Този много важен откъс от 4. том на поредицата на Юдит фон Хале “Словото в седемта царства на човекоставането. Розенкройцерска медитация” дава представа за особеностите на храненето ни на Бъдещия Юпитер (или Новия Йерусалим). Ако прочетем какво е предвидено за бъдещото хранене на човечеството, ще ни стане ясно защо определени сили искат да ни отдалечат от тази еволюционна цел на човечеството и кои сили стоят зад лансирането на идеята за масово хранене на човека с насекоми под благовидното намерение за “устойчиво развитие на планетата”

Бъдещата Земя на Юпитер, в чиято вътрешна природа и организация посветеният Аз получава прозрение на това място (осмия земен слой), ще се създава и оформя непрекъснато. Все по-фини и все по-благородни компоненти ще бъдат влагани в нея от човешките души, които ще я обитават в бъдеще. Преди всичко обаче нейните субстанции непрекъснато ще се произвеждат наново, и то по начин, който досега е бил напълно непознат за Аза. 

Повишеното внимание на Аза е насочено именно към това странно, но в състоянието на съзнанието на единение с Бога напълно разбираемо и както му се струва, забележително икономично производство и управление на субстанциите, тъй като на Юпитер човечеството  ще се грижи за него до голяма степен самостоятелно. С тези дадени на Аза прозрения пред него се открива и разбирането за новата задача на "даването", онази истинска жертвена дейност, която е била поверена на посветения Аз след преминаването на [седмия земен слой] "земното огледало" и при потапянето в осмия земен слой: тя се състои в създаването на споменатата предварителна форма на този вид производство и координация на субстанциите за предстоящото състояние на формата на неговата Земя.

Поради това, че вътрешният организъм на Юпитеровата Земя в това отношение му се явява пред погледа като идеал, Азът разбира и организацията на предварителната форма, която все още се отклонява от идеала и за която той трябва да работи днес. 

От идеалния образ на Юпитеровото състояние, който той възприема тук, потокът на бъдещото време, който тече към него, му носи сякаш отслабените предварителни етапи на това Юпитерово състояние, защото те все още не са се превърнали в действителен Юпитеров стадий, през който Земята и човечеството ще преминат, преди да достигнат до Юпитеровото съществуване. Азът най-напред вижда, така да се каже, идеалния краен стадий, действителната бъдеща цел, към която се стреми - в този случай Юпитеровата Земя - и едва след това, постепенно, нейните предварителни форми, които излизат от този бъдещ стадий като от кутия и вече се движат към Аза. 

Поради тази причина е полезно първо да представим как ще протече особеното създаване на "почвата" на действителната Земя на Юпитер, преди да се разгледа нейната предварителна форма, която е резултат от бъдещия идеал и се явява като негова отслабена форма. Защото от началното разбиране на духовния механизъм на пораждането на природата на все още далечната Юпитерова Земя може да дойде разбирането за създаването на нейната предварителна форма за близкото бъдеще, за което посветеният Аз се е подготвил.

"Почвата" на Юпитеровата Земя ще бъде хранителната основа на човечеството, както е и на сегашната Земя.

                  

         "Новият Йерусалим” на италианката Силвия Ваноси Есте (1998 -2005)

Но на бъдещата Земя всички условия и обстоятелства, свързани с производството и като цяло с природата на веществата, както и с организацията на основните елементи и телесни функции на човека, са толкова коренно различни, че само напреднал окултист ще ги разпознае като метаморфози на настоящите условия и процеси. В края на краищата на Юпитеровата Земя вече няма да има минерални вещества, които да са на разположение на човека за производството на субстанции за неговата хранителна основа, т.е. на действителната почва на Юпитер. Това, разбира се, не е необходимо, тъй като физическото тяло на човека ще бъде етеризирано.

