Рудолф Щайнер, езотеричен урок от 24.9.1907, Хановер (СС 266с)

Христос като огнен Дух 

Христос е слънчев Дух, огнен Дух. Неговият Дух е този, който ни се разкрива в слънчевата светлина. Неговият дихание на живот е това, което облъхва Земята с въздуха и се влива в нас с всяко вдишване. Неговото тяло е Земята, на която живеем.

Всъщност Той ни храни със Своята плът и кръв, тъй като каквато и храна да приемаме, тя е взета от Земята, от Неговото тяло.

Ние вдишваме Неговото дихание на живот, което Той ни изпраща чрез растителната покривка на Земята. 

Ние виждаме в Неговата светлина, защото слънчевата светлина е излъчването на Неговия Дух. Ние живеем в Неговата любов дори физически; защото това, което получаваме като топлина от Слънцето, е Неговата духовна сила на любов, която усещаме като топлина. 

Нашето тяло трябва да бъде осветено, защото ние стъпваме върху Неговото тяло. Земята е Неговото свято тяло, което докосваме с краката си. А Слънцето е проявлението на Неговия Свят Дух, към който можем да извисим взор. И въздухът е проявлението на Неговия свят живот, който можем да поемем в себе си.

За да осъзнаем себе си, своя дух, за да станем самите ние духовни същества, този висш слънчев Дух се е пожертвал, напуснал е Своята царска обител, слязъл е от Слънцето и се е облякъл във физически одежди на Земята. Така Той е физически разпънат на Земята.

Но Той духовно обгръща Земята със Своята светлина и със Своята любовна сила и всичко, което живее на нея, Му принадлежи. Той само чака ние да поискаме да Му принадлежим. Ако Му се отдадем напълно, тогава Той ще ни даде не само физическия Си живот, но и висшия Си духовен слънчев живот. Тогава Той ще струи през нас със Своя божествен светъл Дух, със Своите сгряващи лъчи на любовта и със Своята съграждаща Божия воля. 

Ние можем да бъдем само това, което Той ни дава, което Той прави от нас. Всичко в нас, което съответства на божествения план, е Негово дело.

Какво можем да допринесем за това? Нищо, освен да Му позволим да работи в нас. Само ако се съпротивляваме на Неговата любов, Той не може да работи в нас. 

Но как бихме могли да се съпротивляваме на тази любов? На онзи, който казва: „С вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.” (Йеремия 31:3)

Той ни е обичал от самото начало на Земята. Трябва да позволим на Неговата любов да стане наша същност.

Само това означава истински живот; само там са възможни истинският дух, истинското блаженство, където този живот се превърне в същностен живот за нас, в Христов живот в нас.

Не можем да станем от само себе си чисти и святи, а само чрез този Христов живот. Всичките ни стремежи и борби ще са напразни, докато този по-висш живот не ни изпълни. Само той може като пречистен, бистър поток да отмие от нашето същество всичко, което е все още непречистено.

Това е душевната почва, от която може да изникне този пречистващ живот на светлината. Там трябва да търсим своето обиталище, при Неговите нозе и в отдаденост към Него.

Тогава Той сам ще ни преобрази и ще ни изпълва със Своя божествен живот на любовта, докато станем сияйни и чисти като Него, подобни на Него. Докато Той може да споделя Своето божествено съзнание с нас.

Чрез Неговата светлина душата трябва да стане чиста, т.е. мъдра; така тя ще може да се съедини с Неговия живот. Тогава това ще бъде единението на Христос и София, единението на Христовия живот с човешката душа, пречистена от Неговата светлина.