Прочетен: 5396 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2022 17:57
Днес в България би трябвало да се отбележи голямо събитие - на 21-ви октомври 2022 година, се навършват 90 години от рождението на бележития учен и писател с международна известност и авторитет – Асен Чилингиров. Няколко месеца преди да отпразнува своя голям юбилей, Асен Чилингиров затвори очи завинаги в болница в Берлин. С него си замина една цяла епоха. Без преувеличение може да се каже, че той бе „паметта на България“. От смирение и за да няма обидени читатели, Асен Чилингиров може да бъде наречен „един от най-ерудираните съвременни личности на България“, но в действителност и без преувеличение, той може да се нарече „най-ерудираният българин“, а на неговата библиотека може да завиди всеки университет!
По наша „традиция“ едни от най-големите български умове остават в сянка, а техните трудове – в забвението и покрити с пепел. Колко български медии и институции днес ще отдадат дължимото уважение на този забележителен човек и учен, изследовател, мислител и мъдрец? – въпросът е риторичен.
На малцина е известно, че по майчина линия той е потомък на легендарния Вълчан Войвода; че е син на полк. Борис Чилингиров, (офицер от Генералния Щаб на Българската Армия, бивш дипломат и аташе за две години в Москва), удостоен с орден за храброст и военни заслуги; че дядото му е ген. Спас Чилингиров, който става първи военен комендант в Солун пред 1912 г. и влиза след това в Четвърта Българска Армия, за да пресрещне и разбие врага при Булаир и да участва в 13 битки за България. Асен Чилингиров произхожда от два стари български рода.
В България образованието на младия Чилингиров е свързано с музиката и история на музиката и изкуството. С именития и световноизвестен български музикант и композитор Панчо Владигеров го свързва сърдечно приятелство и в съжителство в определен период в София.
С композитора. Панчо Владигеров (вдясно)
На Христова възраст Асен Чилингиров напуска България и заминава за Берлин, където остава до края на дните си.
В Берлин той продължава своето образование. Там работи в Института за Защита на Паметниците на Културата. Там създава семейство и се ражда неговата дъщеря.
Бидейки учен и изследовател в Германия, той пътува интензивно в Германия, Албания, Гърция, Италия, Македония, Русия, Сърбия и Швейцария.
В семинарни занятия в Лайпцигския и Хумболтовия Университети А. Чилингиров е канен да чете лекции. Има авторски публикации в поредица издания на немска и италианска енциклопедия по изкуство и средновековно изкуство.
Целият му живот може да се опише като саможертва и смирено-мъченичество пред Олтара, наречен България.
Още от ранните си години Чилингиров бива привлечен с невероятна сила към духовното познание и прави гигантска крачка към него. Грижливо събира всички томчета със стар ръкопис от Учителя Петър Дънов и на по-късен етап съставя „УЧИТЕЛЯ ЗА СЛОВОТО“.
В същото време е титанична дейността му, свързана с историческото и духовното наследство на Българската църква. В неговия фокус бяха Софийската и Охридската църква „Св. София“, както и Ивановските стенописи, а в по-ранните си години той изследва църквата „Св. Герман“.
От изключително значение за него бе темата за българския език. Един брилянт в изследванията му е „Цар Симеоновият Съборник от X век“, публикуван в две части.
Една от любимите му теми е за гетите и готите. В три отделни книги той доразвива една стара теза, която е отхвърлена и манипулирана през години и векове.
