Не трябва да се сърдим на норвежците, че са успели да създадат световен култ към Едвард Мунк и прочутата му картина "Вик". По същия начин французите създават изкуствена еуфория по трюфелите (5000 евро/кг. ) и японците към един определен вид зеленчук, който го гледат бабите в задните си дворове и присъства неизменно на японската трапеза. Чрез интернет и електронни пазари за търговия, японските баби продават веднага набраните зеленчуци (не мога да се сетя - нещо като праз) Ами нека създадем и ние, защо не го направим? Емоцията продава. Гледах веднъж, за един български  художник, който си намерил една германка (или тя го е намерила) и го чака само да нарисува нещо, за да му го купи. Човекът казва, че една изложба не може да направи като хората. Не зная това като оплакване ли да го разбирам или похвала. Но ето така действа маркетингът. Не е обаче единствено маркетинг. Трябват и меценати. Сега, кажете ми как да се пристрастя към намалените маратонки  "Adibbas" от черния петък?! Очевидно не мога. Трябва да измислят нещо по оригинално, за да ми вземат парите. Неслучайно във психологията на продажбите има една такава игра: "Накарай ме по 10 различни начина да купя от теб тази писалка".

норвежките педераси искат да ни взимат децата?