Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на anthroposophie
Име:
Тони То

Статистика
Популярни постинги:
237

Постинги този месец:
2

Гласове този месец:
30

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
6

Блогъри добавили в любими:
28

Блог вълни:
0
Последни постинги

Размишления на Пиеро Камеринези от сайта му liberopensare 

(https://www.liberopensare.com/the-donald-tra-john-wayne-e-i-sacrifici-rituali/ )

 

Няколко часа след това - неуспешно или инсценирано? - покушение срещу Доналд Тръмп, докато чакам да стигна до дъното на случая, ако това изобщо е възможно, в съзнанието ми изникват две неща.

Първото носи името Холивуд. 
Освен очевидната странност на снайперист, който удобно е успял да се разположи на покрива на сграда на малко разстояние от сцената на митинга на една от най-ненавижданите американски фигури - обстоятелство, разказано в няколко холивудски филма - да не говорим за факта, че изглежда почти точно копие на убийството на Кенеди - видяхте ли снимката, която вече символизира събитието? Кръстоска между прочутата снимка от Иводжима
                          image

и легендите около Джон Уейн, символа на Америка на пионерите, смелостта, мъжагата, мъжа, който никога не пита... Накратко, изглежда, че някой е чакал точно този момент, за да създаде нов герой без недостатък или страх.

Всъщност е добре известно, че силата на образите е много по-всеобхватна и манипулативна от езика, чиято сила сега е драстично намалена от злоупотребата с цифровите медии. От друга страна, добре известно е, че съзнателното манипулативно използване на образи е изцяло англо-американско изобретение, което води началото си още от XVII в., когато англичаните отлично разбират, че образите са много по-ефективни от думите и ги използват по онова време, за да демонизират испанците, техни противници в завладяването на Новия свят.

Безскрупулното използване на образи всъщност довежда в края на XIX в. до появата в САЩ на първите таблоидни вестници (жълтата преса), препълнени със сензационни, манипулирани новини, карикатури, печатни букви, снимки на цяла страница, благодарение на които вестниците на Рандолф Хърст постигат космически за времето си продажби, публикувайки предполагаеми зверства, извършени от испанците: убити деца, изнасилени жени, кървави кланета. В резултат на това общественото възмущение позволява на САЩ да започнат война срещу Испания.  

Онези, които са планирали този метод на манипулация през десетилетията, са наясно как информацията, базирана на образи, разчита на когнитивната уязвимост на адресатите, използвайки вече съществуващи тревоги или убеждения, които ги предразполагат да приемат невярна информация.  

Ето защо след MAGA - Make America Great Again (“Да направим Америка отново велика”) - твърдение с безспорна ефективност, сега имаме бивш президент, който се кандидатира за втори мандат, изправя се окървавен след удар, откъснал парче от ухото му, само на крачка от смъртта и крещи Fight, fight (Бой, бой) - още едно твърдение, което ще влезе в историята на този свят, толкова пълен с образи и празен откъм съдържание.

          image

Второто съображение се отнася до ритуалните жертвоприношения. Нека обясня. Да започнем от факта, че най-голямата демокрация в света вече е убила четирима президенти - Ейбрахам Линкълн, Джеймс Гарфийлд, Уилям Маккинли и Джон Фицджералд Кенеди - и е ранила други четирима: Теодор Рузвелт, Франклин Д. Рузвелт, Хари Труман и Роналд Рейгън. С оглед на това, следейки сутрешните публикации на световните агенции, коментиращи опита за покушение срещу Тръмп в Пенсилвания, си спомних за ритуалната игра пелота, използвана от маите в Централна Америка.

Тази игра имала много специфични характеристики, които я оприличават на ритуалните жертвоприношения, широко практикувани преди завоеванието на Новия свят: два отбора играели с каучукова топка; играчите можели да я удрят само с бедра, колена, хълбоци или рамене. Топката се хвърляла от отборите от едната страна на игрището до другата, докато един от тях не се провали, като я изпусне или изхвърли. Играело се на дълги игрища, оградени със стени, като най-добре запазеното е в Чичен Ица в Юкатан.

       image

Защо говоря за връзките между играта пелота и човешките жертвоприношения? Защото изглежда, че някои удобно нагласени  мачове - имало ли е футболни уговорки и тогава? - са предвиждали поражение на отбора, съставен от военнопленници, които неизбежно били принасяни в жертва.

Но това, което е още по-поразително - и свързано с убийствата и атентатите срещу президенти - е, че след ритуалните мачове главата на капитана на един от двата отбора, вероятно на отбора победител, била отрязвана, тъй като в културата на маите ритуалното жертвоприношение е началото на пътя към божествеността. Ето защо е възможно наградата за победата да е била жертвоприношението, разглеждано като начин да се доближиш до боговете.

И така, като събера двете съображения - света на холивудските образи и ритуалните жертвоприношения - опитът за убийство на Доналд Тръмп ми изглежда като желание да го предаде не на божествеността, а на подчовечността на манипулативните образи.
Докато в същото време от тази страна на Атлантическия океан човешките жертвоприношения в Палестина продължават с пълна сила.

Дали Молох жадува за кръв, за да омагьоса и парализира все повече човечеството в очакване на идването на Антихриста?

Фантазии? Може би, но Знаците на времето би трябвало да ни научат на нещо от фактите в новините и от нас зависи да се опитаме да разберем тези знаци.

Категория: История
Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 15.07 17:15

 

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 23-ти ноември 1905 г. в Берлин (СС 54 “Загадките на света и антропософията”

В цялата природа виждаме примери за взаимодействието на отделни същества в едно цяло. Вземете само човешкото тяло. То се състои от независими същества, от милиони и милиони отделни самостоятелни живи същества или клетки. Ако разгледате част от това човешко тяло под микроскоп, ще откриете, че то всъщност е съставено от такива самостоятелни същества. Но как те работят заедно? Как онова, което в природата би трябвало да образува едно цяло, е станало безкористно? Нито една от нашите клетки не проявява своята отделност по егоистичен начин. Чудодейният инструмент на мисълта, мозъкът, също е съставен от милиони фини клетки, но всяка от тях работи на своето място в хармония с останалите. Какво предизвиква сътрудничеството на тези малки клетки, каква е причината едно по-висше същество да се проявява в тези малки живи същества? 

