Статия на Тим Зумпф, публикувана на 10.5.2021 в “Epoch Times“ и за съжаление достъпна вече само за абонати

(https://www.epochtimes.de/gesundheit/anstekende-impfung-johns-hopkins-und-pfizer-warnen-vor-sich-selbst-ausbreitenden-impfstoffen-a3507722.html) 

Когато човек се зарази с респираторен вирус, напр. SARS-CoV-2, вирусните частици се прикрепят към различните видове вирусни рецептори, които покриват дихателните пътища. Ако вирусите са по лигавиците, заразените хора могат да отделят вирусни частици чрез говорене, издишване, хранене или други нормални ежедневни дейности - дори ако нямат никакви вирусни симптоми. Този процес се нарича още shedding ‘изхвърляне’. Той не е нито неизследван, нито необичаен. Чрез него обаче могат да се разпространяват както патогени, така и ваксини - а в случая на К-19 генетично модифицирани, изкуствени РНК-фрагменти с неизвестни странични ефекти и дългосрочни последици. Дали всичко това спада към теорията на конспирацията? - Въобще не. 

Както университетът “Джонс Хопкинс” (УДХ), така и фирмата “Pfizer” са добре запознати с тези "заразни ваксинации", тяхната употреба и предизвикателствата, които те поставят. Още през 2018 г. Центърът за обществено здраве към УДХ публикува доклад, озаглавен „Технологии за управление на глобалните катастрофални биологични рискове“. В него авторите описват, наред с други неща, възможностите и “предизвикателствата“ на саморазпространяващите се ваксини. Центърът е част от Блумбъргското училище за обществено здраве към УДХ (jhsph.edu). По-конкретно в доклада се казва: 

„Саморазпространяващите се ваксини, известни също като преносими или самоувеличаващи се ваксини, са генетично променени и така проектирани, че да преминават през различни популации като заразни болести, но вместо да причиняват болести, те осигуряват защита. Идеята е да се ваксинира малък брой хора от целевата популация и ваксинният щам ще циркулира сред населението, подобно на патогенен вирус." Според доклада тези ваксини „биха могли да увеличат обхвата на ваксинацията при популации от хора и животни, без да се налага всеки човек да бъде ваксиниран.“ “Саморазпространяващите се ваксинации вече са били успешно прилагани при животни, например зайци и гризачи”, пишат авторите на JHU. Според по-нататъшни изследвания възможна цел е и болестта ебола при популациите на маймуни и прилепи.

Д-р Филипа Ленцос, норвежки социолог от “King’s College” в Лондон, и д-р Гай Рийвс от Института за еволюционна биология “Макс Планк” описват в статията си „Учените работят върху ваксини, които се разпространяват като болест. Какво може да се обърка тук?”, че “една вирусно разпространена имуноконтрацепция [...] е попречила на заразените животни - в случая неместен вид мишки в Австралия - да произвеждат потомство." 

Изследванията на Ленцос се фокусират върху заплахите от биологични оръжия. Точно тук тя вижда основата на саморазпространяващите се ваксини: в усилията за унищожаване на популациите от вредители. Ленцос казва, че учените експериментират с такива саморазмножаващи се ваксини от поне 20 години. Освен това изследванията и техните възможни приложения са привлекли вниманието на американските военни.

По-нататък тя пише: „До сега“ (статията й се появи през септември 2020 г.) изследователите още не са разработили експериментална, саморазпространяваща се ваксина за хора. Но това не означава, че не са се опитали. Ваксина за безплодие, прилагана върху хора, също беше обсъждана като част от един южноафрикански проект с кодовото име „Coast”. 

От Центъра за обществено здраве на УДХ казват: “В случай на сериозна заплаха за общественото здраве, саморазмножаващите се ваксини могат да се използват за масово ваксиниране на човешката популация." На следващите страници на доклада обаче авторите признават, че прилагането на саморазпространяващи се ваксини, дори в случай на „екстремно събитие“, би било свързано с различни „регулаторни и етични предизвикателства“. 

От една страна неконтролираното предаване усложнява предотвратяването и мониторинга над нежелани събития. От друга страна не само липсва „информираното съгласие“ на ваксинираните, както се изисква в точка първа от Нюрнбергския кодекс, но и хората с потенциално животозастрашаващи противопоказания не биха могли да попречат на това да бъдат „ваксинирани“ и евентуално могат да умрат от последиците. 

