Наскоро на страницата https://www.globalresearch.ca/doomsday-seed-vault-in-the-arctic-2/23503 беше повторно публикувана тази статия на известния журналист и автор на книги Фредерик Уилям Енгдал. За пръв път тя излиза  през декември 2007г. и въпреки че някои от хората, споменати в статията, вече заемат други длъжности, основното съдържание е все така актуално и важно. Може би някои все още помнят как малко след 10.11.1989г. по БНТ ежедневно в продължение на месеци се излъчваха реклами за хербицида “Раундъп” на “Монсанто”, който, както по-късно се разбра, съдържа канцерогенния глифозат. Много от компаниите, за които става въпрос в статията, са активни в България, което повдига въпроса за чистотата на храните ни и за зависимостта ни от тези корпорации. А споменатият в статията Бил Гейтс освен активист и главен печеливш от иРНК ваксините е и най-големият собственик на земеделска земя в света, ето защо и всички негови дейности във връзка със семената и прехраната на хората, трябва да бъдат осветлявани. 

Инициативата на Бил Гейтс от 2006 година

Бил Гейтс, Рокфелер и гигантите на ГМО знаят нещо, което ние не знаем

В едно нещо не може да бъде обвинен основателят на “Майкрософт” Бил Гейтс - мързел. Той е програмирал още като 14-годишен, а компанията си основава на 20-годишна възраст, докато все още учи в Харвард. През 1995 г. е обявен от “Форбс” за най-богатия човек в света, защото е най-големият акционер в “Mайкрософт” - компания, която с неуморните си усилия превръща във фактически монополист върху софтуерните системи за персонални компютри.

През 2006 г., когато повечето хора в подобно положение биха си помислили да се оттеглят на спокоен тихоокеански остров, Бил Гейтс решава да посвети енергията си на своята фондация "Бил и Мелинда Гейтс", която по собствените му думи е най-голямата "прозрачна" частна фондация в света с активи от 34,6 млрд. долара и законово задължение да изразходва 1,5 млрд. долара годишно за благотворителни проекти по света, за да запази статута си на освободена от данъци благотворителна фондация. С акциите в “Бъркшир Хатауей" на стойност около 30 млрд. долара, които дарява неговият приятел и бизнес партньор, мегаинвеститорът Уорън Бъфет, фондацията на Гейтс се издига до равнище, в която харчи почти целия годишен бюджет на Световната здравна организация на ООН. Така че, когато Бил Гейтс реши да инвестира около 30 млн. долара от трудно спечелените си пари в проект през фондацията "Гейтс", си струва да му обърнем внимание.

В момента няма по-интересен проект от този, реализран в едно от най-отдалечените места в света - Свалбард (известно по-рано като архипелагът Шпицберген). Бил Гейтс инвестира милиони в банка за семена на Баренцово море, близо до Северния ледовит океан, на около 1100 км от Северния полюс. Свалбард е безплодно парче скала, за което Норвегия претендира и което е отстъпено с международен договор през 1925 г. (вж. картата).

На този остров, забравен от Бога, Бил Гейтс заедно с фондация "Рокфелер", корпорация "Монсанто", фондация "Синджента" и норвежкото правителство, инвестира десетки милиони в така наречената "Банка за семена за деня на Страшния съд". Официално проектът се нарича "Глобално хранилище за семена Свалбард" на норвежкия остров Шпицберген (наречен по-рано Западен Шпицберген), част от архипелага Свалбард.

Банката за семена се изгражда във вътрешността на една планина на остров Шпицберген, близо до малкото селце Лонгирбюен. Както се съобщава, тя вече e почти готова да функционира. Банката ще има две взривозащитени врати със сензори за движение, два шлюза и стени от стоманобетон с дебелина един метър. Според норвежкото правителство банката ще съдържа до три милиона различни сорта семена от цял свят, "за да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето". Семената ще бъдат специално опаковани, с цел да се избегне влагата. Няма да има щатен персонал, но относителната недостъпност на хранилището ще улесни наблюдението на евентуална човешка дейност.

                                 План на банката за семена 

Пропуснахме ли нещо тук? В съобщението за пресата се казва: "За да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето”. Какво бъдеще си представят поддръжниците на банката за семена, което би застрашило глобалната наличност на днешните семена, почти всички от които вече са добре защитени в официални банки по света?

Всеки път, когато Бил Гейтс, фондация "Рокфелер", "Монсанто" и "Синджента" се обединяват за съвместен проект, си струва да се разровим малко по-дълбоко зад скалите на Шпицберген. Когато го направим, откриваме някои любопитни неща. 

