Много е писано за първия български княз след Освобождението от турско робство Александър Батенберг. Известна е историята на неговия избор като компромисна фигура, препоръчана от руския цар Александър II, чийто племенник е Батенберг. Руският цар се е надявал, че поради роднинството си с него Батенберг ще му бъде напълно послушен. Но младият княз се превръща в истински българин не по произход, а по сърце и отказва да играе по свирката на Великите сили. Който е посещавал музея за история на София и е разглеждал експозициите за Александър Батенберг и Фердинанд Сакс-Кобургготски, може би е забелязал разликата между скромното битие на първия и лукса на втория. До края на живота си Александър фон Батенберг, който се родее с всички най-важни кралски европейски дворове, остава български патриот. 

Със следващия откъс, илюстриращ усилията на княза в полза на Съединението на България, поздравявам четящите и пишещите в блог.бг по случай днешния национален празник.

Из чернова на писмото на княз Александър Батенберг до немския престолонаследник Фридрих Вилхелм, написана саморъчно от княза в края на февруари 1886 и публикувана в книгата на австроунгарския офицер, историк и писател Егон Корти “Александър фон Батенберг и борбата му срещу царете и Бисмарк. По документи от наследството и други непубликувани източници”(Виена 1920)   

Отношението на сюзеренитет като държавна форма вече не принадлежи към Европа, още по-малко, ако превръща една въздигаща се християнска държава във васал на корумпирани ефендита. Това е държавна форма, която направо се подиграва с днешните възгледи за национална чест и право на самоопределение на народите и е постоянен извор на унижение и оскърбление за управляващите я; тя е открита рана в тялото на държавата, която му пречи да бъде напълно здраво. Това е един въпиющ грях на Берлинския договор -  в края на ХIX век в Европа отново да бъде основана една васална държава. В продължение на седем години аз съм водил непрекъсната борба срещу това неествествено състояние и като немец приемам за дълбоко унижение факта, че имам турски началник. За съжаление всички опити да бъдат отхвърлени външните белези на сюзеренитета се провалиха - простете Ваше имперско височество, моята откровеност - най-вече заради княз Бисмарк. Никоя страна не ме е накарала да почувствам такова отношение дори и при най-дребните неща, като Германия, позволявам си да напомня само въпроса за ордените.   

След като през последните години ми стана ясно, че Европа иска да възпрепятства Русия със сила да окупира България, аз реших да обърна отношението на сюзеренитет, което досега беше използвано само срещу мен, в моя полза. Намерението ми беше усилено от тъй откритите претенции на гърците и сърбите към Македония. Защитният съюз1 има за цел най-напред да запази Македония. Нека тя остане дотогава турска, докато ние станем достатъчно силни, за да я вземем. Съюзът може да бъде и в морално отношение от полза срещу Русия и Австрия. Той не се прави от любов към турците; това, че аз, който имам и 900 000 турски поданици, съм се обвързал тясно със султана, е повеля на необходимостта. То е естествен резултат от, слава Богу, прекъснатите връзки с Русия. Ако бях срещнал повече подкрепа в Берлин, можеше да си повиша цената пред турците, но така, изоставен от всички, на моменти преследван направо със злоба, трябваше да придам на този съюз една по-твърда форма, отколкото аз самият исках. Съюзът с Турция е само етап по пътя към моята жизнена цел - обединението на всички български области под независимия скиптър на царя.   
От много посоки, даже и в собствената ми страна, ме нападат остро, че съм се унижил да стана еничар, както писа “Журнал дьо Сан Петерсбург”. Аз подминавам тази отчасти късогледа, отчасти умишлено неправилно разбрана критика и не изпускам от очи бъдещето, което, в това съм сигурен, ще оправдае тази смела крачка, извършена осем години след Освобождението. Аз се стремя не да подкрепям Османската империя, не да воювам рамо до рамо с турците срещу християни, а чрез един дефензивен съюз да защитя от вражески атаки тези части от турското наследство, които желая да имам, докато ги получа.  

1 Става въпрос за Българо-турската спогодба от 20. януари 1886, с която Батенберг е назначен чрез персонална уния за управител на Източна Румелия за пет години.