Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06 16:40 - За втория времеви поток и ролята на връзката ни с починалите
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 2888 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Преди Черешова задушница е важно да разберем, че връзката ни с починалите не се изразява само в това да си припомним изживените съвместни радостни моменти, а има много по-голямо еволюционно значение за нас самите и за Земята. 

Из трети том на петтомната поредица на Юдит фон Хале, “Словото в седемте царства на човекоставането” 

Това, което е "време" на Земята, в което душата може и трябва да се развива в азов смисъл, се произвежда вътре в човека от два времеви потока, които идвайки от различни посоки, се срещат в човешката душа и пораждат това, което човекът след това възприема като реално изживяно време между раждането и смъртта.

От миналото в човешката душа се влива като времеви поток нещо, което принадлежи на сетивните процеси като причинно-следствен поток. Онова, което е станало от праначалото насам, е довело до материалното сгъстяване на сетивния свят. Затова в него всички сетивни процеси действат последователно, следвайки един след друг, от миналото към настоящето. Това, което е растение, първо е семе, после разсад, после цъфтящо растение, накрая плодоносно растение, преди да изпълни мисията си и да увехне. Физическо-материалното животинско или човешко тяло също се ражда, отначало е дете, след това пораства - цъфти -, става способно да се размножава - дава плодове -, после постепенно остарява и накрая отпада. Всичко това е подчинено на потока на времето, който тече от миналото към бъдещето. Но това са процеси в сетивния свят. С раждането на сетивно-материалното вече е започнал и процесът на неговото умиране. 

В този процес обаче слиза Азът - духът на човека, неговото истинско, висше същество. И когато в хода на обичайното преживяване на времето и на развитието на своето телесно обиталище човекът осъзнае себе си, той се издига от този поток на времето по такъв начин, че свръхсетивните му цели стават разпознаваеми за него. А те се намират, разбира се, в неговото бъдеще. По този начин Азът осъзнава, че може да си поставя цели само защото оттам, където целите се намират, а именно в бъдещето, съответните волеви импулси идват при него, така че сега Азът се стреми да осъществи нещо съвсем определено в живота си като човек със сетивно тяло. Следователно в душата на човека се влива втори времеви поток. Душата го осъзнава не чрез телесното, а чрез духовното битие. Той протича, така да се каже, от бъдещето към настоящето.

Когато тези два времеви потока се срещнат в човешката душа, надарена с Аз, възниква онова усещане за време, от което човекът се нуждае като основа за духовното си развитие в земно тяло.

Но именно това същество на времето, което възниква от тези два времеви потока (от един общ за всички същества и друг индивидуален, самостоятелно определен и божествен) и което представлява действителното поле на действие на азовия земен човек, по волята на духовете от бездната трябва да бъде разкъсано, раздвоено, разделено. И това може да се постигне, като се потисне съзнанието на Аза за самия себе си. Ако Азът не стига до това, за което е предназначен, причината е във влиянието на определени духовни същества, които в настоящето атакуват човешката душа от две страни. От страна на ариманично оцветените духове на човека се дава огромна интелигентност, която се отнася до сетивния свят и до всички процеси, които протичат в него и му принадлежат. От страна на луциферично оцветените духове обаче, които вече постепенно сливат работата си с тази на ариманичните духове, в човека се насажда гордост от тази интелигентност, високомерие, което не позволява на интелекта да поставя под съмнение себе си.

Това настъпление на противоборстващите духове днес е огромно, тъй като възможностите, които са се появили за човека заедно с пробуждането на Аза, също са огромни и ако бъдат използвани от него, вече няма да позволят на тези сили да продължат безпрепятствено своята работа. Затова се прави всичко възможно да се засилят въздействията, които приспиват Аза и те за съжаление в момента успяват. Резултатът е, че в сегашната епоха, когато душата трябва да осъзнае своя Аз, дейността на разсъдъчната душа е изтласкана отвъд точката, която тя не би трябвало да достига, така че човекът приема мощно материализма в мисленето си.

Но след като Азът е приспан, той не разпознава себе си и своето висше предназначение, не успява да осъзнае целите на своето развитие, в резултат на което времевият поток, който се влива в неговия душевен живот от бъдещето, сякаш пресъхва и за човешкото възприятие остава само този поток от време, на който са подчинени всички сетивни процеси на физическо-материалното земно съществуване. На този поток смята, че е подвластна онази душа, която със своя сетивен разум потиска висшите познавателни сили на Аза.

Така човекът постепенно се превръща в чисто сетивно същество, но не и в духовен човек. С това обаче угасва и вътрешната му свобода, която се възпламенява именно от това, че сетивният земен човек разпознава времевия поток на духовната воля, идващ от неговото бъдеще и му позволява да оживее в него. Защото само тогава, когато съзнателно усеща този втори времеви поток в душата си като сетивен човек, той може свободно да се заеме с живота си от момента на настоящето, в присъствието на духа и да го оформи в по-висше съществуване.

