От Пиеро Камеринези (https://www.liberopensare.com/ )

Тази сутрин гледах няколко кадъра от церемонията по закриването на Олимпийските игри в Париж през 2024-та година, размишлявайки върху недвусмислените сигнали, които ни дават онези, които произвеждат и контролират глобалната информация, когато един приятел ми обърна внимание на “Елит”, песен на Articolo 31, която не познавах, тъй като лично аз в културно отношение съм доста далеч от определени музикални изразни форми.

Обаче това е нещо наистина интересно, дотолкова, че ме накара да отложа коментара на олимпийската церемония, от която обаче публикувам няколко снимки, тъй като те напълно съответстват на това, което разглеждам в тази статия.

 

Най-интересното в песента, за която говоря, е, че тя разкрива в пълна светлина това, което допреди няколко години беше не само окултно, но и неподходящо и изключително рисковано да се разглежда открито.

  

Ето видеоклипа на песента, а под него - текста на песента: 

https://www.youtube.com/watch?v=jcPq-R-vFmc

Елит

Това е за вас бедните.

Искате истината?

Ти не знаеш името ми, аз знам всичко за теб.

Това, което ще ти кажа сега, ще ти се стори абсурдно,

ще си помислиш, че това са глупости, затова ти го казвам.

Защото колкото по-малко ми вярваш, толкова повече това е предимство за мен.

Аз изгарям капитал, който въображението ти не може да достигне.

Дистанционното управление, което контролира живота ти.

Аз определям модата, която хората следват,

рекламата, която ви убеждава да купувате това, от което нямате нужда.

Ти не знаеш историята, но аз я помня.

Формулите, които съм наследил от дядото на моя дядо,

тайните формули, които семейството ми притежава

от времето, когато ви наричахме “плебеи”.

Току-що ви казах колко много ви презирам,

но аз съм богат, а вие все пак ще ме обичате.

Откакто парите замениха Бога,

единственият вечен отец съм аз.

Аз създадох играта, с която ви отклонявам вниманието.

Глад за слава, пари, блясък.

Това, което никога не ти е достатъчно и винаги искаш повече от него,

защото твоята кръв е червена, а моята е синя.

Така че консумирай, работи, не се ебавай.

Живей жалкия си живот, сякаш принадлежи на някой друг.

Аз плащам на хората, които пребиват протестиращите.

Законът е един и същ за всички вас, задници, за мен е различен.

Аз контролирам чантите, ресурсите, банките,

дори това, на което ви учат в училищата.

А ти продаваш душата си и майка си,

това, което имате под гърба и между краката си.

За място под слънцето изучавам алгоритъма,

защото истинският бизнес е пристрастяването.

Повече отколкото към субстанции днес сме пристрастени към външното.

Нещата, които разменяш за мен, са жалки.

Публикувай, тъпако, публикувай,

че ви продавам диаманти и злато,

после ги изкупувам обратно на половин цена, ако загубиш работата си.

Поръчай смъртта на твоите права на Глово

удобно от вкъщи, държейки земното кълбо.

Току-що ти казах колко много те презирам,

но аз съм богат, с ти въпреки това ще ме обичаш.

Откакто парите замениха Бога,

единственият вечен отец съм аз.

Аз създадох играта, с която ти отклонявам вниманието.

Жаждата за слава, парите, блясъка,

които никога не са ти достатъчни и винаги искаш повече.

Защото твоята кръв е червена, а моята е синя.

Ние сме един процент, а ти си деветдесет и девет

и ако се обедините, ще си върнете всичко за миг.

Така че аз започвам война и някоя инфекция

и се страхувам, че вие се избивате един друг

и се смея, когато смятате взаимното избиване за морално приемливо,

докато аз продавам оръжия и на двете страни.

Гласувайте за когото искате,

политиците така или иначе са моите курви.

Току-що ви казах колко много ви презирам,

но аз съм богат, с вие все пак ще ме обичате.

Тъй като парите замениха Бога,

единственият вечен отец съм аз.

Аз създадох играта, с която ви отклонявам вниманието,

жаждата за слава, парите, блясъка,

на които никога не можеш да се наситиш и винаги искаш повече,

защото твоята кръв е червена, а моята е синя.