Списъкът с издадените книги и публикации е завиден:
"Църквата Св. Герман до Преспанското езеро", Берлин, 2001
"България/Византия/Русия", сборник статии, Берлин 2002
"Кой положи основите на книжовността в Русия", статия, В-к «Про и Анти», София 2003
"Готи и гети", сборник статии, София, първо издание 2005
"Именникът на българските князе и неговият произход", статия, Сп. "Богословска Мисъл", 1-2/2005, стр. 80-92
"Единосъщен и подобносъщен", първа публикация в е-списанието "ОЩЕ инфо" от 14 XI 2005 г. (без бележките към текста)
"Кои са 26-те мъченици, чиято памет Църквата чества на 26 март?", статия, Първа публикация в e-списание "ОЩЕ инфо" от 11 III 2005 г. (без бележките към текста и приложението)
"Филипи и Филипопол" статия, с първа публикация във: "Византия – Балканите – Европа". Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, София: БАН Институт по Балканистика, 2006, с. 74-87 (Studia Balcanica 25), също издадена и в Сб. "Диалог и Духовност" І, в чест на Румяна Златанова – Festschrift fьr Rumjana Zlatanova zum Geburtstag. Съставител Спартак Паскалевски, София: ТЕМТО, 2006, с. 280-304
"Евгений Вулгарис — размисли около един юбилей", статия, Сп. "Историческо бъдеще", София 2007
"Българската архитектурна школа, том I и II, Интернетно издание, Берлин 2007
"Готи и гети — изследвания I", Асен Чилингиров (ред.), Второ допълнено издание, Изд. "Ziezi ex quo Vulgares", София 2008
"Готи и гети — изследвания II", Второ допълнено издание, Изд. "Ziezi ex quo Vulgares", София 2009
"Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I", ИК "Алфаграф", 2009
"Албански дневник", ноември 1986, Изд. "Херон Прес", София, 2010
"България и покръстването на русите" — изследвания, ИК "Алфаграф", 2011
"Традицията на кръстния знак", Берлин, 2011
"Ивановските стенописи и техният ктитор", е-публикация , "От Извора", София, 2011
"Кой е дарителят на Ивановските стенописи?" статия, ИК "Алфаграф", 2011
"Цар Симеоновият Съборник — изследвания I", Второ допълнено издание, ИК «Виделина», Берлин 2011
"Цар Симеоновият Съборник — изследвания II", Второ допълнено издание, ИК «Алфаграф», Берлин 2011
"Гръцки дневник" Септември 1989, Изд. "Херон Прес", София, 2013
"Охридската „Света София“ и нейната датировка", Изд. "Херон Прес", София, 2013
"Софийската „Света София“ и нейните изследвания", Изд. "Херон Прес", София, 2013
ЛЕКЦИИ по История на българската култура, изнесени във Факултета по славянска филология при Хумболтовия университет в Берлин през 1998 г. Интернетно издание, София, 2013
"Вулканите, наводненията, археологията и политиката", Изд. "Херон Прес", София 2013
"Българската Църква том I", Изд. "Херон Прес", София, 2014
"Размисли за българския език", Изд. "Херон Прес", София,
"Произведенията на византийското изобразително изкуство и художествени занаяти от X-XII век и българското изобразително изкуство", Изд. "Херон Прес", София, 2014
"Бачковският манастир — изследвания", Изд. "Херон Прес", Берлин 2015
"Бележки за палеографията на надписите към стенописите в български и сръбски средновековни църкви", Изд. "Херон Прес", София 2015
"Ивановските стенописи и техните изследователи", Изд. "Херон Прес", София, 2015
"Ивановските стенописи" — албум 1 + приложения, е-публикация, София, 2015
"Българската Църква том II", Изд. "Херон Прес", София 2016
"Още веднъж за Филипи или Филипопол", е-статия, "От Извора", София, 2016
"Георги Сотиров — Покушението над Юстиан" (Под редакцията на АсенЧилингиров), е-публикация в„От Извора“, Изд. „Булга Медиа“, София, 2016
"Готи и гети в известията на историческите извори", Изд. "Булга Медиа", София, 2017
"За датировката на една икона от Рилския манастир", статия, авторски превод с актуализирана библиография на статията на немски: EIKON UND LOGOS. Beitrдge zur Erforschung byzantinischer Kulturtraditionen, Konrad Onasch zur Vollendung des 65. Lebensjahres (Martin-Luther-Universitдt Halle-Wittenberg, Wissenschaftliche Beitrдge 1981/35 [k 6]), II, Halle (Saale) 1981, c. 291-298.
В Германия и света той се превръща в културен посланик на България и немски издателства публикуват книги за България, за нейната културна история, иконопис и т.н.
Титаничната му дейност се състои няколко стотин научни публикации. (Предполага се около 500.) Скромна извадка от книгописа и научните публикации може да се види на неговата страница: atschilingirov.wixsite.com
Проф. Асен Борисов отрази подобаващо награждаването му преди две години: „На официална церемония в Посолството на Република България в Берлин на 04 декември 2020 г. г-жа Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на страната ни във Федерална република Германия, в присъствието на г-н Борислав Петранов – директор на Българския културен институт в Берлин, Стоян Михайлов (първи секретар), Данаил Данов (пълномощен министър, Консул) връчи почетен знак „Златен век“ – звезда и грамота на проф. Асен Борисов Чилингиров. Престижното отличие на Министерството на културата се присъжда на именития учен за приноса му към българската духовност и култура, както и за популяризирането на богатото културно и историческо наследство на страната ни.“
За Асен Чилингиров важат в пълна сила Христовите думи: И пак рече: «Истина ви казвам,че никой пророк не е приет в отечеството си.»(Лука 4:24)
В родната си България той не бе оценен, а в чужбина десетки и стотици учени от различни държави и националности го цитират в научните си публикации.Разбира се, че той живя дълго с тази горчивина и така си замина един голям българин - тихо и без необходимото признание! Замина си в чуждата страна с България в сърцето и до последното издихание!
