Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на anthroposophie
Име:
Тони То

Статистика
Популярни постинги:
225

Постинги този месец:
3

Гласове този месец:
27

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
6

Блогъри добавили в любими:
27

Блог вълни:
0
Последни постинги

Откъс от лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 1.4.1918 г. в Берлин (СС 181 “Земната смърт и мировият живот. Антропософски дарове за живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето”)

… да си представим земното същество [гледано от] от космоса … не е нереална представа, а съвсем реална идея, която например някога е хрумнала на Херман Грим. Но той се извинил веднага след като записал тази идея. В едно есе от 1858 г. той казва, че човек би могъл да си представи (но веднага отбелязва: "Тук не изказвам някакъв постулат на вярата, това е само фантазия"), че душата на човека, когато се освободи от тялото, би се движила свободно в космоса около Земята и в това свободно движение би наблюдавала Земята отвън; тогава това, което се случва на Земята, ще изглежда на човека в съвсем друга светлина, казва Херман Грим. Човекът би опознал всички събития от друга гледна точка. Например той би погледнал в човешкото сърце "като в стъклен пчелен кошер". Мислите, възникващи в човешкото сърце, биха се появили като от стъклен пчелен кошер! - Това е един прекрасен образ. - А след това си представете по-нататък: Този човек, който известно време витае около Земята, гледайки я отвън, сега идва, за да се въплъти отново на Земята. Той има баща и майка, има родина и всичко, което съществува на земята и сега би трябвало да забрави всичко, което е преживял от другата гледна точка. И ако например той беше историк в днешния смисъл, той не би могъл да направи нищо друго, освен да забрави всичко преживяно, защото с онези представи не може да се пише история.

Това е представа, която е много близка до истината. Защото е съвсем вярно, че човешката душа между смъртта и новото раждане сякаш се носи около Земята, но както често съм описвалл гледа към нея отвисоко заради кармичните връзки. Обаче там душата през цялото време има усещането, че тази земя е одушевен и одухотворен организъм и изчезват предразсъдъците, че тя е само нещо бездуховно, само геоложки обект. И тогава Земята става доста диференцирана, тогава тя става толкова диференцирана за разглеждане между смъртта и новото раждане, че наистина Изтокът например изглежда различно от американския Запад. Не може да се говори с мъртвите за Земята така, както се говори с геолозите за нея, защото мъртвите не разбират геоложките понятия. Но те знаят: Когато Изтокът - Азия и по-навътре в Русия - се гледа от космоса, Земята изглежда сякаш покрита със синкаво сияние, синкаво, синьо-виолетово; така се вижда тази страна на Земята от космоса. Ако я гледате от западното полукълбо, където е Америка, тя изглежда повече или по-малко горящо червена. Ето я полярността на Земята, видяна от Космоса. Разбира се, Коперниковият мироглед сам по себе си не може да Ви даде това; то е различен поглед от различна гледна точка. И за онзи, който има въпросната гледна точка, сега става разбираемо, че тази Земя, този одушевен земен организъм, се показва външно по различен начин в източната си половина и в западната си половина. В източната си половина Земята има своята синя обвивка, а в западната половина има нещо като избухване на вътрешността навън, откъдето идва и изгарящото червеникаво отвън. - Ето един от примерите как човек може да се ориентира между смъртта и новото раждане според това, което после се научава да разпознава. Той се научава да разпознава конфигурацията на Земята, различния вид на Земята по отношение на космоса и на духовния свят. Той се научава да разпознава, че тя е синьо-виолетова от едната страна и изгарящо червена от другата. И в зависимост от духовната потребност, която човекът ще развие от своята карма, това ще му определи къде да се въплъти отново. Разбира се, трябва да си представите нещата по много по-сложен начин, отколкото току-що казах. Но от такива взаимоотношения човекът развива силите между смъртта и новото раждане, които след това го карат да се въплъти в детско тяло с определена наследственост.

Това са само две цветни определения, които дадох. Разбира се, освен цветовете има и много други определения. Засега ще спомена само, че между Изтока и Запада, в центъра, гледана отвън, Земята е по-зеленикава, по-зелена примерно в нашите области. Така че всъщност вече е налице едно триединство, което може да даде важна информация за начина, по който човек може да направи определящо за себе си онова, което вижда между смъртта и новото раждане, за да се появи на едно или друго място на Земята.

Ако вземете предвид това, постепенно ще стигнете до идеята, че в отношенията между човека, въплътен тук във физическо тяло и развъплътения човек играят роля неща, които обикновено дори не се вземат предвид. Ако отидем в чужда страна и искаме да разберем хората, трябва да научим езика им. Ако искаме да общуваме с мъртвите, също трябва постепенно да научим езика им. Но това е и езикът на духовната наука, защото всички така наречени живи и всички така наречени мъртви говорят на този език. Той е този, който достига оттам към нас и от нас натам. Но особено важно е да усвоим не само абстрактни представи, а и образите на Вселената. Ние ще имаме представа за Земята, ако си представим една сфера, плаваща във Вселената, която от едната страна свети в синьо-виолетово, от другата страна е горяща или искряща в червеникаво-жълто; а между тях има зелен пояс.  