Ако това не стане, човекът преживява единствено времевия поток, водещ от миналото към настоящето и по този начин чувства себе си като нещо изключително преходно, остаряващо и в крайна сметка отминаващо, което днес вече е очевидно от факта, че се полагат всички усилия - било то с практиките на фитнес манията, било то с определени "медицински" интервенции или дори с т. нар. криотехника, прилагана след смъртта - за запазване на материално-физическото тяло за възможно най-дълго време. (Съвсем разбираемо е, че човекът се стреми към това, щом се смята за същество, което живее единствено в материалния сетивен свят. Тъй като всеки човек произлиза от истината, той подсъзнателно знае в най-съкровената си същност, че е предназначен за вечен живот, поради което за стопроцентовия материалист е напълно естествено да полага всички усилия за реализиране на вечен живот в материята).

Ала към това се прибавя и още едно зло: човекът се чувства напълно подвластен на земните обстоятелства и условия, ако е убеден, че не съществува нищо друго освен тях. Той изживява съществуването си във времето само по такъв начин, че си казва: преди раждането ми са се случили такива и такива събития, които са довели до условията, съставляващи моето съществуване и до настоящите обстоятелства, на които съм изложен сега. Според волята на противоборстващите духове, които се скриват за земния му интелект, човекът трябва да се чувства само като следствие от това, което е било преди него. Трябва да се чувства безсилен пред великите мирови събития. Но случаят е точно обратният и това се вижда например от розенкройцерската медитация на душата: в действителност човекът разполага с цялата власт и сила в мировото съществуване!

Онзи, който все още не е в състояние чрез пряка връзка с Христовото същество да изпита възприятието на времевия поток, идващ от бъдещето, може - освен факта, че всеки човек първоначално трябва да може лесно да разбере тези неща дори и само с мисленето си - да засили вътрешното си усещане за този втори времеви поток, като се свърже съзнателно с онези души, които обикновено се наричат “починали”.

“Сключете съюз с т. нар. мъртви!” - Това трябва да възкликне днес всеки отговорен човек с опитности в областта на духовния живот. Защото благодарение на този съюз на въплътените на Земята души с душите, които не са въплътени в момента, човек силно преживява и реалността на времевия поток на духовната съзнателна воля, напиращ от бъдещето към земното настояще. Но този съюз е необходим и по друга причина: 

Тъмната страна, противопоставяща се на висшето развитие на човека, използва материалистическите импулси на онези човешки души, които не са развили духовни мисли в земния живот и заради това след смъртта остават преди или в т. нар. Лунна сфера, като издига астрална стена между Земята и сферата на Венера. Този вид нова, сгъстена Лунна сфера е причината за това, че одухотворяващите импулси от по-висшите сфери вече не могат да проникват до въплътените на Земята души или само много трудно успяват; и обратно, за въплътените на Земята човешки души, които търсят връзка с висшите светове, става по-трудно да намерят съзнателен достъп до властващите там импулси.

Днес вече не само голямото смущение, идващо от пренапрегнатия от външни впечатления сетивен свят с неговите свръхстимулации, е причина за секващия процес на медитация, но и онази блокада между сетивния и свръхсетивния свят, която вече разгръща значително разрушително въздействие - особено върху всички духовни ученици, които все още са в началото на своето ученичество. Точно това обстоятелство е фатално, защото е в състояние значително да намали контингента на стремящите се към Бялата ложа, тъй като тези, които в началото на своето духовно ученичество срещат привидно непреодолима съпротива срещу медитацията, се нуждаят от огромен волеви потенциал и силно доверие в добрите сили на света, за да не се обезсърчат.

Ако обаче човек се свърже с душите на такива покойници, за които знае, че са имали дълбок интерес към духовния живот по време на въплъщението си и по тази причина пребивават отвъд Лунната сфера и имат здравословен живот след смъртта, за противоборстващите сили става по-трудно да прережат лентата, която свързва земното развитие с духовната реалност. Затова днес трябва да се установи неразрушим съюз между човешките души, живеещи на Земята и тези, живеещи в духовната сфера, между всички души, посветили себе си на божествения Дух, на Христос, ако желаещите да се развиват в по-висш смисъл не искат да бъдат силно ограничени духовните им сили, които така или иначе все още са доста крехки. Желанието да бъдеш добър човек в смисъла на висшето развитие не е достатъчно, за да устоиш пред обширната и плътно заплетена мрежа от хитри уловки на противоборстващите духове.




Гласувай:
12



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 892576
Постинги: 468
Коментари: 15
Гласове: 6499
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031