Откъс от книгата на Емил Бок “Цезари и апостоли. Приноси към духовната истори на човечеството”

Картината, която се опитахме да си съставим за живота на есеите и терапевтите, вероятно е най-точна за последния век преди Христа. Преди това, след назиреите и назирейските школи на пророците, може би вече са съществували най-разнообразни орденоподобни групи с аскетично-месианистични убеждения и стремежи. Около Поврата на времената есеите, особено тези, които не са направили прехода към християнството, скоро са обзети от известен упадък. 

Същинското си групиране в орден с духовно ясно очертание и осъщестяване терапевтите и есеите получават в последния век преди нашата ера благодарение на един изключителен водач, който е известен и в талмудистката литература: Йешу бен Пандира. Изясняването на историческата роля и значение на тази фигура е едно от най-важните епистемологични постижения на Рудолф Щайнер в областта на историята, защото най-накрая той хвърли светлина върху грешки и обърквания с почти 2000 годишна давност. 

Още от най-ранните християнски времена Исус бен Пандира, живял 100 години по-рано, се бърка с Исус от Назарет. Някои от характеристиките на по-ранния Исус се използват за очерняне на по-късния. Резултатът обаче е, че Йешу бен Пандира почти никога не е бил разглеждан като действително съществуваща личност и значима фигура или не е бил възприеман сериозно. В съчинението на гръцкия философ Целз за истинския Логос (около 180 г. сл. Хр.), което познаваме от контрасъчинението на Ориген, това объркване се появява за първи път в литературата. Целз твърди, че да се говори за девствено раждане на Исус от Назарет е фалшификация. Всъщност той бил син на надничарка, която, отхвърлена като прелюбодейка от съпруга си дърводелец, го заченала по време на мрачните си скитания от римски войник на име Пандира или Пантера. До наши дни същото объркване се случва отново и отново, за последен път в английско-индийската теософия на Е. П. Блаватска и Ани Безант, където то е една от основните причини за напълно погрешната им оценка на християнството и пренебрежението към него. В много теософски книги, напр. в “Езотерично християнство” на А. Безант, четем, че Исус не е живял по времето на Август, Тиберий и Пилат, както съобщават евангелията, а сто години по-рано и не е бил разпънат на кръст, а убит с камъни.

Ясно е - както често споменава Рудолф Щайнер, който се е видял принуден да се отдели от теософското движение заради погрешния възглед за Христос и християнството в него - че смесването на Исус бен Пандира и Исус от Назарет не е резултат от умишлена фалшификация или лъжливо предание. То е с окултни причини и затова е имало толкова катастрофални и духовно опасни последици. Фигурата на Исус от Назарет, човешкият носител на Христовото същество, се изплъзва на атавистичното, неконтролирано и поради това повърхностно и погрешно ясновидство, когато то отправя поглед към миналото и вместо нея долавя видения на личността, ходила по Земята сто години по-рано. По този начин е пренебрегнато централното събитие в човешката история, а в същото време важната личност на Йешу бен Пандира се е изгубила за историческия поглед. Объркването се намесва в еврейската и християнската теология чрез мнението, че пасажите от Талмуда, в които се споменава Йешу бен Пандира, се отнасят до Исус от Назарет и следователно трябва да се разглеждат като доказателство за омразата на равинския юдаизъм към християнството. Цели библиотеки са изписани по темата за Исус в Талмуда. Ако човек прозре объркването, ще разбере, че Талмудът не съдържа почти никакви споменавания, да не говорим за враждебност към християнството. От друга страна, в пасажите, в които се споменава Йешу бен Пандира, колкото и оскъдни и неясни да са те, за наше учудване се очертава пълна и ясна картина на живота на тази личност. А при конкретиката в отделните биографични характеристики можем само да се чудим все повече и повече как изобщо е било възможно споменатото да се свърже с Този, за когото говорят Евангелията. 

Възможно е Йешу бен Пандира да е роден в Палестина към края на управлението на Йоан Хиркан (135-104 г.). Наричали го още Бен Стада, "сина на любовницата”, защото майка му Мириам, чиято професия била да къдри косите на знатни жени, го родила извънбрачно. Някои древни разказвачи съобщават, че Мириам е трябвало да умре от жестока смърт като наказание за прелюбодейството си - била обесена на гърдите си.

