Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на anthroposophie
Име:
Тони То

Статистика
Популярни постинги:
58

Постинги този месец:
2

Гласове този месец:
43

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
2

Блогъри добавили в любими:
15

Блог вълни:
0
Последни постинги

В едно от писмата си до членовете на Антропософското общество (“Към приятелите”), които Ита Вегман пише редовно през 1925 г., тя споделя своите впечатления от Бургенланд 1. Д-р Вегман посещава тази австрийска провинция, следвайки стъпките на предишна своя инкарнация. С помощта на медитации и специално създадени за нея стихове Рудолф Щайнер я е стимулирал да открива предните си прераждания, в които двамата са действали съвместно. В СС 233 Щайнер говори за един древен мистерийен център, разположен близо до местата, в които самият той е живял като млад. Според него към този мистериен център някога се е отправил на поход легендарният владетел на древния Урук Гилгамеш. Гилгамеш, Александър Велики и ученикът на Тома Аквински Реджиналдо от Пиперно, споменати в текста, са предни инкарнации на Ита Вегман, в които тя отново е била заедно с Рудолф Щайнер (инкарниран съотв. като Енкиду, Аристотел и Тома Аквински).

Писмо на Ита Вегман до членовете на АО от 13.9.1925 

В моята статия за Бургенланд1 и замъка Бернщайн обещах да разкажа повече за тази област и нейната история. 

    image

                                       Замъка Бернщайн (de.wikipedia.org)

Защо тя толкова ни привлича? Защо сме изкушени да я посетим, когато чуем за нея? За антропософите, искащи да изживеят историята, е важно знанието за Бургенланд, където са се разигравали исторически събития, пряко или непряко свързани с антропософията. Тук навсякъде се откриват следи, водещи към събитията, за които ни разказваше нашият учител Рудолф Щайнер: за похода към днешния Бургенланд, който Гилгамеш предприел, за да бъде посветен, за ордена на тамплиерите, споменати в мистерийните драми на Щайнер, за алхимичната мъдрост, живяла в розенкройцерството.

Всички тези спомени нахлуват в нас при посещението на Бургенланд. В областта все още е жива духовността и който има разбиране, може интензивно да преживее наново случилото се там преди столетия и хилядолетия. Ние бихме предпочели да изберем за изходна точка към Бургенланд Винер Нойщат - родината на онзи, който ни разкри наново мистериите - и да последваме стъпките на Рудолф Щайнер през Нойдьорфл и Зауербрун, за да ни преведат през властващите тук спомени.

Питаме се къде ли е бил мистерийният център на Гилгамеш, накъде водят стъпките? Към мината за антимон, е отговорът, прозвучал вътрешно. Повечето от нас сигурно знаят, че в своите мистерийни драми Щайнер говори за една мина за антимон, разположена близо до рицарски замък и тя все още може да се открие в Бургенланд - в окръг Айзенщат между двата рицарски замъка Бернщайн и Локенхаус.

image

image

Мината за антимон, закрита през 1990г. Желязото в нея и до днес понякога оцветява водата на близката рекичка в оранжево (brettl.at, oe24.at).

Тази мина ще ни разкрие нещо, си казваме ние. И когато разпитаме душевните си сили, от тях се издига наученото от Рудолф Щайнер за метала антимон. Важността на антимона и неговите космически и земни въздействия стига отчетливо до съзнанието и в душата тихо се надига ощастливяващо ни разбиране.

Според Рудолф Щайнер антимонът има защитни способности срещу подземните сили на електричеството и магнетизма. С това се назовава един много важен факт. Можем също да кажем, че антимонът има защитни сили срещу Ариман. Там, където има находища на антимон, Ариман, който властва в електричеството и земния магнетизъм, не може да въздейства силно на хората и тяхното обкръжение. В местност, подложена на въздействието на антимона, атмосферата е по-духовна и по-подходяща за мистериен култ.

От съвместното действие на силите на Меркурий, Венера и Луната на Земята се образува металът антимон и именно това планетно въздействие оказва върху човека хармонизиращо, регулиращо влияние. Ето защо можем да говорим за антимонизиращи сили, нахлуващи в човека отвъд Земята. Ако той е изложен по правилния начин на тяхното въздействие, получава антимонизиращата сила от космоса и тя е същата като тази, присъстваща в концентриран вид в метала антимон на Земята. Тази извънземна антимонизираща сила влияе на етерното тяло чрез лунните сили, на астралното тяло чрез силите на Венера и на аза чрез меркуриевите компенсиращи сили. Ако човекът не е подложен на нормалното взаимодействие на тези три планети, възникват противоположни влияния, които могат да причинят болести. И тогава извънземните антимонизиращи сили трябва да бъдат заместени чрез въвеждане на метала антимон в човешкия организъм. 

Качеството, субстанцията антимон, приложена вътрешно или външно върху организма в по-силно или по-слабо потенцирано количество - защото от значение е мястото на прилагането - ще помогне на човека, който се намира в определено отношение с планетите и се нуждае от действието на антимона. С антимона се въздейства профилактично или се премахва страданието. Той не бива да се прилага, преди да е настъпил един определен момент - когато извънземните антимонизиращи сили чрез промяна на планетното положение предизвикат обратно действащи сили, проявяващи се на различни места като болест в човешкия организъм.

Алхимиците са знаели това и антимонът е бил основното им средство за изцеляване на болни, тъй като те са били и лечители. В душата се издига споменът за Василий Валентин 2. Той винаги е говорил за унгарски антимон, а такъв не може да се намери никъде другаде в Унгария, освен в Бургенланд 3. Тъй че Василий Валентин е свързан с тази област и ако продължим да търсим, ще открием неговите следи или тези на последователите му. Те водят до замъка Бернщайн, където се е практикувала розенкройцерската алхимия и където и днес в алхимичните кухни се откриват предмети и остатъчни вещества.