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е кой спонсорира хранилището за семена за деня на Страшния съд. Освен норвежците, това са, както вече споменахме: фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, американският селскостопански гигант “DuPont/Pioneer Hi-Bred” 1 - един от най-големите собственици на патентовани генетично модифицирани семена и свързаните с тях агрохимикали, “Syngenta” - базирана в Швейцария компания за генетично модифицирани семена и агрохимикали, чрез своята фондация “Синджента”, фондация "Рокфелер" - частна група, която предизвика "генната революция" с над 100 милиона долара за финансиране на семена от 70-те години на миналия век насам и CGIAR - Глобалната консултативна група за международни селскостопански изследвания, създадена от фондация "Рокфелер", за да популяризира идеала си за генетична чистота чрез модифицирано земеделие.

                      Вход към банката за семена на остров Шпицберген 

CGIAR и "Проектът”

Както подробно описах в книгата си "Семената на разрушението" 2 през 1960 г., фондация "Рокфелер", Съветът за развитие на селското стопанство на Джон Д. Рокфелер Трети и фондация "Форд" обединяват усилията си за създаването на Международния институт за изследване на ориза (IRRI) в Лос Баньос във Филипините. През 1971 г. IRRI на фондация "Рокфелер" се обединяват с разположения в Мексико Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата (International Maize and Wheat Improvement Center) и два други международни изследователски центъра, създадени от фондация "Рокфелер" и фондация "Форд" - IITA за тропическо земеделие в Нигерия и IRRI за ориз във Филипините, за да създадат CGIAR.

CGIAR е създадена на поредица от частни конференции, проведени в конферентния център на фондация "Рокфелер" в Беладжо, Италия. Ключови участници в разговорите в Беладжо са Джордж Харар от фондация "Рокфелер", Форест Хил от фондация "Форд", Робърт Макнамара от Световната банка и Морис Стронг, международен специалист по околната среда на семейство Рокфелер, който като попечител на фондация "Рокфелер" организира срещата на върха на ООН за Земята в Стокхолм през 1972 г. Тя е част от десетилетния стремеж на фондацията да постави науката в услуга на евгениката - отвратителната версия на расовата чистота, наречена "Проектът".

За да постигне максимален ефект, CGIAR привлече помощта на Организацията по прехраната и земеделието на ООН, Програмата за развитие на ООН и Световната банка. Така в началото на 70-те години на ХХ в. чрез внимателно планирано използване на първоначалните си средства, фондация "Рокфелер" беше в състояние да формира световната селскостопанска политика. И тя го направи.

С щедри стипендии за обучение от фондациите "Рокфелер" и "Форд" CGIAR се погрижи да доведе в САЩ водещи селскостопански учени и агрономи от Третия свят, за да "усвоят" концепциите за модерно селскостопанско производство и да ги пренесат в родните си страни. По този начин те създадоха безценна мрежа за насърчаване на американския агробизнес в тези страни, особено за стимулиране на “революцията" с ГМО в развиващите се страни, всичко в името на науката и ефективното, пазарно ориентирано земеделие.

Генно инженерство с цел създаване на господарска раса?

Сега банката за семена на Свалбард започва да става интересна. Но нещата са още по-дълбоки. "Проектът", за който говорих, е проект на фондация "Рокфелер" и мощни финансови интереси от 20-те години на миналия век за използване на евгениката, по-късно преименувана на генетика, за да се оправдае създаването на генетично модифицирана господарска раса. Хитлер и нацистите я нарекоха арийска господарска раса.

Евгениката на Хитлер е финансирана до голяма степен от същата фондация "Рокфелер", която днес изгражда хранилището за семена за деня на Страшния съд, за да съхранява образци от всички семена на планетата. Ето тук става наистина интересно. Същата фондация "Рокфелер" създаде псевдонаучната дисциплина “молекулярна биология” в своя безмилостен стремеж да сведе човешкия живот до "определящата последователност от гени", която, както те се надяваха, би могла да бъде манипулирана, за да се променят по желание човешките качества.

Учените на Хитлер в областта на евгениката, много от които след войната тихомълком бяха доведени в Съединените щати, за да продължат изследванията си в областта на биологичната евгеника, положиха голяма част от основите на генното инженерство на различни форми на живот, което пo време на целия период на Третия райх беше открито подкрепяно от щедрите субсидии на фондация "Рокфелер". 3

Същата фондация "Рокфелер" постави началото на т.нар. Зелена революция, която е резултат от пътуване до Мексико през 1946 г. на Нелсън Рокфелер и Хенри Уолъс, бивш министър на земеделието от Новия курс на Рузвелт и основател на компанията за семена “Pioneer Hi-Bred”.

Зелената революция трябваше да реши в значителна степен проблема с глада в Мексико, Индия и други избрани страни, в които Рокфелер развиваше активна дейност. За работата си агрономът от фондация "Рокфелер" Норман Борлауг получи Нобелова награда за мир - това едва ли е за хвалба, щом и хора като Хенри Кисинджър са носители на същата награда. 