Душата на човека е тази, която предизвиква такова проявление. Но човешката душа никога не би могла да работи тук на земята, ако тези милиони малки същества не се откажат от своята отделност и не се поставят в служба на голямото, общо същество, което наричаме душа. Душата вижда с клетките на окото, мисли с клетките на мозъка, живее с клетките на кръвта. Тук виждаме какво означава обединението. Обединението означава възможността едно по-висше същество да се изрази през обединените членове. Това е общ принцип в целия живот. Петима души, които са заедно, които мислят и чувстват хармонично заедно, са нещо повече от 1 + 1 + 1 + 1 + 1, те не са просто сбор от пет, точно както нашето тяло не е сбор от петте сетива, но съжителството, живеенето на единия в другия означава нещо доста подобно на съвместното живеене на клетките на човешкото тяло. Едно ново, по-висше същество се намира сред петимата, а дори само сред двама или трима.

"Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". Това не е единият и другият и третият, а нещо напълно ново, което възниква чрез обединението. Но то възниква само когато индивидът живее в другия, когато индивидът черпи сили не само от себе си, но и от другите. Обаче това може да се случи само ако той живее безкористно в другия. Ето как човешките обединения са тайнствените места, в които се спускат висши духовни същности, за да работят през отделните човеци, точно както душата работи през телесните членове. 

В нашата материалистическа епоха хората не биха повярвали лесно, обаче в духовнонаучния светоглед това не е само образ, а нещо във висша степен реално. Затова и духовният изследовател не говори просто за абстрактни неща, когато говори за дух на народа или душа на народа или за семеен дух или за духа на някаква друга общност. Духът, който действа в едно обединение, не може да бъде видян, но той съществува и съществува чрез братската любов на личностите, действащи в това обединение. Както тялото има душа, така и гилдията, братството има душа и повтарям още веднъж: това не е само образно казано, а трябва да се разбере като истинска реалност.

Магьосници са хората, които действат съвместно в братството, защото те привличат възвишени същества в своето обкръжение. Не е необходимо да се позоваваме на машинациите на спиритизма, ако с братска любов действаме заедно в една общност. В нея се проявяват висши същества. Ако се отдадем на общността, то това отдаване, това сливане с цялото представлява закаляване, укрепване на нашите органи. Когато действаме или говорим като член на такава общност, то в нас действа или говори не отделната душа, а духът на общността. Това е тайната на прогреса на бъдещото човечество, да се действа от общности. 

 

Категория: История
Прочетен: 1606 Коментари: 0 Гласове: 14
Последна промяна: 02.07 12:11

Преди Черешова задушница е важно да разберем, че връзката ни с починалите не се изразява само в това да си припомним изживените съвместни радостни моменти, а има много по-голямо еволюционно значение за нас самите и за Земята. 

Из трети том на петтомната поредица на Юдит фон Хале, “Словото в седемте царства на човекоставането” 

Това, което е "време" на Земята, в което душата може и трябва да се развива в азов смисъл, се произвежда вътре в човека от два времеви потока, които идвайки от различни посоки, се срещат в човешката душа и пораждат това, което човекът след това възприема като реално изживяно време между раждането и смъртта.

От миналото в човешката душа се влива като времеви поток нещо, което принадлежи на сетивните процеси като причинно-следствен поток. Онова, което е станало от праначалото насам, е довело до материалното сгъстяване на сетивния свят. Затова в него всички сетивни процеси действат последователно, следвайки един след друг, от миналото към настоящето. Това, което е растение, първо е семе, после разсад, после цъфтящо растение, накрая плодоносно растение, преди да изпълни мисията си и да увехне. Физическо-материалното животинско или човешко тяло също се ражда, отначало е дете, след това пораства - цъфти -, става способно да се размножава - дава плодове -, после постепенно остарява и накрая отпада. Всичко това е подчинено на потока на времето, който тече от миналото към бъдещето. Но това са процеси в сетивния свят. С раждането на сетивно-материалното вече е започнал и процесът на неговото умиране. 

В този процес обаче слиза Азът - духът на човека, неговото истинско, висше същество. И когато в хода на обичайното преживяване на времето и на развитието на своето телесно обиталище човекът осъзнае себе си, той се издига от този поток на времето по такъв начин, че свръхсетивните му цели стават разпознаваеми за него. А те се намират, разбира се, в неговото бъдеще. По този начин Азът осъзнава, че може да си поставя цели само защото оттам, където целите се намират, а именно в бъдещето, съответните волеви импулси идват при него, така че сега Азът се стреми да осъществи нещо съвсем определено в живота си като човек със сетивно тяло. Следователно в душата на човека се влива втори времеви поток. Душата го осъзнава не чрез телесното, а чрез духовното битие. Той протича, така да се каже, от бъдещето към настоящето.

Когато тези два времеви потока се срещнат в човешката душа, надарена с Аз, възниква онова усещане за време, от което човекът се нуждае като основа за духовното си развитие в земно тяло.

Но именно това същество на времето, което възниква от тези два времеви потока (от един общ за всички същества и друг индивидуален, самостоятелно определен и божествен) и което представлява действителното поле на действие на азовия земен човек, по волята на духовете от бездната трябва да бъде разкъсано, раздвоено, разделено. И това може да се постигне, като се потисне съзнанието на Аза за самия себе си. Ако Азът не стига до това, за което е предназначен, причината е във влиянието на определени духовни същества, които в настоящето атакуват човешката душа от две страни. От страна на ариманично оцветените духове на човека се дава огромна интелигентност, която се отнася до сетивния свят и до всички процеси, които протичат в него и му принадлежат. От страна на луциферично оцветените духове обаче, които вече постепенно сливат работата си с тази на ариманичните духове, в човека се насажда гордост от тази интелигентност, високомерие, което не позволява на интелекта да поставя под съмнение себе си.

Това настъпление на противоборстващите духове днес е огромно, тъй като възможностите, които са се появили за човека заедно с пробуждането на Аза, също са огромни и ако бъдат използвани от него, вече няма да позволят на тези сили да продължат безпрепятствено своята работа. Затова се прави всичко възможно да се засилят въздействията, които приспиват Аза и те за съжаление в момента успяват. Резултатът е, че в сегашната епоха, когато душата трябва да осъзнае своя Аз, дейността на разсъдъчната душа е изтласкана отвъд точката, която тя не би трябвало да достига, така че човекът приема мощно материализма в мисленето си.