Но докато веществата на материалния свят, на познатото ни днес минерално царство, са били на разположение на човека в миналото, когато той е слязъл в натежалото си от материя тяло (защото те са били донесени от други висши свръхсетивни и висши подсетивни същества и той е можел да използва тези вещества като нещо естествено от самото начало, за да поддържа живота си в тялото, което е станало материално, за времето на едно въплъщение), веществата на бъдещия Юпитер няма да се появят от само себе си от Голямата пралая. Хлябът, който ще изхранва човека на новата планета Земя, ще е продукт на съвместното жертвено дело на Христос и човека. 

За пореден път на посветения се показва, че с даряването на Аза на човечеството е прехвърлена отговорността за земното развитие и в творческо измерение.

На този етап не е възможно да се говори подробно за многобройните метаморфози, които са необходими за прехода на сегашната Земя към бъдещия етап на нейното въплъщение, нито за сложните "екология" и стопанство на земното тяло на Юпитер, точно както повечето от това, което преживява Азът на посветения, не може да бъде засегнато в една глава поради огромното изобилие и сложност.

Тук само ще посочим част от онези процеси, които са свързани с жертвената дейност на посветения Аз, който днес, гледайки и действайки в Христос, прониква до осмия слой на Земята. И този откъс се отнася до вече споменатата особеност на осмия слой да позволява първо на духовния облик на някое същество, пронизано от етерен живот, или на обект от материалния сетивен свят, оформен от етерните градивни сили, да се появи пред виждащия Аз - вярно, с неговото съдействие - в почти безкрайно умножение.

Чрез този странен процес Азът осъзнава, че в бъдеще такова умножаване ще съществува не само като имагинативна представа, но и под формата на етерна субстанциална реалност; че човешките духове ще трябва да осъществяват това умножаване, за да могат да подхранват етеризираните си физически тела на бъдещата Земя от подходяща етерна субстанция - етерна субстанция, която се образува само благодарение на факта, че съзнателният човешки Аз съзнателно създава етерни размножения на духовните силови изражения на етерно живи същества и произведения, които някога са получили формата си от азов дух-творец.

Хората ще подхранват своите етеризирани физически тела от тези субстанции, които азовете ще могат да произвеждат с помощта на силите, с които разполагат, от заложеното като субстанции в настоящия осми земен слой.

За да могат да произведат "почвата" на Юпитеровата Земя по време на следващото планетарно състояние, човешките азове ще трябва да могат да се възползват от онези сили, които днес властват в земния слой на "раздробителя" или "създателя на числа".

Въпреки това първо трябва да бъде овладяна властта над силите за образуване на етерни субстанции. Човекът трябва да ги освободи от хватката на ариманичните сили, които поради връзката си с осмия слой на Земята са разположили своя лагер, така да се каже, също и в бъдещето и се стремят да предотвратят образуването на етерна субстанция - духовната основа на бъдещата Земя.

Посветеният Аз, който сега се движи по стъпките на Христос през най-вътрешните сфери на земното тяло, осъзнава в ново измерение тайната, свързана с този процес на формиране на субстанцията на бъдещето. Тя се открива пред него на такова ниво, което не може да бъде докоснато от цялата теоретизираща интелигентност: по-дълбокият смисъл на жертвеното дело на Христос във връзка с транссубстанциацията на хляба, както и значението на ролята на ариманичната духовност по отношение на съществуващите изходни материали за етеризация, а именно земните субстанции. Човекът може да придобие власт над процесите на транссубстанциация на земните субстанции, само ако отсега нататък - като отделен човек, като съзнателна индивидуалност - подготви вътрешното си същество по такъв начин, че да е в състояние да влезе в споменатото сътрудничество с Христос, което прави възможно служенето на другия Аз, на целия свят, от чисто жертвена нагласа. 

С помощта на силите, отвоювани от хватката на Ариман, в бъдеще хората ще осъществяват не само етерно умножаване на духовната форма на отделните "обекти", т.е. ще изготвят субстанции, но и ще ги съчетават интелигентно по начина на “химическия етер", който днес властва над сетивната земя и нейните субстанции. 