Както се оказa години по-късно, Зелената революция всъщност е била гениален план на семейство Рокфелер да развие глобализиран агробизнес, върху който да установи монопол - точно както направи половин век по-рано със световната петролна индустрия. Както заяви Хенри Кисинджър през 70-те години на ХХ век, "Който контролира петрола, контролира земята; който контролира храната, контролира населението". 

Агробизнесът и Зелената революция на Рокфелерови вървят ръка за ръка. Те бяха част от голяма стратегия, която няколко години по-късно вече включваше и финансирането от страна на фондация "Рокфелер" на изследвания за развитие на генното инженерство при растенията и животните. 

В началото на 50-те години на ХХ век Джон Хърбърт Дейвис е заместник-министър на земеделието при президента Дуайт Айзенхауер. През 1955 г. той напуска Вашингтон и се насочва към Харвардското висше бизнес училище - необичайно място за експерт в областта на селското стопанство в онези времена. Той има ясна стратегия. През 1956 г. Дейвис пише статия в “Харвард бизнес ривю”, в която заявява, че "единственият начин да се реши веднъж завинаги така нареченият земеделски проблем и да се избегнат тромавите правителствени програми е да се премине от земеделие към агробизнес" 4. Той е знаел точно какво замисля, макар и малцина други да са имали представа по онова време - революция в земеделското производство, която да постави контрола върху хранителната верига в ръцете на мултинационални корпорации, далеч от традиционните семейни ферми. 5

Един важен аспект, предизвикал интереса на фондация "Рокфелер" и американските земеделски корпорации, е фактът, че Зелената революция се основава на разпространението на нови хибридни семена на развиващите се пазари. Ключов аспект при хибридните семена е липсата на репродуктивна способност. Хибридите имат вградена защита срещу възпроизводство. За разлика от нормалните открито опрашвани видове, чиито семена дават добив, подобен на този на родителите им, добивът на семена от хибридни растения е значително по-нисък от този на първото поколение. Този спад в добива, характерен за хибридите, означава, че земеделските стопани обикновено трябва да купуват семена всяка година, за да имат високи добиви.

Освен това по-ниският добив на второто поколение възпрепятства търговията със семена, която често се извършва от производителите на семена без разрешението на селекционера. Това предотвратява преразпределението на търговските семена от посредници. Когато големите мултинационални компании за семена могат да контролират родителските линии семена вътрешно, никой конкурент или земеделски производител не е в състояние да произвежда хибриди. Глобалното концентриране на патентите за хибридни семена в шепа гигантски компании за семена, начело с “Pioneer Hi-Bred” на “ДюПон” и “Dekalb” 6 на “Moнсанто”, постави основите на по-късната революция на ГМО семената. Въвеждането на модерна американска селскостопанска технология, химически торове и търговски хибридни семена направи земеделските производители в развиващите се страни, особено в по-големите и по-устроени държави, зависими от чуждестранни (предимно американски) агрофирми и нефтохимически компании. Това беше първата стъпка в един процес, внимателно планиран в продължение на десетилетия.

В хода на Зелената революция агробизнесът навлезе на пазари, до които преди това американските износители имаха ограничен достъп. По-късно тази тенденция беше наречена "пазарно ориентирано земеделие". В действителност това беше контролирано от агробизнеса земеделие.

По време на Зелената революция фондация "Рокфелер", а по-късно и фондация "Форд" работеха ръка за ръка, за да оформят и подкрепят външнополитическите цели на Американската агенция за международно развитие USAID и ЦРУ. Един от най-важните ефекти на Зелената революция беше обезлюдяването на селските райони и селяни, които избягаха в бедняшките квартали на градовете в отчаяно търсене на работа. Това не беше случайно; то беше част от плана за създаване на евтина работна ръка за идващите американски мултинационални фабрики - "глобализацията" от последните години.

Когато саморекламата на Зелената революция затихна, резултатите бяха много различни от обещаното. Проблемите възникнаха от безразборното използване на новите химически пестициди, които често имаха сериозни последици за здравето. Монокултурното отглеждане на новите хибридни сортове семена с течение на времето намали плодородието на почвата и добивите. Първоначалните резултати бяха впечатляващи - двойни и дори тройни добиви при някои култури като пшеницата, а по-късно и при царевицата в Мексико. Скоро обаче добивите намаляха.

Зелената революция обикновено беше съпътствана от мащабни проекти за напояване, често финансирани със заеми от Световната банка, за изграждане на огромни нови язовири, залели населени райони и плодородни земеделски земи. Суперпшеницата доведе до по-високи добиви чрез насищане на почвата с огромни количества торове, като торовете се получаваха от нитрати и петрол - суровини, добивани от големите петролни компании, контролирани от Седемте сестри 7, а те пък доминирани от Рокфелер.

