Прочетен: 1644 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2019 07:55
Горски цар
Кой в мрака среднощен на коня лети?
Бащата с невръстно дете до гърди.
Той крепко го стиска и пази от студ,
грижливо загръща го в топлия скут.
„Какво ти е, синко? Трепериш от страх.“ —
„Не виждаш ли горския цар, татко, ах,
с опашка, с корона на грозна глава?“ —
„Не бой ми се, синко, мъгла е това!“
„Ела с мен, момченце, във моите гори!
Там с теб ще играем чудесни игри,
цветя ще събираш по речния бряг
във свилени дрехи и златен калпак.“
„Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти,
що горският цар ми изтихо шепти?“ —
„Не ми се страхувай, не, чедо, недей!
В листата изсъхнали вятърът вей.“
„Кажи ми, момченце, ще дойдеш ли с мен?
Там с моите щерки ще припкаш весден.
Те в лунния зрак ще играят навън
и теб ще люлеят със песни за сън.“
„Не виждаш ли, татко, не виждаш ли там
момите на царя как тичат насам?“ —
„Да, виждам ги, чедо, аз виждам — безспир
върбите се люшкат във сивата шир.“
„Обичам те, блазни ме твойта снага;
не искаш ли, силом те грабвам сега!“ —
„Пази ме, о татко! Студени ръце
забива без жалост той в мойто сърце.“
Бащата препуска, страхът му расте,
на скута му стене примряло дете;
пристига във къщи задъхан, сломен,
в прегръдките стиснал труп ледностуден.
Произведението е написано през 1782 година и е едно от най-популярните стихотворения на Гьоте. По текста е създадена песен от Шуберт.
Сюжетът е заимстван от датския фолклор, като текстът е преведен най-напред от Йохан Готфрид Хердер на немски. Според легендата Гьоте бил вдъхновен за написването на баладата от новината за болното дете на един селянин от съседно село, който яздел с него към лекаря в града, но по пътя детето умряло. В град Йена днес се намира паметник на Горския цар като спомен за събитието - твърди се, че Гьоте е записал стихотвотението в местното заведение “Зелената елха”, което често е посещавал.
Интерпретациите на баладата от страна на литературни критици, та дори и психоаналитици, са доста свободни, понеже те не вземат под внимание духовния подтекст на произведението. Даже съществува абсурдната версия, представена на един конгрес на психоаналитиците, че стиховете “Обичам те, блазни ме твойта снага; не искаш ли, силом те грабвам сега!“ доказвали, че синът става жертва на педофил.
Но ако имаме предвид изнесеното от Рудолф Щайнер за окултната медицина, ще видим в описаната случка как в действителност детето стига до прага на луциферичните светове. Вдигайки висока температура, то изпада под влиянието на Луцифер. Рудолф Щайнер ни разкрива, че именно Луцифер стои зад треската, придружена с бълнуване. Треската, високата температура е дар на Луцифер. Той повишава температурата в човека и го подтиква към постепенна екскарнация. Прекомерното количество топлина, което се натрупва в човека води до това, че той изпада в състояние на делириум, губи почва под краката си и сякаш се разтваря. Именно Луцифер се опитва да отвлече човека, слязъл на материалната земя към духовните висоти, да го изкуси и отведе в своето царство. Неговите светове са блестящи и ярки - Луцифер във вида на Горския цар с корона и опашка се опитва да подмами болното дете с обещание за златни одежди (както се казва в оригинала), чудесни игри и забавления с дъщерите му. Но луциферичните светове са много далеч от мястото, където човек действително може да оздравее - на земята.В миналото вдигането на висока температура е било далеч по-опасно за хората и те много по-често са умирали от треска, отколкото в наши дни, когато Ариман здраво ни е захапал и ни държи приковани към материалното. Затова на днешния читател му се вижда странно как така изведнъж детето умира. Но някога действително човек е можел да умре от вдигането на висока температура. Той сякаш е бил отвличан като малкото момче в царството на Луцифер.
Ако сравним преживяното от Юдит фон Хале с разказаното в баладата на Гьоте, ще видим някои общи черти - луциферичните светове са на пръв поглед много привлекателни, владетелят им се стреми да примами хората в тях с обещанието за прекрасни преживявания. Но ако човекът, попаднал на прага им, реши да се откаже от тях - съзнателно като Юдит фон Хале или страхувайки се от непознатия образ, който първо обещава, а после заплашва, както при болното дете от баладата на Гьоте - то царят на тези светове изведнъж става груб и се опитва със сила да предотврати напускането им. Юдит, която е наша съвременничка и попада в луциферичните светове от незнание и скука, съумява да се изтръгне от хватката. Но болното дете в “Горски цар” няма съпротивителни сили. Организмът му е отслабен от болестта и то не може повече да се върне на земята. Ето това попадане в света на Луцифер, от което детето не се завръща и умира, ни е описал преминалият през посвещение Гьоте.
Както пише Юдит фон Хале в своята книга “За болестите и изцеляванията”, причината, поради която днешният човек се справя по-добре с високата температура, се дължи на аза, събуден от Христовия импулс. Така азът може да управлява органичните процеси. Днес човекът е в състояние да впрегне Луцифер за своите цели. Това значи азът да познае дара на треската от Луцифер като ефективен инструмент за преодоляване на болестите, тоест за изгонването на друг болестотворен вирус, най-често от ариманичен, студен характер чрез увеличаване на температурата. По-рано това не е могло да се случи, защото азът още не е имал тези сили. Едва след Мистерията на Голгота това става възможно, но не и при малките деца. В наше време високата температура не е самостоятелно заболяване, а оздравително средство срещу действителна болест. Днес астралното тяло трябва да се подчини на аза и азът действително е в състояние да подчини астралното тяло, защото в него живеят съзнателни сили.
На кой господ се кланят евреите? Нека не...
Мъже в черно, скандална жълта преса и г...
Идин поздрав:)
Увеличава се напрежението между САЩ и Ки...