Но след като Азът е приспан, той не разпознава себе си и своето висше предназначение, не успява да осъзнае целите на своето развитие, в резултат на което времевият поток, който се влива в неговия душевен живот от бъдещето, сякаш пресъхва и за човешкото възприятие остава само този поток от време, на който са подчинени всички сетивни процеси на физическо-материалното земно съществуване. На този поток смята, че е подвластна онази душа, която със своя сетивен разум потиска висшите познавателни сили на Аза.

Така човекът постепенно се превръща в чисто сетивно същество, но не и в духовен човек. С това обаче угасва и вътрешната му свобода, която се възпламенява именно от това, че сетивният земен човек разпознава времевия поток на духовната воля, идващ от неговото бъдеще и му позволява да оживее в него. Защото само тогава, когато съзнателно усеща този втори времеви поток в душата си като сетивен човек, той може свободно да се заеме с живота си от момента на настоящето, в присъствието на духа и да го оформи в по-висше съществуване.

Ако това не стане, човекът преживява единствено времевия поток, водещ от миналото към настоящето и по този начин чувства себе си като нещо изключително преходно, остаряващо и в крайна сметка отминаващо, което днес вече е очевидно от факта, че се полагат всички усилия - било то с практиките на фитнес манията, било то с определени "медицински" интервенции или дори с т. нар. криотехника, прилагана след смъртта - за запазване на материално-физическото тяло за възможно най-дълго време. (Съвсем разбираемо е, че човекът се стреми към това, щом се смята за същество, което живее единствено в материалния сетивен свят. Тъй като всеки човек произлиза от истината, той подсъзнателно знае в най-съкровената си същност, че е предназначен за вечен живот, поради което за стопроцентовия материалист е напълно естествено да полага всички усилия за реализиране на вечен живот в материята).

Ала към това се прибавя и още едно зло: човекът се чувства напълно подвластен на земните обстоятелства и условия, ако е убеден, че не съществува нищо друго освен тях. Той изживява съществуването си във времето само по такъв начин, че си казва: преди раждането ми са се случили такива и такива събития, които са довели до условията, съставляващи моето съществуване и до настоящите обстоятелства, на които съм изложен сега. Според волята на противоборстващите духове, които се скриват за земния му интелект, човекът трябва да се чувства само като следствие от това, което е било преди него. Трябва да се чувства безсилен пред великите мирови събития. Но случаят е точно обратният и това се вижда например от розенкройцерската медитация на душата: в действителност човекът разполага с цялата власт и сила в мировото съществуване!

Онзи, който все още не е в състояние чрез пряка връзка с Христовото същество да изпита възприятието на времевия поток, идващ от бъдещето, може - освен факта, че всеки човек първоначално трябва да може лесно да разбере тези неща дори и само с мисленето си - да засили вътрешното си усещане за този втори времеви поток, като се свърже съзнателно с онези души, които обикновено се наричат “починали”.

“Сключете съюз с т. нар. мъртви!” - Това трябва да възкликне днес всеки отговорен човек с опитности в областта на духовния живот. Защото благодарение на този съюз на въплътените на Земята души с душите, които не са въплътени в момента, човек силно преживява и реалността на времевия поток на духовната съзнателна воля, напиращ от бъдещето към земното настояще. Но този съюз е необходим и по друга причина: 

Тъмната страна, противопоставяща се на висшето развитие на човека, използва материалистическите импулси на онези човешки души, които не са развили духовни мисли в земния живот и заради това след смъртта остават преди или в т. нар. Лунна сфера, като издига астрална стена между Земята и сферата на Венера. Този вид нова, сгъстена Лунна сфера е причината за това, че одухотворяващите импулси от по-висшите сфери вече не могат да проникват до въплътените на Земята души или само много трудно успяват; и обратно, за въплътените на Земята човешки души, които търсят връзка с висшите светове, става по-трудно да намерят съзнателен достъп до властващите там импулси.

Днес вече не само голямото смущение, идващо от пренапрегнатия от външни впечатления сетивен свят с неговите свръхстимулации, е причина за секващия процес на медитация, но и онази блокада между сетивния и свръхсетивния свят, която вече разгръща значително разрушително въздействие - особено върху всички духовни ученици, които все още са в началото на своето ученичество. Точно това обстоятелство е фатално, защото е в състояние значително да намали контингента на стремящите се към Бялата ложа, тъй като тези, които в началото на своето духовно ученичество срещат привидно непреодолима съпротива срещу медитацията, се нуждаят от огромен волеви потенциал и силно доверие в добрите сили на света, за да не се обезсърчат.

Ако обаче човек се свърже с душите на такива покойници, за които знае, че са имали дълбок интерес към духовния живот по време на въплъщението си и по тази причина пребивават отвъд Лунната сфера и имат здравословен живот след смъртта, за противоборстващите сили става по-трудно да прережат лентата, която свързва земното развитие с духовната реалност. Затова днес трябва да се установи неразрушим съюз между човешките души, живеещи на Земята и тези, живеещи в духовната сфера, между всички души, посветили себе си на божествения Дух, на Христос, ако желаещите да се развиват в по-висш смисъл не искат да бъдат силно ограничени духовните им сили, които така или иначе все още са доста крехки. Желанието да бъдеш добър човек в смисъла на висшето развитие не е достатъчно, за да устоиш пред обширната и плътно заплетена мрежа от хитри уловки на противоборстващите духове.

Категория: История
Прочетен: 2887 Коментари: 0 Гласове: 12
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 10.10.1919 в Дорнах (СС 191)

В тези дни бих искал да развия пред вас част от това, което е необходимо за разбирането и действията в рамките на настоящата ни цивилизация. От фактите, които в известна степен днес проблясват отвсякъде насреща ни, едва ли ще бъде трудно да се разбере, че настоящата цивилизация съдържа в себе си явления на упадък, сили на упадък и че е необходимо да се обърнем към тези сили, към това, което е необходимо, за да се внесат нови сили в тази цивилизация. Ако разгледаме тази наша цивилизация, ще видим, че тя съдържа основно три упадъчни сили, които трябва постепенно да я доведат до срив. Всички тревожни явления, които вече сме преживели в хода на човешкото развитие и които тепърва ще преживяваме - при много неща ние сме едва в началото - са само отделни симптоми на това, което се случва като цялостно явление на упадък в нашата епоха.

