За изпълнение на наскоро променения и светкваично подпидан от президента Щайнмайер закон за защита от инфекции в град Ноймюнстер (провинция Шлезвиг-Холщайн) до края на годината ще се открият специални затворнически килии за нарушители на карантината. (https://www.mopo.de/im-norden/schleswig-holstein/knast-im-norden-hier-sollen-quarantaene-brecher-eingesperrt-werden-37797520). За целта вече са извикани пенсионирани надзиратели, които ще се върнат на работа за очакваните нови арестанти. Дали PCR-тестът на някого е дал реален резултат, дали човекът е наистина заразен, няма значение. Щом се води на отчет като положителен, той се превръща автоматично в обект на проверка и санкциониране от органите на държавата. А от телевизията мама Меркел, която уверено води страната на Гьоте и Шилер към здравна диктатура, още лятото апелира към хората да “вярват само на официални източници” (https://youtu.be/LTRZtIWMweg), разбирай на правителствените информации. Така чрез закони, забрани и заплахи, внушаване на страх и премълчаване на съществени факти от страна на държавните медии всесилната държава прави необходимото хората да загубят и последните частици самостоятелност в мисленето си и да предадат живота и здравето си в ръцете на “компетентните” специалисти.
На фона на случващото се е удивително колко верни са думите на Рудолф Щайнер, казани преди сто години и колко малко сме помръднали оттогава насам:
“В нашето съвременнo човечество държавата е заседнала толкова здраво в мисленето, че хоратa изобщо и не забелязват как навсякъде залитат по нея. От десетилетия аз описвам положението по следния начин: “Най-големият копнеж на съвременния човек се състои в това да върви през светa само с един полицай от дясната си страна и един лекар от лявата. Ето това всъщност е идеалът на съвременния човек - държавата да му ги предостави и двамата. Да стъпи на собствените си крака не е идеал на съвременния човек. Обаче преди всичко на нас ни е необходимо да можем да минем и без полицая и лекаря, които ни е придала държавата. И ако не възприемем този възглед, няма да можем да направим и крачка напред.”(12.10.1920, в СС 337б “Социалните идеи, социалната действителност, социалната практика”)