Василий Валентин, легендарна личност от 14.-15. век, е бил по-скоро вдъхновител, чиито въздействия са стигнали по всяка вероятност до човек на име Етафиен Раутер. А според Рудолф Щайнер въвб Василий Валентин са продължавали да действат ученията на Аристотел и Александър, разцъфтели в Александрия и повлияли оттам върху западния свят. Василий Валентин пише за себе си, че давайки обет, е предприел едно трудно пътуване до испанския Сантяго де Компостела. След завръщането си той донесъл слава и почести на своя манастир със знанията, получени в Сантяго. А тези знания са мъдростта на Аристотел и Александър, вляла се в розенкройцерската химия, много от която може да се намери в отделни текстове на Тома Аквински, предал алхимичното познание на своя ученик и приятел брат Реджиналдо от Пиперно.  

Такива импулси се излъчват от мината за антимон в Бургенланд, но историята на областта не се изчерпва с тях. От антимона мислите ни се прехвърлят към медта. Има ли някъде в Бургенланд находища на мед, се питаме? И наистина такива има - недалеч от мината за антимон, в подножието на хълма Херцберг 3 се намира една медна мина и целият хълм е пронизан от този метал. 

Ако Гилгамеш е приел посвещението си в някакъв мистериен център в Бургенланд, този център трябва да е бил тук, където антимонът е създал духовната атмосфера. Той вероятно се е намирал на един хълм, където действат силите на медта, защото епосът разказва за това, че в Бургенланд Гилгамеш е намерил онази мистерия, която повтаря в метаморфозирал вид древните атлантски мистерии. Възоснова на епоса Рудолф Щайнер ни разказва, че Гилгамеш е получил просветление и познания, поемайки субстанции, които са го направили възприемчив към съответните знания.

Какви са тези субстанции, които могат да доведат до такова просветление? Пак от Рудолф Щайнер знаем, че това са метали, които внесени след определена обработка в организма, са в състояние да събудят у човека познавателните сили. Именно медта е могла да доведе халдееца с неговото специфично устройство до просветление, без да му навреди. Само халдейците, при които азът и астралното тяло още не са били напълно проникнали във физическото и етерното тяло, са могли безнаказано, т.е. без да се разболеят, да приемат метала мед за придобиване на знания. 

И така можем да разберем как в този мистериен център, наподобяващ атлантските, в които са действали планетни сили, чрез приемане на определена субстанция Гилгамеш е стигнал до знанието на посветения. 

Няма да сбъркаме, ако приемем, че т.нар. "Херцберг" 4 е мистерийният център на Гилгамеш. На върха на хълма са намерени специфично оформени и подредени камъни, които при по-внимателно вглеждане създават впечатлението, че са останки от някакъв друидски кръг. Отделни камъни са били издялани като триъгълници, а при разкопките са намерени и каменни групи, оформени и разположени под формата на петоъгълник. Херцберг се намира в окръга Айзенщат заедно с друг хълм на име Кимберг с подобни находки, от който се открива свободна гледка към звездното небе и към цялата околност чак до унгарските земи, Австрия, Щирия, Хърватска и Крайна.

В нас възниква прекрасно преживяване при посещението на тези места, където преди столетия и хилядолетия е живяла древната мъдрост и съвременната цивилизация още не е заличила безогледно спомените за онези древни времена. Тук дори не минава и влак и изолирано и скрито от света, всичко пази атмосферата на старите спомени. Така с повторното намиране на металите антимон и мед в Бургенланд ние отново можем пипнешком да потърсим пътя към изживяването на древната и средновековна история и мистерийните предания.

Ръководни мисли

Преработени в определена форма, металите притежават въздействия, които имат терапевтична употреба при днешното развитие на човечеството. Някога те са били използвани за придобиване на такива състояние на съзнанието, които водят до познаване на свръхсетивния свят.

Различията в употребата на металите се дължи на различното устройство на хората преди и сега. В предишните епохи човекът е бил по-скоро двоичен, тъй като азът и астралното тяло отчасти още са пребивавали в духовния свят и не са били здраво свързани с етерното и физическото тяло, както е при днешния човек. Затова и металните субстанции са действали по друг начин и не са прониквали чак до физическия организъм.

При днешния човек с неговата здрава връзка между аза, астралното, етерното и физическото тяло, в случай че не се използват внимателно при заболяване, а за придобиване на знания, тези субстанции предизвикват болестно състояние, освен ако, разбира се, човекът не е преминал през строго морално обучение.

1 Бургенланд или Градище, провинция в източната част на Австрия 

2 Василий Валентин, лат. Basilius Valentinus, е бил вероятно бенедиктински монах от ХIX век, автор на алхимични текстове. 

3 До 1918 областта Бургенланд е била част от Унгария. 

4 Щайнер взема названието "Херцберг" от един роман на Карл Ивелин, но всъщност въпросният хълм (височина 833м) е известен под името Щайнщюкл. Днес покрай него минава екопътека.

Категория: История
Прочетен: 178 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 21.02 14:59
В историята са известни редица случаи, когато от един народ се обособява друг. Това е станало напр. с Холандия, отделила се от немския народ и Португалия, откъснала се от испанския народ. Но там процесът е протекъл постепенно и под ръководството на духовния свят, а новосъздадените народи са получили собствена мисия, свързана с корабоплаването 1. Случаят с Македония е по-различен, тъй като до този момент не личи тя да има някаква собствена духовна мисия, а освен това отделянето й от България се случва в съвсем друга епоха. 