Визуалните образи постепенно пренасят хората в духовния свят. Това е важното. Човек естествено е принуден да дава такива картинни представи, когато говори сериозно за духовните светове, а освен това е необходимо не само да се вярва, че тези картинни представи са някакви измислици, но и да се направи нещо от тях. - Нека разгледаме още веднъж: синьо-виолетово светещата източна земя, червеникаво-жълто искрящата западна земя. Но в тях има и различно нюансиране. Когато мъртвият човек в нашата съвременна епоха се вглежда в определени точки, тогава от мястото, което тук, на Земята, е белязано с това, че е Палестина, че е Йерусалим, той вижда от средата на синьо-виолетовото нещо като златно образувание, като златно кристално образувание, което след това оживява: това е Йерусалим, видян откъм духа! 

             image

Снимка на Йерусалим от космоса, публикувана в Х от първия арабски астронавт Султан ал Неяди от ОАЕ на 23.6.2023 (преди започването на наказателната акция на Израел срещу палестинците)

Именно това играе роля и в Апокалипсиса - ако говорим за имагинациите - като "небесния Йерусалим". Това не са въображаеми неща, това са неща, които могат да бъдат видени. От духовна гледна точка при мистерията на Голгота е било същото, което може да се преживее при физическото наблюдение, когато днес астрономите насочват телескопите си към Вселената и тогава виждат това, което ги удивлява, например сиянието на звездите. От духовна гледна точка, погледнато от Вселената, събитието на Голгота е било изгряването на златна звезда в синята земна аура на източната половина на Земята.Ето ви имагинацията за това, което развих онзи ден [в края на лекцията]. Всъщност става въпрос за това как чрез такива имагинации могат да се създадат представи за Вселената, които да поставят човешката душа в духа на тази Вселена по един чувстващ начин. 

Ако се опитате да си представите заедно с починалия кристалната форма на небесния Йерусалим в синьо-виолетовата земна аура, която се изгражда в златен блясък, това ще ви доближи до него; защото това е нещо, което принадлежи на имагинациите, в които починалият умира: Ex Deo nascimur - In Christo morimur (От Бога се раждаме - в Христос умираме)!

Има начин човек да се затвори за духовната реалност и има начин да се приближи до нея. Можете да се затворите за духовната реалност, като се опитате да изчислите реалността. Въпреки че математиката все още е дух, дори чист дух, при прилагането ѝ към физическата реалност тя става средство за затваряне към духовното. Колкото повече изчислявате, толкова повече се изолирате от духа. Веднъж Кант казва: "В света има толкова наука, колкото е математиката в него.” - Но от друга гледна точка, която е също толкова основателна, може да се каже и следното: В света има толкова мрак, колкото хората са успели да изчислят от него.  

И човек се приближава към духовния живот, когато от външния поглед, особено от абстрактните представи, все повече и повече напредва към имагинациите, към картинните представи. Коперник накара хората да изчислят Вселената. Противоположният възглед трябва да накара хората отново да си представят образно Вселената, да мислят за Вселена, с която човешката душа може да се идентифицира, така че Земята да изглежда като организъм, проблясващ във Вселената: синьо-виолетов, със златно сияещия небесен Йерусалим от едната страна, искрящ в червеникаво-жълто от другата страна.

Откъде идва синьо-виолетовият цвят от едната страна на земната аура? Когато видите тази страна на земното кълбо, физическият аспект на Земята, погледнат отвън, изчезва; аурата от светлина става по-прозрачна и тъмнината на Земята изчезва. Именно това създава синьото, което прозира. Можете да си обясните това явление от теорията на цветовете на Гьоте. Но тъй като от вътрешността на Земята в западната половина избухват искри, така се разпръскват, че както казах и онзи ден, в Америка човекът наистина се определя от подземното, от намиращото се под Земята, затова вътрешността на земята излъчва и разпръсква ислри във вселената като червеникаво-жълт отблясък, като червеникаво-жълт искрящ огън. - Това е само много слабо очертание на един образ. Но той има за цел да Ви покаже как днес е възможно да говорим не само с общи, абстрактни мисли за света, в който живеем между смъртта и новото раждане, а в много, много конкретни представи. В края на краищата това може да подготви душата ни, за да се свърже тя с висшите йерархии, с онзи свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане.

Категория: История
Прочетен: 967 Коментари: 0 Гласове: 12
Последна промяна: 10.03 13:40
Честит празник на всички жени! Обаче жените трябва много да внимават Международният ден на жената да не им се изплъзне, защото разбираме, че Осми март вече не бил празник само за жените, а за "жени, лесбийки, небинарни, транс- и интер-хора". Поне в Германия е така.

            image

Туит на Зелената партия в Германия по повод Деня на жената, който казва, че трансжените също са жени.

С други думи, политиката на трансджендъризма иска да се присламчи към символа на този ден със своя дневен ред, в който равните права на жените са само една от многото точки - и то единствено ако крайният резултат не е справедливост, а джендър справедливост. И Осми март в кръговете на полово обърканите немци не се нарича вече Ден на жената, а “ден на Flinta” (Frauen, Lesben, inter*, nonbinary, trans* und agender Personen - жени, лесбийки, интер-, небинарни, транс- и безполови хора).

                       image

Подполковник Бри Фрам в момента е най-високопоставеният транссексуален офицер в Министерството на отбраната на САЩ.

Колкото и да е странно, дори и флагманът на немския феминизъм, списанието на Алис Шварцер “Ема”, отбелязва в статия по този повод, че определянето на това “кой е жена и кой е мъж” вече не се основава на "обективно установими физико-биологични характеристики", а става по приумиците на объркани индивиди. Самата Алис Шварцер се възмути в книгата си "Транссексуалност. Какво е жена? Какво е мъж?" от фундаменталното отричане на биологичния пол. 