Ако не гледаме късогледо само към това, което се е случило в настоящето и в нашата цивилизация през последните три-четири века, а погледнем по-цялостно към хода на човешкото развитие, тогава ще можем да видим, че в древността е имало нещо като основа на културата, на културата на всекидневния живот, в което сега трябва само да вярваме. Тези древни култури, особено езическата, са имали определен научен характер, така че хората са осъзнавали, че в душите им живее нещо от целия космос. Достатъчно е да помислите колко живи са били все още представите на гърците за онова, което излиза извън рамките на всекидневното, което е светът на боговете и духовете зад сетивния свят. И е достатъчно само да си спомните колко ярко в ежедневието е проникнало онова, което е давало на хората от по-старите култури определена връзка с духовния свят, за който те са знаели. Във всички свои ежедневни дейности тези хора от древните цивилизации са имали съзнанието, че стоят в един свят, който не се изчерпва с ежедневието, а в него се намесват с действията си духовни същества. Всекидневните дейности са се извършвали под въздействието на духовни сили. Особено ако погледнем назад към езическите култури, ще открием един основен научен характер, за който можем да кажем: хората са имали - можем да се изразим по този начин - някаква космогония. С други думи, те са знаели, че са членове на цялата вселена; знаели са, че не са просто изгубени същества, които бродят като агънца по зелената морава на земята, а че са свързани с цялата обширна вселена и че имат своето предназначение в нея. Древните хора са имали космогония.

Нашата цивилизация няма подтик да създаде истинска космогония. Всъщност ние нямаме истинска научна концепция в истинския смисъл на думата. Имаме списъци с отделни природни факти и идейна концептуална схема, но нямаме истинска наука, която да ни свързва с духовните светове. Колко бедно е това, което достига до всекидневния ни живот от науката, която днес се развива, в сравнение със силите на духовния свят, за които древният човек е знаел, че го импулсират, когато действа. Той е имал космогония, знаел е, че е свързан с цялата вселена. Той не е гледал към Слънцето, Луната и звездите като към чужди светове, а е знаел, че е вътрешно свързан с тях. Така че древните хора са имали космогония, която е изгубена за нашата цивилизация. Човек не може да бъде силен в живота, ако няма космогония. Това е едното нещо, което, бих казал, като научен елемент, води нашата цивилизация към упадък.

Вторият елемент, който води нашата цивилизация към упадък, е липсата на истински импулс за свобода. Нашата цивилизация не разполага с възможност да установи свободата на живота по един цялостен начин. Малко хора днес имат реална представа за свободата, въпреки че мнозина говорят за нея, а още по-малко имат истински вътрешен импулс за това, което е свободата. Ето защо нашата цивилизация постепенно изпада в нещо, което не може да понесе: тя изпада във фатализъм. Ние имаме или религиозен фатализъм, при който хората се оставят на някакви религиозни сили, в чиято услуга се поставят и от които предпочитат да бъдат дърпани за конците като марионетки; или научен фатализъм. Научният фатализъм се изразява в това, че хората постепенно са стигнали до убеждението, че всичко се развива според природната или икономическата необходимост; няма място за свободното действие на човека. Ако хората се чувстват включени в икономическия или природонаучния свят, това не е нищо друго освен истински фатализъм. Или пък имаме онзи фатализъм, който са породили по-новите религиозни вярвания и който всъщност изключва истинската свобода. Помислете само колко много сърца и души днес осъзнават факта, че биха предпочели да се оставят на всичко, което Христос или някоя друга духовна сила прави с тях. В това дори упрекват антропософията - че тя не отдава голямо значение на това хората да бъдат, както се казва, изкупени от Христос, а от самите себе си. Хората искат да бъдат водени, искат да бъдат направлявани, всъщност искат фатализмът да бъде правилното нещо. 

И колко пъти през последните години на нещастие сме чували хората да казват тук или там: А защо Бог или Христос не помогне на този или онзи народ? Би трябвало да вярваме, че съществува божествена справедливост. - Хората биха искали тази божествена справедливост да бъде спусната като орис. Те не искат да стигнат до истинското вътрешно изпълване от силата на импулса за свободаЕдна цивилизация, която не е в състояние да поддържа този импулс за свобода, отслабва човека и се обрича на упадък. Това е второто нещо. Липсата на космогония е първото; липсата на правилен импулс за свобода е второто нещо, което се съдържа в нашата цивилизация като упадъчна сила.

А третото нещо е, че нашата цивилизация не е в състояние да даде нов тласък на истинско религиозно чувство и воля. Нашата цивилизация всъщност иска само да поддържа и подгрява старите религиозни вярвания. На нея ѝ липсват сили да внесе в живота нови религиозни импулси, а по този начин ѝ липсват и сили за истински алтруистични действия в живота. Причината, поради която нашата цивилизация е толкова  силно обхваната от егоизъм, е, че тя всъщност не съдържа силен алтруистичен подтик. Силният алтруистичен стремеж може да дойде само от един духовен светоглед. Само когато човек знае, че е член на духовния свят, той престава да бъде толкова ужасно интересен за себе си, че собственият му аз да се превърне в център на целия свят; тогава егоистичните подбуди спират и започват алтруистичните подбуди. Обаче нашата епоха е слабо склонна да развие този голям интерес към духовния свят. Защото интересът трябва да се повиши, ако човек наистина иска да се чувства като част от духовния свят.

И така се случи, че импулсите на прераждането и кармата бяха сякаш довеяни в нашата цивилизация. Но как бяха разбрани импулсите на прераждането и кармата? Дори онези, които се обърнаха към тези идеи, ги разбраха строго погледнато в много егоистичен смисъл. Казват например, че човек е заслужил съдбата си в определен живот. От иначе интелигентни хора може дори да се чуе, че идеите за прераждането и кармата сами по себе си били отговор на въпроса за съществуването на човешкото страдание; социалният въпрос по принцип не бил оправдан.

Така например някои иначе интелигентни хора казват, че беднякът просто си е заслужил всичко в предишното въплъщение и че в сегашното си въплъщение трябва само да изстрада това, което е заслужил в предишното. Дори идеите за прераждането и кармата не са в състояние да си пробият път в нашата цивилизация по такъв начин, че да формират импулс за алтруистично чувство. Въпросът не е само в това дали идеите за прераждането и кармата да бъдат въведени в нашата епоха, а как да бъдат въведени. Ако те се превърнат само в импулс за егоизъм, тогава те не само няма да издигнат културата ни, но ще я тласнат още по-надолу. 

