Йоханес Шрьодер (1870 - 1942) е малко известен последовател на Рудолф Щайнер. Той е автор на книгите “Антропософията на д-р Рудолф Щайнер” и “Младостта на Йоханес” – мемоари за първата половина на живота си, записани около 1926 г., в които описва свои интересни опитности в Индия и Европа.

Йоханес Шрьодер е роден в семейството на немски търговец в Калкута, израства в Бремен и започва да учи живопис. Тъй като не се смята за особено талантлив, той се насочва към търговията. Пътувания до Индия, Япония, Китай, Канада и САЩ му помагат да се изучи като търговец. При един по-дълъг престой в Индия той се запознава с индийския мъдрец Бхаскарананда Свами, чийто ученик неочаквано става, без да има такова намерение. Самият Бхаскарананда го избира и контактът му с него продължава няколко години свръхсетивно. През това време винаги когато изпадал в беда, Йоханес виждал пред вътрешния си поглед Бхаскарананда, който му помагал да разреши проблема си.

При пътуване в Китай Йоханес се натъкнал на теософска литература – “Езотеричен будизъм” на Алфред Пърси Синет, “Тайната доктрина” и други книги на Елена Блаватска, които му направили силно впечатление. Сред изданията, до които имал достъп в Китай, той открил в една реклама за книга и адреса на д-р Рудолф Щайнер в Берлин. Решил да посети този човек, за да го спечели за разпространението на теософската литература и мироглед в Германия, тъй като си мислел, че тези неща все още са напълно непознати в родината му. Йоханес Шрьодер обаче нямал делови връзки в Берлин, които да налагат по-дълъг престой там. Неочаквано на борда на парахода, с който пътувал със семейството си, му се открила точно такава възможност. Двама висши служители от германското външно министерство, които също били на борда, го помолили да въведе някои съвременни търговски практики в немското министерство на външните работи. Това подтикнало Йоханес да се установи в Берлин и да работи известно време там. Така той можел да осъществи отдавна планираното си посещение при непознатия д-р Щайнер. Останал в Берлин около година и това време било от решаващо значение за по-нататъшното му вътрешно развитие. Ето какво разказва Йоханес Шрьодер за първата си среща с Рудолф Щайнер:

"Един ден, трябва да е било през есента на l906 г., пътувах с влака до Берлин заедно с моята съпруга, за да посетя най-накрая този д-р Щайнер и да поема работата, която ми бяха предложили в Министерството на външните работи. В района на Йена в купето ни се настани един господин, който ми се стори странен. Имах навика да преценявам пътниците по време на пътуванията ни според техния характер, натура и професия, а след това да се опитвам да разбера в разговор или другояче дали и доколко наблюденията ми са верни.

Този човек не можеше да бъде категоризиран по нито един от обичайните начини. Дори националността му не можеше да бъде определена със сигурност. Той всъщност не биеше на очи, външно имаше доста скромен вид. Но всичко в него ми се стори изумително и забележително. Обърнах внимание на съпругата си върху него и я помолих и тя да го наблюдава. 

Той си поръча чаша кафе и изяде една бисквита с такава бързина и безразличие, от което ние забелязахме, че не отдава голямо значение на външните неща в живота. Същото разкриваше и облеклото му, което изглеждаше много небрежно - доста износено пардесю и черна вратовръзка тип панделка. Багажът му се състоеше от малък вързоп, пристегнат в мрежа, който изглежда съдържаше предимно книги. От заглавието на една стара книга, в която той веднага се потопи, разбрах, че е написана от неизвестен стар мистик. Кондукторът беше много учтив, когато се обърна към него с думите "господин докторе". Докторът имашедълга тъмна коса, сресана назад, която често падаше в лицето му. То беше мършаво, жизнено, умно и дълбоко белязано от много преживявания. Мъжът имаше остър, красиво очертан нос, фина уста с тесни устни и забележителни тъмнокафяви очи. Те изглеждаха малки и зачервени, а погледът му сякаш беше обърнат навътре - но когато внезапно вдигнеше очи, те изглеждаха големи и почти строги, като пронизващият поглед на някой велик генерал. Изглеждаше, че ни най-малко не се интересува от своите спътници. 

