Из обръщение, произнесено от Рудолф Щайнер на 24. октомври 1909 г. на осмото генерално събрание на немската секция на Теософското общество, публикувано в “Съобщения за членовете” (брой 10 от 1910 г.)   

Поводът за обръщението е сляпото почитание, с което тогава са се отнасяли към личностите на Ани Безан и Джиду Кришнамурти. Във връзка с него настъпва и разривът между Теософското общество и немската му секция, която се отделя от него.  

“Нищо не вреди повече, ако към един учител се отправя необосновано възхищение. С това сляпо вярващият в учителя сам си вреди, като спира своето развитие. Но още повече вреди той на онзи, на когото вярва сляпо, когото обожава. Защото цялото сляпо възхищение, което се отправя към духовния изследовател, играе за него ролята на стягащ корсет, с който учителят трябва да  се бори до изтощение. С нищо друго не се бори той повече, отколкото с това сляпо възхищение, чрез което буквално му се слагат камъни на пътя... Тези, които искат да проверяват (изнесеното от учителя), застават пред него като хора, готови за работа, с тях може да се напредва. Другите непрекъснато произвеждат препятстващи облаци, срещу които учителят трябва да се защитава.”

Възхищението е наистина сляпо.