От друга страна, прераждането и кармата се превръщат в неетични идеи, в антиетични идеи, когато много хора казват: аз трябва да стана добър човек, за да бъде и следващото ми прераждане щастливо. - Да действаш, воден от този стремеж да станеш добър човек, за да преживееш нещо възможно най-симпатично в следващото въплъщение, е двоен, а не обикновен егоизъм. Но за много хора този двоен егоизъм идва от идеите за прераждането и кармата. Следователно можем да кажем, че нашата цивилизация има толкова слаб алтруистично-религиозен импулс, че е невъзможно да разбере дори такива идеи като прераждането и кармата в смисъла на превръщането им в импулси за алтруистични, а не егоистични действия и чувства.

И така, тези три неща представляват упадъчните сили в нашата култура: липсата на космогония, липсата на правилна обосновка на свободата, липсата на алтруистично чувство. И виждате ли, там, където няма космогония, няма истинска наука, няма истинско знание, знанието в крайна сметка се превръща в един вид игра със света или с цивилизацията, каквото често е в наше време, доколкото не е просто момент на полезност във външната култура, във външната техническа култура. В наше време свободата често се превръща в куха фраза, тъй като задълбоченото обосноваване на свободата и разпространението на импулса за свобода не е силата на нашата цивилизация. Ние нямаме и възможност за истински напредък в социален смисъл в икономическата сфера, защото нашата цивилизация не съдържа алтруистичен импулс, а само егоистични, т.е. антисоциални импулси, а с антисоциални импулси не може да се създава социалност. Защото да се създава социалност означава да се създаде такава структура на обществото, че един човек да действа за другия. Но само си представете в нашата цивилизация един човек да действа за другия! Целият обществен ред е организиран така, че всеки може да действа само за себе си. Всичките ни институции са такива.

И така, възниква въпросът: как да преодолеем тези признаци на упадък на цивилизацията ни? - Не е възможно да се прикрие това, което е явление на упадък в нея. С оглед на казаното дотук е необходимо да се погледне безпристрастно и бекомпромисно, да не се поддаваме на илюзии. Трябва да си кажем: силите на упадъка са налице и не бива да вярваме, че можем да ги коригираме по някакъв начин или нещо подобно; по-скоро са налице силни упадъчни сили, които могат да бъдат характеризирани по начина, по който току-що се изразихме. От друга страна, въпросът е сега да се обърнем към това, от което могат да се извлекат сили за възход. Това не може да стане чрез теории; в днешно време хората могат да измислят най-красивите теории, да имат най-красивите принципи, но нищо не може да се направи само с теории. В живота може да се направи нещо само със силите, които реално присъстват на тази Земя и които трябва да бъдат призовани. Ако нашата цивилизация беше напълно такава, каквато я описах, тогава не бихме могли да направим нищо друго, освен да си кажем: трябва да оставим тази цивилизация да загине и да участваме в нейното унищожение. Защото всеки опит да се коригира това явление въз основа на обикновени идеи или представи е безсмислен.

Можем само да се запитаме: не са ли нещата всъщност по-дълбоки? - И те са по-дълбоки. Работата е там, че хората днес - както често съм обяснявал тук от други гледни точки - прекалено силно се стремят към абсолютното. Когато се питат кое е истина, те питат кое е истина в абсолютния смисъл на думата, а не кое е истина за определена епоха. Когато питат кое е добро, те питат кое е добро в абсолютен смисъл? - Те не питат: Кое е добро за Европа? Кое е добро за Азия? Кое е добро за ХХ-ти век, за XXV-ти век? - Те питат за абсолютното добро и абсолютната истина. Те не питат за това какво е истинско в конкретното развитие на човечеството. Но ние трябва да зададем въпроса по различен начин, защото трябва да погледнем към реалността, а от реалността въпросите трябва да се задават по различен начин, често по такъв начин, че отговорите им да изглеждат парадоксални в сравнение с това, което човек е склонен да предположи, наблюдавайки повърхността на нещата

Трябва да се запитаме: няма ли възможност да се върнем към представите на космогонията? Няма ли възможност да се достигне до истински социално ефективен импулс за свобода? Няма ли възможност да се постигне импулс, който да е едновременно религиозен импулс и импулс към братство, който да е истинска основа на икономическия социален ред, няма ли възможност да се постигне такъв импулс? - И ако си зададем тези въпроси, изхождайки от реалността, тогава ще получим и реални отговори; защото тук става въпрос за това, че в настоящето не всички човешки типове са предразположени да достигнат до цялата всеобхватна световна истина, а че различните човешки типове на Земята са предразположени да достигнат само до частични области на истинска дейност. И ние трябва да се запитаме: Къде в настоящия живот на Земята може би е налице възможност за развитие на космогония, къде е налице възможност за развитие на цялостен импулс за свобода и къде е налице импулс за религиозно и братско съжителство на хората в социален смисъл?

Ако започнем с последното, тогава безпристрастното наблюдение на нашите земни условия показва, че трябва да търсим нагласата, начина на мислене за истински братски импулс на нашата Земя сред азиатските народи; сред азиатските народи, особено в китайската и индийската култура. Въпреки че тези култури вече са стигнали до упадък и въпреки че това изглежда в противоречие с външните повърхностни наблюдения, ние откриваме там онези импулси на любов към всички същества, които се излъчват от най-съкровените кътчета на човешкото сърце и които единствено могат да осигурят основите, първо, на религиозен алтруизъм и второ, на истинска, алтруистична икономическа култура.

Особеното е, че макар азиатците да имат склонност към алтруизъм, те нямат възможност да го реализират. Те имат само нагласата, но нямат възможност, нямат талант да създадат социални условия, при които наченките на алтруизма да могат да се реализират външно. В продължение на хиляди години азиатците са знаели как да развиват алтруистичните импулси в човешката природа. Въпреки това те са успели да предизвикат ужасни случаи на масов глад, избухнали в Китай, Индия и т.н. Това е особеното на азиатската култура - че нагласата е налице и че тя е вътрешно честна, но няма талант за реализирането й във външния живот. 

И това е характерното за тази азиатска култура, че тя съдържа изключително значим алтруистичен стремеж в човешката природа и няма възможност да го реализира външно сега. Напротив, ако Азия остане сама, поради факта, че има възможност да установи алтруизъм вътрешно, но няма талант да го реализира външно, тя ще се превърне в ужасна пустиня на цивилизацията. Така че може да се каже: От тези три неща - импулс за космогония, импулс за свобода, импулс за алтруизъм - Азия има най-много във вътрешната си нагласа именно третото. Но тя притежава само една трета от това, което е необходимо на настоящата цивилизация, за да се издигне отново: а именно вътрешната нагласа за алтруизъм.