Но това да си определяш сам пола не е само акция на объркани идивиди. Оправни хитреци вече се възползват от законовите възможности да си определиш сам пола, без да си се подложил на операция и терапия за смяна на пола и се обявяват за жени, за да се доберат до привилегии, които мъжете не могат да ползват. Това наскоро беше установено например в Сеута, Испания, където в последно време цели 37 полицейски и военни служители са се декларирали като жени, но без да се подложат на операция за смяна на пола:

https://nachrichten.es/37-polizei-und-militaerbeamte-aendern-in-ceuta-ihr-geschlecht-um-leistungen-zu-erhalten-weil-sie-nun-frauen-sind/

Оказало се, че било много по-лесно да се стигне до повишение в службата, ако си от женски пол, макар и фалшив, защото имало квота за процент жени в командването. Както по социалистическо време цигани и турци влизаха с тройки в някои специалности в университета, защото имаше квота за студенти от малцинствата.

           image

Създания, смятащи се за жени, “обучават” деца от детски градини - горе в Австрия и долу в САЩ:
                image

Човечеството, най-вече в западния свят, днес няма никакво разбиране за женското и мъжкото начало и една от последиците на това неразбиране на земен план виждаме във възникването на течения като радикалния феминизъм и неговата още по-уродлива кармична последица - трансджендъризма. Също и във факта, че то позволява на дадени задкулисни кръгове умишлено да прокарват концепцията, че няма биологичен пол и всеки сам може да си определя пола. (Виж по темата и поста https://anthroposophie.blog.bg/history/2023/11/15/koi-pecheli-ot-transdjendyrizma-i-zashto-toi-vyobshte-se-poi.1888506 ). Техните проводници в “цивилизования” свят стигнаха толкова далеч, че си присвоиха дори правото да забраняват употребата на исконни думи като баща, майка, сестра, брат, както и да измислят и налагат нови. В Германия те не се посвениха дори да “преведат” Светото писание на джендърски немски, в който говорят за Б*г, моята спасителка”, както се случи в протестантската църква на Берлин/Бранденбург (https://reitschuster.de/post/passion-kirche-betet-gender-gott-an/ ). 

Това показва, че днес хората, включително и Божии служители напълно са загубили връзката си с Христос, а някои са станали съзнателно служители на черните ложи, които имат интерес от преждевременното преодоляване на половото разделение, което наистина ще настъпи в далечното бъдеще на човечеството, но от съзнателната дейност на Аза. 

 

Категория: История
Прочетен: 1355 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 08.03 18:04

Поздравявам с националния празник всички, които милеят за България, търсят връзка с архангела й и работят за нея!


Похвала на древните болгаре и на отечеството им

Стихотворение от Христодул Костович Сичан-Николов, публикувано в сборника му “Мясецослов или календар вечний“ (1840)

България славна, слава приимаше,

      в старите времена чести добиваше

от сичките царства, мали и велики,

      които славеха нейните прилики.

Придобиха име старите й чеда

      славяно-болгаре, заради победа.

Гдето победеха, руце повдигаха,

      слава Богу Марсу сичките викаха.

Нашите прадеди бяха поклонници

      на много богов и тепли служебници.

Но великий Диа (1) като един баща,

      на сичките бози (2) така им отвеща:

„Чада мои мили, бози и богини,

      нещо съм намислил от многу години,

тая моя мисъл ще да я направа

      доле на землята, за да я оправа.

Сичките царщини ще да ви разделя,

      кому где прилича, ще да му отделя.”

Диа, бог небесний, това като рече,

      скоро го направи, как що се обрече,

раздели местата, кому где прилича,

      вечно да го има и да го обича.

Диа, бог великий, често прегледува,

      Тракия с Месиа (3) така отредува:

они да се дадат богу юначкому,

      Марсу стреличнику, на бой неситому,

защото людете, що се раждат тамо,

      наред са юнаци от местото тамо.

На бой, кога идат, тулумбеци бият,

      с песни и сос игри душманете трият;

Марс им невидимо и тайно помага,

      дерзост и мужество на сердце полага.

Они течат на бой каквото на сватба,

      но то придобиха се от свише дарба.

Сичкото им дело на левско прилича,

      зато направиха в нищо да различа,

но да показва царскио им печат -

      лев с корона венчан и тича как крилат.

Той вечно да явя болгарската сила,

      левски и мужески вразите си била.

Тебе, Боже, слава и промисли твоей

      Болгария дава от совести своей.

Защо си прославил старите й чеда

      на небо и земли секий да ги гледа.

На сите славяне зарождението

      от Россия виси и множението,

они се простреха по сичка Европа

      и след многу години светского потопа.

Старото си име не го изгубиха,

      но вкупе сос него собственни добиха

имена от многу и разни причини,

      до дванаесет са, какво ми се чини.

Сички мужественни и великодушни,

      знаят ги, защо с’ и самите бездушни,

но най-преклонени къде добри дела.

      На нашите бащи вишнята (4) е дала

промисъл Божия, коя е избрала

      них начинатели на добро е дала

понеже они са най-напред прияли

      християнска вяра и са показали

пут и на родо си, за да се остават

      от таквия бози, които се прават.

Като изтребиха многобожието,

      начеха да искат просвещението,

за да го воведат по своите места.

      Мусите (5) викнаха от нихните уста,

на славянский язик букви сочиниха,

      книги преведоха, школи соградиха,

на земли безсмертна слава оставиха,

      от Бога нетленни венци придобиха.

Христодул Костович Сичан-Николов (1808 - 1889) е възрожденски деец, протестант, роден в Самоков. По семейна традиция е изпратен в Рилския манастир, където остава седем години. След това учи в Австрия и след връщането си в България работи като учител. Автор е на помагала по аритметика и българска граматика, както и на сборника “Мясецослов”. 