Началото на обособяването на Македония от България съвпада по време с дейността на една категория паднали духове, които се опълчват на правомерната еволюция. Според Рудолф Щайнер тези духове стават особено активни през ХIX век 2. Навсякъде по света правомерните архангели, ръководещи народите, сякаш са изтласкани и отслабени, а на тяхно място върху хората започват мощно да въздействат демонични същества. Всичко това е свързано от една страна с последиците от материализма, а от друга страна със свободата, дадена на човека в Михаиловата епоха. Заради правото ни на свободен избор архангелите вече не се намесват пряко в нашата дейност и не ни водят като марионетки. Днес те могат да работят за нас само дотолкова, доколкото ние успяваме да се издигнем до тяхната сфера. 3

Съществуват два вида неправомерни архангели - луциферични и ариманични. Както отделният човек има луциферичен и ариманичен двойник в астралното и етерното си тялотака и архангелите, ръководещи народите, имат двойници, наречени народни демони 4. За разлика от правомерните (правилно развитите) архангели, които ръководят народите, неправомерните архангели/народни демони не са развили всичките си седем члена, а само пет или шест. Щайнер казва, че тези духове са изхвърлени на земята, защото духовният свят няма нужда от тях. Затова те се движат сред хората и ги разрояват на националности, подбуждайки стремеж към ободобяване. Тези народни демони са останали на по-ниска степен на развитие и влияят върху отношението на хората към техния език. 5

Луциферичните народни демони действат чрез сили, сродни със сексуалността, които заслепяват и надделяват над ясното азово съзнание и събуждат в човека националистическа ярост. Ариманичните двойници на народния дух разцепват човечеството на националности, като предизвикват илюзия за различност. Те се стремят да овладеят отделни народни групи, да създадат разцепление сред тях и да ги тласнат към взаимна омраза. На демоните се дължи разкъсването на човечеството на езиково обособени националности. Тези духове въздействат върху групи от хора по такъв начин, че чрез отъждествяването си с езика те да станат фанатични защитници на своята националност. Народните демони са особено активни от ХIX в. насам, служейки на Ариман, който се противопоставя на Христовата цел да хармонизира съвместния живот на народите, въпреки техните различия. Ариман действа чрез Наполеон, от когото води началото си обособяването по национален признак. 6

Знаем, че етерното тяло на архангела се издига като облакоподобна аура над областите, обитавани от "неговите хора", а техните етерни тела са сякаш положени в архангелската аура 7. През Възраждането и непосредствено след Освобождението връзката на българите в Македония с българския архангел е жива. Те се чувстват принадлежащи към България и това проличава много добре в думите на големия български родолюбец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот от Велес:

“И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе... Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему... Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!" 8

Но политическата, а постепенно и нарастваща физическа отделеност от българския дух-водач му пречи да работи сред македонските българи така, както в останалата част от страната. С времето откъсването на македонските области от България води до отслабване на влиянието на българския архангел върху тях. Когато на хората им се пречи да поддържат връзка със своя архангел, с всяко следващо поколение тази връзка отслабва, което личи и от спомените на Елена Андреева - една от стенографките на “Бялото братство” по времето на Учителя Беинса Дуно, която е от Македония 9:

 В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка, дошла в България? Е. А.: Българка. Аз съм българка, бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област, населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана. В.К.: Но вие се възприемате като българка. Е.А.: Аз съм си българка. Българка съм. Майка ми ми е казвала „Бугари смекерко!" т.е. българи смещерко. В.К.: Този въпрос е много важен. Защото утре ще дойде някой и ще ми каже: Елена Андреева е македонка, а не е българка. Е.А.: Не, казвам ви. Не, бугари сме, майка ми така ми е казвала, щото ние не казваме българи-македонци, а бугари. Колко пъти ми е казвала: „Бугари сме, керко!"  

В областите, отцепени от българския архангел, започват да действат агресивно други духове. Тук спада и двойникът на сръбския архангел, тласкащ сърбите към мегаломанския стремеж за териториално разширение, залегнал в доктрината на Илия Гарашанин. За осъществяването й работят многобройните сръбски масонски ложи, в чиито ръце на практика е цялата сръбска политика от края на XIX и началото на ХХ в. 10. Елемент от нея е сърбизацията на българското население в неосвободените области на Македония. Това става с помощта на корумпираната османска местна власт и под благосклонния поглед на руските консулски служители: "Не трябва да си правим илюзии; в Македония и мало и големо знае, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояването и подръжката на руските консули".11 

Сръбски училища се откриват дори и в селища, където въобще не живеят сърби. Както пише чешкият журналист Владимир Сис 12, докато през 1900г. в Македония е имало само 5000 сърбомакедонци, десет години по-късно те вече са наброявали 90000. Между 1929 и 1941г. сърбизацията е придвижена с административна реформа, според която части от Косово и Сърбия се обединяват с Македония под името Вардарска бановина. Така се създават условия за смесване на носителите на различни езици и налагане на сръбския като средство за общуване. 

Фактът, че т.нар. "македонски език" е създаден с декрет, говори ясно, че зад това действие стоят ариманични сили, които работят чрез законите. Тогава беше кодифициран вардарският диалект - най-отдалечен от българския книжовен език, който пък стъпва върху източните български говори. Следващата цел на създателите на "македонския език" беше да го обработят така, че да се заличи връзката му с българския език и в очите на носителите му и на останалия свят "македонският език" да бъде нещо различно от българския. А за определянето на това кое е самостоятелен език и кое е диалект, днешното ариманизирано човечество не използва само езикови фактори (които би трябвало да са водещи, защото езикът е животворящо същество, а не продукт за политическа употреба), но и политически. Затова и ролята на политическите фактори, намесващи се в езикознанието, нараства все повече. 