Авторите също така посочват, че “съществува значителен риск ваксинният вирус да се върне към вирулентност от див тип, както понякога се случва с оралната полиомиелитна ваксина.“ С други думи, не биха били изключени мутации на генетично модифицираната преди това ваксина. 

Между другото, такива ваксини не са забранени в Германия. Раздел 21 от Закона за защита срещу инфекции описва не само възможни изисквания за ваксинация, но и използването на саморазпространяващи се ваксини:

“В случай на защитна ваксинация, поръчана въз основа на този закон или публично препоръчана от най-висшия държавен здравен орган [...], могат да се използват ваксини, съдържащи микроорганизми, които е възможно да бъдат секретирани от ваксинираните и погълнати от други хора. Тук основното право на физическа неприкосновеност (член 2, параграф 2, точка 1 от Конституцията) е ограничено." 

Протоколът на изследванията върху ваксината срещу К-19 показва, че “BioNTech” и “Pfizer” също познават проблема на саморазпространяващите се ваксинации. На това място трябва да се подчертае, че протоколът не описва наблюдавани ефекти, а само мерки „в случай, че те се налагат". “Pfizer” обаче дава ясно да се разбере, че ваксинацията срещу К-19 може да причини нежелани ефекти при хора, които са в близък контакт с (наскоро) ваксинирани лица: “Излагането на изследваната интервенция (т.е. прилагане на ваксината) по време на бременност или кърмене и при упражняване на професията трябва да се докладва в рамките на 24 часа след узнаването й. Такова излагане се случва например,  ако някой е ваксиниран чрез "излагане на околната среда", по-специално "чрез вдишване или контакт с кожата". При изследването се подозира, че може да възникне и излагане на ваксинация при полов акт, ако партньорът (мъжът) е бил ваксиниран или ако е бил изложен на ваксинация чрез „излагане на околната среда”. 

“Pfizer” описва по този начин как ваксинацията срещу К-19 може да се разпространи сама и да причини неволни щети. Тук не може да става и дума за „информирано съгласие“.

Ако впоследствие се установи бременност „при някоя участничка или партньорка на участник в изследването” протоколът предвижда да бъдат регистрирани „подробностите за бременността [...] след началото на интервенцията и до 6 месеца след последната доза“. Протоколът също така изисква „последващи прегледи за получаване на обща информация за бременността и нейния край“. По-нататъшното „проследяване на недоносени бебета за определяне на забавянето в развитието им“ трябва да се решава за всеки отделен случай. т на плода трябва да се оцени чрез груба визуална проверка."

Освен това протоколът на “Pfizer” дефинира т.нар. “професионална експозиция”. Такава е налице, “когато човек влезе в непланиран пряк контакт с проучвателната интервенция, което може или не може да доведе до появата на страничен ефект.“ Такива лица могат да бъдат доставчици на здравни услуги, членове на семейството и други лица, грижещи се за участник в проучването. 

Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) потвърждава "прехвърляеми" странични ефекти от ваксинацията срещу К-19. 

Освен проучванията върху ваксинация има безброй (предимно непотвърдени) съобщения за възможните странични ефекти от шединга. Става въпрос за десетки хиляди жени по света с необичайни менструални цикли и кървене, продължило няколко седмици, спонтанни аборти и други, понякога психологически здравословни проблеми, след като са били в близост до наскоро ваксинирано лице.  

Изявлението на ЕМА обаче има значително по-голяма тежест. На въпрос на “Epoch Times” за страничните ефекти на ваксината при новородени, говорителят на агенцията каза: “Някои от докладваните съмнителни случаи (907 съмнения за странични ефекти при деца от 0 месеца до 11 години, както и 361 случая при деца между 12 и 17 години, данни към 1. май 2021г.) се отнасят до информация от родителите. Това биха били ситуации, когато например кърмачка е получила ваксината и съобщава за реакции, настъпили при нейното бебе.”