След смъртта на Константин Фотинов (1858г.) Христодул Костович се включва в групата, работеща върху превода на Библията на новобългарски език заедно с Петко Славейков и американските протестантски мисионери доктор Елиас Ригс и доктор Албърт Лонг. Тъй като българската православна църква е подчинена на гръцката патриаршия, а митрополитите гърци не са били заинтересовани Божието слово да звучи на български, то заслугата за създаването на т.нар. Цариградска или Славейкова библия е на протестантските мисионери, които с помощта на българите Петко Славейков, Константин Фотинов и Христодул Костович Сичан-Николов превеждат Божието слово на говоримия тогава новобългарски език.

             image

Христодул Костович Сичан-Николов (вляво), до него са д-р Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Славейков

В своята автобиографична книга “Прекършени криле” (Пловдив, 1997г.)  Иванка Коларова, отгледана от племенника на Христодул Костович Сичан-Николов - Иван Сичанов, си спомня как като момиче присъства на една дискусия през 20те години на ХХ в. с участието на нейния “дядо” Иван Сичанов в Чамкория, която дава някои интересни детайли. 

“... В Цариград построеният с лични средства на филантропа Христофор Роберт през 1869 година колеж бе открит за младежи от всички вяри и народности. Там аз се почувствах горд, че съм българин. Полиглотът Алберт Лонг, познаващ добре и руски език, ни изнесе беседа на тема: „Старата слава и величие на българославяните." Той подчерта, че преди Джон Уиклиф да преведе Библията на английски, през 855 година Кирил и Методий съставят глаголицата и превеждат Библията на български език, признат oт папата след триезичието: староеврейски, гръцки и латински език. Нека каже Георги Попов, който предаваше уроци по български език на журналиста лорд Странгфорд. Този чужденец водеше книжовна война в полза на българския народ. На този протестантски християнин никой не плащаше, нито той търсеше изгоga.

Изправи се строен мъж с приветливо лице, високо чело и хубави черти. Той заговори с мелодичен глас:

- Прав е Горбанов, че в наше време беше мода да се изучава български език и аз бях търсен. Колкото за протестанството, тя си остава най-просветената християнска религия. Още през 1850 година със Султански ферман по настояването на Англия е признат „протестанският миллет". Мисионерът доктор Алберт Лонг през 1857 година е открил в Шумен протестантско общество. През 1859 година - в Търново. Вдигат се храмове в Пловдив, Стара Загора, София, Самоков, Битоля... Мога още да говоря, но нека дадем думата на завършилия с награда “Роберт колеж” пастир Иван Сичанов, който днес е между нас. Дано не се е засегнал от думите на хаджи Димов, че протестантите са „богонемили" сектанти. 

Дядо се изправи и както си беше внушителен, привлече погледите на всички.

- Не е обида за мен да бъда сравняван със средновековните богомили. Тези мъченици на убежденията си с будно социално чувство са проповядвали, че никой няма право да заробва ближния си, освен по законите Христови на Любовта. Те са се противопоставяли на разложителния разкош на дворците на болярите и на византийския бля сък из църквите. Предпочитали са да се молят под някой величествен дъб. Не приемат сътворените от човешка ръка икони и не приемат светостта на кръста, на който е разпнат Христос. Сигурно феодалите са отслабнали, като са загубили своите закрепостени роби, обработвали земите им. Отказът да служат като наемни убийци във войската е отслабило военната мощ, но колкото и да е било силно тогавашното Българско царство, не би могло да спре пълчищата гладни анадолски номади, техният кървав ураган е достигнал до Виена. Разбягалите се богомили са пренесли идеите си из цяла тогавашна Европа. Може да се каже, че те са лютерани преди Лютер ga се яви. Може би е случайно съвпадение, но големите държавници Вашингтон и Джеферсон приемат девиза „Никому господар и никому роб!" - девиза на нашите богомили, Не приели и имперското пиратство на Албиона, хиляди ирландци, шотланци, квакери и пуритани напускат английския остров. Заселват се в Америка. Основават щата Ню Ингланд, тук те продължават своите традиции. Живеят под крилото на църквата, която храни с духовна манна душите. За 5-6 десетилетия с инициативност, упорит труд и ум Америка е вече по-богата от митрополията Европа. Държавните власти не облагат с данъци средствата, които се дават за благотворителност Откриват се фондации, надпреварват се филантропи в добротворство. Пребогати стават и църквите, защото всеки дава десятъка от печалбата си в църковната каса. Обзети от благороден порив, църковните отци решават да вземат участие в световните проблеми. Няма ли да изчезнат враждите и войните, ако се християнизира планетата и всички народи се побратимат в христи со единство? Църквите внасят средствата си в Борда. Започва се формиране на армия от мисионери. Мощна вълна завладява светли умове да се подчинят на Христовите повели: „Раздай богатството си! Тръгни по целия свят и благовествувай моето слово!" Обсебени om благородни пориви и добра воля, тръгват мисионерите из планетата с волята да превърнат човекоядците в ангели, да премахват злините, където ги срещнат. Първият мисионер в българските земи е убит от турски разбойници и той оставя млада жена с малко gете.

Господин хаджи Димов се размърда и се обърна към дяgo:

- Искам да попитам вас, протестантските прозелити, не се ли прилепват към вашите общества подмамени от помощите, дето се изпращат от Америка? И от американския Борд ли получаваш платата си?

