Из лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 23. март 1919 г. в Дорнах и публикувана в СС 190 “Импулсите на миналото и бъдещето в социален аспект. Духовният контекст на социалния въпрос, том II“ 


Хората все повече ще бъдат зависими от развитието на свободен духовен живот. Защо? Защото в петата следатлантска културна епоха ние вървим към такова сетивно-свръхсетивно устройство на живота, в което духовете от висшите йерархии, които наричаме ‘ангели’, ще слизат все по-надолу и ще встъпват във все по-близко единие с хората, отколкото в предишните епохи. Връзките между сетивния и свръхсетивния свят отсега нататък ще стават все по-близки. Хората ще приемат не само дъжда от облаците, но и ще се научат да възприемат от по-висшите области и внушенията на ангелите, слизащи все повече и повече сред човешките души. От това духовният живот, който ще бъде освободен, ще започне чрез свободата на мислите да приема онова, което слиза като влияния на свръхсетивния свят.

Да се започне живот, основаващ се на самия себе си, станал независим от държавния и икономическия живот, това не е външна програма. То е нещо, което трябва да бъде усвоено във връзка с вътрешните сили на човешкия живот, водещи до еволюция на човечеството. Затова можем да кажем, че ако настояваме за такава социална ориентация, към каквато се стреми нашето движение за тричленност на социалния организъм, то ние изискваме не нещо в смисъл на програма, а нещо, което се иска от откровенията на духовния свят. Тези откровения ще говорят все по-ясно на хората и ще казват как човечеството върви към упадък, навлиза в болестно състояние, ако не слуша онова, което се спуска от духовния свят за неговото изцеляване.

Освен че ангелите ще започнат да общуват по-интимно с хората - в Средна Германия когато благородници слизат до равнището на по-нисшестоящи, се казва, че “се смесват с народа”, то и архангелите ще започнат да правят същото. От това ще произлязат други импулси. Въпреки че архангелите ще ни говорят много по-тихо, с тихи инспирации, тези инспирации ще дойдат. Те ще станат основа на вътрешната субстанция на бъдещите държави, отделили духовния и икономическия живот от себе си, и следователно станали истински, самостоятелни правови държави.

Например държавите, основани в третата следатлантска египетско-халдейска епоха, могат да бъдат наречени ‘теократични’, както и древната еврейска държава можем да наречем ‘теокрация’ (“управление на Бога”). Тези теокрации постепенно изчезнаха. Но те пак ще се появят на земята. В правния живот на земята в бъдеще трябва да се почувства господството на архангелите.

Споменахме, че именно в правния живот се изживява точно обратното на свръхсетивния живот. Но в този правен живот, който в сегашната си форма на съществуване на земята е възможно най-бездуховното нещо, трябва да се намеси водителството на архангелите, станали пак по-близки с човека.  

А духовете на времето ще станат носители, управители на икономическия кръгооборот на хората. Духовете на времето все повече ще ръководят икономическия живот, когато той наистина бъде организиран. Това ще бъде живот на асоциациите. От средата на 15. век се заражда склонността на хората само да произвеждат стоки, да се стремят към трупане на стоки и печалба. Необходим е обрат. В бъдеще, когато икономическият кръгооборот ще е станал самостоятелен, много по-съществено място ще имат разпределението на стоките между хората и потреблението. Ще се създадат асоциации, които отново ще регулират производството според потреблението.”