В зависимост от начина, по който при своите занимания с атомите човекът се отнася към радиоактивните елементи, се насърчава или формирането на етеризирана физическа телесност, каквато за пръв път е присъствала на Земята при Възкресението на Христос, или се предизвиква склерозиране на физическото му тяло в сетивно-веществената материалност.

Бащиният аспект на Словото е създал със Своите свещени инструменти звуковите същества, първите предпоставки за настоящото физическо тяло на човека. Всичко, което днес може да се нарече жива и действена физическа телесност, се гради върху това, което е било положено като основа по времето на Стария Сатурн. Ако човекът проникне в царството на тези първични сили без висше познание, а като ги свали с материалистичните си мисли в подсетивното, в царството на смъртта, той се натъква на физическите разрушителни сили на азурите. Тяхната сфера на действие надхвърля сферата на действие на ариманичните мисловни същества. Вместо да се докосне в подходящото време в много по-далечното бъдеще до божествените творчески сили на Бог-Отец, изградили неговата същинска физическа телесна форма,  без да забелязва, човекът е навлязъл с ядрената техника в сферата на властта на онези духове, които в най-дълбоката подсетивна област противодействат на всичко, което е могло да бъде оформено от принципа на Бог-Отец във физическата телесна форма на човешкото същество от Стария Сатурн насам.

Ето защо изкуствената радиоактивност (Сатурновите сили на Бог-Отец, отвързани от подсетивните светове и по този начин дегенерирали) като контра-образ на Христовия поток от жизнен етер действа смъртоносно върху живота на Земята. Тя има потискащо, разлагащо и трайно смъртоносно въздействие върху покълването и растежа на растенията, както и върху развитието и поддържането на живота на животните и хората. 

Като в разрушителна верижна реакция лъчевата болест задейства неудържим механизъм на разрушение в организма на човека, атакувайки областта, от която произхожда самият му сетивно-физически организъм: атомната област, което за човека означава: в клетките и техните молекули, в човешката ДНК. Започва последователно разрушаване на органичната материя на човешката физика с целенасочена атака срещу нейната основа, срещу втъкания в нея божествен план.

Изкуствено предизвиканото изтръгване например на електрони от местоназначението им в атомите и молекулите при йонизиращото лъчение или чрез бомбардиране на атомните ядра със свободни неутрони, причиняващи това лъчение, води до дегенерация и дори до смърт на клетките, всяка от които съдържа духовно-физическия отпечатък на строителния план на целия човешки организъм.

На този фон става ясно защо заболяванията, дължащи се на изкуствената радиоактивност, която човекът предизвиква, показват точно същата закономерност като разрушителния източник на причиняването им. Това е осъществяващата се тенденция за откъсване, за трайно засядане в ядрото на онзи хаос, който първоначално е бил предназначен да даде възможност за по-висше развитие благодарение на свободата, но който сега, в своята материализирана дегенерация, започва да води паразитно, разрушително собствено съществуване, раздробявайки се многократно. Туморните клетки носят това зловещо качество и то се изразява почти метафорично в образуването на метастази. - Ако човек съзнателно откаже да върви по пътя на Христос, той подминава, така да се каже, Възкресението, а с него и онези прозрения, които се разкриват на християнско-розенкройцерския ученик при проникването в седмия слой на Земята, който се нарича “земно огледало”. Ако премине през този седми духовен слой на земната вътрешност по нечист начин, той ще проникне в осмия от деветте земни слоя (десетият не е слой, а самото ядро), който в розенкройцерското посвещение се нарича "раздробител". Но когато човек прониква в този духовен слой неподготвен и по неправомерен начин - без да е последвал пътя на Христос от измиването на нозете до Възкресението - това, което се крие като духовни сили в този слой, сега се умножава хилядократно в злокачествена форма в материалността на земната повърхност, т.е. във физическото човешко тяло. - Клетката дегенерира и метастазира и това всъщност се дължи на духовните въздействия на изкуствено провежданото ядрено делене върху осмия слой на Земята.

Когато разгледаме духовните обстоятелства, лесно можем да разберем също и факта, че кръвта и нейното образуване биват атакувани от радиоактивното лъчение, както и причините за това: Влиянието на азуричните сили се концентрира там, където във физическото тяло се проявява онзи елемент на земния човек, с помощта на който единствено може да бъде отблъсната силата на азурите - Аза. На този Аз обаче му е отредено да изгражда все по-здраво физическо тяло по примера на възкръсналия Христос, като се свързва с новия поток от жизнен етер. Но точно на това се пречи - чрез осезаема, т.е. материална намеса в неговия физически носител, който всъщност е способен да се етеризира - кръвта.