По този начин EMA потвърждава, че ваксинацията може да засегне и хора, които не са били ваксинирани - в този случай хора, за които ваксинацията изобщо не е одобрена. Наистина начинът на предаване чрез кърма не се отнася до младежите. От друга страна EMA посочва, че нейните данни могат да включват и случаи на употреба, при които ваксините са били прилагани „извън условията на разрешението за пускане на пазара в Европа“. Базата данни на EMA не позволява разграничение между преките странични ефекти при ваксинирани лица и „прехвърлените“ странични ефекти.

Както личните разкази, така и изявленията от официални и научни източници показват, че саморазпространяващите се ваксини са нещо повече от някакво абстрактно средство срещу бъдеща глобална заплаха и че техните (странични) ефекти могат да имат значително влияние върху човечеството. 

Също и бившият вицепрезидент и научен директор на “Pfizer” д-р Майкъл Йедън е сигурен, че ваксините могат да се използват и по други начини, освен в полза на човечеството. Д-р Йедън има дипломи по биохимия и токсикология и докторат по фармакология. 32-годишният опит във фармацевтичните изследвания и разработки подкрепя твърдението му, че “познава изследванията и разработването на нови лекарства.“  

В интервю за “America‘s Frontline Doctors“

(https://www.americasfrontlinedoctors.org/frontline-news/exclusive-former-pfizer-vp-to-aflds-entirely-possible-this-will-be-used-for-massive-scale-depopulation) д-р Йедън казва, че използването на ваксинациите за „зловредни цели“ би било напълно в рамките на възможностите: „Моля, предупредете всички да не се доближават до никакви реваксинации. [...] Тъй като няма нужда от тях, мога само да направя извода, че те се използват за зловредни цели. "

Основният принцип на саморазпространяващите се ваксини е прост: вземате безвреден вирус и вмъквате в него подходящ ген. При контакт с генетично променения вирус тялото мисли, че това е напълно различен вирус и образува подходящи антитела - иРНК ваксините срещу К-19 действат по същия начин. Естественото разпространение на вируса-носител обаче гарантира, че ваксинацията ще се предава нататък: от тези, които са получили безвредния, но генетично модифициран вирус, към други, които могат да го предадат на свой ред. Възможните вредни приложения също са доказани най-късно с използването срещу вредители по животните. Освен това интересът на военните говори за евентуална употреба срещу хората, включително за намаляване на населението.

Не е изяснено обаче дали ваксините срещу К-19 са проектирани умишлено или невилно като саморазпространяващи се ваксини. Това не може да бъде доказано въз основа на актуалните данни, които са публично достъпни. Факт е обаче, че се използват генетично модифицирани активни съставки и по този начин те отговарят на първото условие за саморазпространяващи се ваксинации според УДХ. 

Също така не е ясно дали и какви здравни въздействия имат ваксинираните лица върху другите хора около тях. Докато личните разкази, включително тези на квалифициран медицински персонал, говорят за вредни ефекти, в момента това не може да бъде доказано въз основа на официални данни.

Въпреки че протоколът на “Pfizer” смята, че предаването чрез вдишване, контакт с кожата и полов акт е най-малкото възможно, механизмите зад него остават неизследвани. Допълнителни въпроси са дали механизмът работи, ако вместо целия вирусен носител има само малка част от кода, както при експерименталните иРНК ваксини и какви симптоми предизвиква.

Фармацевтка, която иска да остане анонимна, потвърди пред “Epoch Times”, че е правдоподобно компонентите на иРНК ваксините да се предават през лигавиците: липидните наночастици могат да проникнат много добре в лигавиците, тъй като са липофилни. Наночастиците могат да защитят иРНК достатъчно дълго, за да могат да се предадат при „близък телесен контакт“. 

Изследователи от УДХ демонстрираха още през 2014 г., че липидните наночастици - включително РНК компонентите, които те съдържат (в случая siRNA) - се абсорбират много добре вагинално. Това също може да обясни защо жените съобщават по-често за симптоми в репродуктивната система. 

От друга страна, проучвания предполагат, че SARS-CoV-2, новият коронавирус зад К-19, може да вгражда гени в човешката ДНК. Все още трябва да се проучи кои секции се вграждат, колко често се случва това или защо се случва само понякога и какви ефекти има. Същото се отнася и до въпроса дали този механизъм по някакъв начин е от значение за човешката ДНК на (ваксинирани) (сексуални) партньори или иРНК компоненти.