Използваха се и огромни количества хербициди и пестициди, което създаде допълнителни пазари за петролните и химическите гиганти. По думите на един от анализаторите Зелената революция беше в основата си просто химическа революция. В нито един момент развиващите се страни не можеха да платят за огромните количества химически торове и пестициди. Те получаваха кредити с любезното съдействие на Световната банка и специални заеми от Чейз банк” и други големи нюйоркски банки, подкрепени с гаранции от правителството на САЩ. В много от развиващите се страни от тези заеми се ползваха предимно едрите земевладелци. При дребните собственици ситуацията беше различна. Дребните стопани не можеха да си позволят химикали и други съвременни средства за производство и трябваше да вземат пари назаем. 

Първоначално различни правителствени програми се опитваха да предоставят заеми на земеделските стопани, за да могат те да купуват семена и торове. Тези, които не можеха да участват в такива програми, трябваше да вземат пари назаем от частния сектор. Поради прекомерно високите лихвени проценти по неофициалните заеми много дребни земеделски стопани дори не се радваха на първоначалните по-високи добиви. След прибирането на реколтата те трябваше да продадат по-голямата част от нея, ако не и цялата, за да изплатят заемите и лихвите. Те станаха зависими от лихварите и търговците и често губеха земята си. Дори и при нисколихвени заеми от държавните агенции жизненоважните култури отстъпиха място на производството на култури за печалба. 8

От десетилетия същите интереси, включително фондация "Рокфелер", които подкрепиха първата Зелена революция, работят за насърчаване на това, което президентът на фондация "Рокфелер" Гордън Конуей нарече преди няколко години втора "генетична революция", а именно разпространението на индустриалното земеделие и търговските суровини, включително патентовани ГМО семена. 

Гейтс, Рокфелер и Зелената революция в Африка

Когато се вземе предвид истинската предистория на Зелената революция на фондация "Рокфелер" от 50-те години на миналия век, става особено любопитно, че същата фондация "Рокфелер", заедно с фондацията на Бил Гейтс, която сега влага милиони долари в запазването на всяко семе срещу евентуален "сценарий на Страшния съд", инвестира милиони и в проект, наречен "Алианс за Зелена революция в Африка" (АGRA). 

AGRA, както сам се нарича алиансът, отново е съюз със същата фондация "Рокфелер", която постави началото на "генната революция". Един поглед към борда на директорите му потвърждава това. Той се председателства не от кого да е, а от бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан. В благодарствената си реч при едно мероприятие на Световния икономически форум в Кейптаун, Южна Африка, през юни 2007 г. Кофи Анан заяви: "Приемам това предизвикателство с благодарност към фондация "Рокфелер", фондация "Бил и Мелинда Гейтс" и всички останали, които подкрепят нашата африканска кампания. 

Бордът на AGRA включва и южноафриканеца Страйв Масийва, който е попечител на фондация "Рокфелер". В него влизат Силвия М. Матюс от фондация "Бил и Мелинда Гейтс", Мамфела Рамфеле, бивш управляващ директор на Световната банка (2000-2006 г.), Раджив Д. Шах от фондация "Гейтс", Надя К. Шмавонян от фондация "Рокфелер" и Рой Щайнер от фондация "Гейтс". Освен това Гари Тоенисен, изпълнителен директор на фондация "Рокфелер", и Акинвуми Адесина, заместник-директор на фондация "Рокфелер", са членове на Алианса. Програмите за AGRA включват Питър Матлон, изпълнителен директор на фондация "Рокфелер", Джоузеф де Врийс, директор на Програмата за семена в Африка и директор на Програмата за семена в Африка и заместник-директор на фондация "Рокфелер", и Акинвуми Адесина, заместник-директор на фондация "Рокфелер". Подобно на старите, неуспешни зелени революции в Индия и Мексико, новата зелена революция в Африка очевидно е основен приоритет за фондация "Рокфелер".

Въпреки че засега се прикриват, има подозрения, че “Монсанто” и големите гиганти в областта на ГМО използват AGRA на Кофи Анан, за да разпространяват в Африка своите патентовани ГМО семена под подвеждащия етикет "биотехнология" - новия евфемизъм за генетично модифицирани патентовани семена. Към днешна дата Южна Африка е единствената африканска държава, която позволява законно отглеждане на ГМО култури. През 2003 г. Буркина Фасо одобри опити с ГМО. През 2005 г. Кофи Анан изготви проект на законодателство за биологична безопасност в Гана, а ключови длъжностни лица изразяват намерението си да продължат изследванията върху ГМО култури.

Африка е следващата цел в кампанията на американското правителство за разпространение на ГМО по света. Богатите й почви я правят идеален кандидат. Не е изненадващо, че много от африканските правителства подозират най-лошото от спонсорите на ГМО, тъй като в Африка са започнати различни проекти за генно инженерство и биобезопасност с цел въвеждане на ГМО в африканските селскостопански системи. Те включват безвъзмездни средства, предлагани от правителството на САЩ за обучение на африкански учени по генно инженерство в САЩ, проекти за биобезопасност, финансирани от Американската агенция за международно развитие (USAID) и Световната банка, както и изследвания на ГМО с използване на местни африкански хранителни култури.

