Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11 май 1909 в Кристиания (Осло) и включена в СС 104а (“Из символичния език на Апокалипсиса на Йоан”)

Стана ни ясно, че седемте послания в първите глави на Апокалипсиса са предназначени от автора на Откровението за седемте представители на седемте културни епохи на следатлантския период, последвал голямата водна катастрофа, наричана още Потоп. Епохата, която идва след седемте следатлантски културни епохи, се разкрива на посветения в седем печата като седем периода от време, подобни на тези от нашия следатлантски период.

Преди всичко трябва да сме наясно, че душевното развитие на човечеството ще продължи и в бъдеще да претърпява много и разнообразни промени. Колкото повече се връщаме към времената на старото, смътно самосъзнание, толкова повече откриваме и смътно ясновидство, толкова по-малко хората ни изглеждат като индивидуалности. Ако се върнем много назад в периода на Атлантида, виждаме хората не като отделни същества, а като свързани в съзнанието помежду си в групови души. Но дори и в историческите времена, в последните предхристиянски векове, откриваме груповата душевност - тогава човекът в Средна Европа се е чувствал като член на организъм, като член на племе. Тацит ни разказва за това как отделните херуски 1 не са виждали себе си като индивиди, а като членове на племенния Аз. 

В ранния атлантски период откриваме, че в огромни области хората са си приличали твърде много; те се подразделяли на групи, в които между хората имало голямо, поразително сходство. Около средата на атлантския период човечеството все още е било разделено на четири основни групи. В първата част от развитието на Атлантида членовете на отделните групи са изглеждали много еднакво, само че групите се различавали значително една от друга. Ясновидецът вижда в онази епоха твърде малко от това, което съставлява физическото тяло днес; тогава физическото човешко тяло все още е било изградено от много мека материя, като тази на някои морски животни, които днес трудно могат да бъдат разграничени от водата наоколо. По онова време въздухът е бил напълно проникнат от водния елемент и човешкото физическо тяло все още е било много трудно различимо от заобикалящата го среда. Костите и нервната система обаче вече са присъствали като сили. Само като се втвърдява, човекът става истински земен човек.

Ако някой иска да опише различните хора от онова време, въз основа на днешните представи, така да се каже, тогава може първо да види такива хора, които най-плътно са развили физическата природа; окултистът ги нарича хора-бикове. Хората, при които етерното тяло е най-развито, са агресивните хора, силните натури, хората-лъвове. Трета група има астрално тяло, което много силно доминира над другите членове; това е групата, която ще наречем същински хора. След това има хора, които могат да бъдат наречени орли, които вече са развили Аза си така, че да властват над другите. Затова може да се говори за четири групови души и ясновидецът ги възприема, когато погледне назад към онези древни времена.

Кутия от слонова кост с образите на четирите групови души според Апокалипсиса (4:7) от първата половина на 13 век, Национален музей на Средновековието (Hфtel de Cluny), Париж.

Тези четири групи хора се характеризират с това, което е било най-оформено долу на земята. Хората-бикове от онова време са имали най-развита храносмилателна система; хората-лъвове - сърце и кръвообращение... (Пропуск в записките.) Ясновидецът може да види четири такива групови души; това е, което се появява в астралния свят при посвещението. Това, което тогава се разкрива на ясновидеца, може приблизително да се сравни с това, което представляват днес четирите животни. Всеки, който днес гледа на човешката еволюция с окултен поглед, вижда този образ на четирите групи хора, символизирани от тези четири животни.

Войната на всички срещу всички ще бъде израз на все по-нарастващия егоизъм, породен в днешното човечество от това, че Азът ще става все по-силен и по-силен. Това ще бъде краят на последната следатлантска култура. Тази катастрофа също ще има своята мисия, своята полза за напредъка на цялото човечество. Но голямата война на всички срещу всички ще бъде нещо много по-лошо от днешната война с оръжия. Това ще бъде войната на душите, които вече не се разбират, войната на класите, на съсловията. Тази бъдеща катастрофа трудно може да се разбере от днешното съзнание.