Ето защо ме трогна по особен начин това, че той веднага се присъедини към звънкия смях на жена ми в знак на любящо съчувствие, тъй като тя си разля кафето, когато влакът се заклати. Бях изумен от добротата, която се излъчваше от това сериозно лице, как безобидно весело можеше да се смее този мислител. Прецених: "Значи той все пак не се е затворил в себе си, а проявява жив човешки интерес към заобикалящата го среда и ни е наблюдавал от дълго време." Непознатият слезе в Йена, а ние продължихме, изпълнени с учудване и въпроси за това странно явление.

Когато най-накрая се установихме в Берлин, един ден - трябва да е било някъде през октомври 1906 г. - се запътих да посетя д-р Рудолф Щайнер на “Моцщрасе” 17 в Берлин 1. 

Съвременен изглед на къщата, в която става описаната среща между Йоханес Шрьодер и Рудолф Щайнер

Бях превел някои пасажи от "Светлина по пътя", "Тайната доктрина" и други книги и имах сериозното намерение да популяризирам тези теми в Германия, тъй като живеех с илюзията, че те все още са напълно непознати на немците. Преди всичко бях завладян от езотериката и невероятната космология и тъй като бях прочел доста неща хаотично, без особена различителна способност, с цялата си наивност вярвах, че мога да направя огромно впечатление на този д-р Щайнер. Бях прочел и "Световните загадки" на Хекел и си мислех, че по някакъв начин съм намерил мост към теософския мироглед, без да мога да постигна голям напредък в него, тъй като природонаучните ми познания бяха твърде оскъдни.

И така, след известно търсене намерих пътя към задната къща, която в Берлин се нарича “градинска къща" заради няколкото храста и дръвчета. Път, за който аз и много мои приятели ще си спомняме с такава неописуема обич и усещане за святост през целия си живот. Колко често сме минавали по него с тръпки на благоговение в сърцата! Колко пъти сме заставали пред невзрачната врата и сме се чудили за последен път дали наистина можем да се осмелим да звъннем на звънеца, на който е написано толкова скъпото за нас име! И колко пъти сме си тръгвали успокоени и укрепени, с чувството, че носим цялото небе в сърцата си!
 

Когато за първи път тръгнах по този път на 36-годишна възраст, нямах абсолютно никакво понятие и сам не знаех какво всъщност искам. Една добра съдба ме поведе за ръка и приземи кораба на живота ми в пристанището, което оттогава нататък той никога нямаше да напусне. Когато позвъних на звънеца, се появи една млада дама и ме попита какво искам. Отговорих, че желая да видя д-р Щайнер. Тя попита с известно подозрение по какъв въпрос и дали имам уговорка. Отговорих отрицателно и изразих желанието си да говоря лично с д-р Щайнер и да го опозная. Тя се поколеба и каза, че д-р Щайнер е много зает и се опита да ме отпрати.  

Това ми се стори малко изненадващо. Подадох визитката си и настоях на искането си. След известно време тя се появи отново и ме въведе в малка, много скромна приемна, боядисана в розово. След като почаках известно време, на вратата се появи мъж, в когото за мое голямо учудване разпознах загадъчната личност, с която пътувах във влака за Йена. Той ме попита какво искам, а аз възкликнах: "Боже мой, онзи ден пътувах с Вас във влака!" Той отговори доста сдържано: "Какво толкова? Аз много често пътувам с влак". А, помислих си, май си късопаметен, но само почакай, аз ще те впечатля.” И започнах да разказвам с важна физиономия за книгите, които бях прочел, някои от които бях започнал да превеждам. Но тези съобщения не направиха желаното впечатление. Изглеждаше, че той много бърза, а аз очевидно го бях обезпокоил насред някаква важна работа. Отговори малко учудено и накратко, че тези произведения отдавна са известни в Германия и са преведени на добър немски език. Сега вече аз бях на ред да се учудя - но извадих най-силния си коз. 

