види последният остатък от едно четиричленно цялостно движение, прекъснато по модела на Соратовото действие.

                        

 Архангел Михаил побеждава Сатана - портална статуя в Ерфуртската катедрала

Горните афористични бележки не трябва да се разбират като догматична дефиниция, а да послужат като стимул за конкретно и ясно изживяване на обсъжданите знаци; в случая със знака на Михаил при възможност и чрез реално изпълнение на движението. 8 Подобно преживяване може постепенно да разкрие връзката с определени събития от съвременната история или с индивидуалния ход на живота.

Бележки

1 Вж. и лекцията от 13.9.1907 г. в СС 101 или от 17,11.1907 г. в СС 100.

2 Първият показан знак на Сорат е от лекцията от 29.6.1908 г. (СС 104), а вторият - от лекцията от 12.9.1924 г. в цикъла от лекции за свещеници върху Апокалипсиса" (СС 346). Форма, леко променена в горната част, се съдържа в СС 101 (2110. 1907 г., следобед); тя съответства на представеното от Агрипа фон Нетесхайм (“Магически произведения”). Авторът на Апокалипсиса нарича Сорат “двурогия звяр", който прилича на агне (Откровение 13:11). 

3 Още през 1907 г. Щайнер дава знака на Ита Вегман, виж Петер Селг, “Ich bleibe bei Ihnen - Rudolf Steiner und Ita Wegman”, Щутгарт 2007, стр. 44. - На 27.8.1924 г. той вероятно представя знака на Михаил за първи път в Лондон за членовете на първия клас на тогавашната Свободна школа за духовна наука, ако това не е било направено още в първия лондонски урок на 25.8. (няма записки от лекцията) (в СС 270 III); на 6.9. знакът е нарисуван за първи път на черната дъска за членовете на класа в Дорнах (вж. СС 270 IV), стр. 149).

4 Вж. и лекциите от 25.9. и 1.10. 1916 г., СС 171.

5 Вж. например лекцията на Рудолф Щайнер "Как да намерим Христос" от 1610. 1918 г. в СС 186.

6 Виж Tомас Майер, Meyer, “Der 11. September, das Bцse und die Wahrheit. Fakten, Fragen, Perspektiven”, Базел 2004.

7 Става дума за същества от йерархията на херувимите и серафимите като носители на "мировия план". Вж. също статията ми за разпознаването на злото в летния брой на сп. “Europдer”, стр. 3 и сл.

8 Движението започва с изпъната дясна ръка, която се свива под ъгъл в първите три частични движения, като ръката и предмишницата остават в една линия, за да се върнат отново в правата позиция на изпънатата ръка в последното частично движение. Забелязва се, че знакът на Михаил преминава по-скоро отвесно надолу от този на Сорат, а последните му две частични движения обхващат областта на сърцето.