- Не, господин хаджи Димов. Американският Борд издържа американските мисионери. Моята заплата се гласува от обществото. Работил съм в Банско, във Варна, София и в Пловдив. От години вече съм останал на грижите на дъщеря си, която е учителка. Но щом се засегна личния ми живот, нека кажа - аз съм българин от Македония. Родът ми бе от Воден - града на водoпадите, от красотата на които се възхищава лейди Марстън. Тази англичанка, обикаляла земите на Отоманската империя, останала силно впечатлена от стремежа към просвета у българското население. Като се върнала в Лондон, изпратила 200 лири на мисионера Яков в Пловдив с поръчка да подпомогне някое училище, защото, пише тя, със страстта, с която англичанинът се стреми към златото, французите към удоволствията, с такава радост българите се стремят към просветата. Омъжена в Самоков, майка ми овдовя. И тя реши да ме изпрати при брата си в Рилския манастир. От род в род тя изброяваше седем души аскети. Аз щях да бъда осмият. Чичо ми ме изгледа изненадан, защото бях пораснал и стърчах над него. Прегърна ме и горко зарида. През сълзи той разкри гнетящото брожение в манастира: 

 - Тия гречешки антихристи, Господ да ги порази, изгориха всички български евангелия. Скрил бях две тука зад сандъка имам скривалище в стената. Дошъл бе веднъж владиката с придружители. Ядоха, пиха. Една вечер ме заприказваха в трапезарията. Ласкаеха ме те с елейни думи, че няма по-висок и по-дълбок глас от моя. Караха ме им пея. Съветваха ме да не пея „Господи помилуй" на варварския български, че Господ не ще ме разбере. Като се прибрах в килията, какво да видя? Подът разкъртен, сламеникът на одъра - разпран, скривалището ми разбито и евангелията ги няма. Няма живот тук за тебе. Още утре тръгваш към Цариград. Там брат Христодул нека се погрижи за тебе. 

Цариград ме смая с великолепието си. По улиците на този удивителен град се чуваше говор на турски, гръцки, арменски, руски, английски, френски и немски език. Злободневието бе „Източният въпрос". Водеше се подмолна война за наследството на „болния човек", но султанът си властваше. Макар и със заеми от Албиона. Чичо ми Христодул много не ми се зарадва, като пристигнах. Той водеше аскетичен и скромен живот. Беше скъперник, а аз щях да бъркам в джобовете му. Беше завършил в Одеса. Пеша бе обиколил Швейцария и пръв бе открил върхове в мъчно превземаемите швейцарски планини. Разказах му за притесненията на майка ми, за отчаянието на чичо Янаки в Рилския манастир. Чичо ми прояви съчувствие за окаяния живот на сестра си и брат си. Самият той разкри колко подмолна политика се води от гръцките фанариоти. Обладани от тяхната „Мегали идея” те убеждавали чужденците, че всички земи в полуострова до Дунава са гръцки, че племето „българи" са техни наемни орачи и копачи, неспособни за друго. Направи впечатление, че първите награди за висок успех всяка година се взимат от момчета, които се определят като българи. Директорът им Хямлини и сър Джоунс предприели пътуване из земите на Турската империя, населявана предимно от българи. Върнали се и започнали да споделят впечатления u да nuшат panopти. Описали, че никъде не срещат “непристоен смях", че българите с трудолюбие са превърнали земята в „Ханаан". Открили, че тази народност се отделя от другите, населяващи империята, с будна мисъл, свободолюбив дух и любознателност. Не останало скрито и голямото въжделение за свобода от турското владичество и от още по-тежкото - на гръцката патриаршия, която чрез църквата се стремяла да затрие забравения от Европа български народ.

Свидетели на отчаяната борба за болезнения черковен въпрос, чули за изгорените евангелия на българославянския език, мисионерите от „Bible House“, където се превеждала Библията на всички езици, откликнали на духовната нужда на българите да четат словото божие на своя език. Те привлекли Петко Славейков и чичо ми Христодул Костовия Сечанов на работа. Заедно с тях са д-р Ригс, полиглотът, който знаел санскритски, староеврейски, старогръцки, латински, френски и арменски. Четвъртият бил доктор Лонг.  

Георги Попов каза, че са го търсели да предава уроци по български език. За да задоволи интереса на учащите се, д-р Ригс издал през 1844 г. българо-английски словар и граматика. Пътни книжари са оставили дописка, че през 1828 година на Солунския пазар за половин час са продали пет хиляди евангелия Хората възкликвали: „Колко е сладко да четеш божиите откровения на сладкия си матерен език”. Петко Славейков и чичо ми се спрели на източното Великотърновско наречие. По-късно те превели и Библията на черковнославянски за служба из черквата и на говоримия български език. На малко хора е известно, че доктор Чомаков (6) от Пловдив е завършил медицина в Италия, изоставил е лекарския си кабинет и се е озовал в Цариград. Потърсил помощ от граф Игнатиев. Разкрил му жестоките борби в църквата „Света Богородица", където църковният певец, произнесъл „Господи, помилуй" на български език, а после бил съборен и тъпкан от подкованите c пирони обувки на станимашките лангери. Като покровител на православието и с дипломатическия имперски стремеж към гръцките топли води, граф Игнатиев останал глух и неотзивчив към страданието на българите. Отчаян, доктор Чомаков се озовал пред мисионера пастор Ригс с настоятелна молба българите да бъдат приети в лоното на протестантската религия.

- Вие не знаете какво искате! - се засмял д-р Ригс и обяснил, че работата на мисионерите се ограничава само в просветна дейност.

И действително в най-мрачното време на подхвърления на забрава български народ, в дългата робска нощ изгрява като светилник вестник „Зорница"; преведени са много назидателни книги, чете се на висококултурния говорим български език Книгата на книгите, която дава целебната глътка на огорчените и смутени души, вдъхва духовно здраве и упование.