Ето това е наистина интересно, нали? Бихме могли да го наречем "Манифест на Ариман" в един жив, съвременен “Фауст” - трета част. Вътре има всичко, което трябва да знаете за действието на силите на препятствията върху човека, като се започне със съображението, че те дължат хватката, в която са стиснали човека, за факта, че самото им съществуване е неизвестно за повечето хора, които не вярват на действията им, дори ако те са в пълна светлина: 

“Ти не знаеш как се казвам, а аз знам всичко за теб.

Това, което ще ти кажа, ще ти се стори абсурдно.

Ще си помислиш, че е глупост, затова ти го казвам.

Защото колкото по-малко ми вярвате, толкова повече това е предимство за мен.”

Една концепция, добре изразена от Гьоте в неговия "Фауст" с думите: 

“Народец! Да ги хване за яката

и дяволът - не ще усетят пак!”

Или дори от Рудолф Щайнер:

“Определени сили винаги трябва да се обръщат към несъзнаваното. И голяма част от случващото се в историята се дължи на факта, че съзнателните и несъзнателните елементи се обединяват от онези, които знаят как да ги свържат (...) За да може един отделен човек да действа в различно състояние на съзнанието (за нашия физически свят), е необходимо същество, по-силно от една човешка душа, необходимо е и помрачаване на съзнанието. За една общност от хора, за една група от хора изобщо не е необходимо да се стигне до точката, от която да се забележи помрачаване на съзнанието, защото то може да се осъществи в много по-мека форма (Рудолф Щайнер, “Карма на неистината”).

Церемонията по закриването започна със спускането на "Златния пътешественик" от небето, подобно на падането на Луцифер от небето, със свити крака и в поза като Обесения, който в окултизма олицетворява окончателната капитулация.

 

Тъй като днешният човек не разпознава - или не иска да разпознае - произхода на манипулацията, на която е подложен, той очевидно не разпознава инструментите, с които е обсебван: пари, информация, мода, реклама:

“Аз изгарям капитал, 

който въображението ти не може да достигне.

Дистанционното управление, което контролира живота ти.

Аз определям модата, която хората следват,

рекламата, която ви убеждава 

да купувате това, от което нямате нужда.”

Но тази сила на контрол и господство не принадлежи само на настоящето; тя се основава на дълга традиция на потисничество, която се корени в древния свят с робството и крепостничеството. В продължение на хилядолетия големи части от човечеството са били изцяло в услуга на елитите, чиято сила е паметта, за разлика от народите, които забравят историята:

“Ти не знаеш историята, но аз я помня.

Формулите, които съм наследил от дядото на моя дядо,

тайните формули, които семейството ми притежава

от времето, когато ви наричахме “плебеи”.

Липсата на историческа памет и невъзможността да се преценят събитията от миналото всъщност, както посочва Рудоф Щайнер, предизвикват тежки последици за настоящето:

“...кармата, която се е сбъднала в човечеството, често е свързана с неспособността да се позволи на истината да надделее във вниманието към света на фактите, във вниманието като цяло към историческите или други дадености в нашата материалистическа епоха. И това неизползване на истината, това специфично използване на нейната абсолютна противоположност, липсата на склонност да се търси истината, да се желае тя, са все явления, свързани с кармата на нашето време (Рудолф Щайнер, “Кармата на неистината”.)

В следващите редове на песента на преден план излиза гордото презрение на елита към обикновените хора, което е неприкрито.

Дълбоко презрение, което през последните години видяхме показано напълно ясно в трудовете и проектите на такива обезпокоителни фигури като Ювал Ноа Харари, Рей Кърцуайл и Клаус Шваб.

Това е истинска война срещу човечеството, в която парите вече са единственият бог на човека, определящ всички човешки инстинкти, както и преследването на слава и лукс. Но в един обърнат с главата надолу свят, където жертвата обича извършителя, а хората се възхищават на тези, които доминират над тях, авторът на песента продължава:

“Току-що ви казах колко много ви презирам,

но аз съм богат и вие все пак ще ме обичате.