Нито структурата на Бъдещия Юпитер, нито формата на хранене на него обаче са сравними с тези, които съществуват в момента. Земята на Юпитер всъщност няма да бъде и физическа сфера. Сферичната природа на физическата земя е израз на такова състояние на мирово развитие, което е стигнало до своя естествен край и което не може да се развива по-нататък по същата линия, по която е стигнало до физическата си сферична природа. Изход от това естествено крайно състояние за него може да има само защото Богът-Творец се е превърнал от Творец в Спасител и от вътрешността на капсулираната земя е разчупил тази капсулация в триизмерната пространственост. Това е наложило Божеството да навлезе в капсулираната сферичност, което означава, че това Божество е трябвало да преживее смъртта на развитието и да премине през нея. За това разчупване на неспособната за развитие капсулирана сферичност вече беше споменато във връзка с мистерията на ядрото на субстанцията като "здравословен" или "свободен хаос". 

По този начин бъдещата Юпитерова Земя в известен смисъл ще представлява противоположност на сферичната физическа капсулация. Затова днес и в бъдеще Земята се стреми все повече да се отдалечава от сферичното съществуване в изолация от останалия свят. Поне това важи за онази част от Земята, която се оказва склонна да се развива, и за която се казва, че около нея ще обикаля един своеобразен спътник, който ще бъде резултат от тенденцията към застой, от дегенерацията, задвижена под границата на физическо-минералния свят. Същинската Юпитерова Земя обаче ще има съвсем различна структура от сегашното земно тяло, в което действията на поддуховните сили все още се сливат с добрата почва, оживявана някога от стария поток от жизнен етер на Бог Отец, но която постепенно се изтощава. Тя ще има структура, чиито слоеве не се намират в сферично планетарно тяло, напълно капсулирано от заобикалящата го среда.

Поради тази причина Земята на Юпитер няма да има "почвения слой", който човекът познава от първия "минерален слой” на сегашната Земя и върху който днес се занимава със земеделие. - Подобни описания всъщност далеч надхвърлят границите на това, което може да се каже. Затова в областта на свръхсетивното разбиране е необходимо преживяването на духовния ученик, разбирането, което умее да се откъсва напълно от сетивните представи, дори ако трябва да борави със сетивни думи и образи, които се налага да се използват, за да се каже с наличните днес средства нещо за бъдещи състояния, които сами по себе си не са сетивни.

Следователно производството на хранителната основа на Юпитеровата Земя, както и изхранването на човека, който ще живее на нея, ще се осъществява по начин, който е много различен от сегашните условия. Човекът вече няма да се храни от земя, която е "прокълната" заради него и ражда "тръни и бодили", нито ще яде хляб, който трябва да произвежда "с пот на челото" от "полската трева" (Битие 3:17-19). Земята на Юпитер - за разлика от нейния дегенерирал спътник, който ще повлече след себе си някои условия на сегашното минерално царство - ще стои в различно отношение към подсетивните духовни сили в сравнение със сегашната Земя. Защото сегашната Земя е “прокълната” в резултат на това, че човекът се е поддал на изкушението да опита от дървото на самосъзнанието и самоволието, тоест, прикована е към тези подсетивни духовни сили.

До появата на Юпитеровата Земя част от човечеството ще се е научило чрез висше прозрение на Аза и произтичащата от него душевна сила на съзнанието да търси собствената си воля във волята на Този, Който е дал на човека силите един ден да стане като Него. Следователно подфизичните духовни сили вече няма да се смесват с това място, където тази част от човечеството ще преживее по-нататъшното си развитие, а ще оказват влияние върху по-нататъшното развитие на човечеството по друг начин. И по тази причина храната на напредналите човеци ще бъде "по-чиста" от сегашните условия, а и нейното производство ще бъде осигурявано по съвсем различен начин. 

Производството на храната за човека на т. нар. Юпитер ще се осигурява от жертвите на душите на неговите събратя.

