Цялото духовно развитие на новото време е насочено към възхода на индивидуалното начало - на Запад по западния, тоест икономическия начин, в Средна Европа по остарелия днес държавно-политическо-военен начин, на Изток според древната, напълно деградирала духовност. Това идва от духовния свят. И то идва благодарение на това, че както на Запад, така и на Изток – нека най-напред да засегнем тези две области – съществува едно важно явление. То се състои в това, че се раждат твърде много хора (или поне сравнително много хора), при които е нарушен закономерният ход на инкарнациите. Вижте, за прераждането е трудно да се говори, защото това не бива да става по предпочитания днес абстрактен начин. Този проблем показва една съществена даденост в човешкото развитие, която все пак допуска и изключения. Ние виждаме как и на Запад, и на Изток – за Средна Европа ще говорим тези дни - се раждат хора, за които не можем да кажем, че в тях присъства по обичайния начин една индивидуалност, която е имала преден и още по-преден живот и ще има следващ и по-следващ живот. Прераждането наистина е обичайният ход на човешкото развитие, но то допуска и изключения от правилата. Когато се изправим пред някой човек, то неговият външен вид не показва непременно човешката му същност. Срещу себе си можем да имаме хора в човешка форма, които всъщност само външно са човеци, подлежащи на непрекъснато повтарящи се земни животи; в действителност това са форми с човешка външност, имащи физическо, етерно и астрално тяло, но в тях са въплътени други същности - същества, които си служат с тези човешки форми, за да действат чрез тях. Това наистина е така, например на Запад има голям брой хора, които всъщност не са преродени човеци, а носители на същества с твърде подранило развитие, които би трябвало да се появят в човешка форма в много по-късен стадий от развитието. Тези същества не използват целия човешки организъм, а завземат предимно системата на веществообмена у някои западни хора. От трите съставни части на човешката природа те завземат системата на веществообмена и използвайки съответните хора, въздействат върху физическия свят. На онзи, който умее да наблюдава правилно живота, подобни хора показват и с външните си признаци какво се случва с тях. Така например голям брой членове на англосаксонските тайни общества (ролята на тези общества сме обсъждали многократно през последните години), влиятелни личности в тайните общества в действителност са носители на такива подранили същности, които въздействат в света чрез веществообмена на определени индивиди и получават поле за изява благодарение на телата на хора, неизживяващи редовна инкарнация.

От споменатия вид също са някои ръководители на секти и преобладаващият брой членове на една популярна секта с многобройни последователи на Запад са точно от този тип. По такъв начин в съвременните хора прониква, бих казал, една съвсем друга духовност. И важна задача ще бъде умението да се заеме жизнена позиция, като се вземе под внимание изложеното. Не бива да вярваме абстрактно, че хората навсякъде, без изключение, се прераждат повторно. Това би означавало да не се признае на външния вид именно характера на външност. Да проучваме истината означава да я търсим дори и в такива случаи, където външността прикрива факта, че същества от вид, различен от този на съвременния човек, се въплъщават в човешка форма, по-точно в нейния веществообмен. Но след това те проникват и в ритмичната и нервно-сетивната система. 

Има три вида такива същества, които се въплъщават посредством веществообмена на различни западни хора. За първия от този вид духове са особено привлекателни т. нар. елементарни сили на Земята; тези духове проявяват афинитет към стихийните земни сили и усещат как може да се извърши колонизация, използвайки природните климатични и други условия на Земята, как да се осъществят търговски контакти и т.н.

Вторият вид духове си поставят задачата да подтиснат човешкото самосъзнание в областта, която обитават, да не позволят да се прояви напълно съзнателната душа и да разпрострат като епидемия влиянието си сред хората от своето обкръжение, така че те да не си дават сметка за истинските мотиви за своите действия. Бихме могли да дадем пример с изцяло лъжливия призив на оксфордските професори1, който бе публикуван през последните дни, един направо до абсурд фалшифициран документ. Него можем да го причислим към ученичеството на тези лъжливи духове, които не искат да следват истинските импулси, а изливат върху тях нещо като сос и изковават красиви фрази, под които прозира само фалшива същност. С това аз не твърдя, че тези сами по себе си почтени оксфордски професори, в които не допускам, че действат силни ариманични подбуди, са носители на такива преждевременни същества, но им е заложено да са техни ученици. Тези същества се инкарнират най-вече чрез ритмичната система на определени хора на Запад.

