Ще видим ли близките си пак в девакана?

Да, ще ги видим пак, и то освободени от всички пречки на пространството и времето, които като воал се спускат над всички душевни отношения.

В девакана душите са изправени сами една срещу друга. Отношението на една душа към друга е много по-задушевно и интимно, отколкото във физическия свят. В девакана никога не може да има съмнение дали ще разпознаем другия, ако влезем по-рано в него, а другият след много по-продължително време. Разпознаването на любимите хора там въобще не е трудно, защото в девакана всеки носи своето вътрешно духовно същество, изписано върху духовния му облик.(7.6.1909, СС 109)

При преминаването на обичан от нас човек в другите светове е особено важно да изпратим мислите и чувствата си към него, без да създаваме представата, че искаме да го върнем обратно. Това затруднява битието на заминалия в сферата, в която той трябва да влезе. Не болката, която изпитваме, а любовта, която му даваме, трябва да изпратим към неговия свят... Според моите изследвания такова чувство е подобно на крила, отнасящи мъртвия напред, докато чувствата на много опечалени хора, които казват: “Да беше останал още при нас!”, го спъват. Това е общо указание какво да направим с чувствата си в такъв случай.” (из писмо на Щайнер до Паула Стрицек, Берлин, 31.12.1905, СС 264)