Описаното умножаване на духовните проявления на сили на съществата и обектите, които ще станат хранителна основа за човека, ще може да бъде постигано, само когато индивидуалният Аз първо се е издигнал до такова ниво на съзнанието, изпълнено с морал, каквото се достига на седмото стъпало на християнско-розенкройцерското посвещение. И за това ниво е казано, че на него морално импулсираната трансформация на физичните закони на природата в нови закони на жизнения свят на бъдещето ще се осъществи в хода на социални действия, които могат да бъдат осъществени по силата на азовото чувство.

Душата ще извършва жертви, когато производството на хранителните основи ще става чрез умножаване на етерните формиращи сили на телата на създадените същества и предмети на изкуството. Защото умножаването може да се осъществи само когато Азът е достигнал точката на своята пълна безкористност, когато се е отделил от своето старо себе и копнее да извършва безкористни жертви, движен от духовния импулс на най-висша моралност.

Производството на хранителната основа на Юпитеровата Земя ще бъде своеобразна симбиоза. От една страна то ще се осъществява от размножените копия на етерните субстанции, етерните тела на всичко, което ще бъде създадено до края на настоящото земно въплъщение като растения, животни или човешки същества, както и от човешките произведения на изкуството във физическа форма. А от друга страна това ще става от душевната жертва на отделния посветен Аз, от жертвата на неговата новоизвоювана душа, на неговия постепенно формиращ се дух-себе. Защото тази новоформирана висша душа събужда у него желанието да използва своите най-висши постижения по "даряващ" начин.

Целият процес на производство на основите на храненето, а така също и самото хранене, както то ще се осъществява на Юпитер, се основават на алтруистичния основен принцип на социален живот, който е пронизан от висш морал. В бъдеще няма да има хранене, което да не се основава на действия от любов в социалната сфера, което да не се състои от тях. В това отношение процесите, за които говорим тук, се основават на такава организация, която е напълно противоположна на днешните условия: тук цялото създаване на субстанции за производството на храна, както и самата храна, е "вземане"; там то ще бъде "даване". 

Човекът от епохата на Юпитер няма да жадува да приема храна, а да я дава. Даването е отказът му от божествения покой. Защото неговият Аз вече няма да може да намери почивка, докато не се погрижи за братята си, дори - и най-вече - за онези сред тях, които ще вегетират на подфизичния спътник на Юпитеровата Земя.

Изходната субстанция за умножаването, за действителното формиране на субстанцията на субстрата на Юпитер, освен растенията и животните, наред с други неща, ще бъде и самият човек. Той ще отдава себе си по такъв начин, че да бъде на разположение на ближния си за свещенодействие - точно както последният ще отдава себе си, за да му бъде на разположение за свещеното действие на духовната транссубстанциация. Бъдещият човек вече няма да взема, за да се нахрани. Той ще дава. За да може този, който се отдава, сам да се нахрани, е необходимо неговите събратя да направят същото. По този начин бъдещият принцип на хранене ще се основава на един свещен кръговрат, на взаимно социално жертвено служене. Това ще бъде съвсем естествен процес.

(Тъй като днес такава жертвена служба се извършва само от малцина осъзнати души, това състояние означава за тях немалко страдание. За онези, които в това отношение са напреднали далеч в развитието на човечеството до този етап, за онези, които днес вече дават и все пак живеят в сетивния свят, в момента има твърде малко храна!)