След като пораства, младият Йешу бен Пандира става ученик на известния учител от фарисейския орден, равина Йешуа бен Перахия. По това време царува цар Александър Яней, син на Йоан Хиркан, който се оставя да бъде изкушен от садукейските машинации и организира голямо кърваво преследване на фарисеите и другите юдейски мистерийни общности. Равин Йешуа бен Перахия е сред онези, които напускат страната. Той бяга в Египет заедно с ученика си Йешу бен Пандира и в крайна сметка избира за свое местопребиваване Александрия. За по-младия мъж сигурно е било от огромно значение да се потопи в атмосферата на египетските мистерии, която тогава все още е била жива.

След известно време пътищата на учителя и ученика се разминават. Във връзка с решаващи срещи и прозрения Йешу бен Пандира трябва да е осъзнал и поел същинската си мисия. Това се случва, когато от Йерусалим пристига вестта за края на преследването. Йешуа бен Перахия получава писмо от равина Симеон бен Шетах, брат на царица Саломе Александра, която, за разлика от съпруга си Александър Яней, принадлежи към страната на фарисеите. Той трябва да приеме писмото като призив да се върне в Йерусалим и вече иска да поеме на път. Тогава Йешу бен Пандира отказва да тръгне с него. Двамата са разделени от настъпилата огромна разлика в духовните им възгледи и убеждения. Талмудисткият текст описва това с йероглифна образност. В него се казва, че учителят и ученикът били в една гостилница, където на учителя му оказали голяма чест. Йешуа бен Перахия обсипал гостилницата с похвали. Ученикът обаче не се присъединил към похвалите, а изрекъл загадъчните думи: "Рави, тя има тесни очи”. В яростта си Йешуа бен Перахия му направил заклинание. Това, което се има предвид, е, че духовното разделение е станало очевидно от различните оценки на едно място на учение и мистерии, с което учителят е бил напълно съгласен, но което ученикът упрекнал поради липсата на духовно виждане и разпознаване.

Текстът гласи: “Когато цар Янай заповяда да убият нашите равини, рави Йошуа бен Перахия (и Исус) отиде в Александрия в Египет. Когато настъпи мир, Симеон бен Шетах му изпрати известие:

От мен (Йерусалим), свещения град, до теб, Александрия в Египет [моя сестра]! Моят съпруг е в теб, но аз съм останала самотна. Тогава той стана [равинът Йошуа] и дойде в една страноприемница, където му оказаха голяма почит. И той каза: "Колко е хубава тази страноприемница! Той (Исус) му каза: “Рави, тя има тесни очи”. Той каза: “Ти, нечестиви човече,  с такива неща ли се занимаваш?” Той изпрати 400 души с тръби и го прокле. Много пъти той (Йешу бен Пандира) се появявал пред него и го молел да го вземе обратно. Но той не му обръщал внимание” (Вавилонски Синедрион 107 b).

Йешу бен Пандира остава дълго време в Египет. Сигурно тогава, заобиколен от пъстрото богатство на елинския живот, той се заел със задачата си в терапевтичните и есейските общности и скоро се превърнал в големия реформатор и духовен изпълнител на тези месиански ордени. Талмудът съдържа само разпръснати и косвени следи за мащабната духовна дейност на Йешу бен Пандира в Египет, а след завръщането му - и в Палестина. Това, че е била издигната ясно подредена духовна сграда с добри основи, личи от сведението, че Йешу бен Пандира имал петима ученици: Матай, Наки, Незер, Буни и Тода. В имената на тези ученици е завоалирана цяла тиха месианска теология. Те означават “Кога?", "невинният”, “потомъкът”, “синът ми” и “благодарността”. Самият текст на Талмуда посочва това, като обединява месиански библейски думи, в които се съдържат тези имена и които в същото време загатват за тайната на мъченическата смърт, която петимата ученици претърпяват също като своя учител…

Сред петимата ученици един носи многозначителното есейско име Незер. Навярно именно на него се е паднала задачата да преоформи и оглави онзи клон на есейството, който е трябвало да подготви въплъщението на Месията чрез своята евгенично-педагогическа дейност и от който след това е възникнала колонията в Назарет. 1 Имената на другите ученици също ни насочват към клонове на есейския духовен живот, новооткрити и организирани от Йешу бен Пандира. Така например името на петия ученик - Тода “благодарност”, което съответства точно на гръцкото “Евхаристия”, е названието на свещения култов акт и ни дава представа за реорганизацията на сакраменталния живот от страна на великия учител.

