Статията на Херберт Лудвиг в неговия блог fassadenkratzer.wordpress.com се спира на някои свидетекства за двете деца Исус в каноничните и апокрифните евангелия и в изобразителното изкуство. На същата тема са посветени други две публикации в блога:
https://anthroposophie.blog.bg/izkustvo/2020/02/14/kartina-izobraziavashta-dvete-deca-isus.1696132
https://anthroposophie.blog.bg/history/2018/12/10/kak-dvete-deca-isus-se-sleli-v-isus-ot-nazaret.1638090fassadenkratzer.wordpress.com/2022/12/27/fassadenkratzer.wordpress.com/2Празникът

Празникът на раждането на Исус е неразделна част от годишния цикъл в обществения живот, но често се превръща в кичозна подаръчно-консуматорска оргия. Все по-малко хора успяват да разберат истинското духовно значение на празника и го честват само по традиция под формата на голямо семейно събиране. И все пак Коледата крие дълбоки тайни на човечеството, които са изгубени за общото съзнание. Само чрез задълбочено познание ще можем да си възвърнем голямото значение на празника за човешката душа.

Дори и евангелията, които са ни завещани, предлагат повече храна и перспективи за търсещото познание, отколкото обикновено се намира в тях. Защото човек не бива да следва само традиционните тълкувания, давани от западащите църкви, а да мисли самостоятелно. 

Според християнската традиция Исус Христос е нещо повече от велик човек. Той е Божият син, т.е. той самият е висше Божие същество, приело от любов земна човешка форма, за да донесе на човечеството сили, които да го избавят от греха и безнадеждното затъване в земния свят. Това се изразява в двойното име Исус - човекът от Назарет - и Христос - божественият Месия. Четири евангелия описват земния му живот. Забележително е, че две от тях, евангелията на Лука и Матей, започват с раждането на момчето Исус, но премълчават за неговия животслед ранното детство и след това описват подробно живота му от кръщението в река Йордан на 30-годишна възраст до смъртта и възкресението. Евангелията на Марко и Йоан не споменават нищо за раждането и детството, а започват с кръщението на тридесетгодишния Исус и описват само събитията от живота му, който след това продължава около три години.

И за четиримата евангелисти най-важното от живота и дейността на Исус Христос се случва през последните три години и половина след кръщението. Ако си зададем въпроса кога Божието същество Христос се е въплътило в Исус, за да работи на земята от тялото му като Бог, станал човек, тогава цялата композиция на четирите евангелияпредполага като отговор не времето на раждането, а това на кръщението в река Йордан от Йоан Кръстител. Дотогава това все още не е бил животът на Исус Христос, а само животът на важния Исус, който обаче все още е бил само човек. Това се потвърждава и от самата сцена на кръщението, която Матей, Марко и Лука описват почти единодушно по следния начин:

“И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." (Мат. 3:16- 17).

Друг превод на последното изречение е: "в когото ще се разкрия". Йоан (1: 32-34) казва: “И свидетелствуваше Иоан (Кръстител), казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий”. А Лука добавя (3: 23): “Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев…”

И така, сега, когато Христос, Божият Син, е влязъл в душата и тялото на Исус от Назарет, започва дейността на Исус-Христос; но разбира се, хората не знаели какво се е случило с Исус и продължавали да го смятат само за човека Исус, сина на Йосиф. 1

До IV в. християните празнували Коледа само на 6 януари 2 като празника Епифания - появата на божествения Христос в човека Исус. По-късно това свръхестествено събитие вече не се разбирало правилно и през 354 г. (а според Уикипедия през 432 г.). Коледа за първи път била преместена на 25ти декември като празник на раждането на Исус и всички съществуващи чувства към божествения Спасител започнали да се свързват с този празник. Духовното раждане на Бога в човека Исус, което вече не се разбирало, било заменено с физическото раждане на Исус, по-късния Христоносец.

Историите за детството на Исус

Това по-внимателно наблюдение преобръща обичайната представа, че Христос е дошъл на земята още като дете. И ние се питаме слисани какво става с Исус, чието рождение празнуваме на Коледа. Но това не променя величието и извисеността на този празник, който отбелязва раждането на Христовия младенец - детето, предназначено за Христос. То е трябвало да бъде едно много специално човешко същество, така да се каже, цветът на цялото дотогавашно развитие на човечеството, който единствен е бил подходящ да приеме Божия син в себе си.

