Anthroposophie :: Стигматизираната монахиня Анна Катарина Емерик

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.02.2019 18:24 - Стигматизираната монахиня Анна Катарина Емерик

Автор: anthroposophie Категория: История

Прочетен: 810 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.08.2019 15:11

Днес ще представя тази забележителна жена, непозната в България - една изключително скромна немска монахиня, живяла в края на 18. и началото на 19. век, която е имала стигмите на Христос.

Това явление е непознато за православната църква, но в католическата през вековете е имало много такива случаи - някой беше изчислил, че в историята са известни около 300 случаи на стигматизация. Може би защото римо-католическата църква се отрече от Духа, точно сред нейните членове се явяват по такъв зрелищен и неподлежащ на прикриване начин случаи, в които Духът оставя своите следи върху материята. Все пак, има и стигматици извън католическата църква и най яркият пример за това е антропософката Юдит фон Хале. Стигми могат да се появяват и в медитация на четвъртата степен от християнското посвещение, но след това изчезват.

Анна Катарина Емерик (1774-1824) е родена в много бедно селско семейство във Вестфалия. Тя ходи на училище само четири месеца, после родителите я пращат да пасе добитъка. Научава се да чете почти сама и по цели нощи чете катехизиса и други религиозни текстове. От малка има видения, например вижда своя ангел, детето Исус и Йоан Кръстител (нарича го Хансчо с кожите). Когато се моли пред кръста в църквата на Косфелд, има видения за страданията на Христос. При всяко съприкосновение със страданията му на кръста, получава силни болки в главата, сякаш от трънен венец.

Анна Катарина от малка иска да стане монахиня, но поради това, че е крайно бедна, не я вземат. Непрекъснато боледува и е слаба физически. Едва на 25 г. успява да влезе в Августинския орден, който не след дълго бива разпуснат. По това време се получават стигмите на ръцете, краката и отдясно под гърдите - на мястото, където се е забило копието на римския капитан Касий, наречен по-късно Лонгин. Намира убежище в малка стаичка при един пастор, където прекарва дълги години на легло.

Заради стигмите Анна Катарина бива непрекъснато обвинявана в измамничество. “Учените” пък искат с материалистични методи да обяснят появата им, както и неприемането на храна. Затова Анна Катарина е подлагана на унизителни прегледи. По цял ден обаче бедните хора се стичат при нея, тъй като им дава утеха и съвети. Това е времето на секуларизацията в Германия, когато държавата се отделя от църквата, която започва да играе все по-малка роля в живота на отделния човек.

По същото време Клеменс Брентано - син на богато семейство на търговец и майка италианка - бил преуспяващ писател и бохем в Берлин. Той е виден представител на романтизма, пише много хубава поезия, приказки и проза. Бил е душата на светския живот и литературните салони. Случайно при едно събиране чува да се четат записки за виденията на монахинята. След това различни хора, познавайки таланта му, дават идеята той да отиде при нея и да запише виденията й. Той отказва и са необходими няколко години и много различни хора, които да го подтикнат да го направи, докато най-после се решава да замине за Северна Германия.

Самата Анна Катарина знае, че трябва да се появи човек, на когото да разкаже виденията си, защото Христос й е казал, че това й се дава не лично за нея, а за да го разкаже и да бъде записано за хората. Тя дълги години очаква някой да дойде, сама моли различни хора да записват, но никой не се съгласява. Когато вижда за пръв път Брентано да влиза в стаичката й, знае, че това е човекът и му казва:" Ето Ви най-после!"

При срещите си с Анна Катарина Брентано от неверник, загърбил Христос, се преобразява, става вярващ и посвещава последните години от живота и творчеството си да запише шест големи тома с виденията на монахинята. Става свидетел и описва кървящите стигми, в последствие на корема й се появяват и червени ивици във формата на кръст, от който текат кръв и безцветна течност като вода.

Има шест тома за живота на Богородица и Исус Христос, по един том за първата, втората и третата година на Христос, тайните на стария и новия завет. От всичките само петият том "Непосилните страдания на нашия Господ Исус Христос" може да се намери в интернет, но той може би е най-ценен, тъй като описва Голготските събития, осъждането, разпъването на кръст, смъртта и възкресението, слизането на Христос в дълбините на земята през различните слоеве и ада. Разказите на монахинята поразително съвпадат с изнесеното от Рудолф Щайнер, макар да се използват други думи.

Някои обвиняват Брентано, че си е измислил много от нещата и че не можело да се разграничи какво вижда Анна Катарина и какво той е добавил от себе си. Но тя е била проста селска жена и не е можела да се изразява изтънчено, говорела е на един северен диалект, който в другите части на Германия е неразбираем. Брентано е писател с много богат речник, така че е бил точният човек за тази задача. Той просто облича разказаното в по-подходящи думи от тези на Анна Катарина.

Книгата за страданията на Христос е не само увлекателна, но направо разтърсваща. Наистина има силата да обърне невярващ човек! От нея струи искрена любов и преклонение към Христос и аз поне не долавям някаква пропаганда за католицизма, свещеници или папи.

По тази книга католикът Мел Гибсън заснема филма "Страстите Христови", през 2004 г. папа Йоан Павел II обявява Анна Катарина за блажена. В момента Анна Катарина Емерик и книгите по виденията й не са популярни, направено е всичко възможно споменът за нея да бъде заличен, както и книгите да не стигнат до широк кръг читатели.

Нагоре