Ако се вземат под внимание само езиковите критерии, то македонският е друга, регионална форма на българския език. Разликите между него и българския са много по-малки и несъществени от разликите между някои немски диалекти. В това можем да се убедим, ако съпоставим от една страна книжовнонемския текст на молитвата "Отче наш" с неговите варианти на  платдийч (севернонемски диалект) и  цюритюч (швейцарски немски, в случая от гр. Цюрих), а от друга -  българския и македонския "Отче наш":
 image

Дори който не владее немски и няма представа как звучи Господнята молитва на тези твърде отдалечени един от друг диалекти, ще види, че различията между тях и книжовния немски са много по-големи, отколкото между българския и "македонския" език. Ето защо официалното становище на българските диалектолози е, че македонският е друга книжовна норма на българския език 13. По отношение на езиковите критерии това е съвсем правилно, защото македонският език” не е "резултат от естествен езиков развой, а политически продукт на една идеология от близкото минало." Той е създаден върху основата на българския книжовен език чрез съзнателно отдалечаване от него" и е плод на безпринципно езиково инженерство с явен политически привкус."(пак там). За безпринципността и зависимостта от политическата конюнктура говори и фактът, че официалното име на държавата Македония беше многократно променяно през последните години.

Особеностите на "македонския език" не са резултат от естествен езиков развой, а са нещо изкуствено, изработено в лабораторията на Коминтерна” (пак там), където впрочем беше изфабрикуван и молдовският език. 

Как се постигнаха различията на "македонския" спрямо българския език? Като се направиха промени в правописа - онази езикова област, която позволява реформиране чрез законови мерки. Въведоха се няколко нови букви по сръбски образец, с които македонските текстове стават видимо различни от българските.

На граматично ниво създателите на "македонския език" не можеха да направят нищо, макар че се опитаха да въведат сръбските падежи. Но граматиката е областта на езика, която е най-неподатлива на външни влияния и не може да се нахлузи току-така на друг език. А сръбският език е синтетичен, докато българският е единственият аналитичен славянски език. И именно тук проличава принадлежността на македонския към българския език като негов вариант - и в македонски, и в български (за разлика от сръбски) липсват падежи и инфинитив, има задпоставен член, а степенуването на прилагателните става с частиците по и най.

Македонският беше наводнен с думи и словоформи, които се различават значително от използваните в българския. На първо място го наситиха със сърбизми, които според известния македонски политик и литератор Любчо Георгиевски (Љупчо, както го пишат в Македония) съставляват 10% от македонската лексика, а още 10% са скритите сърбизми 14влада "правителство", здраво "здравей",  мора "трябва", исклучиво "изключително", односи "отношения".

Вкараха в ‘македонския език и огромно количество англицизми, романизми, интернационализми - и то такива, които не се използват в български или имат различен изглас у нас. Това на младите македонски филолози се представя като елемент на "модернизацията" на македонския 15, който се усещал от носителите на езика като архаичен и провинциален. Тази "модернизация" била средство, за да можел македонският език да оцелее. Всъщност истинската цел е да се отдалечи той от българския, така че и на езиково ниво да се изпълни критерият за самостоятелен език.

По мои наблюдения наводняването на македонската книжовна норма с чуждици се случва най-вече в областта на обществено-политическата лексика. Докато разговорната реч е съвсем разбираема за българите и най-много отделни думи да звучат архаично или смешно (сака "иска", чевли "обувки"), то езикът на македонските медии е подложен на интензивно насищане с чуждици, които не са характерни за българския. По правило те се възприемат с облик, който не съвпада със съответната българска форма: Брисел "Брюксел", вакцина "ваксина", карактер "характер", пензија "пенсия", резиме "резюме". Там, където няма как да се избегне звуковото сходство с българската дума, на помощ идват словообразувателните варианти: антички "античен", европски "европейски", светски "световен" (Светската здравствена организација "Световната здравна организация").

Ето някои изрази от македонските материали на "Дойче веле", които звучат много по-различно и чуждо за българското ухо в сравнение с цитираните по-горе думи на Йордан Хаджиконстантинов, написани през 1851г.актуелните проблеми ќе бидат решени, приватна лабораторија, пациентот е суспектен, владиниот портпарол негираше "правителственият говорител отричаше",  ургентни мерки "спешни мерки". 

Филипче вели дека сите вакцини се евалуираат, но дека сепак предност и се дава на европската мрежа на лаборатории и нивните вакцини. „Сметам дека сосема добро ќе ја спроведеме вакцинацијата“, дециден е министерот за здравство. "Филипче казва, че всички ваксини се оценяват, но все пак се предпочита европейската мрежа от лаборатории и техните ваксини. „Мисля, че ще извършим ваксинацията доста добре“, уверен е министърът на здравеопазването." 

В случая с Македония и нейното изпадане под въздействието на демони се проявява и една духовна закономерност - ако един народ бъде разделен от своя архангел, той губи смисъла на съществуването си и тръгва към националистическо втвърдяване и морална деградацияСтаващото оттатък границата показва, че протичат точно такива процеси, израз на които е и горенето на българското знаме на 14.1.2021. 

Какво бъдеще може да очаква македонците, които загубили връзката с българския архангел, търсят величието си в отдавна минали епохи и се опират на съмнителни медиумистични контакти с духа на Александър Македонски 16? Със сигурност недобро, ако продължават да се поддават на демоните и вървят по пътя на националистическа грандомания и омраза към България. А каква поука могат да вземат българите от съдбата на Македония? Най-вече да са будни и центрирани в Христос, без да залитат към фанатичност, високомерие, презрение или обратен национализъм, а да подхождат с истинско разбиране към процесите в Македония. Неправилно е на македонския национализъм, изграден изключително върху лъжи и фалшификации, да се отвръща със същотолкова отблъскващ български национализъм. Защото колкото повече българите се задълбочават само в националното, толкова повече свалят надолу своя архангел и стесняват съзнанието му. С народните демони можем да се борим само като ги осветляваме, като разкриваме техните действия и идентифицираме служителите им сред хората. Демонът става видим, когато насреща му излезе Христовият импулс, а когато е осветелен, той вече е обезсилен.