Но защо има два различни разказа за раждането - един в евангелието на Матей и един в това на Лука? За общото съзнание на християните те представляват описания на различни последователни събития около един младенец Исус, на когото веднъж се покланят пастирите, а малко по-късно - влъхвите. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в двете евангелия, ще забележим разлики, които не могат да се отнасят до едно и също семейство. Например и в двете евангелия са изброени предците на Йосиф, но имената в тях са напълно различни. При Матей те преминават от Йосиф през Матан, Яков, Елеазар, Матан, Елиуд, Елеазар и т.н. до цар Соломон, син на цар Давид, след това до Авраам; при Лука се минава през Илия, Мелхий, Мататий и т.н. до свещеника Натан, друг син на цар Давид. От Давид до Авраам имената и в двете евангелия съвпадат, а Лука продължава списъка още по-нататък до Адам.

Така Йосиф и Исус от евангелието на Матей произлизат от цар Соломон, а Йосиф и Исус от това на Лука - от брат му, свещеника Натан. Ако приемем евангелията сериозно, не може да става и дума за едно и също семейство, а за две различни семейства. Вярно е, че всички те носят едни и същи имена - Мария, Йосиф и Исус, но това не е нещо необичайно, тъй като тези имена са били широко разпространени по онова време. Семейството от евангелието на Лука живее в Назарет в Галилея и трябва да пътува до Витлеем за преброяването, където Исус се ражда в ясли. При Матей семейството очевидно живее във Витлеем, защото влъхвите "влязоха в къщата", както изрично се казва, където намериха детето. Никъде не се споменава за ясли.

Семейството на Исус, произхождащо от цар Соломон, описано от Матей, е трябвало да избяга в Египет, защото животът му е бил застрашен. След като влъхвите съобщават за новородения юдейски цар на неправомерния цар Ирод, той започва да се страхува за трона си и заповядва да убият всички момчета до двегодишна възраст във Витлеем и околностите. Събитието, описано тук, е пропито с голям драматизъм. При Лука, от друга страна, всичко е потопено в святост и мир. Пастирите идват при семейството, което е пътувало от Назарет до Витлеем, за да се поклонят на младенеца. Родителите го обрязват осем дни след раждането му и след периода на пречистване, който по традиция продължава 40 дни, го занасят в храма в Йерусалим, за да бъде благословено и да принесатжертва. След това те спокойно се връщат - не отиват в Египет, а в родния Назарет. Това означава, че междувременно смъртната опасност за малките деца трябва да е отминала, защото Ирод е умрял. Следователно произхождащият от Натан Исус от евангелието на Лука, което даже и в композицията на Новия завет следваевангелието на Матей, трябва да е роден по-късно от Соломоновото момче Исус. 3

Разбира се, това повдига големия въпрос какви са двете деца Исус, по какво се различават едно от друго и кое от тях е истинското. В крайна сметка само едно от двете може да стане този човек, в когото Христос ще влезе при кръщението. Обаче за какво е другото момче? Нека започнем с разликите в тяхната природа, защото те ни водят и към различните им задачи.

Разлики в природата на двете момчета Исус

В самите евангелия само при Лука има нещо, което пряко характеризира момчето Исус, произхождащо от Натан. След като се завръщат у дома "в своя град Назарет", там се казва (според превода на Емил Бок, който смята, че преводът на Мартин Лутер не е съвсем точен): "И детето растеше, съзряваше в душата си, проникната от Духа и божествената благодат почиваше върху него." 

Повече информация може да се открие в апокрифните евангелия, които не са били включени в Библията, като например арабското детско евангелие, евангелието на Лъжематей, на Яков и на Тома. Там това момче е описано в много разкази като мечтателно дете с удивително невинна чистота и неограничена способност да обича, която всички същества, доближили се до него, изпитвали като елементарно благотворно влияние. Болните, които се докосвали до него или до негови предмети, оздравявали, а дивите животни ставали питомни и послушни. То проявявало слаб интерес към външната мъдрост, но притежавало изключителна душевна и емоционална дълбочина. От детето се излъчвали свежи жизнени сили, които се разпространявали върху всичко, което сеприближавало до него. В своята ангелска, райска доброта и любов то трябва да е изглеждало като човека отпреди Грехопадението, все още изпълнен със свръхестествена благодат.

