Едуард БАГРИЦКИ
1895 - 1934
+ + +
От черния хляб и от вярна жена
заразни сме с немощ и бледнина.
С копита и камък сме дни проверени,
с пелина безсмъртен – води сме поени,
и устните наши горчат от пелина…
И ножът не е за дланта ни,
перото – не ни е по нрава,
копачът за нас не е почест,
ни славата – слава:
ръждиви сме листи
от дъба ръждив…
Лек вятър,
лек хлад
и опадваме тихо.
Чий път със телата си тук ще застелем?
И ноти какви ли ще капнат по тази ръжда?
И ще ли ни стъпчат тръбачите млади?
Над нас ще изгрее ли друга звезда?
От дъба ръждив сме опадал уют…
Разпалваме с мраз на бездомник уюта…
Нощес ще отлитнем!
Нощес ще отлитнем!
Летим напосоки - ръждиви листа…
Тръбят ни в ушите тръбачите млади.
И чужди звезди подир листопада
изгряват над чужди байраци в света.
Лек вятър,
лек хлад –
с нас опадвайте тихо,
след нас се носете,
в надбягване с нас
в полята заспете.
В степта те не са
отблясък на щика във облака тъмен
след тропот копитен по пътя ни стръмен,
след тръбния зов, отзвучал във леса.
От руски: Тихомир Йорданов