Скулптурата е изкуство, което произхожда от вътрешното изживяване и пресъздаване на етерното тяло и на живите формообразуващи сили в човека. За него Рудолф Щайнер казва: “Точно както в архитектурата изтласкваме законите на физическото тяло във външното пространство, така в скулптурата изтласкваме законите на етерното тяло едно стъпало надолу. Не ги отделяме от себе си, а ги вкарваме именно в нашата форма. Както трябва да търсим архитектурата като формиране на закономерностите на физическото тяло извън нас, така трябва да търсим и скулптурата като закономерност на нашето етерно тяло в нас; след това само я вмъкваме, творейки, в произведенията…Точно както в архитектурата ние само пренасяме законите на физическото тяло, неговите пространствени линии и силови въздействия в пространството и не вземаме нищо друго в пространството, нищо от етерното тяло, нищо от астралното тяло, нищо от аза, така и в скулптурата ние понижаваме законите на етерното тяло с една стъпка… Затова скулптурното произведение се явява пред нас по такъв начин, че да събуди усещането за живот. То би имало пълен живот, ако азът и астралното тяло бяха в него. Ето защо, когато търсим законите на скулптурата, трябва да сме наясно, че те са законите на нашето етерно тяло, точно както архитектурата съдържа законите на нашето физическо тяло.” (СС 275, лекция от 29.12.1914).

Ако имаме това предвид и разгледаме най-новата придобивка на град София - пластиката “Викът на украинската майка”, ще разберем крещящото несъответствие между названието и претенциите на творбата и впечатлението, което тя оставя у наблюдателя.

Интересното в случая е, че въпросната творба е създадена много по-рано, когато изобщо не е имало военни действия на Русия в Украйна. Самият скулптор Неделчо Костадинов споделя във фейсбук на 2.7.2019 снимка на въпросната пластика. 

                

Наблюдателни фейсбук ползватели твърдят, че първоначалното име на пластиката е “Гол демон” (https://www.tvmedia.bg/hvanaha-avtora-na-ukrainskata-majka-v-lazha/ ).

Кгато отчитаме този факт, ни става ясно защо чертите на въпросната “майка” са толкова уродливи - тя първоначално е била замислена като демон. Авторът й просто набързо се е сетил да я “пробута” като крещяща от страх и възмущение майка, долавяйки някаква прилика в отворената уста с известната творба на художника Едвард Мунк “Викът” от 1893г., в която той пресъздава собствената си паник-атака по време на една вечерна разходка.

              

                           "Викът" на норвежкия експресионист Едвар Мунк

Може ли една пластика, замислена да изобразява демон, да бъде представена за крещяща от ужас “украинска майка”? Освен, че с грозотата си тя е обида за всяка украинска жена, с подробностите около първоначалния си замисъл, тази пластика представлява една лъжа. 

За да оправдае явното отсъствие на нормални човешки черти в скулптурата на “украинската майка”, Костадинов твърди, че тя “изобразява вцепенена от ужас възрастна жена, която крещи срещу руските окупатори” (https://www.svobodnaevropa.bg/a/31847505.html ). От цитираната статия става ясно също, че той дори смятал да направи вариант на хуманоида-майка, който да е висок поне около два метра, за да противостоял на съветския войник.

Тази скулптура обаче може да бъде възприемана единствено като това, което е била първоначално замислена да бъде - един женски демон. Всички останали обяснения на автора, който по повод на това, че подмяната му е разкрита, заявява: “Създаването на скулптура е дълъг процес. В крайна сметка аз съм авторът и аз определям кога е завършена”, са политкоректни напасвания с цел да се продаде, да стане по-разпознаваем и да “натрие носа” на несъгласните с неговото мнение за Украйна.

Колкото до уродливостта на женската фигура, която, колкото и да не разбира човек от скултура, не може да не забележи, Неделчо Костадинов отбеляза, че истината била грозна и нямало друга истина (пак там). За разлика от Коперник, за когото “истината е красива”. 

Обаче Учителя Беинса Дуно ни казва, че “всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до Истината.” (“Красотата в природата”, МОК, 3.5.1922). В случая грозотата се дължи не само на вложената в самата пластика първоначална идея за демон, а не за истински човек, но и на лъжата, с която тази пластика се пробутва на обществеността като ужасена украинска майка. 

В своята “Пиета” Микеланджело изобразява потъналата в скръб Божия майка, държаща в скута си мъртвия си син Исус. Въпреки нечовешкото й страдание тази изваяна от великия майстор жена няма грозни черти, лицето й не изразява състояние на злоба и гняв, от които, както твърди Костадинов, е обхваната неговата “майка”, а само безкрайна мирова скръб.
                  
               "Пиета" на Микрланджело в базиликата "Свети Петър" в Рим

Така че в случая с украинската майка-менте, която отсега нататък софиянките с малки деца вероятно ще заобикалят отдалече, за да не им ги плаши тя, имаме чиста проба пропагандна акция, която на всичкото отгоре е платена от рекламната агенция на пиарката на ПП Диана Дамянова (вж. пак последния цитиран сайт).