Посвещаването на живата субстанция на собственото човешко силово тяло за нейното умножаване, за да се подготви духовна земна почва, от която един ден ще могат да се хранят много душѝ, представлява осъществяването по пътя на следването на Христос на завещаното от Него Слово на ново, по-високо ниво за човека, изречено при учредяването на Светото Причастие: “Като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.” (Лука 22:19) 

Човекът на бъдещето ще може да разбира и да изпълнява тези думи в по-висш и следователно действително буквален смисъл. Почвата на физическия сетивен свят, която е била "прокълната" заради земното познание на човека; онази почва на минералния свят, над която духът на Ариман е разпрострял властта си, и която вече не е можела да храни човека в духовен смисъл, а е давала на неговата действителна, духовна индивидуалност за ядене само камъни: на тази почва е бил даден от жертвата на одушевената телесност на Исус Христос зародиш на етерна жизненост, която е ферментът на хранителната почва на новата Земя. За да се влее този фермент на живота в Земята, за да се получи достъп до нейната вътрешност през сферата на властта на Ариман, така че в бъдеще от нея да може да се появи нов, оживотворяващ хляб за храна на човечеството, жертвата на Христос е трябвало да се състои в това да издържи всички онези етапи, които отразява християнският път на посвещението до смъртта, която в минералния свят изисква телата на всички същества. За тази цел Логосът е напуснал непокътнатото единство на неизследимата цялост на Своята собствена слава, напуснал е Своето Триединство и се е спуснал в минералния камък, за да образува от него хляба на живота и така да изтръгне от ариманичните сили властта над храненето на духовния човек. За тази цел сам Той се е превърнал в земния хляб, който е разчупил и раздал на апостолите.

Като се е превърнал в хляб, който се разчупва, Той е раздробил Своето тяло, така че оттогава нататък всички души, които желаят този хляб на живота, да могат да ядат от него. Той е умножил Себе Си в Своята жертва, за да нахрани не само един или няколко ду̀ши, а много. Човешката душа вече е била подготвена за тази бъдеща мистерия на морално-социалното хранене чрез "чудодейните умножения на хляба", за които се разказва в Евангелията.

Така Той е предал хляба на учениците, като им е заръчал да направят същото в памет на святото преосъществяване, на което Той самият се е подложил с живото Си тяло. Да се изпълни в бъдеще тази молба, изречена от любящо, мъдро предвиждане на бъдещите нужди за продължаване на човечеството, означава не само да се възпроизведе това действие с хляба-нафора, но един ден, когато душата на човека може да бъде приведена в активност от Аза, да се пренесе едно стъпало по-високо, т.е. да се извърши реално, напълно - като се следва Неговия пример. Защото Неговото действие води от трапезата на Тайната вечеря и транссубстанциацията на хляба до истинската жертва на Божия Агнец на Голгота. - “Това правете” (Лука 22: 19) и вие станете един за друг хляб, който се разчупва на много парчета! В духа на любяща жертва "раздробявайте" един за друг земните същества, пронизани от жизнени процеси, и собствените си одухотворени тела и по този начин увеличавайте живата закваска, която е била вложена в Земята при първия жертвен акт на "последния Адам"! - Ето какво чува посветеният Аз в осмия земен слой от своя жених.

Днес тази жива закваска на новия свят се крие във всяко същество, което е етерно оживено и оформено в материалния свят, а също и в самия човек. Да се размножи то със съзнателно използване на силите, скрити в осмия слой на Земята, и по този начин да се създаде субстрата на Юпитеровата Земя е "даряващата" задача на всеки човешки Аз на бъдещето, достигнал до степента на единението с Бога.

Един Аз може наистина да принесе себе си в жертва като субстанция за хляба на бъдещето, само когато се намира в това единение с Бога. Защото само тогава той е пронизан от онази същностно жива духовна сила и едновременно с това я е погълнал, която може да каже за себе си: "Аз съм хлябът на живота". Само тогава, носейки в себе си единствения истински хляб на живота, човешкият Аз може да допринесе чрез своята жертва за производството на живия, етерен хляб за следващото земно въплъщение. Едва тогава той може да се запознае с мистерията на силите, които властват в настоящия земен слой на "раздробителя" или "създателя на числа", така че някогашното чудотворно умножаване на хлябовете вече да не е чудо за него, а символ и напътствие за разумно, морално използване от човешкия дух на наличните за тази цел духовни сили. 