Какво има Европа? Европа има изключителната необходимост да реши социалния въпрос, но тя няма нагласата за него. Ако искаше да реши социалния въпрос, тя всъщност трябваше да има азиатската нагласа. Всички предпоставки за решаване на социалния въпрос са налице от социалните нужди в Европа; но европейците първо ще трябва да се проникнат от онзи начин на мислене, който е естествен за азиатците; само че те нямат талант да виждат наистина външно социалната нужда. Често тя дори им харесва. В Европа външният подтик да се направи нещо по социалния въпрос е налице, но не и нагласата. За сметка на това Европа има във висша степен таланта, способността да установи импулса за свобода 

Това, което е специфично европейски талант, има за цел да формира вътрешното чувство, вътрешното усещане за свобода в най-висша степен. Може да се каже, че е специфично европейски талант да се достигне до истинска идея за свободата. Но тези европейци нямат хора, които да действат свободно, които да реализират свободата. Европейците могат да формулират идеята за свободата по великолепен начин. Но както азиатският човек веднага би знаел какво да прави, ако можеше да получи непомрачената идея за европейската свобода без другите лоши навици на европееца, така и европеецът може да формира най-прекрасната идея за свобода, но няма политическа възможност да реализира тази идея за свобода пряко с хората от Европа, защото той има само третото от трите условия на цивилизацията - импулса за алтруизъм, импулса за свобода и импулса за космогония. Той има само една трета - импулса за свобода, другите две трети ги няма.

И така европеецът също разполага само с една трета от това, което е необходимо, за да настъпи истинска нова ера. Много е важно тези неща най-накрая да бъдат схванати като тайни на нашата цивилизация. Можем да кажем, че в Европа имаме по най-красивия начин всички предпоставки на мисленето, на чувството, за да знаем какво е свобода; но нямаме възможност да приложим тази свобода практически. Мога да ви дам уверението, че например най-красивите думи за свободата са написани от отделни хора в Германия по времето, когато цяла Германия е стенела под тиранията на Лудендорф и другите. В Европа има талант за формулиране на импулса за свобода, но този импулс е едва една трета от необходимото за реалния напредък на нашата цивилизация, а не всичко.

А ако излезем извън Европа, ако отидем на Запад - като в този контекст аз причислявам Великобритания към Америка - ако отидем в англо-американския свят, тогава отново ще открием там един от трите импулса, които са необходими за издигането на нашата цивилизация, а именно импулса за космогония. Всеки, който познава англо-американския духовен живот, знае, че той най-напред е формалистичен, материалистичен и дори иска да постигне духовното по материалистичен начин. Въпреки това той има начини и средства да достигне до космогония. Дори ако тази космогония днес се търси по съвсем погрешни начини, тя се търси от англо-американската същност. Отново една трета: търсенето на космогония. Не е възможно тази космогония да се свърже със свободния, алтруистичен човек, но там хората имат талант да се придържат към тази космогония, да я формират, обаче нямат талант да интегрират човека в тази космогония.  

Може да се каже, че дори усилията на заблудения спиритизъм, които започнаха в средата на XIX в., бяха космогонични и всъщност не са стихнали напълно и до днес. Ставаше въпрос за това да се открие какви сили стоят зад сетивните сили, обаче беше избран материалистически път, материалистически метод. Не ставаше въпрос да се стигне до такива формалистични науки, каквито имат например европейците, а да се опознаят реални, действителни свръхсетивни сили. Както казах, те обаче поеха по погрешен път, който и до днес се нарича „американски“. Така че и тук е налице една трета от това, което всъщност трябва да съществува, за да се стигне до истински възход на нашата култура.

Да, днес хората няма да научат тайните на нашата цивилизация, ако не знаят как да разпределят трите импулса, които са свързани с възхода на нашата цивилизация, между частите на земната повърхност; ако не знаят, че стремежът към космогония се крие сред талантите на англо-американския свят, стремежът към свобода - в европейския свят, а стремежът към алтруизъм и към такава нагласа, която, ако се приложи правилно в реалността, води до социализъм, всъщност се крие само в азиатската култура. Америка, Европа и Азия имат по една трета от това, към което е необходимо да се стремим, за да постигнем истинско ново начало, ново изграждане на нашата култура.

Именно от тези подоснови трябва да мисли и да чувства днес всеки, който сериозно и честно иска да работи за ново изграждане на нашата култура. Днес не можете да седите в кабинета си и да размишлявате коя е най-добрата програма за бъдещето. Днес трябва да излезете в света и да поемете импулсите, които са в него. Казах, че ако погледнете нашата култура с нейните моменти на упадък, трябва да останете с впечатлението, че тя не може да бъде спасена, ако хората не осъзнаят как едното съществува при този, другото при онзи, а третото при третия; ако хората не започнат да си сътрудничат в широк мащаб по цялата Земя и наистина не признаят онова, което отделният човек не може да постигне сам в абсолютен смисъл, но то може да бъде постигнато само от онзи, който, ако мога така да се изразя, е предопределен да го направи. - Ако днес американецът иска да формира от себе си и свобода, и социализъм в допълнение към космогонията, той няма да може. Ако европеецът днес иска да открие космогония и алтруизъм в допълнение към обосноваването на импулса към свобода, той няма да може. Също така и азиатецът няма да може да утвърди нищо друго освен своя традиционен алтруизъм. Ако този алтруизъм бъде възприет от останалите маси от населението на Земята и се насити с това, за което те на свой ред имат таланти, само тогава наистина ще бъде постигнат напредък. Днес човечеството трябва да работи заедно, защото хората имат различни таланти. 

Категория: История
Прочетен: 2200 Коментари: 0 Гласове: 12
Последна промяна: 11.06 17:35

Сред многото разговори с природни духове, поместени в книгите на Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн, има и такива с една група същества, които не спадат към природните духове, нямат фини свръхсетивни тела, а са изцяло материални. Тези същества Верена нарича “същинските земни”, защото те са съществата, от които се състои земната материя, върху която ние живеем. Те имат един вид подфизично тяло, което е свързано с магнетизма. Доколкото смъртта е напускане на материята и преход към друг, нематериален свят, същинските земни не умират, защото не могат да напуснат битието си на материя. Тези същества са се формирали, когато нашата планета Земя постепенно се е втвърдила, след като първо е била огнена, след това газообразна, а после много водна. Ето част от “разговора” на Волфганг Вайраух с един представител на същинските земни (наречен тук Кнут), поместен в книгата “Предупреждението на Фукушима: Земетресения - вулканизъм - радиоактивност”, Фленсбург, 2011.

