“Нека се обърнем към славяните, принадлежащи към шестата арийска подраса - какво намираме там? Една силна империя, в която под деспотично управление са обединени множество местни общини - Русия. Остатъците от едно кралство - Полша, чиято единствена обединяваща сила е религията, но въпреки нея то накрая пак ще бъде погълнато от Руската империя. Редица племена, поробени от чуждите на тях турци, се отърсиха от игото и бяха укрепени изкуствено в малки държавици, чиято независимост ще продължи до следващата голяма европейска война, но не и по-дълго. Какво друго е това, ако не белег за една подраса в кърмаческа възраст? Западноевропейците имат навика да разказват за нейното варварство и в известен смисъл са прави. Нашата цивилизация е просто един лак върху висшата класа и също такова чуждо растение, каквото е била Римската цивилизация за Британия. Тяхната съдба е да развият със собствени сили една по-висша цивилизация. Руската империя трябва да умре, за да живее руският народ и реализирането на мечтите на панславистите ще покаже, че шестата арийска подраса е започнала да живее собствен интелектуален живот и е надраснала кърмаческата възраст. Няма нужда да се спираме повече на тази тема, освен да кажем, че техният национален характер ще позволи да се извършат експерименти със социализма, политически и икономически, които в Западна Европа биха предизвикали неизброими трудности.”

Откъсът е от книгата “Трансценденталната вселена” на Чарлс Джордж Харисън (1855 - 1929 ?), излязла през 1894 г. В нея са поместени шест лекции, изнесени от автора през 1893 г. пред членове на „Береанското общество“ (Berean society) във Великобритания. Личността на лектора Харисън остава загадка. Според някои източници той е американец, според други - англичанин. На външната история освен името и годината на раждането и смъртта (а и те не са абсолютно сигурни) не е известно нищо за биографията на този окултист. Що се отнася до загадъчното Берeанско общество, в него са били обединени хора, изучаващи теоретичния окултизъм. Немският историк Маркус Остеррийдер, автор на забележителната книга “Промените в света, националният въпрос и отношението на Рудолф Щайнер към Първата световна война”, смята, че Харисън е принадлежал към онези англоамерикански окултни кръгове, които са определили зад кулисите развитието на световните събития, случили се през ХХ. век съгласно интересите на англоамериканизма. В тези среди още от 80те години на ХIX. век са се обсъждали далекосрочни планове за социалистически експерименти в Русия.  

Рудолф Щайнер е познавал книгата “Трансцеденталната вселена”, тъй като е имал в библиотеката си нейното немско издание - вероятно дори и първия превод от 1897 г. Според  английския историк и  антропософ Тери Бордман Щайнер се е запознал с книгата покрай Фридрих Екман - австрийски окултист, с когото в млади години е поддържал близки отношения. Макар никъде да не е споменавал изрично книгата на Харисън, Щайнер многократно се е позовавал на нея в лекциите си по време на Първата световна война - напр. в  СС 206, 184 и най-вече СС 24. В първия си меморандум от 1917, адресиран към политическите ръководители на Германия и Австро-Унгария (публикуван в СС 24), Щайнер пише следното:  

“Истината е, че Англия още от много години умее, изхождайки от реалните отношения в Европа, да прави политика в смисъл, който й се струва удобен, в който по научен начин се използват силите на съответните народи и държави. Никъде, освен в Европа политиката не е имала такъв делови, взаимосвързан характер. Вземат се народностните сили, живеещи на Балканския полуостров, взема се това, което става в Австрия и от там се гледа какви са били политическите формули, налични в средите на посветените в Англия. В тези формули винаги се е казвало, че на Балканите ще се случи това и това, като Англия следва да направи това и това. Така събитията са се развивали в зададената посока и английската политика се е движила успоредно с тях. В Англия могат да се намерят изречения, вместени в такива формули, като например: (тук Щайнер привежда цитирания откъс от Харисън).  

Който следи политиката на Англия, може да забележи, че тя винаги се е старала в голям мащаб да обърне тези и много други гледни точки в полза на Англия. При това Англия се е възползвала от факта, че единствена в Европа се е ръководела от такива гледни точки и така си е осигурявала дипломатическо предимство. Политиката й винаги е работила в смисъла на лежащото в духа на действителните народностни и държавни сили и стремежът й е бил така да се възползва от тези сили, че да си осигури икономическо предимство. Но освен това Англия е работила в посоката на това, което може да се осъществи чрез силите, заложени в самата нея, докато другите страни не са се занимавали да наблюдават какви сили работят в тях. Те само биха се усмихнали любезно, ако някой би им казал за наличието на такива сили. А при Англия цялата държавна структура е настроена към такава истинска практическа работа. Другите ще могат да разгърнат дейност, адекватна на английското държавническо изкуство, когато това, за което намекнах, вече не е само английска тайна, а общоизвестен факт.”