Откакто парите замениха Бога,

единственият вечен отец съм аз.

Аз създадох играта, с която ви отклонявам вниманието.

Глад за слава, пари, блясък,

за това, което никога не ти е достатъчно и винаги искаш повече от него.”

Да работиш ден и нощ, за да не мислиш, е съдбата на човека-роб, който по този начин няма нито време, нито сили да надигне глава или, което е още по-лошо, да помисли за бунт. Тогава за всеки случай винаги има закон, който се отнася за него, но не и за тези, които са го написали:

“Така че консумирай, работи, не се ебавай.

Живей жалкия си живот, сякаш принадлежи на някой друг.

Плащам на хората, които пребиват протестиращите.

Законът е един и същ за всички вас, задници, за мен е различен.”

Ясно е, нали?

На какво тогава се основава господството на тези порочни сили? На глобалния контрол - прочутият капитализъм на контрола, за който теоретично се дебатира, но който може би не е напълно разбран във всичките му последици - на контрола на мисленето, парите, информацията и образованието и на зависимостта от виртуалната реалност:

“Контрол върху борсите, ресурсите, банките

дори върху това, на което ви учат в училищата.

А ти продаваш душата си и майка си,

това, което имаш под гърба си и между краката си.

За място под слънцето изучавам алгоритъма,

защото истинският бизнес е пристрастяването,

повече отколкото към субстанциите днес сме пристрастени към външността.”

В отвратителната култура на инфлуенсърите и разстройството на пристрастяването към интернет - Internet Addiction Disorder - контролът се осъществява по най-изтънчен начин чрез виртуалната реалност, така че да се завладеят душите отвътре, една халюцинирана нова версия на Троянския кон от Омировия спомен.

Сега, разбира се, щастливо поробеното човечество би могло да се разбунтува и тъй като действително представлява - както някой гордо обявява от време на време - 99 %. Ала това е само мечта без реална основа, като се има предвид, че през последните години възможностите за манипулация и контрол достигнаха невъобразими висоти, използвайки пандемии, революции, кланета и войни като оръжия за унищожение и масово отвличане на вниманието:

“Ние сме един процент, вие сте деветдесет и девет

и ако се обедините, ще си върнете всичко за миг.

Така че аз започвам война и някои инфекция

и се страхувам, че вие се избивате един друг

и се смея, когато смятате взаимното избиване за морално приемливо,

докато аз продавам оръжия и на двете страни.

Гласувайте за когото искате.”

Знаейки добре, че демокрацията е само смокинов лист, прикриващ тираничната олигархия на властта, която купува всеки свой представител, елитът се маскира като антирасизъм, приобщаване и интеграция, но в действителност представлява най-радикалния расизъм:

“Защото твоята кръв е червена, а моята е синя.” 

Искате ли истината?

Истините, изречени в тази песен, са откровени, негримирани и точно това я прави в някои отношения неизползваема за слушателя.

Тя съдържа твърде много, прекалено е изведена на преден план, на открито. Една толкова откровено показана тайна губи качеството си на тайна и в най-добрия случай кара човек да се подсмихва.

И все пак точно това е смисълът на тази операция: да заявиш нещо публично, защото това е част от правилата на елита, но в същото време да го направиш по такъв начин, че смисълът му да бъде безобиден.

Какво трябва да се направи? Завършвам с думите на Щайнер:

“Трябва да погледнем реалността такава, каквато е! Всичко зависи от волята да се види: да се види как се подтикват хората, да се види къде се намират импулсите, които ги движат. Всъщност това е равносилно на придобиване на усет за истината, защото често съм подчертавал, че не става въпрос да се каже: "Но аз вярвах в това, това беше моето искрено, откровено мнение!" Не, усет за истина притежават онези, които се стремят непрестанно да търсят истината, които не пропускат да я търсят и поемат отговорност дори когато кажат нещо невярно от незнание. Защото за обективността е все едно дали някой казва нещо невярно, знаейки или незнаейки, точно както е все едно дали човек си слага пръста в огъня от глупост или от храброст: и в двата случая той ще се изгори.” (Рудолф Щайнер, “Карма на неистината”.)