Ние сме самата материя

Кнут, същинското земно същество на пясъка: Здравей, Волфганг, отдавна не сме се виждали. 

В.В.: Здравей, Кнут, как си?

Кнут: Отдавна не сме разговаряли! Пясъкът е добре. Докато вие хората сте все още смъртни, пясъкът ще е добре. 

В.В.: Първо имам няколко уводни въпроса за същинските земни същества. Кои са те?

Кнут: Ние сме Земята. Аз също принадлежа към същинските земни същества. Ние сме материята на Земята.

В.В.: Колко сте и какви са задачите ви?

Кнут: Има малки, има големи, броят ни трудно може да се определи, но сме милиарди. Същинските земни същества отговарят за много различни области. Ние не отговаряме за растенията, въпреки че сме в контакт с тях, защото те живеят на Земята. Ние сме самата материя. И доколкото има различни видове материя, има и различни земни същества. Вие хората дори дръзвате да създавате нови земни същества, като произвеждате нова материя, например като смесвате нещо като бетона, мъртвата смърт. 

В.В.: Има ли същински земни на сярата, медта, бора, калция и т.н. или на варта и глината и т.н.?

Кнут: Ние не отговаряме за елементите, а за това, което се намира в Земята, например за гранита, пясъка, шистите, горния почвен слой и т.н. Почвата сама по себе си е същество и доколкото вие отнемате нещо от почвата и го поставяте на друго място, има различни по-големи и по-малки същества. Същинските земни са съществата на материята. Те не са елементарни същества. Разбира се, ние имаме много общо с гномите, също и с ундините, особено със саламандрите, но не сме нито гноми, нито ундини, нито саламандри. Ние сме материя. 

В.В.: Вие ли сте духовната закономерност на материята?

Кнут: Не, ние сме субстанцията.

В.В.:Духовната субстанция на материята? 

Кнут: Не, физическата субстанция.

В.В.: Но вие не сте материални.

Кнут: Напротив. 

В.В.: Ако тук, на масата, лежи една песъчинка, от една страна, тя е материя, а от друга, аз разбирам, че с тази песъчинка е свързано малко същество. Но самото същество не би било материално!

Кнут: Тук става трудно. И да, и не. Материята се състои от вещество. Субстанцията не е нежива, така че и тя е същество. Нашата жизненост, ако изобщо може да се говори за такава в този момент, не е на етерно ниво. Ние нямаме етерно тяло. Ние също нямаме такава структурирана телесност като вас човеците, като животните и т.н. Ние сме в субстанцията, но в същото време ние сме субстанцията. Всъщност, казано малко на шега, ние сме начинът, по който материалистите преживяват себе си. Материалистите отричат духа. Така че в представите си те говорят за материя. За материалиста няма нито Бог, нито дух, той вижда себе си като своето тяло. Трябва да си представиш нас по подобен начин - ние сме нашето тяло. От друга страна, ние имаме и подфизични тела, но тези подфизични тела са много трудни за разбиране. Ние сме свързани с магнетизма.

Тук бих искал да подчертая, че металите не принадлежат към същинските земни, те не са същински земни, а са опорни точки на същества от други небесни тела. Някои метали, особено желязото, са свързани с магнитното същество. Самата смърт също е свързана с материята, тя е идентична на материята в духовен план, но се проявява като смърт само за същества, които могат да умрат. В този момент смъртта е вратата за напускане на материята. Но ние, същинските земни, не напускаме материята. 

В.В.: Защото нито живеете, нито умирате?

Кнут: Да. Ние не умираме даже и ако някой някъде раздроби материята. Дори ако цялата материя изчезне, ние няма да умрем. Тогава вече няма да съществуваме, без да сме умрели. Разбираш ли това?

В.В.: Поне на теория. Само че не разбирам точно как сте само физически. С кого говоря сега? Ти нали имаш и духовен елемент?

Кнут: Всяка физичност и всяка материя имат и духовен елемент. Физичното съществува само защото много високопоставени духовни същества задействат волите си, защото тези воли се кръстосват и така се появява съществуването. В този момент има много дух, но в същото време се появява и физичност и/или материя. И тогава се повявяваме и ние. Може също така да се каже, че ние сме волята на много високи ангелски същества, която е придобила форма.

В.В.: Тъй като висши ангелски същества кръстосват своите воли, възниква и материята, възниквате и вие?

Кнут: Да. Но ние не сме висши ангелски същества, не сме и етерни същества, ние сме земни същества. Интересуваме се от съществуването и промяната на земното ни тяло, което се формира от нашата общност. Ние също така не съществуваме - нека това бъде казано ясно поне веднъж - за да могат хората да пилеят ресурсите на земята и в даден момент да се превърнат в десетата йерархия. 

В.В.: Само в твърдата материя ли сте или и във водата например?

Кнут: Във водата всъщност са по-скоро същинските лунни същества. Сега това е трудна тема. Водата е различна. Въздухът е различен. Всъщност ние съществуваме само в материята на Земята, която може да се пипне. 

В.В.: Тогава значи сте възникнали в началото на лемурийския период, когато Земята постепенно се е втвърдила?

Кнут: Не възникнали, но например, както когато пясъкът в моя случай, е станал твърд, когато волевите потоци на първата йерархия са се променили, защото са искали друго ниво на Земята. Може да се каже също, че те са се кръстосали по-силно. Когато волите се кръстосват по-слабо, възниква вода, когато се кръстосват още по-слабо, възниква въздух, а когато волите само се докосват, възниква топлина. Но това е само образ. Когато от волите на висшите ангели се появи кръст, а не някаква форма на докосване или успоредност, тогава се появява физичността на Земята. Но Земята не е създадена само заради хората, тя има причина да съществува и сама по себе си. 

В.В.: Как сте структурирани вътрешно? Съществува ли върховен същински земен? 

Кнут: Имаш ли понятие какво представляват колониите от медузи (от вида сифонофори)? (Виж книга 105 от същите автори, “Разговори с животни”)

В.В.: Да. Всички същества ли сте на едно ниво? 