Фондация "Рокфелер" от години се опитва да финансира проекти за въвеждане на ГМО в африканските полета - до голяма степен безуспешно. Тя е подкрепила изследвания, демонстриращи приложимостта на ГМО памук в равнините Махатини в Южна Африка.

“Монсанто”, която има силно присъствие в южноафриканската индустрия за производство на семена (както ГМО, така и хибридни), стартира хитро замислена програма за дребни земеделски производители, наречена "Семена на надеждата", която предлага на бедните дребни земеделски производители пакет за зелена революция, последван, разбира се, от патентованите ГМО семена на “Монсанто”. 9

Швейцарската компания “Синджента” (Syngenta AG), един от "четиримата конници на ГМО апокалипсиса", инвестира милиони долари в нова оранжерия в Найроби, за да разработи ГМО царевица, която е устойчива на насекоми. „Синджента” също е част от CGIAR. 10

Напред към Свалбард 

Дали сега това е просто философска небрежност? Какво кара фондациите "Гейтс" и "Рокфелер" едновременно да подкрепят разпространението на патентовани семена, а скоро и на патентовани семена на “Монсанто енд Терминейтърсийдс" в цяла Африка - процес, който, както навсякъде по света, унищожава растителните сортове семена чрез въвеждането на монокултури в индустриализирания агробизнес? В същото време те инвестират десетки милиони долари, за да запазят всеки известен сорт семена в бомбоубезопасен сейф, разположен близо до отдалечения арктически кръг, "за да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето", както се казва в официалното им съобщение?

Не е случайно, че фондациите "Рокфелер" и "Гейтс" се обединяват, за да прокарат "Зелена революция" в Африка в стил ГМО, докато тихо финансират хранилището за семена на Шпицберген. Гигантите от ГМО агробизнеса са затънали до ушите в проекта “Свалбард”. 

Целият проект и хората, участващи в него, напомнят на най-лошите катастрофични образи от бестселъра "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън - научнофантастичен трилър, в който смъртоносна болест с извънземен произход предизвиква бързо смъртоносно съсирване на кръвта, което заплашва целия човешки вид. На Свалбард бъдещото най-безопасно съоръжение за съхранение на семена в света се охранява от пазителите на зелената ГМО революция - фондациите "Рокфелер" и "Гейтс", "Синджента", "Дюпон" и CGIAR.

Проектът "Свалбард” се ръководи от организация, наречена “Световен тръст за растително разнообразие” (Global Crop Diversity Trust, GCDT). Какъв е този тръст, който разполага с цялото разнообразие от семена на планетата? GCDT е основан от Организацията по прехрана и земеделие на ООН и „ Bioversity International“ (бивш Международен институт по растителна генетика), филиал на CGIAR.

Световният тръст за растително разнообразие е със седалище в Рим. Той се председателства от Маргарет Катли-Карлсон, канадка, която е член и на консултативния съвет на групата “Suez Lyonnaise des Eaux”, една от най-големите частни водни компании в света. До 1998 г. Катли-Карлсън е била и председател на базирания в Ню Йорк Съвет по населението (Population Council) - организацията на Джон Д. Рокфелер за намаляване на населението, основана през 1952 г., за да развива евгеничната програма на семейство Рокфелер под прикритието на "семейно планиране", устройства за контрол на раждаемостта, стерилизация и "контрол на населението" в развиващите се страни.

Сред другите членове на борда на GCDT е бившият изпълнителен директор на “Банк ъф Америка” и настоящ ръководител на холивудската “DreamWorks Animation” Люис Коулман. Коулман е и старши директор на борда на“ Northrup Grumman Corporation“, един от най-големите изпълнители на Пентагона във военната индустрия на САЩ. Жорио Даустер от Бразилия е също така председател на управителния съвет на „Brasil Ecodiesel“. Той е бивш посланик на Бразилия в Европейския съюз и главен преговарящ за външния дълг на Бразилия в Министерството на финансите. Даустер е бил също така президент на Бразилския институт по кафето и координатор на проекта за модернизиране на бразилската патентна система с цел узаконяване на патентите за генетично модифицирани семена, което доскоро беше забранено от бразилското законодателство. 

Кари Фаулър е изпълнителен директор на тръста. Фаулър е бил професор и директор за изследванията в отдела за международни изследвания на околната среда и развитието в Норвежкия университет по биологически науки. Бил е и старши съветник на генералния директор на „ Bioversity International“. Там той представлява Центровете за бъдеща реколта (Future Harvest Centres) на CGIAR в преговорите по Международния договор за растителните генетични ресурси. През 90-те години на миналия век той ръководи Международната програма за растителни генетични ресурси към Организацията по прехрана и земеделие. Изготвя и контролира преговорите по нейния глобален план за растителните генетични ресурси, който е приет от 150 държави през 1996 г. Бил е член на Националния съвет по растителни генетични ресурси на САЩ и на попечителския съвет на Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико - друг проект на фондация "Рокфелер" и CGIAR.