Освен изброяването на имената на учениците Талмудът съдържа и ценно косвено свидетелство за основателската дейност на Йешу бен Пандира. Като виждаме как талмудистките равини отправят анатема срещу тези еретици, ние научаваме, че дори в най-ранните християнски времена е имало хора, които са лекували в името на Йешу бен Пандира. Нима великият реформатор не стои пред нас и като човекът, внедрил в есейството напредналата терапевтична мъдрост и изкуство? 2

След завръщането си от Египет Йешу бен Пандира скоро се сдобил с най-яростни врагове и ненавистници в лицето на фарисеите, които се върнали на власт и вече започнали да действат с инквизиторски фанатизъм срещу всички, мислещи различно. Те смятали Пандира за отстъпник и лъжеучител и го обвинявали, че е донесъл със себе си от Египет всякакви тъмни магии. В действителност вероятно са подозирали какво богато семе ще израсне в широк мащаб от неговата съвсем различна месианска дейност.

Накрая противниците го заловили с хитрост. Те подслушали един поверителен разговор, в който го оплели и накарали да разкрие някои от тайните си, изправили го пред съда за богохулство и го осъдили на смърт. Очевидно обаче той е имал защитници в двора на царица Александра, която (76-67 г.) наследява съпруга си Александър Яней начело на народа, така че противниците му не са могли лесно да го отстранят. И така, осъденият бил разкарван из града в продължение на 40 дни. Един глашатай обявявал обвиненията срещу него и произнесената присъда и призовавал всеки, който знае доказателства за неговата невинност, да се обади. Накрая, в навечерието на Пасхата, на Разпети петък, Йешу бен Пандира, който вероятно не е живял повече от 30-35 години, първо бил убит с камъни, а след това окачен на кръст в Лида, близо до брега на Средиземно море, където в ранното християнство възниква легендата за Свети Георги, победителя на змея. Духът на Йешу бен Пандира обаче продължил да живее мощно в благочестието и в месианската ревност на есеите и терапевтите.

В Талмуда се казва следното за процеса и мъченическата смърт на Йешу бен Пандира: "Всички останали смъртни грехове не се преследват в Тората, с изключение на съблазняването към идолопоклонство. Как да се справим с него? Лампата се запалва във вътрешната стая, а във външната стая седят свидетели, които могат да го видят и чуят, докато той не ги вижда: след това му се казва: "Кажи ми отново насаме това, което си казал преди малко”. Когато той го каже, те казват: “Как да изоставим нашия Бог на небето и да служим на чужди богове?” Ако се разкае, добре. Но ако каже: "Това е правилно и добро за нас", свидетелите, които слушат отвън, ще го отведат в съдилището и ще го убият с камъни. Така постъпили с Бен Стада в Лида и го обесили в навечерието на Пасха”. (Вавилонски синедрион, 67 а) 

“В навечерието на Пасхата го обесили, а глашатаят вървял пред него в продължение на 40 дни и викал: “Исус Назореят отива да бъде убит с камъни, защото е вършил магии, съблазнявал е и е примамвал Израил. Нека всеки, който знае причина той да бъде очистен, да дойде и да я каже.” Но те не намериха причина да го очистят и го обесиха в навечерието на Пасхата. Улла каза: "Можем ли въобще да го причислим към онези, за които може да се очаква оправдателна присъда? Той все пак беше измамник... Случаят с Исус обаче е различен, тъй като той беше близък до правителството.” (Вавилонски синедрион 43 а)

Когато виждаме фигурата на Йешу бен Пандира в светлината, в която я поставят духовните изследвания на Рудолф Щайнер; когато разпознаваме в него последния велик инспириран учител от предхристиянските времена, насадил своята проникновена месианска мъдрост и благочестие сред есеите и терапевтите, тогава вече сме се приближили до централното събитие в мировата история. Чувстваме, че времето скоро ще се изпълни, Бог ще изпрати Своя Син (Галатяни 4:4). Отново като последен междинен етап между пророците на Стария завет и Йоан Кръстител идва един велик предвестник и предтеча. От светлината, която той носи, навсякъде ще се запалят тихи, но топли огньове, с които в страната мълчаливо ще бъде посрещнат Този, който идва.