Дядо седна на стола си. Чуха се ръкопляскания, но в това време господин хаджи Димов с прегракнал глас надвика ръкоплясканията.

- А как се забравя, че протестантска Англия и протестантска Германия в Берлин зачеркнаха от картата на света целокупното ни отечество България и подхвърлиха на изгнание населението? 

- Вашата болка е в моето сърце, господин хаджи Димов, защото съм българин от Македония - отвърна дядо, като се изправи и продължи: - Ключът за разбиране се крие във факта, че в политическите игри невсякога най-мъдрите и светли умове на нацията поемат кормилото на властването. Виждаме в Англия как аферистът Дизраели, чрез женитба за с 20 години по-възрастна от него, се домогва до парламента. С гъвкавия си прозорлив еврейски ум, финансиран от сънародника си банкера Ротшилд, изгражда величието на Албиона. Лорд Странгфорд нарича Дизраели „Фламинго в английския курник". Гладстон също критикуваше имперското пиратство в налагането на английските имперски интереси на всички народи. Дизраели съзря в „целокупна България" опасен помощник на едноплеменна Русия и затова реши да задуши България.

И все пак намерили сила и смелост нашите възрожденци да коригират отчасти неправдата. Обединиха Северна и Южна България. Изумен остана светът пред смелостта и никой не дръзна да се противопостави на справедливото дело. Смалена е родината ни, но тя има всичко, за да бъде земен рай! А всички разновидности на религията се кланят на един бог! А той е любов! Изпълнени ли са сърцата ни с Божията любов, няма място за омраза към друговереца. И нека Бог пази България и младият ни цар Борис ІІІ!

Много ръце стиснаха ръката на дядо тази вечер. Като напуснахме вилата, вън вече беше тъмно и ние бавно, с препъвания, се прибрахме в нашата квартира.“

————————---—–

Бележки

1. Зевс

2. богове

3. Мизия

4. върховната, висшата

5. музите

6. Д-р Стоян Чомаков - 1819 - 1893 - лекар, възрожденец и борец за църковна независимост, борец срещу гръцкото влияние в Пловдив.

Категория: История
Прочетен: 1984 Коментари: 0 Гласове: 14
Последна промяна: 03.03 07:38
Преводна статия на италианския журналист и антропософ Пиеро Камеринези, публикувана на сайта му liberopensare.com

Тази история заслужава да бъде разказана, защото както и други подобни, може да ни даде представа за сериозността на пандемията - глобалната епидемия от деменция - която вече е заразила голяма част от човечеството, но която особено жестоко връхлита нашия митичен свободен и демократичен Запад. 

А как действа пандемията? Преди всичко чрез езика, чрез преобръщане на значението на единственото означаемо на думата.

Агресивните войни се превръщат във “войни за освобождение” или “износ на демокрация”. Незаконните окупации се превръщат по магически начин в “хуманитарни мисии”. Здравната диктатура се превръща в “отговорен избор”. Военните, които окупират суверенни държави, са “съюзнически войски”, а тези, които се опитват да защитят страните си от нашественици - както и онези, които поставят под въпрос еднозначността - са “терористи”. Законът на по-силния се превръща в “международен ред, основан на правила”. Узаконяването на геноцида се превръща в “право на защита”. Обърнатият расизъм се превръща в “антирасизъм”.

Защото в проекта за всеобщо поробване на човечеството един от основните инструменти е именно езикът. Език, който - обикновено чрез преобръщане на значението му - се използва като лост за предизвикване на определени емоции, както добре е показано в "1984" на Джордж Оруел.

Партийните лозунги са прости, противоречащи си фрази, обаче те са догми и е забранено да се спираме на очевидната непримиримост между частите им:

"ВОЙНАТА Е МИР"

"СВОБОДАТА Е РОБСТВО"

"НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА"

Дори някой да има смелостта да иска да ги опровергае, той вече няма да намери думи за това: “демокрация”, “свобода”, “знание” не съществуват в новия речник. Новоговорът е могъщ, той атакува мисълта и я унищожава още в зародиш.

Проектът е добре конструиран и идва отдалеч. Понякога обаче има "неравности по пътя" дори за фалшификаторите на езика, както ще видим сега. Но нека преминем към историята, която искам да ви разкажа.

Тези дни стана известно, че амбициозната програма за изкуствен интелект “Джемини” е допуснала голяма грешка и мама Гугъл няма да ѝ позволи - докато ситуацията не бъде поправена - да генерира изображения на хора, след като този престижен пример за ... ъъъ ... изкуствен интелект беше наречен от многобройни критици "абсурдно уокистки" и "откровено расистки".

Точно така, защото “Джемини” - стартиран по-рано този месец като съперник на доминиращия GPT модел на OpenAI, който управлява ChatGPT и рекламиран като "най-способното семейство модели" на “Гугъл”, тъй като е способен да генерира "привличащи вниманието изображения" - при поискване на изображения на бащите-основатели на САЩ, руски императори или френски крале, папи и дори войници на нацистка Германия, е предложил резултати, възхваляващи модерната американска концепция за "разнообразие" с наистина смешни резултати.

Когато е помолен да създаде изображения на викинги, “Джемини” показва изключително чернокожи в традиционно викингско облекло. Помолен за изображения на бащите-основатели на САЩ, програмата предоставя изображения на местни жители в колониални дрехи и дори на чернокож Джордж Вашингтон. Помолена да създаде изображение на папа, “Джемини” показва само хора с етническа принадлежност, различна от бялата раса.

               image

                       Така е изглеждал Джордж Вашингтон според ИИ

          image

                                       Образи на папи според ИИ

Но “Джемини” не е автономна прграма; очевидно някой е въвел насоки, които определят нейното функциониране. А те са именно насоките на идеологията на уокизма, която днес е безспорната обща мисъл отвъд Атлантика. 