Кнут: Да, но ние сме различни по големина. Ние функционираме като многочленно същество, по принцип като колония от медузи. Съществуват малки, големи и много големи същества, но те са образувани от материя, без да са йерархично структурирани.

В.В.: И ти отговаряш за пясъка, а други - за други области от Земята?

Кнут: Да, аз съм пясъкът. За да мога да разговарям с теб или с Верена, много песъчинки - метафорично казано - се събират заедно. При други мои задачи песъчинките отново се разделят и тогава аз не съм там като Кнут, с когото ти говориш сега. Това са необичайни за вас представи.

Ядрените отпадъци никога не престават да съществуват 

В.В.: А когато земята се разтвори, етеризира - тогава вие просто ще изчезнете ли?

Кнут: Ние няма да изчезнем просто така, това не става така. Когато Земята се промени така, както всъщност е планирано, т.е. когато възникне Новият Йерусалим, състоянието на Юпитер на Земята, тогава ще възникне кристалната форма на Земята. Тогава заедно с хората - а това е възможно само заедно с тях - ще сме създали друго ниво на съществуване.

Живеете като скотове

Това, което се случва без човека, се превръща в шлаките, които остават. И то вече е започнало, защото вече има шлаки, които вие не можете повече да обработвате. Тези шлаки са изпаднали извън способността ви да ги обработвате. Това е всичко, което е свързано с крайните хранилища, т.нар. ядрени отпадъци. Те не само излъчват радиация много дълго време с период на полуразпад от десетки хиляди години, но и никога няма да престанат да съществуват. Никога! Когато Земята достигне състоянието Вулкан, ядрените отпадъци все още ще съществуват. Те ще останат завинаги по начин, който ти дори не можеш да си представиш. 

В.В.: Земята съществува и за човека, за да може той да развие на нея любовта и свободата си, но и вас ви има. Каква е връзката ви със свободата и с хората?

Кнут: Сега не сме в много добри отношения с хората, защото в момента те се държат като скотове. Достатъчно е да се огледаш наоколо; отиди веднъж на някое сметище. Това е началото на безобразието.

В.В.: Хората живеят тук, за да се нащуреят! 

Кнут: Така е. От друга страна, има и духовна надстройка, т.е. съществото Земя е мястото, където се развива нещо наистина съвсем ново, а именно свободата и любовта. Естествено, че сме свързани със свобдата и любовта, защото те засягат и нас. Само тези две качества, тези две сили ще могат да направят така, че един ден ние ще станем прозрачни. 

Любов и свобода 

В.В.: Още веднъж да кажем съвсем точно: какво ще ви направи прозрачни? 

Кнут: Ако мястото, което представляваме, действително роди нещо напълно ново, тогава чрез това раждане ще се появи нещо ново, така че да достигнем ново ниво на въплъщение. В оптимален смисъл това ще е Новият Йерусалим, както е изобразен в края на Новия завет. Въпросът дали това ще се случи е отворен. Рудолф Щайнер нарича това състояние на Земята "Юпитер". Но това не е днешният Юпитер, това е Земята в ново състояние.  

В.В.: Разполагате ли и с известна свобода?

Кнут: Вие не бихте могли да развиете изобщо свободата си, ако нас ни нямаше. В този смисъл ние участваме в свободата. Това се дължи на факта, че ние формираме мястото на свободата и че всъщност нас ни има, за да ви поставим граници. Образно казано, ако вие хората не се блъскахте постоянно в материята, ако не се блъскахте постоянно във вратата, всъщност нямаше да можете да възприемате материята правилно. Чрез факта, че материята я има, вие преживявате граница и само така можете да развиете нещо заедно с тази граница, да интегрирате в нея развитието на свободата, тъй като ние осигуряваме мястото на свободата. 

В.В.:Вие самите развивате ли също нещо като свобода? Или само човекът я развива на мястото, което вие му предоставяте? 

Кнут: Ние нямаме свобода! Свободата не ни засяга. Ние сме свързани повече с другата страна на свободата - любовта.

В.В.: По какъв начин?

Кнут: Защото само любовта ще даде възможност на хората да започнат истинско сътрудничество с нас. Единствено чрез истински увеличена способност за любов от страна на хората, които могат да се развият дотам, че да не се обичат само един-друг или да обичат само домашната си котка, а наистина да приемат цялата Земя в нейната независимост и равностойност, може да започне процес на промяна във връзка със Земята и нас. Това е възможно не само благодарение на свободата. Свободата е нещо, което засяга йерархиите. Но любовта ни засяга съвсем явно. Със свободата вие не сте във физическото, а в духовното. Но с любовта можете да бъдете във физическото. Дори трябва да си във физическо състояние, за да можеш да изпълниш описаните стъпки с любов.

В.В.: Как ще протече това сътрудничество със същинските земни същества, ако хората не знаят нищо за тях или едва сега получават начална информация за тях? Реалистично ли е и нормално ли е, че хората едва сега научават за вас? Ще бъде ли достатъчно сътрудничеството до края на земното време, ако повече хора осъзнаят тези връзки? Или не е малко изкривено това, че вие изведнъж се появявате в съзнанието на хората и че тук се говори за необходимо сътрудничество? 

Кнут: Вярно е, че първо вие трябваше да достигнете определена степен на съзнание, за да можете въобще да разберете и приемете нашето съществуване. Въпреки това има множество приказки или митове, в които се споменаваме между другото и ние, макар и само в мистична форма. Човек трябва първо да развие определена форма на съзнание, първо да разбере повече за смъртта и живота, първо да получи водачество и контрол над смъртта и живота си. Само такова съзнание ще ви даде възможност да възприемате същинските земни същества, да мислите за тях и да допуснете, че те съществуват. Нямаше смисъл да се свързваме с вас по-рано, защото на това място вие бяхте слепи. Все още имаме много време, дори от земна гледна точка. Юпитер няма да дойде в другиден. Току-що сме преминали половината от земното време, но останалата част от втората половина все още е много дълъг период. Много хора винаги смятат, че няма повече време. Може би за някои неща вече няма време, но до разтварянето на Земята, до Юпитер, остава още много време. И тогава ще можем да се научим да разговаряме с много хора, а не само с вас.

В.В.: Много ви благодаря засега.

Кнут: Моля.

 

 

 

 

Категория: История
Прочетен: 2827 Коментари: 0 Гласове: 11
Последна промяна: 07.06 21:02
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 892541
Постинги: 468
Коментари: 15
Гласове: 6499
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031