Използвана литература


Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910, Еренфрид Пфайфер, "Задачата на архангел Михаил”, 1946.

Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915. 

Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910. 

Срв. Рудолф Щайнер, СС 210, лекция от 7.1.1922. 

5 Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915.

6 Пак там.

Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 8.6.1910.

8 Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, "Цариградски вестник", 21.7.1851
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=801
 

9  “Изгревът на Бялото братство”, т.9, https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=3538&status=1&high=%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE#result_45555

10  Красноречиво свидетелство за твхната дейност се съдържа в книгата на Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920, чието издаване Рудолф Щайнер финансира с 5000 шв. франка и написва предговора към първото издание. 

1Любомир Милетич, Един документ на руската политика спрямо Македония "(1897 г.)”, сп. "Македонски преглед ", 1928, г. IV, кн. 4

http://www.mni.bg/2018/06/ruskata-politika-kum-makedonia_21.html#more

12 Владимир Сис, “Македония”, 1918, цит. по Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920

13 " За официалния език на република Северна Македония", София, 2020,  http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf

14 Изказване в документалния филм на Весела Смилец “Подмененият език” -https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html 

15 Срв. Константин-Йоан Младин 2017, "Романизацията като крачка към модернизация на македонския" https://bop.unibe.ch/linguistik-online/article/view/4120/6172

16 Вж. предния пост https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/01/31/aleksandar-donski-i-duhyt-na-aleksandyr-makedonski.1747141

 

Категория: История
Прочетен: 658 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 09.02 10:40
Един от най-ревностните съвременни македонски автори на историческа тема и присвоители на части от българската история е Александар Донски (между другото, бил е и стипендиант на Соросовото "Отворено общество"). Той е твърде продуктивен "литературен преведувач, раскажувач и историчар" с главна тема величието на македонците. За него разбрах от документалния филм на Весела Смилец "Подмененият език", излъчен наскоро по БНТ ( https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html  ). Във филма между другото диалектологът проф. Иван Кочев показа пред камерата корицата на една от книгите на Донски -  "Етногенетичните разлики между македонците и българите".   

Ето въпросната красноречива корица:

    image

От нея дори още преди читателят да се е запознал със съдържанието, става ясно посланието на книгата - между красивите хора вляво, потомци на античните македонци и уродливите азиатци вдясно не може да има никакво генетично родство.

Тук искам да се спра на друго четиво от Александар Донски - "Американски ясновидец в контакт с духа на Александър Македонски" (http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Amerikanski-Jasnovidets-vo-Kontakt-so-Duhot-na-Aleksandar-Makedonski.pdf).   

Общото впечатление е за напълно повърхностно и посредствено писание, по-слабо даже и от плахите опити на българските автори, начеващи в езотериката, които излизаха в първите години на демокрацията. Централен момент в повествованието е посещението на автора при американски медиум, към когото той се обръща, за да го свърже с духа на Александър Македонски. Причиних си прочитането на книгата само заради желанието да съпоставя предаденото в ченълинга с един факт, който Донски очевидно не знае - че индивидуалността, която някога е била инкарнирана като Александър Македонски, през ХХ век е живяла като д-р Ита Вегман (1876-1943) - близка сътрудничка на Рудолф Щайнер, положила заедно с него основите на антропософската медицина. Тя има много инкарнации заедно с Рудолф Щайнер (учителят на Александър Велики Аристотел в тогавашния живот), с когото са кармично свързани от векове. Затова би било странно такава извисена индивидуалност да се яви в ченълинг, за да задоволи любопитството на някакъв македонски грандоман.   

В книгата Донски обяснява твърде подробно и досадно как писал на различни американски медиуми, как си вадил американска виза, прилага кореспонденцията си с контактьора Стив Хърман. За последния разбираме, че чувал гласове, виждал образи, усещал миризми, а понякога и само неподредени импулси в мислите си. Контактът, описан в книгата, е комбинация между образи и хаотични мисли. Медиумът бил и "емотивно врзан со Балканот поради својата голема љубов од соседна Бугарија со која требало да се ожени".

Сеансът се е осъществил на 19.07.2008г. Въпросният дух, появил се като Ал. Македонски, ласкае госта, хвали писателската му дейност, нарича го "посветен" ("Многу е ретко некој да биде посветен толку колку што си ти"). Показателно е как появилият се дух дава съвети на Донски да въздейства върху подрастващите чрез лесни за четене книги, които ще възприемат идеите му :

"И чувствувам дека едукацијата ќе одигра голема улога среде младите генерации овие идеи да бидат ширени од нивна страна. Тие ќе ги шират во својот живот и начин на размислување... И овде сакам да кажам дека ако ти објавиш книга, нешто со лесен стил за да можат 13 и 14 и 12 годишни деца да го читаат, тоа ќе остави влијание врз нив. Тоа ќе ја оформи нивната животна филозофија... Кога тие 12-13 годишни деца ќе ја прочитаат, ќе ја апсорбираат за оформување на својата филозофија, која ќе ја задржат и кога ќе пораснат. ("И чувствам, че образованието ще играе голяма роля сред младите поколения при разпространението на тези идеи. Те ще ги разпространят в живота и начина си на мислене ... И тук искам да кажа, че ако публикуваш книга, нещо в лек стил, така че 13, 14 и 12-годишните да могат да я прочетат, това ще им окаже влияние. Това ще оформи тяхната житейска философия ... Когато тези 12-13 годишни деца я прочетат, те ще я усвоят, за да формират своята философия, която ще запазят и като пораснат.")  