Тъй като имаме работа със сили от Стария Сатурн, на първо място се засяга прекрасната и загадъчна връзка между физическото тяло и Аза, а оттам пряко и така наречената ДНК. Гама лъчението успява да се превърне в безмилостен господар на химическия етер в човешкия организъм. То разкъсва и променя химичните връзки по такъв начин, че уврежда и генетичния материал на физическите плодове на човека - физиката на заченатите деца.

Ако разгледаме изкусния божествен план на човешкото тяло според критериите, които са резултат от научните изследвания, ако разгледаме структурата на човешката клетка, ще получим външно впечатление за троичния принцип, както той се представя на сетивния план, т.е. в най-малките градивни елементи на сетивно-физическата телесност на човека. Като т. нар. ДНК намираме две спираловидно разположени захарно-фосфатни нишки (те никога не се докосват), така наречената двойна спирала, които са свързани помежду си с трети елемент - хоризонтално разположени двойки нуклеинови бази. Както тази троичност, така и самият трети елемент, разположен между двете нишки, отразяват цялото чудо на въздействието на Христовия Аз върху физическо-материалната страна на настоящото човешко съществуване: обърнатите една към друга нуклеинови бази се допълват взаимно и се държат заедно във връзката си със самите нишки чрез водородни връзки, като действителният мост между водородните атоми - едно привличащо взаимодействие - не е материален, а е една свръхматериална сила, която се изплъзва на сетивата, но в крайна сметка свързва химичните вещества по смислен начин. Принципът на водородната връзка в човешката клетка се основава на една мъдра, поддържаща равновесието сила, която има едновременно укрепващ и разтварящ ефект. Защото той също така гарантира, че за целите на репликацията, но също така и за метаболитните процеси на клетката по време на транскрипцията и транслацията, базовите двойки пак ще се отделят една от друга, за да създадат нови микросъщности, съдържащи целия божествен план. И тези същности се събират отново, за да образуват една цялост, която никога не е объркана, а съвършено подредена - човешкия организъм.

Гама лъчението превръща този мъдър ред в разрушителен хаос, като предизвиква прекъсвания на нишките и въздейства върху комплементарните бази, чиято хармонична връзка трайно се нарушава или променя, така че в процеса на размножаване възникват мутации. Човекът губи своята човечност в сферата на физическото си проявление.

Както материалистичните представи се разпростират върху всички възможни области на земното съществуване, така и радиоактивното излъчване прониква не само в човешкия организъм, но и в другите вещества и разгръща въздействия, които отчасти са все още напълно скрити за науката. 

Тук като пример ще бъде посочена само една от безбройните последици, които настъпват, когато при техническата намеса на човека се освобождава радиоактивно лъчение и които се появяват пред духовния поглед на медитиращия точно така, както и безбройните благодатни ползи на животворящата  противоположност на лъчението. 

Така например изкуствено предизвиканата радиоактивност е отговорна за обогатяването на някои вируси с нови импулси, подобно на стимулираща храна, като ги кара да се препрограмират в онкогенни носители на инфекция.

Пряка последица от материалистичното мислене на разсъдъчната душа са така наречените ретровируси. Сред тях има някои, чието канцерогенно инфекциозно въздействие върху човека се свързва с изкуствено предизвиканата йонизираща радиация. Подобно на всички вируси, те не са живи същества за разлика от бактериите, но показват някакво планирано поведение, което може да се очаква само от живи същества. Причината за това е, че те са, така да се каже, сгъстени в минимална площ от веществото волеви импулси на една реална духовна сила, която целенасочено ги направлява да унищожават последователно това, което е изначално и самостоятелно живо. Те носят в себе си продукта от обединението на отричащия Духа човешки Аз с освободените волеви импулси на падналите сатурнови духове. Този продукт предизвиква обрат в здравословното формиране на тялото, започнало на Стария Сатурн. Той кара физическия живот да се превърне в своята противоположност, така да се каже, да бъде доведен обратно до своя край.