На бъдещите поколения Асен Чилингиров завеща да обича българската свята Земя и българската славна история, книжнина и култура. Дали настоящото поколение ще разтвори съзнание, за да обгърне палитрата от въпроси, важни за всеки българин, това бъдещето ще покаже!
Честит Юбилей на теб, велик българино!
Поклон!
С дълбока признателност и обич,
Сдружение „Асен Чилингиров“ и приятели
2. 90 години от рождението на Асен Чилингиров
„За шестте десетилетия, през които се занимавам с историята и културата на народите от нашата планета, аз не съм срещал друг народ, срещу чиято идентичност да са вършени и да продължават да се вършат толкова покушения, колкото срещу моя, българския народ. От много хилядолетия той е бил заставян да се бори срещу всевъзможни нашественици за своята земя, за своето съществуване, за своя език, за плодовете на своя труд и изкуство, за своята вяра. И колкото пъти е бил гонен от родината си през петте хилядолетия, в които сме осведомени за неговото присъствие в европейския континент, той винаги се е завръщал в тази своя изконна родина – империи са възниквали и са изчезвали върху земята му, но той е останал на земята си със своя език и своите обичаи, предавани от поколение на поколение до ден днешен“
Асен Чилингиров
България винаги е имала, има и винаги ще има своите достойни синове и дъщери. На днешният ден, преди 90 години се ражда един от тези достойни български синове Асен Чилингиров – изкуствовед, културолог, медиевист, писател. Българин.
Тези няколко реда, които му посвещаваме, далеч нямат за цел да припомнят или обрисуват напълно неговия светъл образ. Те имат за цел в настоящето бурно и безтегловно време, белязано от покруса на морал, на правда, на човещина, на знание и наука, всеки истински българин да приобщи любовта си към родината и да разпали в сърцето си неугасващата благоуханна жарава на свободата и истината.
Откърмен и възпитан в принципите на благочестие и родолюбие, щедро надарен със сила за наука и култура, жаден за знания и с богат практически усет да въплъщава знания и факти, Асен Чилингиров, въпреки тежките несгоди и житейски изпитания, успя с труд и постоянство, с търпение и идеализъм да победи несгодите, да разруши предразсъдъците, да стъпче лъжите и да открехне вратата към истината и историческата правда. Асен Чилингиров живя и работи с дълбоко залегналите в душата му животворни начала на българската духовност и култура. Неговият взор винаги беше съзнателно впит в безсмъртните деяния на българските строители, просветители, духовни водачи, от които с юношеска жар черпеше вдъхновението стихийно да носи в себе си мечтата и родолюбивия огън на Паисий. Облечен в бронята на истината и в името на същия идеал той е близък и до копнежите на Раковски и на всички родолюбиви българи, обичащи с цялото си сърце и душа България. Нито хулите и забраните, рожба на антибългарските планове, нито лишенията и страданията, които му бяха неразделни спътници, нито заплахите, нито бездушието на егоистичната Европа, можеха да го поколебаят да развее знамето на любовта към майка България. В този водовъртеж на страдания, жертви и лишения Асен Чилингиров без колебание и страх търсеше и отстояваше историческата правда за своя народ. Чувството му на отговорност гореше в пламъка на ревността към чистата съвест и именно оттук изхожда светлата верига на делата му и неговия дълг, покрит с ореола на творчеството му. Асен Чилингиров страдаше и тъгуваше за народа си, станал плячка на развилнели се тъмни сили и нестихващи дребни страсти
Той се превърна в образ за подражание, в светъл лъч за нашите тъмни дни на безпътица, безверие и родоотстъпничество, в идеал за възпитание на младото ни българско поколение в духа на родолюбието. Нека взирайки се в делата му, те да станат достояние на нашето животоразбиране и обществена отговорност. Нека творчеството му стане достояние за поука на идните поколения, които през призмата на труда му да възприемат любовта към родината, като една блага част от своя живот.
Поклон пред светлата памет на Асен Чилингиров! Нека следваме скромния му пример, оставил своя отпечатък на чиста съвест и доблестен, просветен, благочестив, добронамерен, родолюбив и хуманен дух. Това ще бъде най-красивият и неувяхващ венец на признателност и благодарност, който ние българите поставяме на сияния му духовен лик по случай 90-годишнината от неговото рождение.
По материал на сдружение "Асен Чилингиров" и приятели
В памет на проф. Асен Чилингиров е създаден канал в ютюб: https://www.youtube.com/channel/UCy7yxB-d0SZMdJwh05tB_SQ
Хусите в Червено море атакуват американс...
Знае ли някой днес нещо за Тота Венкова?