Членът на борда на GCDT д-р Мангала Рай от Индия е секретар на индийския Департамент за селскостопански изследвания и образование (DARE) и генерален директор на Индийския съвет за селскостопански изследвания (ICAR). Той е и член на управителния съвет на Международния институт за изследване на ориза (IRRI) към фондация "Рокфелер", насърчил първия голям ГМО експеримент в света - широко рекламирания "златен ориз", който се оказа неуспешен. Рай е бил и член на борда на CIMMYT (Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата, International Maize and Wheat Improvement Center) и член на Изпълнителния съвет на CGIAR. 

Сред спонсорите на Global Crop Diversity Trust са, както казваше Хъмфри Богарт в известния филм "Казабланка", "обичайните заподозрени". Освен фондациите "Рокфелер" и "Гейтс", сред донорите са гигантите в областта на ГМО " DuPont/Pioneer Hi-Bred", базираната в Базел "Синджента", CGIAR и подкрепящата ГМО агенция за помощ за развитие на Държавния департамент на САЩ - USAID. Всъщност изглежда, че лисиците на ГМО и на намаляването на населението пазят кокошарника на човечеството - световния склад за семена на Свалбард. 11

Защо сега Свалбард?

Можем с основание да се запитаме защо Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" изграждат заедно с големите компании за ГМО земеделие – “ДюПон” и “Синджента” и CGIAR хранилището за семена за деня на Страшния съд. Кой изобщо използва такава банка за семена? Селекционерите на растения и изследователите са основните ползватели на генните банки. Днес най-големите селекционери на растения са “Moнсанто”, “ДюПон”, “Синджента” и “Дау Кемикъл” - световните гиганти в областта на ГМО, които издават патенти за растения. От началото на 2007 г. “Монсанто”, заедно с правителството на Съединените щати, държи световните патентни права върху така наречения "Терминатор" или технология за ограничаване на генетичната употреба (GURT). “Терминатор” е зловеща технология, която позволява на патентованите търговски семена да се "самоубият" след една реколта. Контролът от страна на частните компании за семена е пълен. Такъв контрол и власт над хранителната верига не е имало никога в човешката история. 

Това интелигентно генетично качество на “Терминатор” принуждава земеделските производители всяка година да се връщат при “Монсанто” или други доставчици на ГМО семена за нови семена от ориз, соя, царевица, пшеница или друга основна култура, от която се нуждаят, за да изхранват населението си. Ако бъде широко разпространено по света, това може да превърне в рамките на десет години повечето производители на храна в нови крепостни селяни, подчинени на три или четири гигантски компании за семена като “Монсанто”, “Дюпон” или “Дау Кемикъл”.

Разбира се, това би могло да доведе и до там тези частни компании, може би по указание на правителството във Вашингтон, да откажат семена на една или друга развиваща се страна, чиято политика противоречи на тази на Вашингтон. Тези, които казват: "Това не може да се случи тук", трябва да разгледат по-внимателно актуалните събития по света. Самото съществуване на тази концентрация на власт в три-четири частни земеделски гиганта, базирани в САЩ, е основание за законова забрана на всички ГМО култури, дори ако печалбите им от културите бяха реални, а те очевидно не са.

Тези частни компании – “Монсанто”, “ДюПон”, “Дау Кемикъл” - едва ли имат безупречна репутация по отношение на отговорността за човешкия живот. Те разработиха и разпространиха иновации като диоксин, полихлорирани бифенили и агент Ориндж. 12 

В продължение на десетилетия те прикриваха ясни доказателства за канцерогенни и други сериозни последици за човешкото здраве от употребата на тези токсични химикали. Потулиха сериозни научни доклади, че най-широко използваният хербицид в света - глифозат, основната съставка на хербицида “Roundup” на “Монсанто”, свързан със закупуването на повечето генетично модифицирани семена на от компанията, е токсичен, когато попадне в питейната вода  13. Дания забрани глифозата през 2003 г. когато се потвърди, че той е замърсил подпочвените води на страната. 14.

Разнообразието, съхранявано в генните банки за семена, е суровина за селекцията на растения и за голяма част от фундаменталните биологични изследвания. Всяка година за такива цели се раздават няколкостотин хиляди проби. В списъка на Световната организация по прехраната на ООН фигурират около 1400 генни банки за семена по света, най-голямата от които се поддържа от правителството на Съединените щати. Други големи банки се намират в Китай, Русия, Япония, Индия, Южна Корея, Германия и Канада (в низходящ ред по големина). Освен това CGIAR управлява верига от банки за семена в избрани центрове по света.