Всъщност създаването на почвата на Юпитер е "производство", сътворение. Вярно е, че човекът умножава или увеличава вече съществуващите формирани етерни субстанции на своя свят като живи копия и по този начин прибягва до създаденото от висшите духове. Но това все пак е производство, защото увеличаването, умножаването се извършва от човека. Умножаването на живия хляб се осъществява чрез духовната саможертва на Аза, който свободно е влязъл в единение с Бога, който раздробява своите божествени качества, придобити от това единение, за мнозина и така в известен смисъл отново се отказва от състоянието на единство и отново - с пълно съзнание и воля - навлиза в разделението, за да го преодолее един ден заедно със своите братя, тоест напълно.

Следвайки примера на светия си жених, жертващият се Аз също знае, че не дава скъпоценното си благо на човек, очаквайки той да го подхранва в замяна със своето благо. Защото посветеният на бъдещето, разбирайки Христовото Слово, не кани хората на своята трапеза, за да може самият той да бъде поканен отново от тях и по този начин да получи отплата (Лука 14:12), а за да нахрани най-вече онези, които са гладни и засега не могат да му дадат нищо в замяна. В противен случай човешката душа не би била нищо повече от собственик на заложна къща. 

Този основен морален принцип за принасяне на истински жертви, който един ден ще бъде прилаган на Юпитер - даването без очакване на компенсация (дори ако това е необходимо по един или друг начин) - се разпростира и в сферата на онези хора, които вече са способни сами да се жертват. Защото хората могат да станат и да останат свободни само като се жертват, без да знаят благодарение на чия жертва поддържат собствения си живот.

Затова създаването на хранителната основа на Юпитеровата Земя се основава на приблизително балансирана обща социална жертвена служба. И именно в този аспект Юпитеровата Земя се различава от сегашната и човечеството на Юпитер от човечеството на сегашното състояние на Земята. Новата Юпитерова Земя ще бъде населена от човешки души, които ще са се развили до такава степен, че ще могат да предприемат описания вид умножаване на хляба, при което ще си дават взаимно сили да направят достатъчно за онези, които не са си проправили път до съответното ниво на морална зрялост, на което човек знае как да борави със силите на "създателя на числа" за социална полза. От друга страна, в настоящето време, в което трябва да се работи за създаването на предварителната форма на този идеал като необходим предварителен етап на Юпитер, тези, които са в състояние да го направят, засега са толкова малко на брой, че трябва да направят своята жертва при съвсем различни условия от тези на Юпитеровата Земя.

А това личи още от самото естество на сегашната земна почва, с която са се слели подсетивните духове, духовете, които са отпаднали от целите на своето развитие и поради това са станали противници на мировия план.

Ето как става така, че в областта, в която се намират силите за умножаване, а именно в осмия слой на Земята, властват точно силите, които се стремят да предотвратят бъдещото осъществяване на Юпитер, явяващ се пред вътрешния поглед на посветения като идеал, който трябва да бъде постигнат. Защото тази реализация би довела до сериозни промени за споменатите сили.

Именно затова е казано, че субстратът за бъдещите превъплъщения, през които светът трябва да премине според божествения план, за да достигне целта си, трябва да бъде възстановен от средата на възпрепятстващите сили.

Осмият слой на Земята е арена на усилена работа за бъдещето на света. В него властват и се борят за надмощие сили, които формират света. И за онези сили, които се противопоставят на участието в осъществяването на целта на мировото развитие, истинският, най-застрашителният противник не е някое висше ангелско същество, а човекът. Посветеният Аз преживява това на собствен гръб, така да се каже, при пълно съзнание, когато се спуска в тази област. Не само добрите божествени йерархии и преди всичко неговият божествен йерофант смятат човека за същество с неизмеримо значение, но и могъщите сили на мрака! Последните правят всичко възможно, за да попречат на човека да използва силите за умножаване, съществуващи в осмия слой на Земята, за изграждане на нова земна сфера на съществуване, която е необходима като междинен етап по пътя към целта на мировото развитие.