По този начин паразитиращият ретровирус, който като неживо същество сам по себе си няма ДНК, вкарва собствения си модел на разрушение (под формата на единична РНК нишка) в живата клетка на своя неволен гостоприемник и го превръща - с неправомерно използваната помощ на етерните жизнени сили на гостоприемника - в повредена ДНК. Този процес, или по-скоро въведеният за успешното осъществяване ензим, се нарича "обратна транскриптаза", защото действителният процес на здравия организъм, в който ДНК представлява изходен елемент и на първо място инициира образуването на РНК, а след това я инструктира и импулсира за нейната дейност, е обърнат с главата надолу, всъщност наистина е доведен обратно до своя край.  

В този процес ДНК може да се прекъсне в която и да е точка. На мястото на хармоничния ред, който се формира от божествения импулс на свободата, на мястото на кармичния план, реализиращ се до нивото на физическото тяло, идва произволът, хаосът, като се отпечатва в материала, така че божественият план се губи. Планираното, мъдрото, здравословното се разкъсва (най-вече в онази "трета", поддържаща равновесието средна област на комплементарните базови двойки между нишките на ДНК), в резултат на което човешкият организъм вече не образува смислово подредена жива същност, а мутации, които могат да се разпространят и в трите части на организма - нервно-сетивната, ритмичната и най-вече в частта на веществообмена и крайниците. Защото и това също е печат на катастрофалния съюз на човека с азуричните сили - атаката срещу репродуктивните сили и безплодието, което следва от тази атака. По-скоро, отколкото е предвидено, човекът ще се сблъска с физическата си неспособност да се размножава и да зачева. Отново - поради свободата на неговия Аз - върху него ще бъде отпечатан знакът на ариманичното скоростно същество.

По този начин се получава така, че изкуствено създадената радиоактивност в настоящето не само предизвиква с прякото си въздействие появата и метастазирането на рака, но също така става причина и хора, които не са били изложени на пряка радиация, да развият рак, причинен непряко от радиацията, а именно по пътя на инфекция, който днес все още е почти неизвестен. Този процес също носи белезите на неконтролируемата верижна реакция, той е хаотично-епидемичен. Освен това в момента се създават най-добрите условия новите патогени да се развиват и разпространяват незабелязано или да бъдат открити твърде късно, тъй като скритият ефект от "слабото", уж безвредно облъчване с радиация, понастоящем напълно се подценява.

На ядрено-медицинското лечение на пациенти с рак дори под формата на по-малко вредни ториеви алфа-излъчватели, за които се предполага, че свързани с антитела ще се придвижват директно до мястото на тумора - независимо от добрите намерения на тези, които разработват и използват метода - също липсва висшата духовно-морална зрялост, за която става дума тук и която е спешно необходима днес. Защото и това лечение не е духовна рожба на съзнателната душа, а на оформения от теоретичния материализъм интелект на разсъдъчната душа. Тя охотно прибягва до физическите възможности на ядрените изследвания и пренебрегва духовната характеристика на физическите явления, с които борави. И по такъв начин подобно боравене не служи на нищо друго освен на запазването, по същество на мумифицирането на материята, вложена в истинското духовно-физическо тяло. То ни най-малко не стимулира етерните жизнени сили на човека, от които най-належащо се нуждаят засегнатите от рака хора. 

При т.нар. перманентна брахитерапия, чието наименование се отнася до малкото разстояние на източника на лъчение до човека, радиоактивните източници се въвеждат умишлено във физическото тяло на пациента с цел да останат там и да продължат да излъчват без прекъсване за определен период от време. При това подобно на химера копиране на зародиша на жизнения етер, на семето от Дървото на живота, внесено от Христос в ядрото на веществото, тези радиоактивни източници, въведени в най-вътрешните субстанции на човешкото тяло, се наричат в ядрената медицина seeds (“семена").

Това, което остава изцяло неразпознато от т.нар. школска медицина, е въздействието на йонизиращата радиация върху душевно-духовното състояние на човека. Защото чрез лъчетерапията той допълнително се сблъсква в своите волеви сили с волевите инстинкти на най-висшата подсетивна йерархия, и то по начин, който в известен смисъл е свързан само с него и в който поради индивидуалната, предвидена за него лъчетерапия, той трябва да воюва сам за себе си.

Разбира се, нищо неподозиращият пациент, който до голяма степен е беззащитен пред височайшата интерпретация на днешната школска медицина, не е изоставен съвсем сам в тази съдбовна борба от добрите духове, които се грижат за него. Но тъй като вече е настъпило времето, в което човечеството би могло да открие духовните подоснови на ядрената мистерия и нейните сили, тази помощ от духовния свят няма да бъде достъпна още дълго време, а освен това ще става и все по-малко ефективна. Защото ако волята бива атакувана отново и отново, както става в случая, за душата също ще става все по-трудно да се бори последователно с низшата си природа и да издига Аза в себе си като ръководещ - а единствено така тя би могла да стигне до по-висше познание.