Атлантите били магьосници. Точно както човекът днес използва силите, които лежат в латентно състояние във въглищата, атлантите използвали силите в семената; те поставяли зародишните сили на организмите в услуга на своята техника и индустрия. 

Съществува тайнствена връзка между тези сили. Докато атлантите използвали правилно силите на семената, това било в хармония с работата на въздушните и водните сили. От средата на атлантския период нататък обаче магията на атлантите се приближавала все повече към моралния си упадък и в мистериите на черните окултни школи се е злоупотребявало ужасно с тези магически сили. Те били поставяни в услуга на най-страшния егоизъм. По този начин въздушните и водните сили били възбуждани все повече и повече, докато не настъпила огромната водна катастрофа на Атлантида. Онези, които днес познават тайната на използването на тези сили, знаят добре, че ако такива семенни сили се използват сега, това се предизвиква от сили на черната магия. Магията никога не трябва да се използва за егоистични цели. Днес не е позволено да се работи със семенните сили на растенията даже в услуга на бялата магия. В лемурийския период обаче са били използвани семенните сили на животните. Навсякъде, където с тези сили на растежа на животните се злоупотребява, това събужда най-ужасните сили на огъня, вулканичния елемент на Земята.

Днес тези неща не са толкова очевидни; днес елементът на самосъзнанието, на преливащата азовост в човека причинява изсъхването, запустяването на онези области на Земята, които са издигнали този егоизъм до най-високо ниво. Със сигурност е вярно, че тази война на всички срещу всички се подготвя на земната повърхност, защото съществува взаимовръзка между егоистичното изсъхване на душевните сили и втвърдяването на продуктивните земни сили. За това ни разказва скандинавският мит за Залеза на боговете.

Но първо трябва да се научим да разбираме разликата между развитието на душата и развитието на тялото. От епоха на епоха човешките души винаги се инкарнират в различни тела и фактът, че тези души един ден ще видят сблъсъка, който ще възникне между човешките души, които ще се родят в последния следатлантски период, ще бъде за тях урок за освобождаването им от егоизма. Така те ще преминат в епоха, в която ще имат плодовете на Аза, но без щетите, които той причинява. И тогава ще дойде време, което ще бъде сякаш подобно на старите ясновидски състояния на Атлантида, но със свободно самосъзнание. През седемте култури от следатлантския период човекът ще се е научил какво може да завладее във физическия свят; това самосъзнание може да се събуди само във физическото тяло, но човекът трябва отново да победи физическото тяло. След войната на всички срещу всички човекът ще е достигнал до такъв етап и такова физическо тяло, когато вече няма да бъде роб, а господар на физическото си тяло.

И този импулс идва именно с Христовия принцип. Христовото събитие се случва точно в средата между епохата на атлантската катастрофа и войната на всички срещу всички. Така от една страна човекът дължи самосъзнанието си във физическото тяло на слизането в материята, а от друга страна дължи издигането си с постиженията на физическия свят на Христовото събитие. Човекът дължи на Христовия принцип това, че ще се издигне до всеобщата братска любов, до всеобщата човешка любов, тъй като хората ще се обединят отново в групи в любов един към друг.

Ако сега погледнем назад към времето на първоначалните групови души на Атлантида и след това към бъдещето, се появяват тези четири групови души; сред тях ще стои Агнецът като символ на любовта, която ще свързва хората в тела с по-малка плътност.

Но това състояние трябва да бъде подготвено, като още днес се отдели малка група, която може да пренесе братската любов. Ето защо в нашето време се появи течение, което води до братска любов чрез истинско духовно познание. Човечеството няма да постигне братската любов чрез проповядване на братска любов, а чрез знание. Проповедниците, които винаги говорят за любов, не постигат нищо; но ако дадете на хората мъдрост, знание за развитието по такъв начин, че това знание да е живот в душата, тогава човечеството ще стигне до любовта. Душата постига това, когато се стопли с мъдрост; тогава тя може да излъчва любов.