Третият вид същества, действащи на Запад, се стремят да накарат човека да забрави своите индивидуални способности – онези способности, които той донася от духовните светове, когато чрез зачатието и раждането влиза във физическо битие – и да го превърнат повече или по-малко в шаблон на неговата националност. Такава конкретна задача си поставя третият вид същества  – да не допуснат човека да стигне до индивидуалната духовност.

Следователно първият вид същества има афинитет към стихийните сили на земната повърхност, климатичните особености и т.н., вторият вид проявява склонност да отгледа у хората определена повърхностност, недобросъвестност, а третият вид същества се стреми да изкорени индивидуалните способности на хората и да ги превърне в нещо като шаблон, клише на тяхната националност или раса. Този последен вид същества се инкарнира на Запад най-вече чрез системата на главата, чрез нервно-сетивната система. 

Описвайки външно от различни ъгли особеностите на хората от Запада, ние ги охарактеризирахме, изследвайки голям брой хора, разпръснати в тайни общества, секти и под., под чиито човешки обвивки се крият не повторно инкарнирани хора, а въплътени същества, дошли преждевременно на Земята и затова създаващи особен вид ученичество, съотв. излъчващи епидемично върху другите хора своите характерни особености. Трите вида същества действат изключително през хората и ние ще разберем правилно човешките характери, само ако знаем, че онова, което се проявява в обществения живот, не може да се обясни така просто, както искат еснафите, а е необходимо да се отчете намесата на духовни сили.

Това, че трите вида сили, по-точно същества, намиращи се в тази специфична степен на развитие, се проявяват на Запад, се улеснява от факта, че на западния свят е възложено да развие специфичен икономически начин на мислене. Именно икономическият живот е почвата, върху която може да израсте такова нещо. Въпросът е каква задача си поставят тези същества най-общо? 

Те си поставят задачата да насочат целия човешки живот към икономическата сфера, като постепенно изкоренят всичко, останало от духовния живот, натиквайки точно най-жизненото в корсета на абстрактния пуританизъм; да подтиснат духовния живот; постепенно да заглушат политико-държавния живот и всичко да бъде погълнато от икономическия живот. 

Хората, действащи по този начин на Запад, са истинските врагове и противници на идеята за Троичния социален организъм. Първият вид същества не допуска появата на икономически живот, който да се развива самостоятелно наред с държавно-правната и духовната област на социалния организъм. Вторият вид същества, които предимно си поставят за задача да способстват появата на повърхностност, фразьорство и лъжливост, не допуска развитието на един самостоятелен демократичен държавен живот, наред с икономическия. А третият вид същества подтиска индивидуалните способности на човека и не му дава да излезе извън клишето на неговата раса или националност; тези същества работят срещу еманципацията, срещу самостоятелната роля на духовния живот.

Такива са силите, действащи на Запад срещу импулса на Троичния социален организъм. И всеки, който иска да работи с дълбоко разбиране за разпространението на този импулс, трябва да е наясно, че не може да не вземе под внимание подобни духовни фактори, присъстващи в развитието на човечеството. Силите, с които се сблъскваме, опитвайки се да въведем новото в развитието на човечеството, не присъстват само на външен план, забележими дори за тесногръдия еснаф, но има и неща, което се откриват единствено за духовния поглед. Каква е ползата, ако в днешно време хората смятат това за суеверие и не искат и да чуят за духовни същества, работещи през човека? Та тези духовни същности са тук! Който не иска да проспи ставащото в живота, който има будна душа, може да забележи навсякъде действията на тези същества. Виждайки резултатите от действията им, хората могат да се убедят в съществуването на причините за тези действия.

Това е най-важната особеност на Запада. Той е устроен по такъв начин, именно защото изцяло въплъщава в себе си най-типичното за съвременната епоха - икономическите представи, икономическото мислене.