CGIAR, основан през 1972 г. от фондация "Рокфелер" и фондация "Форд" за разпространение на техния модел за земеделие "Зелена революция", контролира повечето частни банки за семена от Филипините до Сирия и Кения. Общо тези банки за семена разполагат с повече от шест и половина милиона сорта семена, от които почти два милиона са "различими". Банката за деня на Страшния съд на Свалбард ще може да съхранява четири и половина милиона различни сортове семена. 

ГМО като оръжие за биологична война?

Сега стигаме до същността на опасността и потенциала за злоупотреба с проекта на Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" в Свалбард. Възможно ли е разработването на патентовани семена за повечето от основните хранителни култури в света като ориз, царевица, пшеница и фуражни зърнени култури от типа на соята, което в крайна сметка да бъде използвано за ужасяваща форма на биологична война? 

Изричната цел на лобито на евгениката, финансирано от 20-те години на миналия век от богати елитни фамилии като Рокфелер, Карнеги, Хариман и други, е така наречената "негативна евгеника", т.е. систематичното елиминиране на нежеланите кръвни линии. Маргарет Сангър, яростна евгенистка, основателка на "Planned Parenthood International" и доверено лице на семейство Рокфелер, стартира през 1939 г. в Харлем т.нар. негърски проект, който, както тя разкрива в писмо до свой приятел, се отнася до това, че "ние искаме да изтребим негърското население". 15 

През 2001 г. малката калифорнийска биотехнологична компания „Epicyte“ обяви разработването на генетично модифицирана царевица, съдържаща спермицид. Той прави спермата на мъжете, които я ядат, безплодна. По онова време фирмата имаше споразумение за съвместно предприятие за разпространение на технологията си с “ДюПон” и “Синджента”, двама от спонсорите на Хранилището за семена за деня на Страшния съд на Свалбард. Междувременно фирмата беше придобита от биотехнологична компания от Северна Каролина. Удивителното е, че “ Epicyte” е разработила своята спермицидна ГМО царевица с финансиране от Министерството на земеделието на САЩ - същото министерство, което въпреки световната съпротива продължава да финансира разработването на технологията “Tерминатор”, понастоящем собственост на “Mонсанто”.

През 90-те години на ХХ век Световната здравна организация към ООН стартира кампания за ваксиниране на милиони жени на възраст между 15 и 45 години в Никарагуа, Мексико и Филипините, уж срещу тентанус - заболяване, причинено примерно от настъпването на ръждясал пирон. Мъжете и момчетата не бяха ваксинирани, въпреки че се предполага, че те също като жените могат да стъпят върху ръждясали пирони. Поради тази странна аномалия “ Comite Pro Vida de Mexico”, римокатолическа светска организация, се усъмни и поръча да се изследват пробите от ваксините. Тестовете показаха, че ваксината срещу тетанус, която се разпространява от СЗО само сред жени в детеродна възраст, съдържа човешки хорион гонадотропин - естествен хормон, който в комбинация с носител на тетаничен токсоид стимулира антитела, които правят жената неспособна да износи бременността. Нито една от ваксинираните жени не е била информирана за този факт. 

По-късно стана ясно, че фондация "Рокфелер", заедно със Съвета по населението на Рокфелер, Световната банка (седалище на CGIAR) и Националния здравен институт на САЩ, са участвали в 20-годишен проект за разработване на скрита ваксина за аборт с носител на тетанус за СЗО, започнал през 1972 г. Освен това норвежкото правителство, което е домакин на банката за семена на Шпицберген, е предоставило 41 млн. долара за разработването на специалната ваксина срещу тетанус. 16

Случайно ли е, че същите организации - от Норвегия до фондация "Рокфелер" и Световната банка - участват и в проекта за банка за семена на Шпицберген? Според професор Франсис Бойл, автор на приетия от Конгреса на САЩ през 1989 г. Закон за борба с тероризма и биологичните оръжия, Пентагонът "сега се подготвя за битка и победа в биологичната война" по силата на две директиви на Буш за националната стратегия, приети през 2002 г. "без знанието или проверката на обществеността". Бойл добавя, че само от 2001 до 2004 г. федералното правителство на САЩ е похарчило гигантските 14,5 млрд. долара за граждански дейности, свързани с воденето на биологична война. 

Биологът Ричард Ебрайт от университета "Рътгърс" смята, че днес повече от 300 научни институции и около 12 000 души в САЩ имат достъп до патогени, подходящи за водене на биологична война. Само 497 субсидии от правителството на САЩ по линия на Националните институти по здравеопазване са предназначени за изследвания на инфекциозни заболявания с потенциал за биологично оръжие. Разбира се, това се оправдава под претекст за защита от евентуални терористични атаки, както много други неща в наши дни. 