Обаче в целия сеанс, за който между другото нито контактьорът, нито Донски могат с абсолютна сигурност да кажат, че е бил с духа на Ал. Македонски, има и моменти, на които гостът или не може, или не иска да обърне внимание.

На въпроса дали народът на Ал. Македонски и съвременните македонци са един и същ народ, медиумът отговаря: "Чувствувам дека луѓето на кои тој  
припаѓал всушност го населувале истиот простор каде вие живеете... Значи, да, вие сте ист народ... Но, исто сакам да кажам дека имало луѓе таму и... тие станале едно... И навистина има продолжение на нивното потекло. Чувствувам како да има пат и... Тоа е како во Америка. Ние имаме источен брег и западен брег. Иако тие се целосно одвоени физички, меѓу нив има големо растојание, тие навистина се ист народ и имаат иста култура... 
ЈАС: Тоа ми е доволно. (
 "Чувствам, че хората, към  които е принадлежал, действително населяват същата област, където Вие живеете. Значи, вие сте един и същ народ. Но искам и да кажа, че там е имало хора и те са станали едно. .. И наистина има продължение на произхода им. Имам чувството, че има един път и ... Това е като в Америка. Ние имаме Източно и Западно крайбрежие. Макар физически да са разделени, между тях да има голямо разстояние, те са наистина един и същ народ и имат същата култура. Аз: Това ми е достатъчно.)

Тук Донски не желае медиумът да се задълбочи по темата, защото думите, че хората от Източното и Западното крайбрежие на САЩ са един и същ народ, будят неприятни за македонистите асоциации с България и Македония. 

На молбата да каже някоя заръка духът отговаря: "Она што е неправедно поделено, никогаш... никогаш нема да опстои." ("Което е несправедливо разделено, никога няма да устои."). Това е толкова красноречиво, но Донски се затруднява с тълкуването или то не му е изгодно. Въобще всичко, казано в ченълинга, авторът тълкува в смисъла на идеите си за пряка връзка на македонците от времето на Александър Велики с днешните жители на ... кое поредно официално име беше? - Северна Македония. Тази връзка била отразена в уникалния македонски фолклор, в техните приказки и обичаи. 

Ето как чрез контакта със "самия Ал. Македонски" новаторски се обогатява аргументацията на македонистката доктрина. На нас в България може и да ни се вижда смешно, но човекът си вярва, а вероятно ще му повярват и младежите, за които духът му поръчва да пише. Обаче не би било зле и Александар Донски, и неговите сънародници да се замислят над заключителното поръчение на "Александър Македонски": "што ни порачува да правиме како нација, како Македонци? - "Кога вие самите на себе си наштетувате, никој не моЃе да ви помогне... " ("Когато вие сами на себе си вредите, никой не може да ви помогне."

Категория: История
Прочетен: 607 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 31.01 21:26
Представа за промените, наблюдавани в тази област през последните 20 години,  дават книгите на Томас Майер "Съвместна работа с елементарните същества" и интервюто на Верена Щал фон Холщайн пред изданието "Eurythmie in Bewegung". Т. Майер се е срещнал и разговарял с различни хора, които са в контакт с природните духове - научни работници, лекари, предприемачи, геоманти. Те всички, както и В.ф. Холщайн, имат способност за възприемане и контакт с елементарните същества, която или съществува от детството, или е придобита вследствие на духовно антропософско обучение.   

По думите на В.ф. Холщайн благодарение на публикуваните в последните години разговори с природните духове (вж. https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476, както и следващите постове) все повече хора узнават за тях и си дават сметка, че самите могар да възприемар елементарни същества. За духовете ползата е, че така те повече разбират хората и могат да преценяват по-добре човешките реакции. А според геоманта Волфганг Кьорнер ако хората имат съзнание за съществуването на природните духове и не ги смятат само за герои от старите приказки и легенди, те могат да се ползват от помощта им, която би им спестила доста усилия. Той дава пример със засаждането на липи в рамките на семинар по геомантия, за което хора без специални умение трябвало да изкопаят доста дълбоки дупки в твърда глинеста почва. След съзнателно отправен призив за помощ към земните духове, с тяхна помощ работата се свършила учудващо бързо, като възприятието е било за гноми, които седят върху лопатите и ги натискат надолу.

Антропософът Дирк Крузе възприема от Великден 2008г. насам съвсем ясно една обща зона между света на елементарните същества и човешкия свят. За тази зона според него отговаря същество, което е подобно на духовете на народите. Крузе смята, че това е архангел, който води до издигане и по-голяма будност на елементарните същества. Крузе е наблюдавал това явление в Средна Европа. Според него елементарните същества усещат внимание сред хората и това ги повдига. Те се чувстват повече приемани от представителите на човешкия свят. От своя страна това води сред хората до усещане, че природата сякаш е по-отворена. През всеки сезон в нея вече има повече от настроението на Рождество, така че човек сякаш се потапя в усещане за сериозно достойнство. Докато преди духовете са имали приятни душевни чувства при някои набожни хора или селяни, свързани непосредствено със земята и природата, с развитието на съзнателната душа днес те усещат все повече как човекът съзнателно се доближава до тяхната същност. В сравнение с нас тези същества са по-закрепени към земята, докато човекът може да отива и в духовния свят чрез смъртта и следващото раждане.

