Откъс от непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер “Треската за здраве в светлината на духовната наука”, изнесена на 12. октомври 1907 в Лайпциг

“Много е добре човек да живее така, но това е само временно средство. В истинския окултен смисъл има една-единствена причина (за вегетарианството) и тя е, че човек не е в състояние да яде месо. Хората се хранят без разбиране, те не го правят в смисъла на тайната наука - с благоговение. Бързото поглъщане е абсолютно недуховно. Би трябвало да се наслаждаваме на храната, разсъждавайки как тя идва от природата, какъв път е изминала, докато узрее. Тогава човек е духовен. Не е важно да вкарваме в тялото определено количество вещества. Човек трябва да се храни с душата и духа, мислейки как листата и шумата са били огрявани от слънцето, докато коренът е пребивавал в земята и т.н. Създава се хармония, ако човек яде с мисъл. Окултистът не разглежда материята само като материя. Материята е сгъстен дух. Хубаво е преди ядене хората да се молят Божественото да присъства в храната им, да поемат и мировия Дух с нея. Така възниква чувство на извисеност.

Има един определен момент в окултното познание, когато човек разбира как се създава плътта и тогава не е в състояние повече да яде месо, изпитва отвращение, защото разпознава какво представлява месото. Важен е непоквареният вкус. Животното го притежава, а човекът трябва да си го изгради отново. Удоволствие и наслада трябва да предизвиква в него здравословното, а погнуса - вредното. Човекът ще се научи на това, от което се нуждае.”

Щайнер е бил вегетарианец, както сам споделя в писмото си до проф. Валтер Кьолер от 12.7.1921 (СС 39 “Писма”):

“Ще си позволя да бъда у Вас на 19. юли в един часа, но има един проблем. От 20 години съм вегетарианец и макар да нямам склонност към догматизъм, не мога да ям никакво месо, защото след толкова дълго време вече не ми понася. Моля Ви от сърце да ме извините, но в същото време да изпълните и другата ми молба - за обяда да не се съобразявате с мен, защото смятам, че такива странни птици просто трябва да се задоволяват с това, което има към основното ястие.”