Част от изложеното от Рудолф Щайнер относно мисията на Йешу бен Пандира може да бъде завършек на нашите разсъждения за обкръжението на Голготската мистерия. С него погледът ни се насочва към висшите учители на мъдростта, които влияят на човечеството от духовните светове и които Изтокът нарича бодхисатви. Във всеки велик период от историческото развитие действа един бодхисатва, който дава на човечеството духовното знание, от което то се нуждае в съответния момент, докато самият той се издигне до достойнството на Буда и бъде наследен от друг бодхисатва. След историческия Гаутама Буда, в който последният бодхисатва се е оттеглил от ролята на миров учител, своите инспирации изпраща към Земята онази същност, чиято задача е била и е преди всичко да помогне на човечеството да разбере Христос, преминаващ през земното въплъщение. Рудолф Щайнер казва за личността на Йешу бен Пандира, че е инспирирана от бодхисатвата на нашия съвременен миров период.

“Този нов бодхисатва … имаше (след земния живот на Гаутама Буда) една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този бодхисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите … Той упражняваше своето въздействие именно сред техните общности. Този бодхисатва … изпрати като предводител на есейските общности … по времето на цар Александър Яней една особена индивидуалност. Тя ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна на окултизма, но и на екзотеричната талмудистка литература под името Исус, синът на Пандира, Йешу бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото … зловредни юдейски книжници са съчинявали всевъзможни измислици, бил благородна и велика личност … която не бива да смесваме с Исус от Назарет. Ние познаваме този есейски предтеча на християнството … и знаем, че онези, които навремето считаха учението на есеите за богохулство, обвиниха Йешу бен Пандира в богохулство и ерес; после го убиха с камъни и накрая го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът …

В лицето на този Йешу бен Пандира имаме една личност, която стои под закрилата на бодхисатвата … Ние трябва да видим един вид подготовка, един страничен духовен поток на основното християнско направление в течението, което зависи от … сегашния бодхисатва…, изпратил своите мисионери всред есейските общности; той тогава живееше в мисионера, действал … в есейските общини. 

Същинските есейски общини с по-дълбоко духовно съдържание… сравнително скоро изчезват, след като на Земята се случва Христовото събитие. Затова няма да изглежда толкова невероятно …, че общините на терапевтите и есеите са създадени основно, за да донесат от духовните области, от сферите на бодхисатвите, онова, което било необходимо, за да се разбере великото и значимо събитие на Христовата поява. Най-важните учения, достигнали до човечеството, за да разбере то Христовото събитие, идват от терапевтичните и есейските общности. Така в известен смисъл Исус, синът на Пандира, е бил предопределен да бъде инспириран от бодхисатвата, работел в есейските общности, за учения, които... можели да направят мистерията на Христос разбираема…”

Някои от есеите, благодарение на специалните упражнения, които се практикували там, се превърнали в “нещо, което може да се нарече основна пъпка на един клон, на едно растение, която се развива през много поколения. Те не били нещо, отделено от дървото на човечеството; те усещали нишките, които ги свързвали с дървото на останалото човечество. Всред есейските общности такива хора били наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка" - незер. Йешу бен Пандира … имал петима ученика, всеки от които следвал едно строго определено направление от общото учение и го продължавал… Матай, Накай, третият ученик - понеже бил най-вече от вида на незерите, носел името Незер, после Бони и Тона.... Това учение за вътрешното състояние на душата, което е свързано със старото назирейство, но и с по-новото, е продължено от ... великия ученик на Йешу бен Пандира, Незер.

Незер бил предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществували множество такива колонии и всяка една от тях полагала грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Незер били групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията ще нарече с името Назарет… Там живеели хора в строга тайна и поддържали старото назирейство.

Затова ... след преместването в Египет и завръщането оттам за Исус от Евангелието на Матей няма нищо по-естествено от това да бъде отведен в атмосферата на назирейството. Това се загава и със съответното изречение от Евангелието на Матей...: “засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.” 3

————————

Бележки

1 В Талмуда Йешу бен Пандира понякога е наричан и “Исус Назарянина”. Това обозначение допринесе в голяма степен за засядането във въпросното объркване. Връзката с Йешу бен Пандира обаче навсякъде е безспорна и ние отново имаме индикация, че името Назорей е с по-стар, есейски произход.

2 Често се казва, че хората на Бар Пандера са изцелявали онези, които са били ухапани от змии или са били в опасност да се задушат (напр. Kohelet rabba 10:5). Винаги сецспоменава, че “би било по-добре болните да умрат, отколкото да бъдат излекувани от еретици”.

3 Рудолф Щайнер, СС 123 “Евангелието на Матей”, лекции от 4. до 6. септември 1910г.