Както тази атака срещу силите на волята, които за човешкото съзнание все още се крият в дълбините на физическото тяло, така и капсулирането и размножаването на туморните клетки в живия организъм и разрушителното изменение на генетичния състав чрез прякото или непрякото въздействие на йонизиращата радиация оказват влияние върху устройството на физическото тяло. Разрушаването на физическото тяло е, както казах, полето, в което азурите упражняват своето въздействие. Следователно те не атакуват пряко Аза, а неговото земно жилище, в което той трябва да реализира своите импулси.

По този начин обаче азурите, тези могъщи духове на разрушението, се превръщат в слуги на една друга духовна сила, която далеч надвишава техните възможности и която не е заела мястото си, изпадайки от доброто божествено развитие в началото или в хода на еволюцията на нашия свят, подобно на трите паднали йерархии на азурите, ариманичните и луциферичните духове. Тя се възползва от активността и яростта на трите подфизически духовни сили, тъй като цели непосредственото унищожаване на човешкия Аз. Така тя се противопоставя пряко на Христос, който донесе, който събуди нашия Аз.

Дори и тази сила да не надделее над Логоса на предпървичното начало, Създателя на всичко, което е станало, това едва ли би могло да бъде утеха за човека! Защото единственото, което има значение за по-нататъшното съществуване на човечеството, е как тази сила влияе на човечеството и на света, в който то трябва да се развива. А в този свят тази сила е неумолимият антагонист на всички цели на Христовия Логос за човека. Ето защо ако в течение на настоящия земен период човекът се провали в своето азово развитие, той едва ли ще стигне дотам да се радва на факта, че самият Логос на предпървичното начало е останал непокътнат. Защото тогава не само жертвата на Христос за човечеството би била напразна, но и сътворяването на света от първия миг на Стария Сатурн, тъй като той е бил създаден като място за развитие на човека, предназначен да се превърне в свободно и изпълнено с любов и мъдрост божествено същество. Ако тази сила, противопоставяща се на Христос, навлязла в човешкия свят отвън, отвъд пределите на нашия космос, успее да увреди азовете, по-нататъшното развитие на нашия род при всички случаи ще бъде прекратено: Но дори и ако й се удаде да унищожи трайно физическото тяло на човека от поколение на поколение и от въплъщение на въплъщение по заобиколен път чрез своите слуги азурите, нашето бъдещо развитие ще стане невъзможно. Защото унищожаването на физическото тяло, предназначено да се етеризира, би означавало и край на човешкото съществуване (освен ако човекът вече не се е облякъл в нетленното физическо тяло на Христос). Човешката раса, която стане безплодна, няма да може да осигури слизането, т.е. бъдещите въплъщения на своите азове. Азовете вече не биха намирали тела, в които да могат да реализират плана на съдбата си. А човекът, засегнат от генетични мутации (в резултат на изкуствено произведена радиоактивност), чийто божествен план за физическото тяло е изкривен, ще намира по-трудни условия за дейността на Аза си, за одухотворено мислене в земния живот.

По този начин изкуствената радиоактивност, предизвикана поначало от материализма в мисленето, на първо място причинява възпрепятстване на одухотвореното мислене, а също и, както току-що беше споменато, на просветлението на човешката воля. - Духовният ученик разпознава тук един процес, който е пълната противоположност на процеса, позволяващ му да прокара път от висшето мислене към висшата воля чрез обединяването на Аза си със зародиша на жизнения етер в ядрото: атаката срещу волевите сили на човека и техните физически носители - организацията на веществообмена и репродуктивната способност - има пряко въздействие върху факта, че човекът вече не може да стигне до никакъв висш мисловен живот, до никакво мислене за висшите истини.

Един порочен кръг, едно развитие в низходяща спирала, което трудно може да бъде задържано, беше стартирано от днешната ядрена физика и материалистичното производство на ядрена енергия. То би могло да бъде спряно единствено чрез незабавното и сериозно осъзнаване на описаните истински взаимовръзки на човешкото същество с ядрената мистерия, чрез разпознаването на истината, което е желано от човешкия Аз и самостоятелно извоювано по пътя на пречистването и обучението на душата, отредени му от Христос - докато човекът все още е способен на това.