Някога на Изток е имало грандиозен духовен живот. Цялата духовност на цивилизования свят (с изключение на това, към което се стреми и иска да представи в обновена форма антропософията) в действителност е наследена от Изтока. Но същинският разцвет на този религиозно-духовен живот е бил в много далечни времена. Днес именно източният човек, живеещ включително до границите с Русия, се намира в състояние на странна раздвоеност. От една страна той още живее в наследството на своята древна духовност, а от друга върху него въздейства онова, което идва от съвременната епоха на човешкото развитие – подтикът към проявата на собствената индивидуалност. В резултат на Изток човечеството се намира в силен упадък, източният човек в известен смисъл не може да стане пълноценен и зад гърба на този човек стои духовното наследство на древните епохи. На това се дължи фактът, че днес, когато съзнанието на източния човек е понижено, когато той спи, сънува или изпадне в някое от толкова често срещаните там медиумистични състояния, в него не се въплътяват други същества, както на Запад, но такива същества все пак действат в душевния му живот, те сякаш му се явяват.  

И отново, както и на Запад, където действат три вида преждевременни същества, на Изток действат закъснели същества, които в един по-ранен период са преминали етапа на съвършенство и са изостанали, а сега се явяват на източните хора в медиумистични състояния, в съновидения или без медиумистично въздействие, като просто св вмъкват в съня. Човекът след това в будно състояние носи тези влияния, тоест бива инспириран денем от остатъчните въздействия на съществата, посещаващи го нощем. И отново има три вида същества, които действат на Изток и оказват силно влияние върху хората. Докато на Запад има отделни хора, чрез които тези същества се инкарнират, то на Изток действа един вид йерархия, която може да се явява на най-различни хора. Тези същества не се въплъщават чрез човека, а му се явяват и го инспирират от нощния му сън.

Първият вид същества възпрепятства човека да овладее напълно своето физическо тяло, пречи му да се занимаа с икономическа дейност, въобще да участва в съвременния обществен живот. Това са същества, които искат да попречат на икономическия живот на Изтока да бъде от вида, необходим за Троичния социален организъм.

Вторият вид същества създават вече някаква свръхиндивидуална същност, носещи, ако мога да използвам един абсурден израз, един “неегоистичен егоизъм”, който е толкова префинен, че, както особено често става при източните хора, те си приписват една въображаема безкористност и самоотдаденост. Но в действителност тази самоотдаденост представлява особена форма на изтънчено самолюбие, на рафиниран егоизъм. Хората желаят да са истински добри, толкова добри, колкото е възможно за един човек. Това също е породено от егоистично чувство. То е нещо, което може да бъде описано с парадокса на неегоистичния егоизъм – това е егоизъм, породен от въображаема самоотреченост.

Третият вид същества, явяващи се на източните хора по описания начин, са онези, които задържат духовния живот встрани от Земята и в известен смисъл разпространяват мъглява мистична атмосфера сред хората, каквато в днешно време може да се намери най-вече на Изток. И отново при тези три вида същества, които обаче тук въздействат от духовния свят, а не се инкарнират в човека, имаме врагове на Троичния социален организъм. По такъв начин идеята за Троичното социално устройство на Изток се блокира от духовната страна, а на Запад от страната на човека. Ето тук виждаме какъв вид диференциация лежи в духовните подоснови на външните събития.

Ще трябва да добавим и действащата от Средна Европа враждебност към Троичното социално устройство, за да имаме представа от духовна гледна точка за това с какво да се въоръжим, за да противопоставим тъй необходимата за човешкото развитие идея за Троичното социално устройство на противоборстващите й сили, които действат на Изток от духовния свят, на Запад чрез определени хора, а в Средна Европа по специфичен начин, за който ще стане въпрос утре. За да знаем как да се отнасяме към тези неща, трябва да се въоръжим със съответните идеи.

1 През октомври 1920 професори и доктори от Оксфордския университет отправят призив към професорите по изкуствознание и естествознание в Германия и Австрия, “да се ликвидира горчивата неприязън, възникнала под влияние на патриотизма”, и да се стигне до помирение “чрез братски чувства, раждащи се в научната дейност”, срв. статията “Помирението на народите” в базелския вестник “Националцайтунг”, бр. от 20.10.1920.