По онова време в Америка току-що бяха публикувани три книги на един индийски йога, за които предполагах, че все още не са известни в Германия. И така, когато нищо друго сякаш не помагаше, аз казах с доста важен израз: "Познавате ли новоиздадените книги за йога на Рамачарака?" 2 Бях особено горд от факта, че успях да произнеса името толкова умело. Тук търпението на Щайнер свърши и той каза доста рязко: "Не, не ги познавам и те изобщо не ме интересуват!" Сигурно съм направил доста глупава физиономия, защото сега той започна да разпитва любезно и приятелски откъде всъщност идвам и наистина ли нищо не знам за теософското движение в Германия. Казах му, че идвам направо от Китай и случайно съм намерил адреса му в една обява. И че възнамерявам да направя нещо, за да въведа теософските учения в Германия. Той реагира много приятелски и ми каза, че в Германия отдавна има секция на Общото теософско общество и че той е неин генерален секретар. На това аз побързах да отговоря: "О, тогава бих искал да стана член!" Щайнер се усмихна и каза, че това е възможно, но трябва да се намерят двама членове, които да гарантират за мен. Е, след това самият той уреди необходимите неща по изключително любезен начин. Представи ме на госпожица фон Сиверс - бъдещата му съпруга, която после ми стана гарант и ме покани на редовните лекционни вечери в берлинския клон в четвъртък, както и на публичните лекции на д-р Щайнер. По този начин станах член на организация, която всъщност самвъзнамерявах да основа. 

Може би сега е уместно да кажа няколко думи за първите си впечатления и за живота в Теософското - по-късно Антропософско - общество в Германия по онова време. Речите и личността на д-р Щайнер ми направиха огромно впечатление, което не може да се опише с думи.

Ако трябва да бъда честен, ще кажа, че личността на д-р Щайнер първоначално ми създаде известни трудности. Първо трябваше да свикна с някои негови черти. Някои неща наистина ме отблъскваха. Трябва да призная, че по-късно съм бил особено благодарен на съдбата си за това, защото винаги съм знаел със сигурност, че не съм бил воден към него само от лична симпатия - силата на неговия дух и чистата природа на неговото същество, което не можеше да даде нищо друго освен чистата истина, ме караха да разпознавам в него, отново и отново, с бурна преданост, великия и единствен водач на човечеството, пред когото всичко останало, което мислех, че съм придобил в познанието, се стопяваше до едно нищо. По онова време той ни учеше да разпознаваме връзките между отделните религиозни системи. Беше завладяващо, когато той говореше за Заратустра и неговото учение, за великата слънчева аура, за Аура Мазда и амшаспандите, както и за техния противник, тъмния Ариман. Или когато ни въвеждаше в гръцкия и германския свят на богове и легенди и разкриваше техните космологични връзки. Цялата панорама насвета ни беше представена в напълно нова светлина. Тайнствените взаимовръзки осмисляха и осветляваха това, което преди беше скрито от замъгления поглед. А неговото делово, почти трезво изложение разпалваше огън и ентусиазъм у слушателите, който не познаваше граници…

Наред с други неща той бе казал, че всичко, което се заражда като любов в човешките души, от чисто чувствената любов в най-старите времена до одухотворената, високохуманна любов на пратеника на Грала в наши дни, е в истинския смисъл на думата "храна на боговете". Онова, което старите религии наричали “нектар” и “амброзия”, или златните ябълки на Фрея и под., било любов, принесена в жертва от един човек на друг, или в по-висш смисъл - от човека на Духа. Докато не дошъл на земята Богът, който дал себе си като храна в свята жертва от любов за цялото страдащо човечество. Душата ми беше дълбоко развълнувана и разтърсена, когато от любящата ръка на Учителя се повдигна завесата и ми беше дадено да вникна в свещената тайна на любовта. Човек разбираше еротичния елемент на всички древни религии и усещаше възвишената мистерия на Грала и Тайната вечеря. Тук знанието, скрито от векове и строго пазено от светското простолюдие, се разкриваше не само на специално обучени и избрани посветени, но и на всеки, който идваше и искаше да го чуе. Времето беше назряло за това. Това бяха най-важните моменти в световната история, за които хората ще говорят и след векове и хилядолетия, когато разберат по-добре как да оценяват това, което тихо и толкова незабележимо е навлязло в света, щом е било поискано от мировата карма. 

Преводачески бележки

1 Според днешната номерация къщата, в която Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс са живели от 1903 до 1923 г. и която е запазена, е с номер 30. Материал за къщата има на адрес: https://www.researchgate.net/profile/John-Paull/publication/339813510_Rudolf_Steiner_At_Home_in_Berlin/links/5e66f8a5a6fdcc37dd15d76d/Rudolf-Steiner-At-Home-in-Berlin.pdf 

2 Йоги Рамачарака (1862 – 1932) - псевдоним на Уилям Уокър Аткинсън, американски писател, оказал силно влияние върху духовните и философски движения от началото на ХХ век.