Ето защо Учителите на мъдростта и хармонията на усещанията основаха това течение за излъчване на любов сред човечеството и приток на мъдрост в човечеството. Човечеството, което се втурва към войната на всички срещу всички, тогава ще намери плода на теософското движение 2 като разбирането за мир, докато наоколо природата на хората навсякъде ще доведе до раздор всички онези, които не са чули призива на Учителите на мъдростта и хармонията на усещанията, основани на Христовия импулс от четвъртата културна епоха. 

Нека отново погледнем назад към първия период от нашата култура, към светите Риши, които сочат към Вишва Карман, когото те виждат като ясновидци чрез етерните тела на посветените от Атлантида, които носят в себе си. Апокалиптичният ясновидец насочва духовния си поглед към Него и вижда как Той държи седемте звездни оракула в ръката си чрез седемте Риши. Тези святи, скромни хора искали да събудят духовното чувство на човечеството, като му казвали, че заобикалящият го свят е Майя или илюзия; “истина” те наричали единствено Духа, който стои зад света - към него сочели седемте свети Риши. Човекът трябвало да слезе в този физически живот; но за да се предпази от спускане твърде дълбоко в материята, той първо трябвало да усвои учението за Майята или илюзията. Душите, които сега живеят в нашите тела, са живели в индийски тела и са се научили тогава да виждат материята като илюзия. Но навсякъде около тях са били душите на много хора, оковани във веригите на материята. Днес за тези повторно преродени души това означава, че те са теоретични материалисти. Те са най-малко вредните; защото тези мисли ще бъдат изгонени от тях в бъдеще от това, че Земята ще запустее и ще остане жива само душата, в която днес те вече не вярват.

По-лош обаче е практическият материализъм. Но тази форма на материализма е била още по-опасна в древните времена, защото тогава спомените за магическите сили все още са били живи; този материализъм доведе до изкуството на черната магия. По онова време този материализъм винаги е означавал изпадане в черна магия; и авторът на Апокалипсиса нарича тези хора “николаити” 3, които са изоставили първата, прекрасната любов към Духа. Така там, където трябва да хвали, той казва, че николаитите са мразени.

В рамките на древната индийска култура намираме най-малко черно изкуство; Откриваме най-голяма злоупотреба с него в Египет, тъй като извисените учения на Хермес са преминали в изкуството на черната магия. С Валаам се означава един черен магьосник; тук авторът на Апокалипсиса отправя своето предупреждение към Пергамската църква в 14-ти стих: „Но имам малко нещо против тебе, задето имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да вкара в грях синовете Израилеви, та да ядат идоложертвено и да блудстват.” (Откр. 2:14) Това не означава обикновено блудство, а по-скоро развитие на силите на материята, черна магия.

В окултните школи от първия период на християнството Апокалипсисът е бил любима книга. Древните мистерии са изследвали първичната мъдрост, мъдростта на атлантите. Християнските мистерии, от друга страна, се стремят да насочат вниманието към бъдещето не само заради познанието, но и за да стимулират волята, така че човечеството да преминава духовно обогатено през все по-високоразвити въплъщения.

Преводачески бележки 

1 Тацит прави класификация на германските племена, като причислява херуските към групата на херминоните. Херуските са обитавали областта между планината Харц и реките Везер и Елба. През 53 пр.н.е те са споменати за пръв път в „Галската война“ от Юлий Цезар. Предполага се, че името "херуски" (Herusker) идва от Herut - стара германска дума за елен, за който се твърди, че е бил племенното животно и символът на херуските.

2 Лекцията е изнесена преди отделянето на немската секция под ръководството на Рудолф Щайнер от Теософското общество.

3 Понятието “николаити” първоначално се е отнасяло за последователите на раннохристиянска секта, която е смятана за еретична, защото насърчавала сексуалната разюзданост и участието в жертвоприношения на идоли.