В гореспоменатите извори се срещат и легенди, които характеризират детето Исус по съвсем различен начин, така че явно да се отнасят за другото момче, т.е. за Соломоновия Исус. Още отрано той се проявявал като будно, изключително надарено и ученолюбиво дете. Баща му се опитал да го заведе при най-добрите и способни учители. Но момчето не се задържало дълго при никого от тях, тъй като бързо ги надминало по ум и мъдрост. Веднъж видяло при един учител “книга, която лежеше на масата и той я взе, но не прочете буквите, които бяха в нея, а отвори устата си и заговори, изпълнен със Светия Дух, като поучаваше хората около него за закона. И се събра голямо множество, което стоеше и го слушаше и се чудеше на красотата на учението муи на добре подбраните думи, с които макар и непълнолетен, той си служеше." 4

В евангелието на Лъжематей сцената е описана по подобен начин:

"А когато Исус влезе в синагогата, воден от Светия Дух, той взе книгата от ръката на учителя, койтотъкмо говореше за наредбите на закона и започна да чете пред очите и ушите на целия народ. Но той не прочете написаното в книгата на книжниците, а изпълнен с живия Божи Дух, говореше така, сякаш от жив извор струеше силен поток вода. ... По този начин той учеше хората от миротворящата сила, която има чудната пълнота на живия пулсиращ свят на Бога, така че дори учителят падна на земята в преклонение пред него. Сърцата на хората, които се бяха струпали и го бяха чули да произнася такива думи, застинаха от изумление." 5

В друг разказ един учител връща момчето при бащата Йосиф с думите, че то вече е учено и той не може да го научи на нищо повече.

Многобройните художници от Средновековието и Ренесанса очевидно са имали представа за двете различни деца Исус. Така например поклонението на пастирите често е било изобразявано с детето Исус, лежащо спейки в скута на Мария, на земята или в яслата.

   

                 Дучо ди Буонинсеня, “Рождество Христово” (около 1308 – 1311)

От друга страна, тримата влъхви, които идват при Соломоновия младенец Исус, са посрещнати от едно будно бебе, обикновено седящо изправено, гледащо внимателно и нерядко с жест на благословия. 6

                    

         Албрехт Алтдорфер, “Поклонението на влъхвите” (около 1530-1535)

Двете момчета Исус в Назарет

Когато Ирод умира, един ангел - както съобщава евангелието на Матей - дава на Йосиф в Египет указанието да се върне в Израил. Йосиф се страхува за детето, виждайки опасност от страна и на новия цар Архелай, сина на Ироди след още едно божествено откровение не се връща във Витлеем, а отива в Галилея, където заживява в Назарет. И така, двете семейства - това на Натановия Исус и това на Соломоновия Исус - заживяват на едно и също място. Назарет не е бил голям, така че вероятно двете семейства скоро са се запознали, макар че все още не са се появили свидетелства за това.

Ала има картини, на които две свети семейства са изобразени заедно, например платното, приписвано на фламандския художник Бернард ван Орлей, ученик на Рафаело. На него едно момче, полулегнало в скута на младата Мадона, гледа замечтано надясно в далечината, а лявата му ръка е обърната към 15 месеца по-големия от него Йоан Кръстител. В краката на една по-възрастна жена седи второ момче, което пише нещо в свитък и гледа замислено към другия Исус.

Бернард ван Орлей (?), “Светото семейство”

Самият Рафаело рисува една Мария с момче, също полулегнало в скута ѝ, което се обръща с любов към Йоан, стоящ вдясно, а той го гледа предано. Отляво е друго момче със сияние около главата, което гледа с будно, сериозно лице към Мария, която сякаш  го задържа малко назад с лявата си ръка. 7

             
                                              Рафаело, “Мадона Теранова”

12-годишният Исус в храма

От евангелистите само Лука описва едно събитие от по-късното детство – тайнствената  сцена, при която 12-годишният Исус е в храма в Йерусалим. Ако не я подминем с повърхностни мисли за божествените чудеса, остава великата загадка: Откъде идва тази внезапна огромна трансформация на Натановото момче Исус, която се случва там и която е напълно непонятна за родителите му?

Родителите внезапно го изгубили на връщане от Великденския празник, върнали се и след три дни мъчително издирване най-накрая го намерили в храма. Той седял сред учителите и книжниците, погълнат от научен разговор с тях. Родителите станали свидетели на това как мъдреците на Йерусалим и всички присъстващи не можели да се начудят на богатството от знания и мъдрост, което се разкривало във въпросите на момчето и още повече в неговите отговори. А самите родители се изплашили и не разпознали сина си, защото тяхното мечтателно дете, преизпълнено само с душевна любов и доброта, никога дотогава не било проявявало такова богатство от знания и мъдрост.

