Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 26. Януари 1909 година в Берлин и публикувана в СС 107 “Духовнонаучнa антропология”  


„Да приемем, че Б е причинил на 20годишна възраст вреда на А. Сега (след смъртта си, докато трае преглеждането на последния живот в обратен ред) той трябва сам да изживее болката. И той изгражда намерението да я поправи в един следващ живот - във физическия свят, където е била причинена. Обстоятелството, че този човек носи в себе си въпросната сила - волята за овъзмездяване, формира притегателна връзка между Б и А, на когото е причинена вредата. Тази връзка в следващия живот свързва пак двамата. Тайнствената притегателна сила, която ни довежда до някой друг човек, идва от приетото в камалока* и формирано като сили. В живота си ние биваме водени към хората, на които трябва да компенсираме нещо или с които въобще имаме нещо общо, именно от преживяното в камалока.   

И сега можете да си представите, че това, което сме приели като сили от камалока, за да обезщетим някого, не винаги може да се реализира в един единствен живот. Може да стане така, че в един живот да завържем връзки с една голяма група хора и следващият прекаран в камалока период ще ни даде възможност да се съберем пак с тези хора. Това зависи и от другите хора, зависи дали още в следващия живот ще се срещнем с тях. То се простира върху много животи. В единия трябва да възмездим едно нещо, в другия – друго и т.н. Не бива да си представяме, че веднага в следващия живот можем да поправим всичко. Зависи дали другият човек ще развие съответната притегателна връзка в душата си.   

* Камалока (букв. ‘място на желанията’) обхваща първите три или четири долни слоя на астралния свят, където умрелият попада, след като преживее панорамата на живота си в обратен ред до раждането. В църквата правилно се говори за ‘чистилище’, защото в камалока човек трябва да се освободи, очисти от ниските си желания, страсти и потребности.