Моделът на woke, което по случайност означава "буден", "събуден", всъщност представлява идеологията на подчинението на една-единствена мисъл. Така че, както бе посочено по-горе, думата означава точно обратното. В действителност самоопределящата се като "пробудена" култура изобщо не се интересува от пробуждането за реалността. Целта е да се заличи реалността, като се наложи критерият за "многообразие" като единствения верен, неоспорим, краен етап на едно човечество, окончателно освободено от онези истини и обичаи, които се смятат за идеологически ограничения. 

Изглежда, че белите са единствената расова категория, която Джемини отказва да покаже, казват хората от “Фокс бизнес” в своя експеримент с изкуствения интелект.

В друг пример “Джемини” изобразява тримата мускетари на Дюма в чернокож и женски вариант, както и двамата "главни царе на Русия" като черни.

                            image

(От ляво надясно: френски крал, гръцки философ, саксонски рицари, викинг, тримата мускетари, велики руски царе, римски император, щастливи европейски двойки, рицари на Кръглата маса (още примери на сайта https://www.lebigdata.fr/google-gemini-ia-raciste-anti-blanc )

Дори “Ню Йорк пост” - един от мегафоните на доминиращата идеология в САЩ - се подигра с “Джемини”, наричайки програмата “абсурдно уокистка", а бившият кандидат за президент на САЩ Вивек Рамасвами я нарече "откровено расистка" и добави, че "смущаващото глобално пускане на Джемини доказва, че Джеймс Деймър - инженерът, уволнен през 2017 г. заради критиките си към доктрината за многообразието на компанията, е бил "100 процента прав за превръщането на “Гугъл” в идеологически ретранслатор".  

Интересен е отговорът на “Джемини” на въпроса защо не се създават изображения на хора с бяла кожа:

"Това би засилило вредните стереотипи и обобщения за хората въз основа на тяхната раса. Изображенията на бели хора, според ИИ създават стереотипна представа за бялата раса, която може да бъде "вредна" за хората с различна от бялата раса и за обществото като цяло”. 

Разбира се, “Гугъл” побърза да заяви, че е наясно, че в “Джемини” има неточности в някои исторически представяния на генерирането на образи, а на следващия ден обяви, че "вече работи по решаването на проблемите" с функцията за генериране на изображения, като добави, че заявките за генериране на изображения на хора ще бъдат спрени до пускането на подобрена версия.

Е, за известно време “Джемини” няма да може да ни развеселява с образи на женски или черни папи или нацистки войници от азиатски произход; но ние, които сме склонни да мислим за най-лошото, не сме съвсем убедени, че това е безобиден инцидент и си спомняме за прозореца на Овертон...

Сега, за да се върнем към преобръщането на значенията на езика, да видим какво казва Густав Льо Бон в своята "Психология на тълпите":

“Думи с най-неясен смисъл понякога въздействат най-силно. Такива са например: демокрация, социализъм, равенство, свобода и други, чийто смисъл е толкова смътен, че дебели томове не стигат за уточняването му. И въпреки това някаква наистина вълшебна мощ се свързва с кратките им срички, сякаш в тези думи се крие решението на всички проблеми. Те обобщават най-различни несъзнавани стремежи и надеждата за осъществяването им … Не всички думи и не всички изрази имат свойството да изграждат образи; а някои от тях след време се изхабяват и не означават нищо повече от съзнанието. Тогава те се превръщат в празни звукове, главната полза от които е да освободят употребяващия ги от задължението да мисли.” 

"Сгъстяването" на понятията - както недвусмислено видяхме през последните години - позволи пълното и майсторско осъществяване на фалшификацията на думите. Крачката беше кратка - от способността магически да се предизвикват емоционални реакции чрез определени ключови думи до изкушението да се променя - или дори преобръща - значението на самите думи. 

Защото, както вече беше казано, проектът за поробване на човечеството започва с фалшифицирането на езика. 

Преди век Рудолф Щайнер заявява: 

“Когато искате да постигнете определен резултат в света, резултат, който трябва да представлява обратното на обичайната посока на развитие на човечеството, тогава му давате, така да се каже, име, което означава обратното. Човечеството трябва да се научи да не вярва сляпо на имена.” (21.9.1920 г.)

Затова той ни съветват активно да проверяваме информацията, ако искаме да се освободим от постоянните фалшификации, на които сме подложени:

“Само жаждата за знание и волята за учене правят човека способен да вижда ясно събитията в света.” (пак там)

С други думи, необходимо е "поне веднъж да бъдем проникнати от потребността - тази потребност трябва да бъде внесена поне веднъж в съвременния живот - да развием не ентусиазма на разсеяността, а ентусиазма на вниманието.” (пак там) 

И така, не просто внимание към думите и събитията в света, а ентусиазирано внимание. А от тези думи сценарият става още по-ясен:

“Лекомислено е, когато някой си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знае работата. Ако беше така, никъде в целия физически свят нямаше да има това, което съществува: човешката свобода.” (Рудолф Щайнер, Дорнах, 11.12.1916 г.)

