… светът на природните закони и този на моралните закономерности преливат един в друг, когато се влезе в духовния свят. Това става ясно например веднага, когато пред нас се разкрие царството, през което преминава човекът между смъртта и новото раждане. Там ясновидецът може да срещне душите (а той ще ги срещне, ако сериозно е напреднал, както се загатна вчера), които след преминаването на портата на смъртта изминават развитие до следващото си раждане. Тогава ние ще се запознаем с това, което тези души преживяват и трябва човек да мисли по съвсем друг начин, ако иска да прецени техните преживявания. Да обясним това с наколко примера.

Ние намираме души, които трябва в определен момент между смъртта и новото раждане да преминат през доста трудни условия. Най-напред ясновидецът остава с впечатлението, че тези души, по-точно определена категория души, в духовния свят са станали слуги на наистина ужасни духовни същества и че поради своя живот преди смъртта те сами са се обрекли на това. Ясновидецът постепенно разбира тежката съдба на тези души, като проследи по-отблизо как човекът живее във физическото си тяло от раждането до смъртта и както често сме описвали в нашите духовнонаучни лекции, по вътрешна необходимост стига до естествена смърт, когато е на възраст и е изчерпал вече жизнените си сили. За такава смърт сега няма да говорим. 

Но има и друга смърт, при която човек може в разцвета на живота си да бъде покосен от външни нещастия или болести. Не всички си отиват, чак когато се изпразни чашата на живота им. Хора умират на всякаква възраст и ние трябва да се запитаме: Откъде идват силите, които са в основата на умирането в различни възрасти? Това, че човек си отива, когато му е дошло времето, ни е ясно. Често сме виждали как това се мотивира от духовните светове, но и всичко, случващо се на физически план, става поради влияния на духовния свят. Също и преждевременната смърт настъпва с такива влияния, т.е. тя се носи от сили и същества на духовния свят.  

И друго нещо забелязваме във физическия свят, към което трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем времето между смъртта и новото раждане. Виждаме как физическият свят е пронизан от болести или епидемии като онези в миналите времена, които са ни добре известни. Достатъчно е да си припомним опустошителни походи, след които чумата, холерата и под. са върлували сред някогашното европейско население. В наше време по отношение на такива неща, можем да кажем, че все пак имаме късмет. Обаче вече се подготвят известни епидемии, на които вече обърнахме внимание в нашите лекции. Виждаме по Земята да върлуват ненавременната смърт, а също болести и епидемии. И ясновидецът възприема как някои души, живеещи между смърт и ново раждане, помагат на онези духове, които внасят от свръхсетивните светове в сетивния свят силите, носещи епидемии и болести, сеещи преждевременна смърт. Едно от най-страшните впечатления е да се наблюдават човешки души, които в определен момент на живота си между смъртта и следващото раждане са станали слуги на злите духове на болестта и смъртта, и то сами са се обрекли да бъдат техни слуги.

Ако се опитаме да проследим живота на такива хора, които са си подготвили споменатата съдба, до момента, когато преминават през портата на смъртта, ще установим, че по време на живота на Земята на тях са им липсвали съвестност и чувство за отговорност. На ясновидеца се разкрива един постоянен закон, според който душите, преминали през портата на смъртта, които преди това са имали душевна склонност към безсъвестност или са живели по този начин, в определен момент между смъртта и следващото раждане се превръщат в слуги на онези, които трябва да работят по внасянето на епидемии, болести и преждевременна смърт в сетивно-физическия свят.

Виждаме как тези души се подчиняват на едно естествено развитие, за което не можем да твърдим, че подобно на кристализацията или сблъсъка на две меки топчета, е независимо от някакви морални недостатъци. В случващото се, което ни показват тези души, ние виждаме как във висшите светове се смесва онова, което действа там като природна закономерност, с моралния миров порядък.