Немският художник и поет Герхард Райш е роден през 1899 в тогавашния Грюнберг в бившата немска област Силезия. Баща му бил търговец на жито и притежавал воденица, а семейството се отличавало с голяма набожност. На 4годишна възраст братът на малкия Герхард го спасява от удавяне, а в същата година Райш има видение, че един ден ще стане художник. По време на атака във Франция през Първата световна война бива спасен по чудо от смъртта. Това преживяване го разтърсва дълбоко и му потвърждава наличието на духовни същества.

      

Със своите над 300 картини и рисунки, както и със стиховете и кратките си медитационни формули, Райш посредничи на хората в издигането им към духовния свят. Сред най-важните му теми са природните духове, смъртта и животът след нея и пътят на духовния ученик. Има известни паралели между живора и творчеството на Герхард Райш и варненския художник Борис Георгиев. И двамата преживяват ужасите на двете световни войни, принудени да живеят в крайна бедност, но не правят компромиси и не се включват във властващите по тяхно време модерни течения - т.нар. -изми в живописта (кубизъм, дадаизъм и пр.). И Райш, и Георгиев се посвещават на това да рисуват духовното и макар техниката и темите им да са различни, то се открива в картините и на двамата, изобразено със светли, меки пастелни тонове. Докато Борис Георгиев влиза в контакт с Учителя Беинса Дуно и “Бялото братство”, Герхард Райш се среща през 1923 г. с антропософията и Рудолф Щайнер и тя оттогава го съпътства до края на живота му. До 1944 г. той пътува всяка година по два пъти и въпреки че не обхожда света като Борис Георгиев, излага картините си в различни немски градове, както и в Холандия.  

През февруари 1945 по пътя си към Берлин Червената армия навлиза в Силезия и в родния край на Герхард Райш. Къщата му с всичките намиращи се там картини е изгорена. Като немец по произход, художникът е взет в плен и заточен в руски лагер за военнопленници. След като Силезия минава във владение на Полша, немското население е прогонено от там. През октомври 1945 Райш е освободен от лагера и пристига в Германия целият в дрипи, без пари и полуумрял от глад. Първоначално се установява в Берлин, след това във Витенберг, а накрая във Фрайбург. През следващите години художникът рисува повторно повечето от унищожените си през войната картини. Благодарение на помощта на приятели и ценители на изкуството му, които идват отдалеч, за да видят неговите картини, той може да се посвети само на рисуването. Тихо, без шум създава творбите си, вдъхновени от срещата със съществата на духовния свят. Умира на 11.2.1975 във Фрайбург.  

Герхард Райш рисува не заради самото изкуство, а в подкрепа на духовния път на ученика. За произведенията си той казва, че ”могат да бъдат помощ при развиването на имагинативното мислене. У всеки човек душата създава имагинации, които обаче биват закривани от будното дневно съзнание. Едва след като то е утихнало в медитацията, проблясват образите на етера.“ Затова и произведенията му се използват от много хора като помощно средство при медитация.

             
В картината “Бдение над мъртвия” виждаме физическото тяло на току-що заминалия човек, което вече има почти същия тъмен, почти черен цвят като минералната земя, която съвсем скоро ще го приеме. От мъртвия като нишка се изнизват духовните му тела и се устремяват нагоре към духовните светове, където го очакват множество други души, напуснали земята преди него и обитаващи духовния свят.  

Най-известни са рисунките на Герхард Райш, възникнали от общуването му с природните духове. Една от тях е озаглавена “Планински дух”. 

                    

Величествен и сериозен, този планински дух бди над поверените му от йерархиите минерали, растения, животни и по-малки елементарни същества в района, който обитава. Погледът му едновременно приканва хората да осъзнаят присъствието му и да станат негови съработници в грижата за природата. Но същевременно той сякаш строго ни напомня да бъдем грижливи и внимателни с нея. Колко много произшествия с фатален край, случили се със самонадеяни алпинисти и туристи в планините, биха се избегнали, ако хората бяха по-смирени и имаха съзнанието, че крачейки към върховете, пристъпват в обителта на духове, към чиято дейност трябва да изпитват уважение и признателност, а не да се изживяват като завоеватели!



Ето какво казва Герхард Райш за картината си “Феите на цветята”: “Във всеки цвят, всяко растение, всяко дърво, около тях и навсякъде в природата живеят и действат омагьосани елементарни същества. Те очакват да бъдат освободени от изпълнения с любов поглед на някой човек, за да се издигнат към по-високите духовни царства. Тези феи тук се чувстват щастливи, че са били разпознати от един знаещ за тях човек.”

             

За картината “Два гнома със синьо цвете” антропософът Томас Майер, който има ясновиждане и контактува с природни духове (за него вж. в този пост http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/09/10/za-noviia-vid-elementarni-syshtestva-chiiato-poiava-e-predsk.1673838), споделя следното интересно впечатление в книгата си “Съвместната работа с елементарните същества”, т.2:  

“Фондацията “Герхард Райш” в Брукфелден на Боденското езеро излага картините на художника пред публика. При едно посещение специално за нас бяха извадени от архива много оригинали, между които и картината “Два гнома със синьо цвете”. В помещението почувствах силно присъствие, защото с тази картина е свързано едно древно джудже, високо около метър. То беше много самоуверено, излезе отпред и ми показа, че е работило десетилетия заедно с Герхард Райш. Било е с него, докато е рисувал всичките си картини и е съдействало да дойдат съответните същества и да се свържат с картините. Имах чувството, че джуджето смята себе си за художник, а Герхард Райш за помощника, който му смесва боите - във всеки случай сътрудничеството им е било равноправно. Джуджето е свързано с картините и се грижи за популяризирането им и за преживяванията на хората, които ги съзерцават. Сега по-добре разбирам тайната на неговите картини. Дори и да са репродукции, когато човек се вживее в тях, действително влиза във връзка със съответните същества. Те не са само изобразени, но и реално свързани с картините.”  

Ето един кратък стих от Герхард Райш, който освен художник, е бил и поет:  

В тих размисъл
човекът научи ли се да мълчи,
смекчава ли вълните на желанията си,
небето се открива и Учителят проговаря.
В тих размисъл
душата се отваря
и мисли се във нея.