Ако сцената се намираше в евангелието на Матей, това нямаше да е изненадващо, тъй като подобни неща са описани в апокрифните текстове за Соломоновия Исус. Сякаш Азът на Соломоновия Исус е преминал в Натановия Исус и изведнъж проговаря от него. Трябва да се е случило нещо подобно, което е необичайно, но очевидно става понякога.

През 1954 г. например в индийското село Расулпур момчето Джасбир се разболяло от едра шарка и изглеждало сякаш е починало. Няколко часа по-късно обаче то отново проявило признаци на живот и постепенно дошло в съзнание. Момчето обаче било напълно променено, изразявало се на езика на висшата каста на брахманите и твърдяло, че е Собха Рам от село Вехеди, отдалечено на 35 км. Въпреки че Джасбир и семейството му никога не били ходили там, момчето точно описало условията на живот в онова място. Неотдавна бил ял отровни сладкиши и починал от това. Роднините на Собха Рам дошли в Расулпур и момчето Джасбир ги разпознало и дало напълно вярна информация за роднинските им връзки със Собха Рам. По-късно то само отишло във Вехеди, веднага намерило пътя към къщата на семейството на Собха Рам и подробно идентифицирало всички негови членове. Случаят е проверен и потвърден на място от американския професор по медицина Стивънсън през 1961 и 1964 г. 8

Сцената на напълно преобразения Натанов Исус, умишлено описана от евангелиста Лука, подсказва, че Соломоновият Исус заживява в тялото и душата на Натановия Исус. Собственото му изоставено тяло вероятно скоро след това умряло.

Поразително е, че в живописта има цяла поредица от картини със сцената на 12-годишния Исус в храма, в коитообикновено на заден план се вижда второ момче, което гледа с предано лице към Исус в средата или се обръща тъжно. Най-впечатляващата картина, която е дело на Боргоньоне и се намира в Милано, изобразява Исус в разцъфналата си младост, който седи на престол и говори. Пред него от двсната му страна виждаме момче в цял ръст със същия външен вид и облекло, което се обръща да си тръгне с прощален жест и тясно, бледо лице. Исус, който е в центъра, го проследява със сериозен поглед, а вниманието на някои от свещениците също е насочено към него. 9

               Боргоньоне, “Дванадесетгодишният Исус в храма”

Всичко това се подсилва от факта, че както в Кумранските свитъци, открити в Юдейската пустиня между 1947 и 1956 г., които произхождат от еврейския орден на есеите (250 г. пр. Хр. - 70 г. сл. Хр.), така и в апокрифните писания странно често се споменават две очаквани, но различни фигури на Месията - една свещеническа и една царска. А в евангелието от Тома например самият (все още неразпознат) Христос посочва решението на загадката на двамата Исусовци: "Когато Саломе попита кога ще дойде царството Божие, Господ отговори: "Когато двамата станат един и външното стане като вътрешното". 10

По този начин се създава впечатлението, че двама съвсем различни Исусовци, единият сякаш райски чист и изпълнен с огромна душевна любов, а другият надарен с голяма сила на познанието и пълнота на мъдростта, са били предназначени да изградят и подготвят един след друг тялото и душата на онзи човек, който би могъл да стане най-добрият възможен земен инструмент за божественото Христово същество. Само един човек е можел да бъде носител на Христос, който е едновременно чисто дете и съвършен мъдрец. 

"Светът е дълбок, по-дълбок, отколкото го е смятал някога денят." 11

——————————————-    

Бележки 

1 Рудолф Щайнер изтъква тази връзка много рано, например в лекциите за евангелията на Лука и Матей (СС 114 и 123).

2 Според Рудолф Щайнер в лекцията от 25.12.1921 г. (в СА 209).

3 Срв. “Детството и младостта на Исус”, Емил Бок, Щутгарт, 1980.

4  „Апокрифите“, Ерих Вайдингер, Аугсбург 1996.

5 Препечатано в “Детството и младостта на Исус”, Емил Бок.

6 Вж. подробен преглед и представяне в книгата “Двете деца Исус в изобразителното изкуство”, Хела Краузе-Цимерман, Щутгарт, 1986.

7 Пак там.

8 “Отвъд”, Йоханес Хемлебен, Хамбург 1975.

9 Вж. бележка 7

10 Срв. Емил Бок, “Детството и младостта на Исус”.

11 "Тъй рече Заратустра”, Фридрих Ницше.