Голяма част от средствата, изразходвани от правителството на САЩ за изследвания в областта на биологичната война, са свързани с генното инженерство. Професорът по биология от Масачузетския технологичен институт Джонатан Кинг казва, че "разрастващите се програми за биологичен терор представляват нова значителна заплаха за собственото ни население". Кинг добавя: "Макар че подобни програми винаги се описват като отбранителни, в случая с биологичните оръжия отбранителните и нападателните програми се припокриват почти напълно. 17

Времето ще покаже дали, не дай Боже, Банката за семена за Деня на Страшния съд в Шпицберген на Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" ще е част от поредното Окончателно решение, включващо изчезването на покойната, велика планета Земя

----------------
Бележки

С курсив са обозначени преводаческите бележки, останалите са на автора на статията.

1 Фирмата “Pioneer Hi-Bred” е главен производител на ГМО семена, като от 2019г. e пoдразделение на “Corteva Agriscience”. “Кортева” е разпростряла пипала по целия свят, включително и в България, вж. интернет сайта corteva.bg. 

2 F. William Engdahl, “Seeds of Destruction”, Montreal, (Global Research, 2007). 

3 Пак там, стр. 72-90.  

4 John H. Davis, “Harvard Business Review”, 1956, цит. в Geoffrey Lawrence, “Agribusiness, Capitalism and the Countryside”, Pluto Press, Sydney, 1987. Вж. също и Harvard Business School, “The Evolution of an Industry and a Seminar: Agribusiness Seminar”, http://www.exed.hbs.edu/programs/agb/seminar.html.

Именно Джон Хърбърт Дейвис изковава понятието “агробизнес”. 

5 Engdahl, цит. пр, стр. 130. 

6  „DeKalb Genetics Corporation“ е закупена през 1998 г. от “Монсанто” и от 2017г. е собственост на “Байер”. В България също са активни, вж. сайта dekalb.bg.

7 С това име се нарича група от интегрирани международни петролни компании, които доминират на световните петролни пазари от средата на 40-те до средата на 70-те години на ХХ век. През 50-те години на миналия век ръководителят на италианската държавна компания Eni Енрико Матей нарича тези компании "Седемте сестри". Те са: Англо-иранска петролна компания “Гълф ойл”, Роял Дъч шел”, “Стандард ойл къмпани ъф Калифорния”, “Стандард ойл къмпани ъф Ню ДжърсиStandard Oil Company of New Jersey”, “Standard Oil Company of New York”, “Texaco”. Някои от тези членове придобиват по-познати имена, отчасти поради сливания. Например, “Гълф ойл” и “Teксако” са част от “Шеврон”. Забележително е, че сред тези компании повечето са собственост на американци, включително добре познатият Рокфелер (Standard Oil. До 1949 г. те заемат 82 % от откритите петролни запаси извън САЩ. Основната роля на "Седемте сестри" е да поддържат стабилни цени на петрола, за да предотвратят проблемния "срив на цените", който често преследва петролната индустрия.

8 F. William Engdahl, "Seeds of Destruction", Montreal, (Global Research, 2007), стр. 123-30. 

9 Myriam Mayet, “The New Green Revolution in Africa: Trojan Horse for GMOs?”  May, 2007, African Centre for Biosafety, www.biosafetyafrica.net. 

10 ETC Group, "Green Revolution 2.0 for Africa?", Communique Issue #94, March/April 2007. В края на 90-те години на ХХ в. сливането на “Aстра” и “Зенека” създава третия по големина в света производител на химикали и лекарства. През 2000 г. “АстраЗенека” и “Новартис” решават да отделят бизнеса си със семена и препарати за растителна защита. Това доведе до създаването на съвместното предприятие “Синджента”. През 2015 г. китайската държавната химическа компания “ChemChina” окончателно придоби Syngenta на цена от 43 милиарда щатски долара. “Синджента” е пуснала пипала и в България (syngenta.bg)

11 Global Crop Diversity Trust website http://www.croptrust.org/main/donors.php.

12 Агент ориндж е името на хербицид-дефолиант, използван от армията на САЩ по време на Виетнамската война. Разпръскван е със самолети над джунглите на Виетнам, Лаос и Камбоджа. Този хербицид причинява окапване на листната маса на дърветата, като по този начин се разкриват позициите на виетнамските войски и техните продоволствени бази.

13 Engdahl, цит. пр. стр. 227-236. 

14 Anders Legarth Smith, “Denmark Bans Glyphosates, the Active Ingredient in Roundup”, Politiken, September 15, 2003,  organic.com.au/news/2003.09.15. 

15 Tanya L. Green, “The Negro Project: Margaret Sanger’s Genocide Project for Black American’s”, www.blackgenocide.org/negro.html.

16 Engdahl, цит. пр., стр. 273-275; J.A. Miller, “Are New Vaccines Laced With Birth-Control Drugs?”, HLI Reports, Human Life International, Gaithersburg, Maryland; June/July 1995, Volume 13, Number 8.

17 Sherwood Ross, “Bush Developing Illegal Bioterror Weapons for Offensive Use”, December 20, 2006, in www.truthout.org.