Но заради своята силна обвързаност със земята елементарните духове са в тежко положение и се страхуват, че ще бъдат завлечени още по-надолу. Затова те искат поне малко да се издигнат. Природните духове възприемат като благодат, ако фермерите внасят в почвата чрез био-динамичните препарати частица от космоса. Също когато хората съзнателно преживяват годишните празници и включват и съществата в отбелязването им, това е прекрасно за тях. А когато хората ги отминават, без да ги забелязва, това за тях е все едно затъват в тресавище. Те не могат сами да предизвикат християнизиране на земята, затова е важен човекът. Елементарните същества виждат, че човекът има потенциал да проникне земната еволюция с Христово съзнание, за което преди това не са предполагали, че е способен да го направи. Те забелязват и че духовният свят има голям интерес от развитието на човека. Елементарните същества искат да са съпричастни с нашите чувства, мисли и воля. Ако насреща си имат не студен интелект, а любов и благоговение, то това е благодат за тях. Практическият живот, както потвърждава и В. Кьорнер, се развива по друг начин, ако елементарните същества съзнателно бъдат привлечени.

Необходимо е обаче - това казват и Верена Щал фон Холщайн, и университетският професор, пожелал да остане анонимен - хората, особено антропософите, да обърнат внимание и на техническите същества, каквито има във всеки уред. Ако това не стане, тези същества биват завличани от ариманични духове. Техническите същества искат да бъдат възприети и обучени от човека, искат той да ги харесва и да влезе в контакт с тях. За тях човекът е мост между небето и природата и в такъв случай те стават част от този мост. Тогава са в състояние да поддържат уреда много по-дълго време в изправност, отколкото ако ползвателят му няма съзнание за техническото същество в него, а само ругае това, което му създава проблеми. Ако човек има съзнание за съществуването на техническите същества и отношение на благодарност към тях, много ремонти биха станали излишни, защото макар съществата да не могат да отменят физическите закони, те успяват да намерят пролуки и могат да поддържат уреда дълго време изправен.

Именно поради това съзнание у хората в Индия и други развиващи се страни старата техника втора и трета употреба, внесена от Европа, работи много по-дълго време. Индийците почитат духовете 
на машините на празника Ayudha Puja. Тогава всички машини, компютри, музикални инструменти и пр. се почистват, лъсват, смазват. После ги украсяват с цветя, браминът ги благославя и се излагат за поклонение, а всяка нова машина в индийските фабрики се благославя първо от брамина.   

Една тенденция, забелязана от геомантите В. Кьорнер и В. Шнайдер, е наличието на по-голяма строгост в сравнение с положението преди 20 години. Днес поради неглижиране от страна на хората, съществата са принудени са реагират на отрицателните действия на човека веднага. Те действат в жегите, наводненията и пожарите, като чрез бедствията прочистват пространството от материалистичните нагласи и настроения на хората. Заради стремежа за печалба на всяка цена човекът е в душевна беда и това се отразява и в природата. Тъй като елементарните същества отговарят за нея, те са принудени да действат по-решително, като предизвикват явленията, които хората усещат като последици от климатичните промени. За да се предприеме нещо по въпроса, не е достатъчно да се намалят емисиите на въглеродния диоксид, а хората трябва да променят вътрешната си нагласа, а оттам и поведението си.   

Природните духове стават по-строги и това отношение имат дори и най-простите елементарни същества. Според В. Кьорнер преди хората са имали известен период, когато духовният свят е толерирал делата им, но сега вече последиците им стават видими веднага и хората трябва да поемат повече отговорност за това, което правят. Ето защо елементарните същества не са длъжни вече да ги щадят, а реагират веднага, дори и това да има неприятни последици за хората. Решението се взема от висшите йерархии, а реализацията е в ръцете на природните духове. В зачестяващите природни бедствия се отразява скоростното осъществяване на кармата, защото хората застрашават земята с поведението си. На Брокен (най-високата част на планината Харц) Шнайдер е видял буреносни великани - въздушни елементарни същества, които по времето на урагана Кирил през 2007г. са опустошили Харц. На местата с унищожени горски площи след това е царяло невероятно спокойствие и умиротвореност, а младите фиданки, поникнали след урагана, на етерен план са били проникнати от Христова сила, за разлика от старите дървета.   

В. Шнайдер също констатира, че от началото на 21.век елементарните същества са направили скок в съзнанието си. Това се потвърждава и от наблюденията на В. Кьорнер и Д. Крузе. Отворена е врата към света на природните духове и те живеят не само със задачата си, но и някои от тях (по-висшите) развиват известно азово съзнание. Според Крузе по-големите и извисени елементарни същества, които съществуват от векове, се стремят към по-висше развитие, към постепенно включване и на духовен елемент, а не само на астрално и етерно тяло, така че да станат ангелоподобни.   

От началото на века В. Шнайдер (както и самият Томас Майер) възприема също и нови, сакрални елементарни същества, чиято поява е предсказана от Рудолф Щайнер (вж. по въпроса https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/09/10/za-noviia-vid-elementarni-syshtestva-chiiato-poiava-e-predsk.1673838 ). Тези същества  внасят ново качество на съзнанието в целия свят на елементарните духове, нещо като духовно или ангелско съзнание. Затова сега духовете участват в общия земен организъм много по-силно, като действат не само в етерния и астралния елемент, а са свързани с цялостното земно съзнание. Те нямат собствен аз като човека, но сега придобиват нещо духовно, което преди са имали само ангелите. Забелязват се фини етерни сили, в които може да се усети връзката с Христос.  

За пръв път Шнайдер наблюдава новите Христови елементарни същества малко преди слънчевото затъмнение през 1999г. в един параклис в Мунстер в Люнебургската степ. Появата на новите елементарни същества, които внасят нови Христови качества в природата, е възприета с ликуване от ангелския свят, а старите елементарни същества са били удивени. Новите елементарни същества според Шнайдер са в две разновидности - или с преобладаващ мъжки характер (Христови елементарни същества), или с повече женски характер (Софийни елементарни същества). Те имат способността да се свързват и разделят и сякаш преобразуват старите елементарни същества - нещо, което всъщност би трябвало да направи човекът.   

