Удроу Уилсън (1856–1924) е президент на Съединените щати от 1913 до 1921 г. Първоначално е професор по история и икономика в университета Уеслиън в Кънектикът, след което преподава право и икономика в Принстънския университет (Ню Джърси), където е избран за президент през 1902 г. Става губернатор на Ню Джърси през 1910 г. и президент на Съединените щати през 1913 г. Към края на Първата световна война той се прочува със своите 14 точки, обявени на 8.1.1918 в послание до воюващите държави. В тях под лозунга за „правото на народите на самоопределение“ той провъзгласява по-нататъшното им изолиране в национални държави, основани на принципа на кръвните връзки, в съответствие със старозаветното действие на елохима Яхве по отношение на древния народ на Израил. Рудолф Щайнер казва за този манифест на Удроу Уилсън, че е заимстван от Педро II, последния император на Бразилия: 

“… един политик, който през 1917 г. иска да изпрати в света голям политически манифест, да вземе един стар политически манифест от 1864 г. и да го препише почти дословно. Наистина, не е необходимо да се замисляме много дълбоко, ако като доминиращ политик през 1917 г. просто вземеш стар бразилски документ, копираш го изречение по изречение и го представиш на света като велико откровение. Наистина, не е нужно да се стига дотам, че Удроу Уилсън да измисли "изключително важния манифест", който изпрати преди малко, като копира почти дума по дума манифеста на бразилския император от 1864 г.” (СС 180, лекция от 26.12.1917)

Също така Уилсън лансира идеята за Лига на народите, първообраз на днешното ООН. През 1918 г. той става първият президент на САЩ, който напуска Америка за продължителен период, заминавайки за Франция, за да преговаря за следвоенния ред с Великобритания, Франция и Италия във Версай. Там той произнася две изречения, които демонстрират отношението му към ролята на Германия: "Винаги съм мразел Германия. Никога не съм бил там.“

В този решаващ момент от световната история, когато в Париж се водят преговорите по договора след края на Първата световна война, оформящи следвоенния световен ред и уреждащи статута на победената Германия, Удроу Уилсън се разболява от испанския грип. По онова време грипът вече бушувал по света повече от година и щял да отнеме живота на 20 милиона души. Заболяването на Удроу Уилсън изиграва фатална роля в един от най-съдбоносните епизоди от дипломацията на великите сили през ХХ век.

Уилсън започнал да кашля на 3-ти април 1919 г. вечерта, вдигнал температура и легнал болен и неспособен да се движи. В дните, преди да се зарази, той имал разгорещени спорове с френския министър-председател Жорж Клемансо и британския министър-председател Дейвид Лойд Джордж за цената в територии и репарации, които Германия трябвало да бъде задължена да плати като агресор във войната. Уилсън смятал, че съюзниците ще се справят лесно със зараждащата се германска следвоенна република и ще дадат предимство на неговия проект за Лига на нациите на принципа на самоопределение на народите. Но Клемансо търсел това, за което френската общественост настоявала като реванш за поражението във Френско-пруската война (1870-71): десетки милиарди марки за възстановяване на Франция, плюс буферни зони на източната граница на страната, включително окупацията на Рейнската област от френски войски.

След като Клемансо разбрал, че Уилсън се е разболял и искайки да излезе победител в безплодните спорове, попитал Лойд Джордж: „Познавате ли неговия лекар? Не можете ли да го заобиколите (Уилсън) и да подкупите лекаря?” 

По време на боледуването си Уилсън, който бил карантиниран в прословутия хотел “Принц Мюра” в Осми арондисман, започнал да проявява странности. Той вярвал, че навсякъде в хотела около него имало френски шпиони и бил напълно объркан.

Ървин Хувър, високопоставен служител на Белия дом, споделил следното наблюдение, описано в книгата на Джон Бари “Големият грип”: “Едно е сигурно: след това кратко боледуване той вече не беше същият.“  Грипът отслабва Уилсън в най-важния момент на преговорите и след него той е напълно променен. През втората седмица на април изтощеният прездент се отказал от повечето искания, за които настоявал, че трябва да изпълни Клемансо. Той приел демилитаризацията на Рейнската област и окупацията й от Франция за най-малко 15 години, заедно с отворен край на изчисляването на сумата на германските репарации. Според мнението на Маргарет Макмилан, авторка на „Париж 1919: Шест месеца, които промениха света“, изследване за следвоенните преговори, Клемансо изведнъж се оказал с „най-добрата възможна сделка за Франция“. Постижението било пирова победа. Версайският договор, подписан на 28 юни 1919 г. и ратифицирал отстъпките на Уилсън, се оказва за германците толкова грубо и обременително споразумение, че се превръща в причина за възродения германски национализъм през тридесетте години и накрая в обединителна кауза за Адолф Хитлер. Лойд Джордж, който се противопоставял, по-специално на френската окупация, по-късно заключава в мемоарите си, че „извращенията, съпровождащи тази окупация на германските градове. . . се свързаха много тясно с яростното избухване на патриотични настроения в Германия, което намери своя израз в нацизма.”

В началото на април 1919 г. Уилсън оздравява, но здравето му остава разклатено и шест месеца по-късно той получава тежък инсулт, който го оставя частично парализиран. Уилсън остава недееспособен през останалата част от президентството си Оттогава нататък на практика съпругата му Едит управлява неофициално страната. Няма друга западна демокрация, където изпълнителната власт да притежава толкова огромна власт, колкото в САЩ. Степента на тази зависимост става очевидна с внимателно прикритата недееспособност на президента Удроу Уилсън. 

Удроу Уилсън цял живот е бил “просто обвивка” на своя ариманичен двойник и е обслужвал целите на Ариман. Влиянието на Ариман върху него е разгледано от Норберт Глас в книгата “Ариманичния двойник в човека”. Антропософският лекар пише за двойника, че той “пребивава в човека навсякъде, където земната връзка е особено изразена в организацията на тялото: в сетивните органи, чрез които проникваме във външния свят, в белите дробове, доколкото те черпят своите елементарни сили от земното, и най-вече в цялата нервна система. Със съществуването си в тези области двойникът има способността да посее в човека семената на болести, които водят до втвърдяване и заземяване. Чрез тези страдания душите трябва да бъдат обвързани със земята и направени слепи за света на духа.”

(https://anthroposophie.blog.bg/history/2026/01/28/za-arimanichniia-dvoinik-v-choveka.1976254 

Парализата и последвалата смърт на Удроу Уилсън са коментирани от Рудолф Щайнер по следния начин:

“Трябва да осъзнаем, че ариманичните сили навсякъде навлизат все повече в историческото развитие. Две водещи личности - Уилсън и Ленин - починаха с едни и същи болестни симптоми, и двамата от парализа, т.е. и двамата предложиха врата на ариманичните сили. Тези неща показват, че световната история престава да бъде земна история и започва да се превръща в космическа история. Всички тези елементи са от голямо значение и се намесват в нашите конкретни въпроси.” (СС 260а, 5.2.1924)