Така че нашата задача, както вчера, така и днес е следната:

“Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното. Хората трябва да се съобразяват с тях, като изхождат от свободата си. По-далеч от лекцията, от споделянето на истините не бива всъщност да се отива. Останалото трябва да последва по свободно решение; така да последва, както следват нещата, които се взимат като решения въз основа на импулсите на физическия план.”(Рудолф Щайнер, Дорнах, 19 ноември 1917 г.) 

Трудно е това указание да бъде разбрано погрешно, дори ако човек иска.

Категория: История
Прочетен: 2544 Коментари: 0 Гласове: 11
Последна промяна: 24.02 16:33

Имаше вече достатъчно коментари по интервюто на Тъкър Карлсън с Путин, няма да се спирам на него подробно, но един детайл от разговора ми направи впечатление, защото има отношение към състоянието, в което се намира светът днес.

Когато Тъкър Карлсън попита Путин как християнската му вяра се свързва с неминуемото отнемане на животи по време на войната, а Путин взе да говори за руската душа, американецът вметна:

“Значи смятате, че тук работи нещо свръхестествено? Когато гледате какво става в света, виждате ли делата на Господа? Казвате ли си: Тук виждам действията на някакви свръхчовешки сили?

На това Владимир Путин отговори: “Не, честно казано, не мисля така. Мисля, че световната общност се развива по свои вътрешни закони и те са такива, каквито са…” 

(https://www.novinite.bg/articles/248033/Cyaloto-intervyu-na-Takar-Karlsan-s-Putin-na-balgarski-ezik ; На руски: http://kremlin.ru/events/president/news/73411 )

Тук Путин или бърка от незнание/заблуда, или съзнателно не иска да отговори искрено. И в двата случая обаче той се представя като марионетка - една от многото политически марионетки - на Ариман. Като дух на лъжата и заблудата, Ариман успява да държи хората на тъмно и в заблуда, че събитията в света са резултат от случайност, че “световната общност се развива по свои вътрешни закони” (както каза Путин) и не са замислени и осъществени с участието на духовни същества. За Ариман Рудолф Щайнер казва: “Ариман е дух на лъжата, който като фокусник залъгва хората с илюзии, но действа заедно със събратята си в един духовен свят. Ала самият той не е илюзия, о не! “ (лекция от 1.1.1909, СС 107). 

В духовния свят постоянно се води битка между добрите и противоборстващите духове, която се отразява и на земята. И всъщност най-важният проблем днес не са войната в Украйна, етническото прочистване в ивицата Газа или другите конфликти по света. Най-важното е, че хората масово не желаят да осъзнаят духовните реалности, които стоят зад земните конфликти.

От Учителя Беинса Дуно са известни следните думи, част от едно много силно утринно слово: “Външно войната се води от хората, но зад тях се крие нещо друго. И конете взимат участие във войната, но друг ги напътва. Конят не отива доброволно на война, господарят му го кара. Както конникът възсяда коня и го управлява, така и духовете възсядат хората и ги карат да се бият.” (“Синовно отношение”, 17.10.1943 г.) 

По времето на Първата световна война илюстрованите пощенски картички са били основното средство за изразяване на идеи. Имало е картички с патетични, патриотични, пропагандни мотиви, картички, целящи да развеселят войниците или да очернят врага. В същото време Рудолф Щайнер е работел на строежа на първия Гьотеанум в Дорнах наред с лекционната си дейност. Един ден той се върнал от Базел с една пощенска картичка, казвайки: “Това е най-доброто нещо, излязло по време на тази война.” Ето как изглежда тя:

                           image

Горната половина на картичката е заета от фигура с мефистофелски черти, която между другото много прилича на образа на Мефистофел, изграден от знаменития Никола Гяуров. 

                                     image 

                 Рондо на Мефистофел в изпълнение на Николай Гяуров:       https://bnt.bg/bg/a/nikolay-gyaurov-kato-mefistofel-1971-godina

Тази фгура можем да идентифицираме като Ариман, който на своята пишеща машина - лаптопа на онова време - вместо клавиши натиска фигури. Качеството на фотографията не позволява да разпознаем сред тях конкретни лица, но можем да приемем, че това са фигурите на всички водещи личности на онова време, през които Ариман е действал. Натискането на съответната фигура предизвиква светкавици, разпалващи пожарите на бойното поле в долната част на картината. Това е световната война на земята, в която ожесточено се бият войници от различни страни. Дали през 21. век човечеството пак ще съучаства в подобен сюжет на Ариман? Има такава възможност и тя ще е изцяло от полза за Ариман, защото тогава той ще може да се изяви като “миротворец” и да заблуди възможно най-много хора. Въпросът е дали ще направим всичко възможно да осуетим такава перспектива. Ако като Путин (или поне според това, което отговори на Карлсън) и ние смятаме, че никакви надчовешки сили нямат отношение към земните събития, то имаме всички шансове да стигнем до Трета световна война. 

Когато си затварят очите за реалността на духовния свят, за действащите добри и злотворни духовни сили, хората се превръщат в избиващи се един друг войници на бойното поле, върху което падат светкавиците от Ариман, натискащ своите фигури-клавиши. 

      image

Клавишът Борис Джонсън (един от споменатите в интервюто на Путин) заедно с Джейкъб де Ротшилд 

Понеже Путин спомена Джордж Буш младши в интервюто като политик, с когото са имали разбирателство, ето две техни снимки от книгата на високопоставения италиански масон Джоеле Магалди от 2014 г. “Massoni. Societа a responsabilitа illimitata” (“Масоните, дружество с неограничена отговорност”), където могат да се намерят подробности и снимков материал за Путин, Буш младши и други световни политици, “разписали” се при масоните. 

image  image

Категория: История
Прочетен: 2545 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 13.02 22:05
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819453
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031