Скокът в съзнанието на елементарните същества е свързан с появата на Христос в етера. Новите Христови същества правят всичко, за да ускорят човешкото развитие. Те се противопоставят на задушаването на земята в света на материализма и техниката. Въпреки че човекът е все по-отделен от природата (в Европа това, което наричаме природа, всъщност е културно пространство), съществата поддържат душата на местностите и опитват да проникнат и техниката. Те с удоволствие помагат на хората. Този, който носи постоянно уреди като сърдечен стимулатор или инсулинова помпа, би трябвало да се опита да свърже техническото същество на уреда си с Христовите елементарни същества, които имат и лечебен ефект, осбено при душевни заболявания.     
Категория: История
Прочетен: 579 Коментари: 0 Гласове: 11
Последна промяна: 25.01 22:03
В книгата на Мартина Мария Сам "Рудолф Щайнер - детство и младост. 1861-1884" (Дорнах, 2018) е поместен епизод от ранните студентски години на Рудолф Щайнер, който разкрива как под влияние на срещата с един от двамата му учители Щайнер стига до преживяването на висшия Аз и във връзка с това до разбирането за двойния поток на времето. Според авторката на книгата споменатият тук учител е Учителя Исус.

"Между началото на лекциите при Симон Шпицер през октомври 1880 и януари 1881 трябва да се е случило онова, за което говори тук Рудолф Щайнер - как му се е разкрило ново разбиране за пространството, но все още не за времето.   

Напредъкът на Щайнер в разкриване на загадката на времето е свързан с въздействието на учителя му и с това, че той го е насочил към Фихте. Опрян на Фихте, през лятото на 1879г. младежът започва да търси същността на Аза. При това му прави впечатление, че Азът е онзи "фокус, който е невъзможно да бъде обхванат, защото непрекъснато се изплъзва назад, когато искаме да погледнен към него" (Beitrдge zur GA бр. 39, стр. 30). Този изплъзващ се назад Аз Щайнер нарича "чистия Аз" за разлика от всекидневния ни аз.   

Във връзка с разсъжденията върху природата на "чистия Аз"  той за пръв път стига до идеята за един поток, който тече назад. И обратно - явно във връзка с изживяването на висшия или чистия Аз, все повече му се разкрива същността на времето.  

Това изживяването на висшия Аз е първото нещо - поне с такова впечатление оставаме - към което е искал да го доведе учителят. Когато Щайнер казва на Шуре думите "Показах ти кой си, сега върви и остани самия себе си"1, то това, разбира се, има по-дълбок смисъл. Ученикът трябва да разпознае истинската си индивидуалност, а с това и специфичната си задача, защото само от нея се определя индивидуалността.  

Но едно толкова дълбоко разбиране на Аза не е възможно без да се преживеят вътрешно двата потока - единият (азов) поток, идващ от миналото и другият (азов) поток, идващ от бъдещето, сякаш винаги се сблъскват в актуалното изживяване на Аза: "Във всеки период от времето животът е пресечна точка на две течения, от които едното върви от бъдещето към настоящето, а другото от настоящето към бъдещето" (лекция от 17.5.1905, СС 324а)2.

За да събуди активното изживяване на съдбата сред членовете на Антропософското общество, през последната година от дейността си Рудолф Щайнер изнася лекциите за кармата. През януари 1924г. като въведение той говори за двете порти - портата на Луната и портата на Слънцето:

  "Онова, което действа в тези душевни сили от миналото, е свързано с Луната, а онова, което действа в настоящето, но към което ние всъщност ще се развием по собствена воля едва в бъдеще, зависи от Слънцето.... И гледайки към всичко, вплетено в съдбата ни чрез това, което сме преживели като хора в миналото, ние съзираме в него като минало, вплетено в нашата съдба, вътрешното си лунно битие. А в онова, което винаги пристъпва към нас в настоящето като определящо съдбата, слънчевото, ние виждаме не само онова, което действа в настоящето, но и което ще въздейства върху бъдещето. Ето как миналото и бъдещето се преплитат в човешката съдба (лекция от 27.1.1924, СА 234)3.  

На този фон може да се разбере преживяването на "вечното ядро на съществото ни", което е имал Рудолф Щайнер в нощта на 10. срещу 11. януари 1881. За щастие разказът за това толкова разтърсващо събитие е съхранен в едно писмо (или чернова на писмо), адресирано вероятно до Йозеф Кьок:  

"Беше през нощта на 10. срещу 11. януари, в която не спах и един миг. До 12 и половина се бях занимавал с различни философски проблеми и най-накрая се хвърлих на леглото. От край време съм се стремял да изследвам дали е вярно казаното от Шелинг: "Във всички нас живее една тайна, прекрасна способност да се оттеглим от промените на времето в нашето най-съкровено Себе, съблечено от всичко, прибавено отвън и там под формата на непреходното да съзерцаваме вечното в нас." Аз вярвах и още вярвам, че съм открил съвсем ясно в себе си тази най-съкровена способност, за чието съществуване винаги съм подозирал - цялата философия на идеализма сега застава в променен вид пред мен: какво е една безсънна нощ в сравнение с такава находка!" 4  

1 Из разговор на Рудолф Щайнер с Едуард Шуре относно един от учителите му, за този разговор вж. тук: https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/11/29/mojesh-da-pobedish-drakona-samo-ako-se-oblechesh-v-negovata-.1684744

2 В тази лекция Рудолф Щайнер описва много точно феномена на двата времеви потока, особено с оглед на езотеричното обучение. Вж и лекцията от 4.11.1910 в СС115).  

3 Вж. по въпроса и лекциите от 25. и 28.2. и от 6.2.1924 в СС 240.  

4 Срв. "Философски писма върху догматизма и критицизма", осмо писмо.    
Категория: История
Прочетен: 466 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 23.01 20:56
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 252450
Постинги: 283
Коментари: 15
Гласове: 1584
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728